№ 8101
гр. С. 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110162968 по описа за 2024 година
Предявен e установителен иск по реда на чл. 422 ГПК „.“ АД срещу „.“ АД с правно
основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
645.77 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 21.01.2024г. в гр.С. ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2024г. до
окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ..г по описа на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.01.2024г. в гр. С. на ул. „.“ в ж.к. „.“
водачът на автомобил марка „.“ с рег. № ., удря паркираното пред него МПС „.“ с рег. № . и
реализира ПТП. Подчертава се, че с това действие водачът на автомобил марка „.“ с рег. № .
е извършил нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП, като не се е съобразил с положението на
паркирания автомобил и не е преценил разстоянието, с което е причинил имуществени
вреди. Сочи се, че МПС „.“ с рег. № . е бил застрахован към датата на ПТП по застраховка „.“
при ищеца, а автомобил марка „.“ с рег. № ., който е виновен за настъпването на ПТП, е имал
сключена с ответника валидна застраховка „.“. Твърди се, че във връзка с причинените от
ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ., като ремонтът
на автомобилът бил възложен на „.“ ЕАД. Поддържа се, че е извършен оглед на МПС с
марка „.“ с рег. № . и са съставени опис и калкулация на увредените части на автомобила –
заден ляв калник и задна броня. Разходите за възстановяване на МПС се твърди, че се
равняват на 630.77 лева, за която сума била издадена фактура и било извършено плащане от
ищцовото дружество в полза на сервиза, като са направени и ликвидационни разноски в
размер на 15 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от
645.77 лева с включени ликвидационни разноски, но плащане не е извършено. С оглед на
1
това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение, като е
релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете.
Излагат се аргументи, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е изпратена покана до
ответника съобразно чл. 106, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ. Оспорва се иска и по основание и размер,
като се твърди, че не е осъществено ПТП, описано в исковата молба между посочените,
автомобили, на посоченото място и по описания механизъм. Твърди се, че не е налице и
причинна връзка между нанесените щети и ПТП, както и че водачът на застрахованото при
ответника МПС не е виновен за настъпване на застрахователното събитие. Оспорва наличие
на действително правоотношение по застраховка „.“ с водача на виновния автомобил.
Подчертава се, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Моли се иска да
бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
В отговора на исковата молба от името на ответника е релевирано възражение за
недопустимост на предявения иск, тъй като не били спазени изискванията на чл. 106, ал. 1,
вр. с чл. 380 КЗ за предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение пред
застрахователя с представяне на всички относими документи извънсъдебно.
Настоящият състав намира, че това възражение се явява неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. 1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Така предвидената покана за представлява процесуална предпоставка за допустимост на
иска само в изрично предвидени в закона случая. Покана за доброволно уреждане на
отношенията по претенцията не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
иска по чл. 411 КЗ. Съгласно чл. 498, ал. 1 КЗ увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ освен в случаите, когато застрахователят по имуществена
застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на
основание на чл. 411 КЗ. Следователно регресът на застрахователя по чл. 411 КЗ попада в
обхвата именно на изключението, поради което отправянето на писмена застрахователна претенция
не е предпоставка за допустимост на иска по чл. 411 КЗ.
За пълнота на изложението все пак следва да се посочи и, че от страна на ищеца е
била изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума видно от представените
доказателства, а именно регресна покана /л.34-35 от делото/, върху която дори е поставен
входящ номер от ответното дружество – „вх.№5622/11.06.2024г“. Следователно покана е
била изпратена от ищеца и получена от ответника на 11.06.2024г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано едва на 30.08.2024г. – два месеца след получаване на
поканата.
2
По съществото на спора:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно
вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е
погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за
автомобилна застраховка „.” за автомобил с марка „.“ рег. № ., валиден към датата на
застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по
делото полица № . за комбинирана автомобилна застраховка „.“, с подробно описани данни
за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 30.06.2023г. до 29.06.2024г. В
същата е посочено, че собственик на автомобила е Е. Т. Д..
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 21.01.2024г., за което на следващия дата при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези
обстоятелства се потвърждават от приложените по делото искане за оценка на вреди по
застраховка „.“, анкетна карта по щета и протокол за извършен оглед на МПС.
Установено е и, че ищцовото дружество с възлагателно писмо е възложило ремонта на
застрахованото МПС на доверен сервиз – „.“ ЕАД, като във връзка с това е била изготвена
калкулация- ремонт № ., приета като доказателство по делото. Същевременно съгласно
приемо-предавателен протокол сервизен номер 24-0142 ремонтът е бил осъществен и
автомобилът е бил предаден за ремонт и върнат на собственика си на 22.03.2024г. Съгласно
издадена фактура № 2./28.03.2024г. стойността на осъществените ремонтни дейности е
630.77 лева, която сума видно от представено платежно нареждане на 01.04.2024г. е била
заплатена на „.“ ЕАД с посочено основание за плащане „щета ./рег.ув. МПС:./. .“.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка „.“ рег. №. с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства,
изслушания по делото свидетел и приетото заключение по допуснатата автотехническа
експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от
вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се
3
установява, че в гр.С. ж.к. „.“ на ул. „.“ водачът на лек автомобил „.“ с рег. № . предприема
маневра за потегляне от място, вследствие на което реализира ПТП с паркирания отпред, лек
автомобил „.“ с рег. № .. Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при
ответното дружество автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което
управляват. Въпреки това си задължения водачът на лек автомобил „.“ с рег. № . не се е
съобразил с това законово изискване, като не е осъществил достатъчно контрол на МПС при
потегляне, поради което е нанесъл щети на паркирания пред него автомобил. С оглед
изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е противоправно,
независимо че за същото няма издадено наказателно постановление.
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП и неговото
настъпване. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила
двустранен констативен протокол за ПТП, който представлява частен документ. Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № ./12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между ., . и И.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието
са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело
№ . год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК,
решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК и решение № 15 от
25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №. год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е
4
встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП, в
който е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 21.01.2024г „при тръгване от
паркинг“, не следва да бъде игнориран, а следва да се цени в съвкупност с показанията на
разпитания пред съда свидетел и приетата по делото автотехническа експертиза. Именно
при извършване на съвкупна преценка, Софийски районен съд съобрази, че съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза механизмът на процесното
ПТП, възприет и от съда, съответства на настъпилите в следствие на него щети по
автомобила застрахован при ищеца. Същото се потвърждава и от изслушания пред
Софийски районен съд свидетел – Е. Д., която е собственик на увредения автомобил.
Свидетелят потвърждава пред съда, че е паркирала застрахования при ищеца автомобил на
пътното платно в квартална улица отстрани на блока, като сутринта е установила МПС и е
било ожулена с оставени следи от жълта боя. В показанията си свидетелката отбелязва, че се
е свързала с водача на МПС с марка „.“ с рег. № ., който винаги паркирал там и чийто
автомобил бил със същия цвят боя, като тази оставила следи по увредения автомобил.
Свидетелката си спомня, че водачът на автомобил марка „.“ с рег. № . потвърдил, че в
действителност при потегляне е ожулил паркираното пред него МПС. Д. е категорична, че
виновният водач е подписал протокола за ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания по делото свидетел, доколкото същите са непротиворечиви, последователни и
логични, като кореспондират напълно с всички събрани по делото доказателства. Именно
при съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема, че при условията на
пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на процесното
застрахователно събитие, неговия механизъм и в частност, видно от заключението на
вещото лице, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил „.“ с рег. № ., доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в
настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори
презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.
В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е оспорило наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.” на автомобилисти към датата
на процесното събитие по отношение на МПС марка „.“ с рег. № .. Въпреки това от приетата
по делото справка от информационната система на Г. /л.69 от делото/, се установява, че
именно при ответника ЗД „.“ АД е била застрахована гражданската отговорност на водача на
МПС марка „.“ с рег. № . със срок на валидност на застрахователното покритие от
5
15.02.2023. до 14.02.2024г.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на . /в този
смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52
от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“
рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.01.2024г. ПТП,
като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното
ПТП, опис на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания. Същите се потвърждават и от заявеното от разпитания по делото свидетел Д.,
която посочва, че уврежданията по управлявания от нея автомобил са засегнали задната
броня на колата. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от самата
застрахователна полица увреденият автомобил е бил с година на производство 2009г., като
вещото лице потвърждава, че МПС е било в експлоатация към датата на ПТП едва от 14
години, 6 месеца и 23 дни. Ето защо по отношение на стойността на нанесените щети,
6
необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че
същата се равнява на 769.20 лева, като е съобразено каква е стойността на сервизния час и
стойността на уврежданията по средни пазарни цени. Предвид това доколкото платеното от
ищеца обезщетение е в по-нисък размер – 630.77 лева, възражението на ответника, че
заплатеното обезщетение е в завишен размер несъответстващ на средните пазарни цени, се
явява неоснователно. Ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 15 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При
това положение предявеният от ищеца иск за сумата в общ размер на 645.77 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „.“ АД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 75 лева.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ищеца съгласно списък по чл. 80 ГПК обективиран в молба от 04.04.2025г се претендира
заплащането на заплатената държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение. При съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе предвид, че са
ангажирани доказателства за заплащане на сумата от 25 лева държавна такса и 200 лева –
депозит за експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр.
8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на ищеца извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и писмени молби
за съдебни заседания, без техен процесуален представител да се яви в проведените открити
съдебни заседания, съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде
50 лева. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 275
лева.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С. бул. „.” №68, срещу „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.С. бул. „.“ № ., иск по чл. 411 КЗ, „.“ АД, ЕИК ., дължи
на „.“ АД, ЕИК ., сума в размер на 645.77 лева, представляваща регесрна претенция за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с
настъпило на 21.01.2024г. в гр.С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 29.08.2024г. до окончателното заплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ..г по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С. бул. „.“ № ., да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С. бул. „.” №68, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 275 лева - разноски в исковото производство
пред Софийски районен съд и сумата от 75 лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8