Р Е
Ш Е Н
И Е
No 208
гр. Б., 14.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на седми май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело Nо 725 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът- Й.Р.К. *** твърди, че е
собственик на жилищна сграда в УПИ *-* в кв. * по плана на с. Г., в която
живеят ответниците. Сочи, че това му право било признато по отношение на
ответниците Иванови с решение на БРС по гр. д. No 272/2013 г., потвърдено с
решение на СОС по гр. д. No 451/2014 г.
от 13.10.2014 г. Твърди, че с нотариални покани от 15.05.2013 г. и 20.11.2014
г. поканил ответниците да освободят имота му и да му заплатят обезщетение за
ползването му, като и на двете покани няма отговор. Поддържа, че ответниците с
поведението си го лишават от възможността да ползва своя имот и да получава
доходи от него. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците
да му заплатят обезщетение за времето, в което са ползвали имота, а ищецът е
бил лишен от това право за периода от 13.10.2014 г. до 24.04.2018 г. в размер
от по 2000.00 лв. от всеки от тримата ответници, или общо обезщетение в размер
на 6000.00 лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска.
Претендира и направените в настоящото производство разноски.
Ответниците- С.Р.И., Й.К.И. и Ц.Й.К. *** в депозирани в срока по
чл. 131 от ГПК писмени отговори чрез пълномощника си оспорват исковете като недопустими,
а по същество като неоснователни. Ответниците твърдят, че искът е недопустим,
тъй като към датата на подаването на исковата молба ищецът не е собственик на
процесния недвижим имот, от който претендира обезщетение, поради което за него
липсва положителна процесуална предпоставка /процесуална легитимация/ и правен
интерес. Поддържат, че освен това през 2013 г. и 2014 г. ищецът е бил в режим
на съсобственост при дялове 1/4 ид.ч. за него и 3/4 ид.ч. за Ч. Т. О.. Твърдят, че никога не са ползвали или
стопанисвали по какъвто и да е начин процесния имот през процесния период,
както и че никой от тях не е пречил или възпрепятствал ищеца да си ползва
наследствения имот и да се разпорежда с него. Излагат, че ответниците С.Р.И. и Й.К.И.
*** No 8, като процесният имот е
друг и е на друг адрес, а ответникът Ц.Й.К. ***. Поддържат, че на 03.01.2013 г.
ищецът е подал молба в ЧЕЗ- Разпределение за спиране на ел. захранването в
процесния имот, като от тогава няма ток, поради което дори и да искат, няма как
и е безсмислено да ползват имота. Твърдят, че процесният имот е продаден на
публична продан от ЧСИ и с постановление за възлагане от 02.05.2017 г. за
купувач е обявена Ц. Д. К.. Сочат, че ответникът Й.К.И. е бил назначен за “пазач” на имота по
закон от ЧСИ, като при неизпълнение на това задължение същият носи
отговорността по ГПК и НК. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
От заверено копие на нотариален акт No *, том *,
дело No */19** г. на нотариус при Районен съд-Б. се установява,
че на 08.10.1992 г. С.Р.И. е дарила на сина си Р. Й. К. следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в с. Г., област Софийска, състоящ се от празно дворно
място от 560 кв.м., за което е отреден парцел *-* в кв.
* по плана
на с. Г., урегулиран от 560 кв.м.
От заверено
копие на удостоверение за наследници от 26.08.2013 г., издадено от Кметско
наместничество с. Г., общ. Б., се установява, че Р. Й. К. е починал на 16.03.2012 г., като е оставил за свои законни
наследници Ч. Т. О. – съпруга, и Й.Р.К. – син. Със заявление вх. No 7229/16.10.2014 г.,
депозирано по гр. д. No 32/2013 г. по
описа на РС- Б., Ч. Т. О. е заявила, че ще приема
наследството от своя мъж Р. Й.К.. Съгласно заверено копие на удостоверение рег. No 90/06.03.2013 година на
Община Б., кметско наместничество с. Г., Р. Й.К.,***, и Ч. Т. О. са сключили
граждански брак на 08.11.2010 г.
От заверено копие на удостоверение рег. No **-**-**/16.06.2011 г. на
Община Б. се установява, че в посочения имот е изградена жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ от 70 кв.м., като за същия има одобрени инвестиционни
проекти No 135/04.11.1992 г. от главния архитект на Община Б., издадено разрешение
за строеж No 37/10.03.1994 г. от ОТС Б. и е съставен акт образец
15 от 10.06.2011 г. за установяване годността за приемане на строежа.
Видно от заверени копия на Решение No 400
от 13.10.2014 г. по гр. д. No 451/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, със
същото е потвърдено решение No 80 от
03.04.2014 г. по гр. д. No 272/2013 г.
на РС-Б. в частта, в която е отхвърлен предявеният от С.Р.И. и Й. Каменова И.
иск за признаване за установено по отношение на Й.Р.К. правото им на
собственост на основание давностно владение, осъществено в периода 1993 г. –
2003 г., по отношение на двуетажна масивна жилищна сграда , построена в УПИ II181, с площ от 560 кв.м., кв. 37, по плана на с. Г.,
със застроена площ от 70 кв.м.. Със същото решение е обезсилено решението на
РС- Б. в частта му, в която е отхвърлен искът срещу ответника Ч. Т. О..
Решението на СОС е влязло в сила на 13.10.2014 г. като неподлежащо на
обжалване.
С нотариална покана от 15.05.2013 г. от
ищеца Й.Р.К. до С. Р. И. и Й.К.И., връчена им на 20.05.2013 г., ищецът е
поканил посочените ответници да му заплащат наем в размер на 400 лв. месечно от
получаване на поканата за наследствения му имот /УПИ *-* в кв. * по плана на с.
Г. и построената в имота от баща му сграда/, в който живеят.
С нотариални покани от 20.11.2014 г. от Й.Р.К.
до С. Р. И., Й.К.И. и Ц.Й.К., връчени им на 24.11.2014 г., ищецът е уведомил
ответниците, че ако не освободят доброволно процесната жилищна сграда, в която
същите живеят, ще търси правата си по съдебен ред.
От удостоверение за идентичност на административен адрес рег. No
6/18.02.2019 г., издадено от Кметство с. Г., се установява, че УПИ *-* в кв. *
по плана на с. Г. се намира на административен адрес: с. Г., общ. Б., ул. „З.” No *.
От заверено
копие на удостоверение за настоящ адрес *** е видно, че С.Р.И. е с регистриран
настоящ адрес *** No 8.
От заверено
копие на удостоверение за постоянен адрес *** е видно, че Й.К.И. е с
регистриран постоянен адрес *** No 8. Видно от представеното
заверено копие на лична карта на Ц.Й.К., то постоянният адрес на същия е в гр. Б.,
ул. „Ц. И. Ш.” No*.
От заверено
копие на нотариален акт No */2008 г. на нотариус No 371 по
РНК с район на действие Районен съд-Б. се установява,
че на 19.12.2008 г. дата Ц.Й.К. и Ц. Д. К. са дарили на сина си Й. Ц. К.
следния свой собствен недвижим имот: дворно място в с. Г., област Софийска,
съставляващо УПИ*-*,*, в кв. * по рег. план на селото, с урегулирана площ от 1331
кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда, като един от съседните му
имоти е УПИ УПИ*-*
Видно от заверени копия на Постановление
от 22.06.2016 г. и от 31.10.2016 г. по и.д. No **************
на ЧСИ рег. No 925 на Камарата на ЧСИ за
обявяване на публична продан на недвижими имот, представляващ УПИ *-*, кв. * по
плана на с. Г., заедно с изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда
със ЗП то 70 кв.м., и Съобщение до Й.К.И. по изпълнителното дело, то към дата
22.06.2016 г. Й.К.И. е назначен за пазач на посочения недвижим имот.
С Постановление за възлагане на недвижим
имот от 02.05.2017 г. по изп. д. No **************
на ЧСИ рег. No 925 на Камарата на ЧСИ,
гореописаният недвижим имот, включващ построената в имота двуетажна масивна жиищна сграда, собственост на длъжниците
Й.Р.К. и Ч. Т. А., е възложен на купувача по публичната продан Ц. Д. К.. Видно от отбелязването върху същото, постановлението за
възлагане е влязло в сила на 23.01.2018 г.
От заверено копие на писмо изх. No ********/21.03.2019 г. от “Ч. Р. Б.” АД се
установява, че по молба от 03.01.2013 г. от Й.Р.К. за временно преустановяване
на електрозахранването в обект, находящ се в с. Г.,
общ. Б., с клиентски номер ************, електрозахранването в обекта е
прекъснато на 08.01.2013 г. от външната мрежа. Видно и от заверено копие на
фактура от 02.10.2014 г. от “Ч. Е. Б.” АД, то за обект в с. Г., с клиентски номер ************,
е консумирана електрическа енергия в периода от 04.01.2013 г. до 04.02.2013 г.,
като от 05.02.2013 г. до 19.09.2014 г. няма консумация на ел. енергия.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д. П. И., И.
М. Ц. и Н. Д. П..
От показанията на свид.
Д. И. се установява, че е живяла 8 години на семейни начала с Р. Й.К. в процесната жилищна сграда, в периода от 2007 г. до 2012 г., когато починал Р.,
а след 2012 г. няколкократно е посещавала селото. Твърди, че след като я изгонили,
те веднага се настанили там и започнали да правят ремонти на къщата. При
гостуванията й при приятели в с. Г. виждала, че в процесната къща си живеели
там Й.К. и С., Ц. ***, и нейният мъж. Твърди, че колкото пъти минела от там,
къщата светела и те си живеели там. Свид. И. в
показанията си твърди, че през 2011 г. срещу заплащане Р. се съгласил да се
ожени фиктивно за една виетнамка, за да остане и живее в гр. С.. Излага, че от
бившата жена на Р. – Д., знае, че е подавана молба през 2013-2014 г. до ЧЕЗ,
вследствие на което токът е бил спрян в имота, но когато отишла да провери,
цялата къща е светела. За последно била в с. Г. преди 2 години, в средата на
годината.
От показанията на свидетелите И. Ц. и Н.
П. се установява, че Р. К., който е баща на ищеца, е син на ответниците Й. и С.
и брат на ответника Ц.. Процесната къща се намира в парцел, който е в един общ
двор с имот на Ц. и къща в него, в която си живеят С. и Й.. Двата имота са в
един общ двор без ограда помежду им, но са на две различни улици. Къщата на С.
и Й., в която те живеят, се намира в близост до мандрата, където те и работят.
От показанията на свид.
Ц. се установява, че е била кмет на село Г. от 2003 г. до 2015 г. Сочи, че Р. до
момента на смъртта си живеел в къщата си в с. Г. с приятелката си Д. /свидетелката
Д. П. И./, а ищецът и негова майка си живеели в гр. С.. Около един месец след
смъртта на Р. в имота продължила да живее Д., а след това никой не е живял там.
Заради необслужен заем на Р. към банка имотът му е продаден от съдия-изпълнител
преди около 2 години, като е купен от Ц.
и жена му. По време на публичната продан бащата на Ц. е бил назначен от съдебния
изпълнител за пазач на имота. Сочи, че не е виждала в къщата на Р. виетнамка,
но знае, че е имал брак с виетнамка, сключен в гр. С. през 2010 г. Излага, че след
смъртта Р. и до закупуването на имота от съпругата на ответника Ц., ответниците
С. и Й. живеели в старата къща, тяхна собственост, а Ц. ту в апартамента, ту в
старата къща, като в процесната къща, в която нямало ток, никой не е живял.
В показанията си свид.
П. заявява, че не знае и не е виждала някой да е живял в имота на Р. след
неговата смърт. Д., с която живял на съпружески начала в къщата, се изнесла
малко след като Р. починал. Сочи, че не е виждала в къщата на Р. да свети, след
като той починал, и разбрали, че токът е спрян, тъй като имало молба. Знае, че
за имота имало съдебни дела, а после бил купен от съпругата на Ц. – Цветелина,
от съдия изпълнител, както и че бащата не Ц. е бил назначен за пазач на имота.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като непротиворечиви, конкретни и непосредствени, с изключение на
показанията на свид. Д. И. в частта им относно твърдението
й, че след смъртта на Р. в процесната къща живеели ответниците, дъщерята на отв. Й.К. и нейният мъж. В тази им част съдът намира
показанията й за недостоверни предвид факта, че след посочения момент същата не
е пребивавала в с. Г., като твърди, че няколкократно е посещавала селото на
гости при приятели, т.е. след 2012 г. само спорадично е посещавала селото и не
би могла да има непосредствени и продължителни впечатления относно така заявения
от нея факт. Същевременно, свидетелите И. Ц. и Н. П. живеят в с. Г., имат преки
наблюдения, като и двете твърдят, че след като Р. починал и Д. /свид. И./ се изнесла от къщата, никой друг не е живял в
нея. Поради това относно посоченото обстоятелство съдът кредитира показанията
на свидетелите Ц. и П., за сметка на показанията на свид.
И..
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице П.П. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно, от което се установява, че за процесния период от 13.10.2014 г. до
24.04.2018 г., средният пазарен наем на процесния недвижим имот - УПИ *-* в кв.
* по плана на с. Г., общ. Б., с площ от 5670 кв.м., ведно с построената в него
жилищна сграда, е на обща стойност 4789.45 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 59 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Правото по този иск възниква, когато няма друг иск,
с който обеднелият да се защити, съгласно предвиденото в чл. 2 на чл. 59 от ЗЗД. Следователно, за основателността на иска е необходимо едновременно да са
налице следните предпоставки: едно лице да се е обогатило неоснователно, друго
лице да е обедняло и двете да произтичат от един и същ правопораждащ факт, а
именно трябва да се установи увеличение на имуществото на едното лице за сметка
на имуществото на друго лице, за което да липсва правно основание. В случая
съдът намира, че не са налице посочените обстоятелства в тяхната кумулативност.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците за недопустимост на иска с твърдение, че ищецът не
е собственик на процесния недвижим имот към датата на подаването на исковата
молба. От една страна, наличието или
липсата на право на собственост на имота е въпрос по същество и е неотносим към
допустимостта на иска. От друга страна, от значение за правния спор по
предявените искове е наличието на право на собственост на ищеца през исковия
период, през който твърди да е бил лишен от ползване на имота без основание от
ответниците, и обезщетение за което претендира. Предвид това съдът намира
възражението за неоснователно, а предявените искове – за допустими.
По същество съдът намира исковете за
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се
установява, че наследодателят на ищеца – Р. Й.К. е бил собственик по силата на
договор за дарение от неговата майка – ответницата С.Р.И., обективиран
в Нот. акт No 46/1992 г., на процесния
недвижим имот, представляващ УПИ II-181, в кв. 37
по плана на с. Г., като след придобиване правото на собственост на имота в него
е построена и процесната жилищна сграда. След смъртта на Р. К. през 2012 г.
правото на собственост на имота, ведно с построената в имота сграда, е
преминало в патримониума на неговите наследници по закон – ищецът Й.Р.К.- негов
син, и Ч. Т. О. – преживяла съпруга, при наследствени квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. От приложеното по делото заявление
от 16.10.2014 г. по гр. д. No 32/2013 г. по
описа на РС- Б. е видно, че Ч. Т. О. е заявила воля за приемане на останалото й
от съпруга й Р. Й.К. наследство. С постановление за възлагане на недвижим имот
от 02.05.2017 г., влязло в сила на 23.01.2018 г., след проведена публична
продан процесният недвижим имот е възложен на купувача Ц. Д. К.. На основание
чл. 496, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът Ц. Д. К. е придобила всички права, които длъжниците
Й.Р.К. и Ч. Т. О. са имали върху имота. Следователно, в част от процесния
период, а именно от 13.10.2014 г. до 23.01.2018 г., ищецът е бил собственик на
1/2 ид.ч. от имота, а не негов изключителен
собственик. Последното не изключва правото му да получи съответна част от
обезщетението за лишаването му от
ползване на неговия дял от имота за периода, в който е притежавал право на
собственост, т.е. до 23.01.2018 г.
Съдът намира обаче, че от страна на
ищеца не се доказа обстоятелство, че ответниците са ползвали процесния имот в
периода от 13.10.2014 г. до 23.01.2018 г., за който ищецът претендира
обезщетение за ползването му от тях и за който се установи, че е притежавал 1/2
ид.ч. от правото на собственост на имота.
Единствените събрани доказателства за
факта на ползване на имота от ответниците се съдържат в показанията на свид. Д. И., които съдът не кредитира като голословни и
недостоверни. В процесния период същата не е живяла в с. Г., където се намира
имотът, а твърди, че е ходила няколко пъти там на гости при приятели, което
според съда не е достатъчно, за да може същата да формира вярна представа за
декларирания от нея факт. Наред с това свид. И.
заявява, че последно е посещавала с. Г. през 2016 г., следователно няма никакви
непосредствени впечатления за ползването на имота след този момент и до 2018 г.
Същевременно, от показанията на свидетелите И. Ц. и Н. П., и двете живеещи в с.
Г., непротиворечиво се установява, че след смъртта на бащата на ищеца – Р. К.
през 2012 г. никой не е живял в процесната къща,
ответниците С.И. и Й.И. живеят в собствената си къща, която е в друг парцел, но
в общ двор с процесния имот, а ответникът Ц.К. е живял както при тях в с. Г.,
така и в гр. Б..
При това за периода от 13.10.2014 г. до
23.01.2018 г. по делото не се събраха доказателства за ползването на процесния
имот от ответниците, а след 23.01.2018 г. правото на собственост е придобито от
трето за спора лице.
Предвид изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за ползване на имота от
ответниците без основание се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. В случая не може да се приеме, че е налице обогатяване от страна на
ответниците, доколкото не се установи същите да са ползвали имота, собствеността
на 1/2 ид.ч. от който е принадлежала на ищеца до
23.01.2018 г.
Въпреки изхода на спора и направеното
искане, съдът не присъжда на ответника разноски по делото за адвокатско
възнаграждение поради липса на доказателства такива реално да са направени. Съгласно
т. 1 от ТР No 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. No 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая
в представените договори за правна защита и съдействие между ответниците и
упълномощения от тях адвокат са посочени размерите на договорените
възнаграждения, начинът и срокът за плащане – в брой при сключване на съответния
договор, но не е отбелязано сумата да е платена (вписаният в договора израз
“платими в брой” не е равнозначен на платени в брой, а е единствено указание за
начина на плащане), т.е. няма вписването за направеното плащане съгласно
изискването на цитираното тълкувателно решение, поради което и договорите нямат
характер на разписки.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Р.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
С.Р.И., с ЕГН **********, с адрес: *** No 8, Й.К.И., с ЕГН **********, с адрес: *** No *, и
Ц.Й.К., с ЕГН **********, с адрес: *** No *, искове с правна квалификация
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 6000.00 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от ползване без основание за времето от 13.10.2014 г. до
24.04.2018 г. на собствения му недвижим имот, представляващ УПИ *-* в кв. * по
плана на с. Г., общ. Б., с площ от 560 кв.м., ведно с построената в него
жилищна сграда, като неоснователни.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :