№ 12370
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110100556 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния
съвет срещу М. С. Ч. ЕГН ********** с адрес: гр. С....., чрез адв. Р. И., с която се иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 119,66 лева.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр.
С......, аб. № ****** за периода м.05.2019 – м.04.2022г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 30554/2023г. по описа на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че ответника в качеството му на собственик на процесния имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
1
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
Ищецът не оспорва направеното плащане в хода на заповедното производство но
заявява, че с него са погасени суми за дялово разпределение, мораторни лихви и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който
оспорва предявените искове. Сочи че със направеното плащане е погасила сумата за
главница, а ищецът е следвало да се съобрази с изявлението на ищцата кои суми погасява.
Оспорва дължимата сума за сградна инсталация. Сочи че са усвоени подпокривни
пространства, които са превърнати в жилища и следва да участват в заплащането на
топлинната енергия за сградната инсталация.Софийският районен съд, второ гражданско
отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна
страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
Не се спори че ответницата е собственик на процесните топлоснабдени имоти както и
че същата има качеството на потребител на топлинна енергия.
Не се оспорва стойността на доставената топлинна енергия.
Не се спори между страните че в хода на заповедното производство е постъпила сума
в размер на 118,77 лева като останали непогасени суми в размер на 119,66 лева главница и
юрисконсултско възнаграждение.
Единствения спорен въпрос в настоящото производство се концентрира върху
количеството доставена топлинна енергия и дали то е изчислено правилно.
За установяване на спорното обстоятелство съдът е допуснал първоначална и
допълнителна съдебно техническа експертиза.
Заключението по допълнителната съдебнотехническа експертиза не е оспорено от
страните и като такова съдът го кредитира като пълно подробно и съответно на останалия
доказателствен материал.
В точка 2 от заключението вещото лице е посочило, че в „Т. С." ЕАД е постъпил
Протокол от ЕС от 18.05.2011 г. за увеличаване на отопляемите кубатури за апартаменти
№15 и №16. Отопляемата кубатура за ап. №15 е увеличена от 144 куб.м. на 158 куб.м., а за
ап. №16 от 256 куб.м. на 295 куб.м. За процесния период изравнителните сметки и
начислените суми от „Т. С." ЕАД са на база коригираните отопляеми кубатури на
апартаменти №15 и №16, при пълна отопляема кубатура в сградата 3283 куб.м.. За ап. №2,
№3 и №17 няма представен Протокол от ЕС в „Т. С." ЕАД и „Т. С." ЕООД за увеличаване на
отопляемите кубатури. Вещото лице е посочило, че съгласно Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г., ТЕ от сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем
по проект. ФДР няма основание да прави изчисления на база увеличени отопляеми кубатури,
2
които не са по проект. Вещото лице е представило изчисления на ТЕ за отопление от сградна
инсталация, включвайки неузаконени допълнителни обеми (398.19 куб.м.) към апартаменти
№2, №3, №15, №16 и №17, посочени от ответницата. Преизчислението е извършено при
обща отопляема кубатура от 3681 куб.м. (3283 куб.м. + 398 куб.м.). Разликата в сумата за ТЕ
за отопление от сградна инсталация за процесния период е 10.21 лв.
Според вещото лице, на практика, отчитането на сумите за отопление и сградна
инсталация е законосъобразно по отношение на коригираните кубатури на някои
апартаменти. Вещото лице посочва, че "За процесния период изравнителните сметки
изготвени от „Т. С." ЕООД, както и начислените суми от „Т. С." ЕАД са на база
коригираните отопляеми кубатури на апартаменти №15 и № 16, при пълна отопляема
кубатура в сградата 3283куб.м.". Това се базира на постъпил Протокол от ЕС от 18.05.2011г.
за увеличаване на отопляемите кубатури за тези апартаменти. От друга страна, за
апартаменти №2, №3 и №17, вещото лице отбелязва, че няма представен Протокол от ЕС,
подаден в „Т. С." ЕАД и „Т. С." ЕООД, за увеличаване на отопляемите кубатури. В този
контекст, вещото лице цитира Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., която гласи, че "ТЕ
отдадена от сградна инсталация се определя като разлика между общото количество ТЕ за
отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект".
Съобразно цитираната наредба, действаща през процесния период, ФДР (вероятно
дружеството за дялово разпределение) "няма основание да прави изчисления на база
увеличени отопляеми кубатури на същите". По този начин, по отношение на апартаменти
№15 и №16, отчитането е законосъобразно според вещото лице , докато за апартаменти №2,
№3 и №17, вещото лице посочва, че няма законово основание за отчитане на допълнителни
кубатури, тъй като те не са узаконени и не са подадени съответните документи.
Според вещото лице, сумите, за които не може да се съгласи или потвърди, са
свързани с допълнителните кубатури, посочени от ответницата за апартаменти №2, №3,
№15, №16 и №17. Вещото лице отбелязва, че "От ответницата е посочена обща
допълнителна кубатура 398.19 куб.м.". Въпреки че е извършило преизчисление при тази по-
голяма отопляема кубатура (3681 куб.м., като добавка към 3283 куб.м. от ФДР) , вещото
лице заявява: "СТЕ не може да потвърди данните на допълнителните кубатури посочени от
ответницата, но представя изчисления при по-голямата отопляема кубатура". Разликата в
сумата за ТЕ за отопление от сградна инсталация за процесния период, получена при това
преизчисление, е 10.21 лв.
Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от 109,45 и
отхвърлен до пълния претендиран размер от 119,66 лева или за сумата от 10,21 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно 619,43 лева в исковото производство и 22,82 лева в
заповедното.
Ищецът има право и на юрисконсултско възнаграждение което съдът определя на 100
лева за двете производства. Съразмерно на уважената част от исковете ищецът има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 93,68 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. С....., че ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление гр. С....., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 60 ЗН, сумата от 109.45 (сто и девет лева и четиридесет и пет стотинки)
лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес
гр. С......, абонатен № ****** за периода м.05.2019 – м.04.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 30554/2023г. по описа на СРС 168 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. -
Изпълнителен директор и М. Ц. - председател на УС, със седалище и адрес на управление
гр. С...., СРЕЩУ М. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 60 ЗН за разликата
над присъдения размер от 109.45 (сто и девет лева и четиридесет и пет стотинки) лева до
пълния претендиран размер от 119.66 (сто и деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки)
лева, или за сумата от 10.21 (десет лева и двадесет и една стотинки) лева, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С....., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 619.43 (шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и три стотинки)
лева разноски в исковото производство, както и сумата от 22.82 (двадесет и два лева и
осемдесет и две стотинки) лева разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 93.68
(деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4