О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Асен Пашански,
като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 391 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Д.Т.Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Д..
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С присъда по НОХД № 479/2019 г. по описа на РС-Враца Д.Т.Д. е осъден на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим и на глоба в размер на 800 лева, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Осъденият е започнал да търпи наказанието лишаване от свобода на 28.01.2020 г. Към настоящия момент е изтърпял фактически 8 месеца и 29 дни, от работа му се зачитат 1 месец и 18 дни, или общо 10 месеца и 17 дни. Остатъкът е 4 месеца и 13 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода Д.. При първоначалната оценка е регистриран среден риск от рецидив, възлизащ на 56 точки, рискът от вреди за обществото е оценен също на среден, поради характера на настоящото престъпление по чл.343б, ал.1 НК и криминалното минало на лишения от свобода-осъждан е за идентични престъпления, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол, както и за користно-насилствено престъпление по чл.198 НК. Оценката за риск от вреди по време на изтърпяване на наказанието по отношение на служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Рискът от бягство е среден, тъй като лишеният от свобода Д. е устроен на работа на външен работен обект. В първоначалния доклад като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени зоните отношение към правонарушението и умения за мислене. С оглед на това, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели формиране на самокритичност, осъзнаване последствията от действията и изграждане на трайни трудови навици чрез включване в трудовия процес.
При извършената последваща ревизия на оценката на риска, стойностите на риска от рецидив са запазени в средния диапазон, но са повишени от 56 точки на 65 точки в следните проблемни зони: умения за мислене-налице е ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от шофирането в пияно състояние, с което се повишава вероятността от извършване на ново престъпление; злоупотреба с алкохол-л.св.Д. не осъзнава, че алкохолът е основен фактор за извършване на престъплението; отношение към правонарушението-налице са самооправдателни нагласи, липса на сензитивност и омаловажаване на престъплението.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие е видно, че по време на престоя в затвора осъденият е бил дисциплинарно наказан със заповед № 816/15.04.2020 г., с „писмено предупреждение“ за нарушение на чл.97, т.4 от ЗИНЗС, тъй като е влязъл във физическа саморазправа с друг лишен от свобода. Със заповед № 1692/31.07.2020 г. това дисциплинарно наказание е било заличено. Видно от социалния доклад и становището на началника на затвора през м.май 2020 г. при извършена проверка на колет, предназначен за л.св.Д., служители на НОС са открили забранени вещи-мобилен телефон и наркотично вещество метамфетамин, с тегло 3,5 грама, като това е повишило риска от вреди спрямо служителите на затвора и лишените от свобода от нисък на среден.
В доклада е посочено, че л.св.Д. е назначен на работа на външен работен обект, като към момента спазва трудовата дисциплина и режимните изисквания на работния обект. Въпреки този положителен резултат, не може да се направи обоснован и категоричен извод, че осъденият е променил досегашния си утвърден модел на престъпно мислене и поведение. В доклада е посочено, че все още са налице дефицити в зоните отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, междуличностни и емоционални проблеми и умения за мислене, в резултат на констатираните случаи на нарушения на вътрешния ред и дисциплина в затвора, ригидността в мисловните му процеси и липсата на критично отношение към престъпното поведение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол и на мотивация за коренна позитивна промяна.
В социалния доклад е отразено също така, че корекционната работа с осъдения трябва да продължи в посока повишаване степента на отговорност за собственото поведение и формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване на вероятността от извършване на престъпление. Констатирано е, че шансовете на Д. за реинтеграция в обществото са минимални, с оглед проявената престъпна упоритост, склонността към рецидивиране и заобикаляне на правилата за шофиране.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода Д. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Д. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е в регистъра на средните стойности – 65 точки, и не само, че не е коригиран спрямо началния момент от постъпването му в затвора – 56 точки, но е и допълнително завишен с 9 пункта. Рискът от вреди за обществото след освобождаването от затвора продължава да е със средни стойности, т.е. не са отчетени никакви положителни промени в оценката на двата риска за изминалия период от време. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, а основните дефицитни зони при осъдения - отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умение за мислене трябва да продължат да бъдат обект на корекционна работа, тъй като л.св.Д. не е формирал критично отношение към деянието, не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда негативните последици от действията си, свързани с шофиране след употребата на алкохол. Очевидно е, че той все още е затруднен да спазва правила и продължава да притежава степен на обществена опасност. Ярък пример в това отношение е обстоятелството, че през м.март 2020 г., в условията на контролирана среда, е имал проява на агресия и недисциплинираност и е бил наказван. Независимо, че дисциплинарното наказание е било заличено, през м.май 2020 г. в колетна пратка, предназначена за него, са намерени неразрешени вещи-мобилен телефон и наркотично вещество-метамфетамин, с тегло 3,5 грама. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение, съдът приема, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно Д.Д. е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно убедителни доказателства, за да се приеме, че е налице пълноценно поправяне. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.Т.Д., роден на *** г. в гр.Мездра, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 479/2019 г. по описа на РС-Враца, с остатък 4 месеца и 13 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: