№ 156
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
в присъствието на прокурора Ю. М. Х.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно административно
наказателно дело № 20241000600404 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано
по въззивен протест,вх.№8916/25.01.2024 година на прокурор от Софийска
градска прокуратура,против решение №22/12.01.2024 година на Софийски
градски съд,наказателно отделение,постановено по нахд №6475/2023 година
по описа на съда.
С атакуваното решение съдът е признал подсъдимия В. И. Г., роден на
******** година в гр.***,живущ в гр.***,български гражданин,с висше
образование, женен, безработен,неосъждан,ЕГН ********** за невинен в
това на 04.11.2021 година в гр.***,в условията на продължавано
престъпление,при една и съща фактическа обстановка и еднородност на
вината, в съучастие като помагач,чрез набавяне на данни от три броя лични
карти на лицата П. К.,ЕГН **********,О. К.,ЕГН ********** и М. М.,ЕГН
********** умишлено да е улеснил д-р Н. Н. М.,ЕГН
**********,извършител,в качеството й на общо практикуващ лекар да снабди
различни лица с лъжливи свидетелства за състоянието на здравето им-Цифров
COVID сертификат на ЕС/EU DIGITAL COVID CERTIFICATE/,като
1
осъществила достъп до Регистър за имунизираните лица на https:
//immuno.his.bg посредством КЕП и въвела данни за осъществена
имунизация,без на лицата да е поставена ваксина,като не е действала като
длъжностно лице,а именно:
-на 04.11.2021 година снабдила П. К.,ЕГН ********** с Цифров COVID
сертификат на ЕС,№ 01/BG/7A********3CD#K,
-на 04.11.2021 година снабдила О. К.,ЕГН ********** с Цифров COVID
сертификат на ЕС,№ 01/BG/2LE********U7U#W,
-на 04.11.2021 година снабдила М. М.,ЕГН ********** с Цифров COVID
сертификат на ЕС,№ 01/BG/C87********69PE#8,
поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1
вр.чл.20 ал.4 НК.
Съдът,на основание чл.190 НПК е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на Държавата.
Във въззивния протест се твърди,че решението е незаконосъобразно.
Твърди се,че държавното обвинение не е съгласно с изложените по
делото аргументи на съда,с които е признал предаденото на съд лице за
невиновно по повдигнатото обвинение.
Сочи се,че „точните мотиви“ на съда не са изготвени,поради което след
изготвянето им ще се представи допълнително изложение към подадения
протест.Представителят на държавното обвинение е посочил във въззивния
протест,че е безспорен факта В.Г. да е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4
НК,действайки като помагач на извършителя д-р М..
Посочено е,че по отношение на д-р М. наказателното производство е
решено по реда на гл.29 вр.гл.28 НПК със споразумение №5/11.01.2024
година,по реда на чл.375а НПК, постановено по нохд №7363/2023 година на
СГС.
Оспорва се извода на първия съд,че издадения цифров COVID
сертификат на ЕС/EU DIGITAL COVID CERTIFICATЕ/ не е
документ,удостоверяващ състояние на здравето.Не оспорва,че към настоящия
момент не е налице съдебна практика,която да е свързана с изясняване
2
същността на този сертификат като документ.
Твърди,че следва да се приеме този сертификат да отговаря за
здравословното състояние на едно лице.Излага съображение във връзка с
доводи на съда за естеството на ваксинирането и задължителното истинно
отразяване на този факт в сертификата.
На основа горното се претендира отмяна на атакуваното съдебно
решение и постановяване на ново,с което подсъдимият В. И. Г. бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение.Във връзка с направено искане за
допълнително запознаване с изготвените по делото мотиви на първия съд,след
изготвянето им на 20.02.2024 година,СГП е надлежно уведомена за това
обстоятелство на 14.03.2024 година,вж.л.68 от делото.По искане на СГП от
19.03.2024 година,препис от мотивите към постановеното решение е
изпратен,вж.л.л.69-73 от делото.За изготвените мотиви са уведомени и
останалите страни.
Допълнение към подадения протест и допълнителни искания не са
направени.
Пред въззивния съд представител на държавното обвинение поддържа
подадения въззивен протест и сторените с него искания.намира,че фактите и
релевантните обстоятелства по делото са надлежно установени във възможен
обем,но правните изводи на съда са незаконосъобразни.Основното несъгласие
е във връзка със сторен извод от първия съд,че издадения сертификат за
поставена ваксина не представлява свидетелство за състоянието на
здравето.Излага съображения във връзка с разбирането си за понятието за
документ,установяващ „състояние на здравето“,като твърди,че
документа,установяващ поставяне на ваксина сочи на определено състояние
на здравето.Поддържа твърдението за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт и искането за отмяната му,като претендира подсъдимият бъде
признат за виновен с произтичащи от това законни последици.
Пред въззивния съд защитата на подсъдимия оспорва подадения въззивен
протест. Намира,че първият съд е постановил законосъобразен съдебен акт и
иска потвърждаването му.
Твърди,че подадения въззивен протест не отговаря на стандартите,които
Закона поставя,не е допълнен,въпреки искането на самата прокуратура в тази
насока и дадената възможност на държавното обвинение.По повод
3
твърдението за липса на аргументация на възраженията и
исканията,обективирани във въззивния протест,защитата сочи,че „….той не
може да бъде аргументиран по никакъв начин от правна страна“.Оспорва
предложеното разбиране от прокуратурата за„житейска гледна точка“,като
твърди несъстоятелност на такива доводи. Противопоставя се на аргументите
на прокуратурата,водещи,по същество,до “разширително тълкуване“ на
понятието „състояние на здравето“,както и на разума на чл.312 НК.
Излага съображения.
Направено е искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния
протест,изложението на защитата пред въззивния съд,заявеното от
представителя на САП,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт
при условията на чл.313 и чл.314 от НПК,приема за установено следното:
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски
градски съд постановление от 08.11.2023 година по ДП№429/2021 година на
СО-СГП,пр.пр.20109/2021 на СГП с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78а НК против:
-Н. Н. М.,с установена самоличност,ЕГН ********** за престъпление по
чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 /неточно е посочена ал.4/ НК и
-В. И. Г.,с установена самоличност,ЕГН ********** за престъпление по
чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.4 НК.
Производството е образувано в СГС,доколкото към датата на твърдяното
престъпно поведение В. И. Г.,с установена самоличност,ЕГН ********** е
бил кандидат за депутат и е приложена нормата на чл.35 ал.4 НПК.
В хода на съдебно производство е прекратено наказателното
производство против Н.М. след одобрено от съд споразумение по нохд
№7363/2023 година на СГС,по силата на което на М. и е наложено по реда на
чл.78а НК наказание „глоба“ в размер на 800 лева за престъпление по чл.312
ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 НК вр.чл.55 ал.1,т.1 НК,вж.чл.375а НПК вр.чл.384а
НПК,вж.л.л.55,56 от делото.
Наказателно-административното производство е продължило против В.
И. Г.,с установена самоличност,ЕГН ********** за престъпление по чл.312
4
ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.4 НК.
Развило се е по реда на гл.28 НПК.
Първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка,описана
в постановлението на СГП,като обосновано е намерил,че фактите и
обстоятелствата са описани ясно и са във възможна пълнота.Поради това е
разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението.По същество описаните в постановлението на СГП факти и
обстоятелства не са оспорени от защитата.
Нови фактически положения извън тези,описани в постановлението на
СГП,не са установени.
Нови фактически положения не установява и въззивния съд.
Първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение на
основа надлежно събрани и проверени доказателства,като фактическата
обстановка по делото е еднозначно, категорично и ясно изложена в мотивите
на първоинстанционния съд.Анализирани са надлежно събрани и вярно
оценени факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената
чрез оценката им фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав.Преповтаряне в тази насока не се налага.Не са нарушени
онези правила на Закона,които регламентират дейността на съда по
анализ,проверка и оценка на доказателствените източници.
Посочи се и по-горе,че преповтаряне не се налага,но доколко приетите за
установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на
І-инст.съд за вина на подсъдим ,правна квалификация на деяние и
наказателната отговорност,то те следва да се подчертаят отново.
В мотивите си състава на съда е описал последователно
фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по
см.на чл.102 НПК,като изрично е подчертал,че доказателствата по делото
очертават„….фактическа обстановка,напълно идентична с тази, изнесена в
прокурорското постановление“.
Предаденият на съд В. И. Г. е роден ******** година в гр.***,
българин,български гражданин е,живее в гр.***,женен е,не е осъждан,с висше
образование, ЕГН **********.
На 20.10.2021 година А. Б. публикувал в социална мрежа изявление
5
,изразявайки възмущение от лица,участващи по различни начини в издаване
на недействителни „зелени сертификати“ за лица,които в действителност
нямат поставена ваксина срещу COVID-19. В публикуваното си изложение Б.
предложил стимули към лица,предоставили информация за лекари,участващи
в издаване на сертификати с невярно съдържание.След огласяване на
позицията на Б.,чрез мобилно приложението „Messenger“ с него се свързал В.
И.,като споделил,че знае за такъв човек на име В. Г.. Изпратил на Б. снимка с
телефонния номер на подозираното лице.На следващия ден А. Б. и В. Г.
провели телефонен разговор,като се обсъждала възможността да се набавят
„зелени сертификати“ без реално извършена ваксинация.
На 24.10.2021 година публикацията на А. Б. била видяна от В. Б.,
репортер в „Нова телевизия“,като нейна проверка във „Фейсбук“
установила,че се набирали доброволци,които да предоставят личните си
данни с цел изобличаване на лекари,участващи в неправомерното издаване на
такива „сертификати“.Така мотивирана и по тази причина се свързала с А.
Б..Комуникирали чрез телефонни разговори и чрез приложение
„Messenger“,като в хода на проведените между тях разговори Б. и Б. решили
да направят разследващ репортаж.
Междувременно,по повод предходни разговори на Г. с Б.,последния вече
бил пратил на В. Г. три броя лични документи на служители от негова
фирма,дали съгласие да участват в дейността по разобличаване на схеми с
издаване на „зелени сертификати“ с невярно съдържание.
На 31.10.2021 година В. Б. провела разговор с В. Г. чрез мобилен телефон
на номер **********,представяйки се за един от служителите,предоставили
лични документи и била уверена от Г.,че ще получи съдействие за издаването
на „зелен сертификат“,без да поставя реално ваксина.В. Г. обяснил на Б.,че
цената за издаване на един сертификат е 300 /триста/ лева,а срока на
изготвянето му отнема около седмица.Едновременно с това Г. посочил,че
сертификат може да се „издаде“ и само за един ден,но тогава цената му е 450
лева.
В. Г. управлявал магазин на ул.„***“№ * в гр.***,поради което уговорил
среща с В.Б. за 02.11.2021 година,в 16,30 часа,пред Съдебната
палата.Преди,съгласно уговорката за 02.11.2021 година,да отиде на
уговорената среща В. Б. подала сигнал в СДВР,като съобщила известните и
6
факти и поискала съдействие от полицейските органи за разкриване на
лицата,способстващи процеса на „снабдяване“ със „зелени
сертификати“,въпреки неосъществена ваксинация.Носела и сумата 1350
лева,съобразно уговорката за три сертификата по 450 лева за всеки,като
предварително заснела банкнотите.При тези условия,носейки и очила с
вградена камера в 16,20 часа Б. се срещнала с В.Г. пред централния вход на
Съдебната палата на бул.„Витоша“.Двамата провели разговор във връзка с
начина на „работа“ по повод издаване на съответни сертификати,като В.Б.
предала сумата 1350 лева,която В.Г. сложил в джоба си.Двамата се
разделили,а намиращите се наблизо полицейски служителите,наблюдаващи
срещата не успели да чуят конкретното съдържание на разговора.
Макар и да не възприели конкретиката на разговора част от
полицейските служителите последвали Г.,който се насочил към магазин за
алкохол и цигари на ул.“***“№ *.
Категорично е установено активното поведение на В.Г. към този
момент,свързано с организация по издаване на т.н.“зелени сертификати“ с
невярно съдържание.
По реда на чл.144 и сл НПК,чрез изготвена лицево-идентификационна
експертиза се установява с достатъчна и висока степен на категоричност,че на
предоставения от В. Б. видеозапис от срещата и пред Съдебна палата-София
на 02.11.2021 година е заснет В. И. Г.,ЕГН **********.
Установено е,че на 04.11.2021 година В. Г. изпратил по мобилно
приложение „Вайбър“ три снимки на „Цифрови COVID сертификати на
ЕС“за:
-П. К.,ЕГН **********,
-О. К.,ЕГН ********** и
-М. М.,ЕГН **********.
Било видно,че на тях ръкописно е изписан номер на ваксина /национален
референтен номер/,чрез който сертификатът може да се „изтегли“ от интернет
страницата www.his.bg.
В. Г. уточнил,че сертификатите са издадени от д-р М..
По делото е изготвена компютърно-техническа експертиза.Установява се
еднозначно,че достъп до информационна система „Регистър на
7
имунизираните лица“ се осъществява чрез квалифициран електронен
подпис.Безспорно е,че П. К.,О. К. и М. М. фигурират в регистър за поставени
ваксини срещу COVID-19,като е отразено,че на всеки е поставена еднодозова
ваксина „Janssen“ на 04.11.2021 година.Данните в системата са качени с
квалифициран електронен подпис на д-р Н. Н. М..Установено е еднозначно,че
д-р Н. М. практикува в лекарски кабинет в с.***,ул.„***“ № *.
Чрез приобщени по делото гласни доказателствени средства,обсъдени
коректно от първия съд,свидетелите П. К.,О. К. и М. М. установяват
категорично и ясно,че нито един от тримата свидетели никога не е посещавал
Д-р М. или пункт за ваксинация и нямат поставени ваксини срещу COVID -
19.Категорично се установява и това е акцентирано в мотивите на първия
съд,че М. М. никога не е попълвала „Информирано съгласие за извършване на
ваксинация срещу Ковид-19“,като е изяснено,че в периода месец април 2021
гаденя-до началото на 2023 година не е пребивавала на територията на
Република България.Тези обстоятелства са потвърдени от заявеното от св.И.
Ч. в отговора на отправена молба за правна помощ до Украйна.Изготвени
справки АИС„Граничен контрол“ установяват,че М. М. е напуснала
Р.България през ГКПП „Дунав мост“-Русе на 30.04.2021 година в 10,30 часа и
се е върнала обратно в Р.България на 17.02.2023 година в 23,17 часа.
Експертни изводи по назначени и изпълнени съдебно-почеркови
експертизи установяват,че ръкописните текстове в „Информирано съгласие за
извършване на ваксинация срещу COVID - 19“ и поставените в тях подписи
не са положени от П. К.,О. К. и М. М..
Цялостната фактическа обстановка и приетите за безспорно установени
факти и обстоятелства се основават на няколко отделни групи
доказателствени източници-гласни доказателствени средства,показания на
свидетелите В. Б.,Д. Д.,В. Г. , Р. Е.,М. Е.,И. Г. Ч.,О. К.,П. К., А. Б.,В. И. и М.
М.,от приложени по делото писмени доказателства,включително приложени
по делото цифрови сертификати за поставена ваксина срещу COVID,като са
проверени чрез съответните способи-заключения на изготвени съдебно-
почеркови експертизи,компютърно-техническа експертиза,лицево-
идентификационна експертиза,комплексна аудио и видео-техническа
експертиза ,изпълнена молба за международна правна помощ.
По същество между страните в наказателно-правния спор не съществува
8
спор по обективно приетите за установени факти и обстоятелства.Установява
се различие в анализа и оценката на доказателствените източници.
Видно е,че за да изгради вътрешното си убеждение по релевантните за
предмета на доказване факти съдът последователно е подложил на анализ и
оценка няколко отделни групи доказателствени източници,акцентирани
изрично по-горе.При условията на чл.305 ал.3 НПК съдът е обсъдил гласните
доказателствени средства с останалия общ доказателствен обем,а в процеса на
анализ и оценка се е съобразил с тяхната логична обусловеност
,непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен
обем.Изчерпателността на стореното от съдебния състав като анализ на
отделните групи доказателства и доказателствени средства не налага
преповтарянето им.
Въззивният състав се съгласява изцяло с обективираната оценка на
приетите за установени от първия съд факти.
Настоящият съд се съгласява изцяло с обобщаващия извод на първия
съд,че от обективна и субективна страна подсъдимият не е реализирал
признаци на престъпление,описани в чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4
НК.Коректно първият съд е посочил,че не може да се приеме В. Г.,на
04.11.2021 година в гр.***,в условия на продължавано престъпление,при една
и съща фактическа обстановка и еднородност на вината,в съучастие като
помагач,чрез набавяне на данни от три лични карти на П. К.,ЕГН
**********,О. К.,ЕГН ********** и М. М.,ЕГН ********** умишлено да е
улеснил общо практикуващият лекар д-р Н. Н. М.,ЕГН ********** /като
извършител/ да снабди различни лица с лъжливи свидетелства за състоянието
на здравето им-Цифров COVID сертификат на ЕС/EU DIGITAL COVID
CERTIFICATE/,като осъществила достъп до Регистър за имунизираните лица
на https://immuno.his.bg посредством КЕП и въвела данни за осъществена
имунизация,без на лицата да е поставена ваксина,като не е действала като
длъжностно лице,вж. мотиви,стр.4-та,3-ти абзац.
Едновременно с това решаващият съд категорично е приел
улеснителстката деятелност на подсъдимото лице,като в мотивите си е
подчертал „….Установи се несъмнено също,че …….Г. я е улеснил в тази й
дейност като й е предоставил личните данни на посочените три лица П. К.,О.
К. и М. М. и по-късно е предал изготвените сертификати“.Внимателният
9
анализ на заявеното от първия съд не сочи на противоречие в мотивите и
правните изводи на съда,а внимателна оценка на основа сторения решаващ
извод по повод съставомерността на деянието.Видно от изложените
мотиви,поставени в основа на решаващият извод за невиновност на
подс.В.Г.,касателно повдигнатото му обвинение,първият съд е намерил,че
инкриминираните цифрови COVID сертификати на ЕС за поставена ваксина
срещу COVID не съставляват изискуемо от разписаното в чл.312 ал.1 НК
„свидетелство за състоянието на здравето“,вж. посоченото изрично в
мотивите на съда на стр.4-та,предп.абзац.
По този начин,обсъждайки обективната страна на деянието и
относимостта към неговата съставомерност първият съд правилно е
намерил,че В.Г. действително е улеснил деятелността на д-р М.,но не е
сторено умишлено деяние,доколкото цялостното му поведение е
несъставомерно,т. не е престъпно по смисъла на чл.312 НК.
Следва да се посочи,че първият съд не е бил точен в правните си
изводи,приемайки че „….издадените сертификати са неистински,тоест,на
посочените в тях лица реално не е поставена ваксина срещу COVID“.Вярното
е това,че тези сертификати по същество са истински,с оглед посочения техен
издател,но са с невярно съдържание.
Коректно е посочено от първия съд,че чл.312 ал.1 НК предвижда
наказание за „лекар,който снабди някого с лъжливо свидетелство за
състоянието на здравето му,когато не действа като длъжностно лице“,а от
доказателствата по делото категорично се установява Н. Н. М. да упражнява
професията лекар към инкриминирания момент и лично е подписала
издаването на коментираните сертификати за положена ваксина.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за
неоснователно стореното възражение на държавното обвинение срещу
обосноваността на извода на първия съд,че издадения цифров COVID
сертификат на ЕС/EU DIGITAL COVID CERTIFICATЕ/ не е документ,
удостоверяващ състояние на здравето.Видно е,че представителя на
държавното обвинение е поддържал теза,че към настоящия момент не е
налице съдебна практика,която да е свързана с изясняване същността на този
сертификат като документ/посочи се по-горе,че допълнения към въззивния
протест не са правени,а такива конкретно не са сторени и пред въззивния
10
съд/.
По повод тезата на държавното обвинение и изразената защитна
позиция,както пред първия съд,така и във въззивния протест следва да се
подчертае,че първият съд е дал отговор на поставените пред него
въпроси,свързани с разбиране същността на понятието „свидетелство за
състоянието на здравето“ по см. на чл.312 НК.
Нормативната уредба,включително чл.93 НК,не съдържа официална
дефиниция на понятието „свидетелство за състоянието на здравето“ по
смисъла на разписаното в чл.312 ал.1 НК.
Основа за разбиране в тази насока дава определението за здравето,дадено
от Световна здравна организация-„Здравето е състояние на пълно физическо
/биологическо,психическо и социално /благополучие“,както и разписаното в
чл.2 от Закон за здравето,във връзка с приоритета за опазване на
здравето-„Опазването на състоянието на здравето като състояние на пълно
физическо, психическо и социално благополучие“.
Както и представителят на държавното обвинение сочи в мотивите към
въззивния протест,при преценка от „житейска“ гледна точка такова
свидетелство следва да се разбира като документ,съдържащ информация за
общото състояние на здравето на едно лице.
Законосъобразно,тълкувайки точно и буквално разписаното в
Закона,първият съд е посочил,че сертификатът за ваксинация не съставлява
„свидетелство за състоянието на здравето“,а удостоверява една извършена
манипулация,свързана с поставена ваксина.Правилно в мотивите си първият
съд е намерил,че сертификат за поставена ваксина „…..не представлява
удостоверение за неговото здравословно състояние,доколкото такова
удостоверение би следвало да съдържа по-широка информация относно това
състояние от наличието на една единствена ваксина“въззивният съд се
съгласява,че документ,съставляващ „свидетелство за състоянието на
здравето“следва да съдържа различни по информация и обем данни за
……“поставени ваксини,за параметрите на жизнените му показатели,за
налични и преболедувани болести и прочее“.
На тази основа въззивният съд се съгласява,че „свидетелство за
състоянието на здравето“ като документ,който следва да се приеме да е
регламентиран в чл.312 НК,следва да съдържа информация за всички
11
посочени компоненти на здравето на един човек,а не факт на извършена
манипулация по ваксиниране.Разширително тълкуване на наказателно
правната норма и включените в нея понятия не следва да се допуска.Поради
тази причина настоящият съд се съгласява с обобщаващия решаващ извод на
първия съд,поставен в основа на постановения от него съдебен акт,че
„Удостоверение за една единствена ваксина не изпълва……съдържанието на
визираното като елемент от престъпния състав на престъплението по чл.312
ал.1 НК „удостоверение за здравословно състояние“.С извода на решаващия
съд,че обвинението против В.Г.,на основа посоченото конкретно деяние
/деяния/ не осъществява от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.312 НК,настоящият съдебен състав се съгласява изцяло.
Законосъобразно съдът се е произнесъл,като на основание чл.304 НПК е
оправдал подсъдимия В. Г. по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.312 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл. 20 ал.4 НК.
Законосъобразно се е произнесъл,касателно сторените разноски по реда
на чл. 190 НПК.
При извършената цялостна и служебна проверка на атакувания съдебен
акт извън направените възражения от държавното обвинение,настоящия съд
не намери други основания за изменяне или отмяната му.
Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Решение №22/12.01.2024
година на Софийски градски съд,наказателно отделение,постановено по нахд
№6475/2023 година по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да бъде обжалвано и
протестирано по см. на чл.346 т.1 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12