О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119
гр.Белоградчик, 03.06.2015г.
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 4-ти
състав в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Анна Кайтазка
като разгледа ЧНД № 105 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от А.Г.Г. *** срещу
постановление на РП-Белоградчик от 19.05.2015г. за прекратяване на досъдебно производство №
68/2015г. по описа на РУ-Белоградчик, образувано срещу неизвесетн извършител,
затова че на 07.01.2015г. в с.Б. п., обл.В., причинил на А.Г.Г. средна
телесна повреда - престъпление чл.129, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат доводи за
необоснованост и назаконосъобразност на постановлението за прекратяване и се
моли същото да бъде отменено. Не се оспорва резултата от съдебно-медицинската
експертиза, но се твърди неправилна
квалификация на деянието, с оглед други обективни обстоятелства – качество
“длъжностно лице” у пострадалия, което прави престъплението такова по чл.131
ал.1 т.1 от НК и обуславя общият му характер. Също така , жалбоподателя смята
на неправилен и извода на прокурора относно липсата на доказателства – кой е
автора на нанесената му телесна повреда.
Съдът, след като прецени събраните на
дознанието доказателства, както и законосъобразността и обосноваността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира следното:
РП-Белоградчик е прекратила
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, след като е приела, че не е налице извършено престъпление от общ
характер, а от частен характер – по чл.130 ал.1 от НК, което се преследва по
тъжба на пострадалия.
Приетата за установена от
РП-Белоградчик фактическа обстановка – нанасяне на телесна повреда, но от вида
на леките такива, се доказва от събраните на досъдебното производство
доказателства: показанията на свидетелите А.Г. и Кр.К.,
медицинско свидетелство и съдебно-медицинска експертиза. Установените на
досъдебното производство обстоятелства безспорно сочат, че извършеното деяние спрямо А.Г. – монтажник на аудио-визуално оборудване
в “Булсатком” ЕАД, осъществява състава на леката телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК. Наказателното преследване за това престъпление безспорно се
възбужда по тъжба на пострадалия - особена разпоредба на чл.161 от НК. Съдът в
настоящето производство, предвид констатираното до тук – относно вида и
характера на нараняванията на Г., няма да обсъжда въпросите относно вина и
авторство на деянието – тъй като това следва да направи съдът, разглеждащ по
същество такъв казус – ако бъде сезиран по надлежния ред – чрез тъжба от
пострадалото лице. / респ. в настоящето производство съдът няма да обсъжда
позицията на свидетелите Б.А., В.А. и Д.А., част
от които са сочени от Г. като автори на нанесените му телесни повреди/. Съдът
констатира, че и прокурорът не е обсъждал в постановлението си въобще
авторството на деянието, респ. не и е приемал, че извършителят е неизвестен,
както твърди в жалбата си Г.. Наблюдаващият прокурор само е посочил в уводната
част на своя акт – че досъдебното производство било образувано и водено срещу
такъв извършител.
Съдът намира за неоснователен аргумента на жалбоподателя
А.Г. – че същият има качеството “длъжностно лице”, което следва да промени и
квалификацията на деянието. Дефиницията на понятието “длъжностно лице” е
дадена в чл.93 т.1 б.”а” и “б” от НК. Законът разграничава два основни вида
такива лица. Съгласно б.”а” на т.1 чл.93 НК – това са лицата на които е
възложено да изпълняват със заплата или без, временно или постоянно служба в
държавно учреждение / и приравнените на тях общински служители съгласно Закона
за администрацията/, без осъществяващите дейност на само материално изпълнение.
Съгласно б.”б” от т.1 чл.93 НК – тук
вече хипотезите са повече. Но предвид местоработата на жалбоподателя – в
“БУЛСАТКОМ”ЕАД – частно ЮЛ, безспорно не следва и да се обсъжда първият вариант
– за заемане или не на “ръководната работа”. /съдът приема, че свид.Г. работи в
посоченото дружество, макар и приложеният по ДП договор да е от 2007г. и да е
срочен – с изпитателен срок от 6 месеца - безспорно изтекъл към момента;
същевременно обаче, не се и оспорва от никого факта къде е работил към момента
на евентуалното деяние Г., а работодателят му е потвърдил това обстоятелство,
чрез издаването на служебна бележка от 27.04.2015г., макар и не това да е редът
за доказване на трудовите им правоотношения/. Доколкото обаче, Г. смята , че е
“длъжностно лице”, тъй като работейки при търговеца - ЕАД , като монтажист на
техника, поради боравенето с такава извън офиса на дружеството – съдът намира
за неправилен извода му. Работата на Г. определено не е “ръководна” по смисъла
на чл.93 т.1 б.”б” предл.І НК. Действително възможно е той, изпълнявайки
задължението да монтира техника в помещения на клиенти, да получава такава и я
пренася до имотите им / а в случая дори не е правил и това – тъй като е
следвало да монтира ползвана вече от клиента техника, но на нов негов адрес/.
Но отговорността му за опазване на тази техника е обща, свързана с изпълнение
на преките му задължения по договора и длъжностната му характеристика, а не
отчетническа такава /задължения по материално изпълнение само/. Никъде в
трудовият договор или длъжностната характеристика на работника А.Г. не е
възложено “пазенето или управлението” на чуждото /на ЕАД-во/ имущество, за да
може да се приеме, че той е “длъжностно лице” по смисъла на чл.93 т.1 б.”б”,
предл. ІІ от НК. Техниката, която той монтира, се заплаща предварително от
клиентите и е тяхна собственост, като те носят отговорност, след монтирането й,
за нейната цялост. На ЕАД, чрез лицето, извършващо монтажа се заплаща
единствено такса за изпълнение на услугата “монтаж”.
Предвид изложеното, съдът намира, че
не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Приетата за установена от РП-Белоградчик фактическа
обстановка е изяснена обективно, всестранно и пълно – относно вида и характера
на телесното увреждане, и се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства. Съдът приема, че направения въз основа на така приетата
фактическа обстановка правен извод, е правилен, законосъобразен и обоснован.
Водим от горното и на основание чл.243,
ал.4 и ал.5 т.1 от НПК, съдът намира, че обжалваното постановление на
РП-Белоградчик е обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на РП-Белоградчик от 19.05.2015г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 68 по описа за 2015г. на РУ-Белоградчик,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129, ал.1
от НК.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред ОС-Видин в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
След влизането му в сила, препис от
определението на съда, ведно с ДП да се изпрати на РП-гр.Белоградчик.
Районен съдия: