Мотиви към Присъда № 6/ 15.07.2020г.
постановена по НОХД № 20/ 2020г.
по описа на РС – Исперих
Районна прокуратура – Разград е обвинила В.Р.Х. ***
в това, че на неустановена дата в периода 17-20.05.2019г. в село Хърсово, област Разградска се
съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - малолетната А.М.И., на 12
години, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл.151, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП - Исперих
поддържа обвинението от фактическа и правна страна и пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
около Три години, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от Четири години.
Подсъдимият В.Р.Х. е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като се е съгласил да
не се събират доказателства за тези факти.
Защитата на подсъдимия Х. в лицето на адвокат Иводор
Цанев счита, че фактическата обстановка е безспорно установена с оглед
направеното самопризнание от подзащитния му и протеклата процедура по
предварително изслушване. Развива доводи, че са налице данни за многобройни
смегчаващи отговорността обстоятелства. Моли съдът наложи наказание „Лишаване
от свобода“ при условията на чл.55 от НК в размер от около Шест до Девет
месеца. Налице били всички предпоставки за условно осъждане. Моли за минимален
изпитателен срок.
По искане на подсъдимият по делото е насрочена и
протекла процедура на предварително изслушване по реда на чл.371, т.2 от НПК,
като В.Х. е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
В дадената последна дума подсъдимият е изказал
съжаление за случилото се, моли за по-ниско наказание, заявяава, че помага
финансово на пострадалата и роденото от съвместното им съжителство дете,
заявява намерение да сключи брак с А.И..
Съдът, след
като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по
делото – обясненията на подсъдимият дадени в хода на досъдебното производство,
показанията на разпитаните по дознанието свидетели и приложеният по делото
писмен доказателствен материал, намира за установено следното :
Подсъдимият В.Р.Х. роден на ***г***, област Разградска, български гражданин, неженен, с начално образование,
неосъждан, работник в «Тракция» ООД село
Самуил, ЕГН **********. .
Подсъдимият и пострадалата били
съселяни, и двамата живеели в село Хърсово, Разградска област. Пострадалата И. ***
заедно с родителите си и три други деца от семейството. Х. и И. се запознали в
края на месец април 2019 година, като подсъдимият бил в известност, че момичето
е на 12 години. Двамата започнали да излизат заедно, ходели на разходка,
прегръщали се, целували се. Между тях възникнала емоционална връзка. На
03.05.2019г. А.И. останала в дома на подсъдимият да нощува. Двамата имали полов
контакт. Родителите на подсъдимия по същото време отсъствали от дома си.
Няколко дни по-късно, на 06.05.2019г. малолетната решила да избяга от своя дом
и да заживее с Х.. През деня посетила училище, а след това отишла в дома на
подсъдимия, където за първи път видяла неговите родители. Те се възпротивили
момичето да остава в домът им, тъй като била много малка. вечерта, обаче, А.И.
останала при подсъдимият. Като не се прибрала при родителите си, същата вечер
майка и сигнализирала полицията. На следващият ден открила дъщеря си в
училището и я отвела в кметството на село Хърсово. Уведомила полицията, че е
намерила дъщеря си. А.И. заявила, че не желае да се върне при семейството си и
че вече е имала сексуален контакт с подсъдимият. Заплашила, че ще посегне на
живота си ако я разделят с Х.. Изхождайки от етнически обичаи родителите на И.
я оставили да живее в домът на В.Х.. В резултат на поредица съвкупления между
подсъдимият и пострадалата, последната забременяла. След едноседмичен престой в
домът на подсъдимият, малолетното лице било изведено от тям от социалните
служби и върната в жилището на родителите си. Тогава И. съобщила на близките
си, че е бременна, което се потвърдило и от извършен гинекологичен преглед.
По-късно пострадалата била настанена в приемно семейство – това на по-голямата
и сестра Диана.
По делото са назначени две
съдебни експертизи. Съдебно-медицинската експертиза е установила, че
пострадалата е бременна в 12.2 – 12.6 гестационна седмица и зачеването е около
17 – 20 май 2019г. – момент, в който пострадалата вече е живеела съвместно с
подсъдимият.
Комплексната съдебно психологична
и психиатрична експертиза сочи, че А.И. разполага с интелектуален потенциал в
норма, съответен на възрастта, образованието и социалният и опит, както и добри
базисни годности. Същата разполагала с интелектуален ресурс да възприеме
правилно фактите по делото и да дава достоверни показания за тях.
Психиатричното изследване е установило, че освидетелстваната правилно оценява
реализираната интимна връзка като непозволена.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства депозирани в хода на
съдебното разследване и съдържащи се в Досъдебно
производство № 275 ЗМ – 208/2019 г. по
описа на РУ гр.Исперих:Постановление за образуване на НП- лист 1,2;
Постановление за привличане на обвиняем- лист 3; Протокол за разпит на обвиняем
– лист 4,5; Биографична справка – лист
6; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние- лист 7;
Писмо до РУ –гр.Исперих – лист 8; Уведомително писмо – лист 9; Протокол за
разпит на свидетел – лист 10,11; Протокол за уведомяване на пострадал от
престъпление – лист12; Протокол за разпит на свидетел – лист 13,14,15,16;
Искане за провеждане на разпит на свидетел пред съдия – лист 17; Протокол за
разпит пред съдия – лист 18-19; Протокол за уведомяване на пострадал от
престъпление – лист 20; Протокол за разпит на свидетел – лист 21-22,
23-25;Постановление за назначаване на експертиза – лист 26; Съдебно –
медицинска експертиза – лист 27 -30;
Постановление за назначаване на експертиза – лист 35,36; Комплексна съдебно –
психиатрична и психологическа експертиза – лист 37-44; Искане на осн.чл.159,
ал.1 от НПК – лист 49; писмо от ДСП-Самуил – лист 80; Искане за изготвяне на
справка за съдимост – лист 51; Справка за съдимост – лист 52; Справка – лист
54-55; Постановление за възлагане на предварителна проверка – лист 56; Социален
доклад на ДСП-Самуил – лист 57; Сведение от Т.Г.- лист 58; Сведение от А.И.-
лист 59; Сведение от Диана Г.- лист 60; Сведение от Минка Пенева- лист 61;
Сведение от В.Х. *** и приложения към него – лист 63 - 66; Докладна записка –
лист 67; Предложение за изготвяне на искане за удължаване на срока на
разследване- лист 75; Постановление за удължаване на ДП- лист 76; Предложение
за изготвяне на искане за удължаване на срока на разследване- лист 77;
Постановление за удължаване срока на разследване на ДП- лист 78-79;Постановление
за даване на указания – лист 81; Постановление с обвинително мнение – лист
83-84, които
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията
предшестващи и последващи извършването на престъпното деяние от подсъдимият,
установяват елементите от състава на престъплението – времето на неговото
осъществяване, мястото, начина по който е извършено и неговото авторство.
Съдът кредитира напълно снетите в хода на
досъдебното производство гласни доказателства от свидетелите А.И., Т.Г., М.Г.,
Мирка Пенева, Радомир пенев, Юмгюлсюн Абтула, Сибел Мустафа, които са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, кореспондират и с писмения доказателствен материал и изясняват в
пълнота фактическата обстановка.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът счита, че подсъдимият В.Р.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл.151, ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата в периода
17-20.05.2019г. в село Хърсово, област Разградска се
съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - малолетната А.М.И., на 12
години, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
От обективна страна престъплението е осъществено
чрез съвкупление, като с осъществяване на визираното изпълнително деяние
престъплението е било довършено. Налице е било съдействащо поведение на
жертвата – както се сочи в обвинителният акт многократните съвкупления между
деецът и жертвата са осъществени с нейно съгласие, без употреба на сила или
заплашване от страна на подсъдимото лице.
В конкретният случай налице е и особения субект
визиран от закона – лице с пол противоположен на пола на жертвата – безспорно е
установено, че Х. е мъж, а пострадалата И. е от женски пол.
Безспорно по делото е установено, че към момента на
осъществяване на инкреминираното деяние пострадалата е била малолетна – А.М.И. е родена на *** година и в инкреминирания период е била
на 12 години т.е. малолетна по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за лицата и
семейството.
От субективна страна деянието е осъществено при
пряк умисъл от страна на подсъдимия – В.Х. е съзнавал, че осъществява
съвкупление, желаел е неговото осъществяване и е съзнавал възрастта на
пострадалото лице.
При определяне на
наказанието за това деяние, съдът отчете смегчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като наложи такова при превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно – чисто съдебно минало на дееца,
направени самопризнания, млада възраст, заявено съжаление и критично отношение
към извършеното, а към отегчаващите факта, че в резултата на престъпните
действия пострадалото лице е забременяло в една изключително крехка възраст, в
която самото момиче има нужда все още от родителски грижи и е социално и
психически неподготвено да бъде майка и самата тя да се грижи за дете, както и
обстоятелството, че бременността може да влоши здравословното състояние на
детето трайно. Съдът намери, че целите на личната индивидуална и общата
генерална превенция на наказателната санкция ще бъдат постигнати чрез отмерване
на наказание над минималният размер установен от закона. Бе определено
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което
след законово определената редукция по чл.58а, ал.3 в.в. ал.1 от НК остана “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Подсъдимият В.Х. е
неосъждан, поради което по отношение на същият може да се приложи институтът на
условното осъждане. Изтърпяването на така наложеното наказание бе отложено по чл.69, ал.1 от НК за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът
счете, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като
престъпленията против половата неприкосновеност са едни от най-тежките в
Наказателният кодекс и водят до сериозни увреди на физиката и психиката на
жертвите – в случая 12 годишно малолетно лице, налагат дълготрайно лечение на
травмите и преодоляване на негативните последици от реализираното престъпно
поведение, поради и което дейците не следва да се ползват от по-облекчените
процедури касаещи наказуемостта с цел постигане както на личната индивидуална,
така и на общата генерална превенция на наказателната санкция.
В тежест на
подсъдимият бяха поставени реализираните в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 799.20
/седемстотин деветдесет и девет лева и
двадесет стотинки/, представляващи възнаграждение за вещи лица.
По изложените мотиви съдът постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: