№ 181
гр. Ямбол, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № ***0212330200798 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Бозав“ ЕООД от гр. Ямбол, ЕИК: ***
против Наказателно постановление № 148/10.05.2021 год. на Директор на РИОСВ гр. Стара
Загора , с което на осн. чл.157, ал.4 от ЗУО на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 7500 лв. за нарушение на 136, ал.2, т.4 от ЗУО.
С жалбата се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди по отделнои в тяхната съвкупност събранитеи проверени в хода на
съдебното следствие докзателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.10.2020 е извършена проверка от служители на РИОСВ-Стара Загора на дружеството
„Бозав“ ЕООД на Площадка № *** с местонахождение: гр. Ямбол, местност „Маслака.
При проверката е констатирано, че оградата на регламентираната площадка с площ 5, 100
дка (съгласно решение № *** г., издадено от РИОСВ - Стара Загора) е компрометирана и на
1
места липсва, не е представена отчетна книга, удостовераваща управлението на отпадъците
на площадка № ***, на цялата площадка се съхраняват омаслени компоненти и липсват
обозначени сектори за съхраняване на отделните видове опасни и неопасни отпадъци.
Дружеството притежава разрешение за дейности по третиране на отпадъци № *** издадено
от РИОСВ - Стара Загора. Проверяващите стигнали до извода, че дружеството не изпълнява
поставените в т. III условия (подточка 3.1 за изискванията на които трябва да отговарят
площадките за съхраняване на отпадъци, подусловие 2 - „да са оградени“ и подусловие 4 -
„отпадъците да се съхраняват по видове на обособени ~ сектори обозначени с табели“ и
подточка 6 - „да се води отчетност“) от издаденото разрешение за дейности с отпадъци № 13
- ДО - 397 - 02 от 13.09.2017 г., при които да се извършват дейностите по третиране на
отпадъци, а именно оградата в северната част на площадката частично липсва. Не се води
отчетна книга по Приложение № 4, по Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на
публични регистри. Отпадъците от разкомплектоването на излезлите от употреба товарни
камиони не се съхраняват по видове на обособени сектори, обозначени с табели.
На 17.12.2020 год. на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл. 136, ал.2, т.4 от
ЗУО при условията на чл.40, ал.2 от ЗАН, в отсъствие на представител на дружеството.
На 10.05.2021 год. е издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на
23.07.2021 год.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН
от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна:
АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН изискващ АУАН да се
състави в присъствието на нарушителя. По делото няма доказателства представител на
дружеството – жалбоподател да е бил търсен и да му е изпращана покана за съставяне на
АУАН. Същият е съставен на 17.12.2020 год. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН и е
връчен на управителя на дружеството на 15.01.2021 год.
В съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление е отразено, че
дружеството не изпълнява поставените в т. III условия /подточка 3.1 от Изискванията на
които трябва да отговарят площадките за съхраняване на отпадъци, подусловие:
2: да са оградени
4.отпадъците да се съхраняват по видове на обособени сектори, обозначени с табели и
2
6. да се води отчетност/ от издаденото разрешително за дейности с отпадъци № ***
От словесното описание на нарушението е видно, че административнонаказателното
производство е започнало срещу жалбоподателя за извършени три нарушения на
разрешително за дейности с отпадъци № ***
Въпреки това трите нарушения са квалифицирани като едно административно нарушение
на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО за което на жалбоподателя е наложено едно административно
наказание. Това означава, на свой ред, че така описано нарушението и в АУАН и в НП
субсумира само част от изложения словесно фактически състав - три отделни нарушения в
реална съвкупност, всяко от които е самостоятелно фактическо основание за евентуално
възникване на административнонаказателна отговорност. И в АУАН и НП нарушението е
описано, като е използвана правната конструкция на “множество престъпления”, а
наказанието е наложено по аналогия с разпоредбата на чл.23 от НК- за отделни деяния е
наложено едно общо наказание. Същата конструкция обаче е неприсъща за
административнонаказателния процес, при който за отделните нарушения, съгласно чл.18 от
ЗАНН, следва да се налагат отделни наказания, които да се изтърпят поотделно за всяко едно
от тях. Поради това съдът намира, че това словесно описание на нарушението прави
напълно неясна волята на административнонаказващия орган, за кое точно административно
нарушение е наказан жалбоподателя. Това води и до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя да разбере за кое точно нарушение е наказан и правилно да организира
защитата си.
Следва да се посочи, че нормата на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО е бланкетна и следва да се
посочат конкретните условия от даденото разрешение за извършване на дейност по
третиране на отпадъци, които са нарушени.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява основателно . Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ
бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт , както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа издал отменения акт. За това съдът като съобрази чл.18,ал.4 от
Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
вписаната и платена в брой сума от 300 лв. в договора за правна помощ прие , че същата
следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
3
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
Водим от изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 148/10.05.2021 год. Директор на РИОСВ гр. Стара
Загора , с което на осн. чл.157, ал.4 от ЗУО на „Бозав“ ЕООД от гр. Ямбол, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 7500 лв. за нарушение на 136, ал.2, т.4 от ЗУО.
ОСЪЖДА РИОСВ ГР. Стара Загора да заплати на „Бозав“ ЕООД от гр. Ямбол, ЕИК: ***
направените по делото разноски в размер на 300/ триста/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4