Решение по дело №119/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Постъпила е жалба от А.Р., в качеството му на защитник на подс.П. Г., против присъда №2102/14.03.2013 г., постановена по НОХД №2034/2012г. по описа на Районен съд – гр.Б..

Сочи се в същата, че съдебният акт се явявал неправилна, необоснована и постановени при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Развити са съображения. В тази връзка се иска ОС да отмени присъдата и да приложи разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК или да признае подсъдимия за виновен по подвигнатото му обвинение, респ. върне делото за ново разглеждане от друг състав. Заедно с това се претендира и намаляване на размера на уважения граждански ииск.

В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата си. Не се оспорва факта на извършено от подсъдимия деяние, но се твърди, че имало осъществено насрещно такова от страна на частния тъжител.

Въззиваемият, чрез процесуалния си П., моли съда да остави в сила атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Страните не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия П. Г. Г., с ЕГН *, за виновен в това, че на 05.10.2012 г., около 19.30 часа, в гр. Б., У. “Д.”, е причинил на малолетното дете ЛБ П., с ЕГН *, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 вр. с чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева, като го оправдал по обвинението да е извършил увреждането чрез стискане за шията и ритане. Заедно с това Г. бил осъден да заплати на

Е. И. П. и Б. Д. П., в качеството на родители и законни представители на Л Б П., сумата в размер на 1000 лева - обезщетение за причинени на последната неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.10.2012 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част, над уважения размер отхвърлил иска като неоснователен.

На подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски от противната страна и съответните ДТ.

Въз основа на събрания в хода на делото доказателствен материал, първата инстанция приела за установено следното :

Малолетната Л П. и брат й Б П. често ходели при баба си на У. “Д.” гр. Б., където децата си играли. Малолетната П М живее на същата улица. Л и П се спречкали, като Л П. забранила на П да си играе там и я гонела по улицата като я види, при което употребявала и обидни думи. П споделила всичко това със своята баба П И., като последната споделила възмущението си от поведението на Л с П. Г., който също живеел на тази улица.

На 05.10.2012 година гр. Б. чествал 100 от Освобождението от турско робство и в тази връзка имало тържество както по центъра, така и на градския стадион. На тази дата децата Л и Б П. също били на гости при баба си, като играели около С. Около 19.30 часа баща им – Б. П. им се обадил по телефона и се разбрали да се чакат на центъра, за да отидат на тържеството. Децата носели в ръцете си факли. Вървейки надолу по улицата, наближавайки къщата на П. Г., същите били пресрещнати от последния, който казал на Л “ти ли си удряла П бе” и й ударила един шамар в областта на главата. Момичето, от своя страна го ударила два пъти с юмрук в лицето. Г. отново и казал “ти ли ще ме удряш бе маленко” и й ударил още един шамар.

Намесили се намиращите се в близост момчета /както свидетелите ги наричат футболистчета/, които разтървали Г. от момичето. Децата се затичали посока центъра, като Б П. се обадил на баща им, като му казал “тате, тате, тука един старец удряше кака”. Б. П. пристигнал на място, като децата им показали къде живее този човек. Б. П. отишъл в къщата на П. Г, за да му потърси сметка. Двамата се сбили, при което Г. паднал на земята. Намесили се и синовете на последния – Б. и Г Г, които подгонили Б. П. с камъни.

Веднага след инцидента Е. П. подала жалба в Първо РУП – Б., заведена с вх. № 5527/05.10.2012 година. Във връзка с депозираната жалба служители на 01 РУП – Б. извършили проверка по случая, снели писмени обяснения от Л П., Б. П., Е. П., Г Г., Б. Г., П. Г., Н Г, П И., К Г, В П и П М.

На 05.10.2012 година в 22.15 часа Л П. е отведена от родителите си в Спешно отделение за което е издадено лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 14371.

На 08.10.2012 година Л П. била прегледана от съдебен лекар – Д. Я. З., който след преглед на пациента установил леко изразен напрегнат на пипане отток /цицина по лявата теменно-слепоочна област с диаметър около 3 см./, като докторът е заключил, че й е причинено болка. П. се оплаквала от болки в главата и врата. Констатираните травматични увреждания Д. Я. З. материализирал в медицинско свидетелство № 176/2012 година.

На 08.10.2012 година на П. Г., Б. Г. и ГГ. са съставени разпореждания на основание чл. 55 от ЗМВР да не се саморазправят с малолетната Л П. и нейните родители. Л П. е предупредена на основание чл. 56 от ЗМВР да не се саморазправя с Г.

Във връзка с депозираната жалба е образувана преписка № 3646/2012 година по описа на Районна прокуратура – Б., като прокурора запознавайки се с всички материали събрани по преписката е констатирала, че на Л П. й е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и предвид факта, че същата е малолетна, извършеното от Г. покрива състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, чието престъпление съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, пр. 1 от НК се разглежда по тъжба на пострадалия пред съответния първоинстанционен съд, поради което с постановление на прокурора е отказано образуването на наказателно производство и преписката е прекратена.

От личния лекар на детето, родителите са насочени да се обърнат към Отдел “Закрила на детето”, като на 15.10.2012 година в същия отдел е постъпил устен сигнал с вх. № ЗД-94ЕЕ/40, от Е. и Б. П., като родители на ЛП.. Поводът за подаване на сигнала бил конфликт, възникнал между ЛП. и П. Г., който ударил на Л два шамара и я блъснал. Отдел “Закрила на детето” провели срещи – разговор с детето Лидия П., нейните родители и П. Г.. След проведените разговори старши експерт – психолог Н С, социалния работник Д Г констатирали, че към момента на проведените срещи детето Л се чувства спокойно, посещава редовно училище и продължава да ходи при баба си. Л се отглежда в семейна среда от двамата си родители, които полагат всички необходими грижи за цялостното й развитие. Същите преценили, че детето Л Б П., която е на 11 години, не е дете в риск по смисъла на ЗЗД.

В хода на съдебното следствие била допусната и назначена комплексна съдебномедицинска експертиза, изпълнима от вещо лице – съдебен лекар /Д. З./ и вещо лице – педиатър /Д. Н./. След запознаване с материалите по делото и приложените медицински документи на Л П., вещите лица сочат, че установеното в медицинското свидетелство обективно травматично увреждане не е наложило квалифицирана медицинска обработка или увредили функцията, или орган у пострадалата, и по своя медико-биологичен критерий са и причинили болка, при получаването му и постепенно отшумяваща след това. Това увреждане се дължи на удар с твърд тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук и отговаря да е получено по време и начин посочен в предварителните сведения на медицинското свидетелство, частната тъжба и свидетелите очевидци. Нанасяне на умерено силен удар с юмрук в областта на главата в ляво. Освен травматичното увреждане е установено, че П. страда от продължително отовестибуларно заболяване – проявяващо се в пристъпно мигренозно и стресово главоболие. Установено е оплакване от последващо изразено главоболие до гадене на фона на установено хронично такова. Същото се дължи най-вече на стресова компонента, от нарушено психо-емоционално равновесие, най-вероятно в следствие на посочения инцидент на фона на предварително увреден терен от хронично-стресово или мигренозно главоболие.

В съдебно заседание Д. З. допълва, че запознавайки се с представения амбулаторен лист, където е отразено, че детето страда от епилепсия сочи, че става въпрос за неопределена епилепсия, като посочените главоболия, световъртежи, най-вероятно се дължат на малък припадък, който не може да се усети, което не променя категорично заключението. Д. З. допълва, че цицината е причинена от удар, като тази травма може да се получи и от удар с шамар.

В съдебно заседание Д. Н. допълва, че детето фигурира в нейните медицински документи с малко...... От 2008 година е с постоянни оплаквания от главоболие. Правила е консултации с офталмолози, детски невролози, като главоболието се засилва от непредсказуеми неща. След случая са извършени консултации в клиниките “СН, при техни педиатри, детски невролози, които установили първоначално едно тензионно главоболие на база на притискане и отключващо се от всякакъв вид дразнене. Предпоставки има за засилване на главоболието след случая.

В хода на съдебното следствие е изискано свидетелство за съдимост на името на подсъдимия, от което е видно, че същия не е осъждан, а от представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – получава трудово възнаграждение в размер на 400 лева, притежава етаж от двуетажна къща.

Видно от представен амбулаторен лист № 000725/19.09.2012 година е, че малолетното дете Л П. страда от .........

Изложената по-горе фактическа обстановка била установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П И., Г Г., А М, Н Г, М Д., П А, Т М, К Г, В П, Б П., Б Х, Д Г, обясненията на подсъдимия, заключението на назначената комплексна съдебномедицинска експертиза, приложените и приети като доказателства по делото писмени документи.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът приел за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият П. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал. 2 от НК.

Предвид изложеното ОС намира жалбата за неоснователна.

Основното възражение на защитата е в насока, че при наличие на съответните предпоставки затова, РС не е приложил института на реторсията. Въззивната инстанция счита, че с оглед на обстоятелството, че пострадалата е малолетна /р. на 11.03.2001 год./, същата се явява наказателнонеотговорна/ арг. по чл.32 от НК/. Съгласно чл.130, ал.3 от НК ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. Доколкото, за да има възможност да освободи някого от наказание, в правомощията на съда е да може да наложи такова, то с оглед посоченото по-горе, в случая този институт се явава неприложим. Ето защо и възражението на защитата за неправилно прилагане на материалния закон, дори и в случай на наличие на останалите елементи на чл.130, ал.3 от НК, следва да бъде отхвърлено.

Не могат да бъдат споделени и другите твърдения, изложени в жалбата.

Първата инстанция е положила достатъчно усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото. Направените след внимателен анализ изводи относно въпросите, посочени в текста на чл.301 от НПК, са задълбочени и верни. Много подробно РС е посочил в мотивите си на кои гласни доказателства дава вяра и защо. Поради всичко това и неоснователни се явяват оплакванията за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се е съобразил с изискванията на закона, като е отчел всички установени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При наличие на елементите на текста на чл.78а от НК, същият правилно е освободил жалбоподателя от наказателна отговорност и му определил административно наказание. Наложената санкция е в минимален размер.

Съобразено с изискванията за справедливост се явява и обезщетението, което съдът е присъдил на пострадалата. Безспорно е установено, че вредните последици от деянието на Г. са над обичайните за подобни случаи, поради което и уваженият размер на граждански иск не се явява необосновано завишен.

Проверявайки изцяло пръвоинстанционната присъда съобразно правомощията си на въззивна истанция, ОС не констатира основания за нейното изменение или отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следвада бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №2102/14.03.2013 г., постановена по НОХД №2034/2012г. по описа на Районен съд – гр.Б..

РЕШЕНИЕТО е окончалено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :