№ 1139
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Г.ева
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20241100900724
по описа за 2024 година
Производството е по молба за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „ЕЛАН ЛТД 11“ ЕООД поради неплатежоспособност, а при евентуалност -
свръхзадължеността му, с правно основание чл.607а, ал.1 вр. чл.608, ал.1, т.1 вр. чл.608, ал.З
от ТЗ и чл.607а, ал.1 вр. чл.625 ТЗ.
Молителят „ЕЛАН ЛТД 2“ЕООД твърди, че са били в търговски правоотношения по
силата на сключен договор за покупко-продажба на активи от 15.12.2020 г., по силата който
„ЕЛАН ЛТД 2“ ЕООД е продал на длъжника ЕЛАН ЛТД 11 ООД (понастоящем
преобразувано в ЕЛАН ЛТД 11 ЕООД), на цена 60 000 лв., с вкл. ДДС, следните активи:
машини, производствено оборудване, съоръжения и стопански инвентар за ресторант
Subway, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №186, Варна МОЛ, описани в
приложение 1 към Договора на обща стойност 60 000 лв. Оборудването било предадено на
място, в обекта - ресторант Subway гр. Варна на дружеството- длъжник, с приемо-
предавателен протокол от 15.12.2020г, разписан от страните по договора По договор, цената
на продадените активи е следвало да се заплатят от купувача - длъжник на три вноски, с
краен срок 14.06.2022г. За извършената покупко- продажба от 15.12.2020 г., от ЕЛАН ЛТД 2
ЕООД е издадена данъчна фактура №**********/15.12.2020 г. за продажба на машини,
производствено оборудване, съоръжения и стопански инвентар за ресторант Subway - по
опис, на обща цена 60 000 лв. с вкл. ДДС, приложен към нея опис на материалните активи
на единични цени. По цитираната фактура №94000000002/15.12.2020 г. купувачът ЕЛАН
ЛТД 11 ЕООД е извършил частични плащания на дължимата сума, по банкова сметка на
доверителите ми, в периода 11.01.2021 г — 14.04.2021 г, общо в размер на 11 000 лв., а
остатъкът от главницата в размер на 49 000 лв. с вкл. ДДС (четиридесет и девет хиляди лева)
е неплатен досега. Дружеството, чиято несъстоятелност се иска не било в състояние да
изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от сключената търговска сделка,
поради което предявяват искания да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника,
евентуално – свръхзадължеността му.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като твърди,
1
че молителят не е активно материалноправно легитимиран да поиска откриване на
производство по несъстоятелност и не е кредитор по търговска сделка, съгласно легалната
дефиниция на чл.286, ал.1 от ТЗ, като оспорва автентичността на представения договор за
покупко-продажба от 15.12.2020 г., Приложение №1 и приемо-предавателния протокол от
15.12.2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното: От представените писмени доказателства:
договор за покупко-продажба на активи от 15.12.2020г., приложение 1 към договор от
15.12.2020г, фактура № **********/15.12.2020г., опис към фактура; приемо- предавателен
протокол от 15.12.2020г; платежно нареждане от 11.01.2021 г; извлечение по сметка на Елан
ЛТД 2 ЕООД за месец април 2021 г. Уведомление по чл.78, ал.2 ДОПК и заключението на
допусната и изслушана по делото съдебно икономическа експертиза по делото – основно и
допълнително, съдът счита за установено, че: „ЕЛАН ЛТД 2“ЕООД е издал на „ЕЛАН
ЛТД 11 “ЕООД Фактура № **********/15.12.2020г. за активите, описани в Приложение №1
към договора за покупко-продажба от Машини, производствено оборудване, съоръжения и
стопански инвентар за ресторант Subway - по опис, на стойности 60 000,00 лв. За погасяване
на задължението са извършени две плащания – на 11.01.2021 г. и на 14.04.2021 г., като
неплатен е останал остатък в размер на 49 000 лв. Вещото лице установява, че фактурата е
осчетоводена в счетоводството на „ЕЛАН ЛТД 11 “ЕООД със следната счетоводна
операция:Дт с/ка 207 - Разходи за придобиване на ДМА - 50 000,00 лв;Дт с/ка 4531 -
Начислен ДДС при покупки - 10 000,00 лв.;Кт с/ка 4011 - Доставчици - „ЕЛАН ЛТД
2“ЕООД - 60 000,00 лв. данъчната основа в размер на 50 000 лв. е отразена по счетоводна
сметка 207 - Разходи за придобиване на ДМА, а в последствие е разпределена по конкретни
счетоводни сметки от група 20 и група 30, както следва: Машини, съоръжения,
оборудване - 26 478.34 лв. Получените машини, съоръжения, оборудване са осчетоводени по
счетоводна сметка 204; Други дълготрайни материални активи - 9 040.00 лв.
Получените други дълготрайни материални активи са осчетоводени със счетоводна
операция, описана в констативно-съобразителната част - по счетоводна сметка 209; ДНМА -
6 894.70 лв.Получените ДНМА са осчетоводени по счетоводна сметка 211; Материали,
инвентар - 7 586.96 лв.Получените материали и инвентар са осчетоводени по счетоводна
сметка 3025. Вещото лице изяснява, че получените машини, съоръжения, оборудване са
осчетоводени със следната счетоводна операция:Дт с/ка 204 - Машини, съоръжения,
оборудване - 26 478,34 лв.;Кт с/ка 207 - Разходи за придобиване на ДМА - 26
478,34 лв.; Други дълготрайни материални активи – 9040 лв. В представените
амортизационни планове за 2020г. и 2023г., експертизата установи, че закупените ДМА са
включени в същите.
Ответникът оспорва възникването и съществуването на такова парично задължение,
като оспорва доказателствената сила на писмения договор за покупко-продажба на активи
по реда на чл.193 от ГПК. От събраните в хода на производството по оспорване писмени и
гласни доказателства, в т.ч. заключение на съдебно почеркова експертиза, се установи, че
договорът, както и приемо –предавателния протокол от 15.12.2020 г., не са подписани от
лицето, сочено за техен автор -подписите за „продавач“ и „купувач“ в договора не са
положени от И.О.В. в качеството си на управител и на двете търговски дружество, към
момента на сключването му. Ето защо, съдът счита че тези частни диспозитивни документи
са неавтентични и следва да се изключат от доказателствата по делото. От горното следва,
че управителят на търговското дружество не е направил изявление за сключване на договор
за покупко-продажба на описаните в Приложение №1 активи. Доводите на молителя, че
такова изявление е действително и обвързващо страните, тъй като всички действия от името
на търговското дружество били извършвани от надлежно упълномощено лице К.И. на
длъжност „счетоводител“ в търговското дружество – молител от 04.01.2021 г. са недоказани
и неоснователни. Извършеното счетоводно записване на активите, без наличие на първичен
2
документ за придобиването им е нередовно, поради което не е годно доказателство по
смисъла на чл. 55, ал. 2 ТЗ. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни
книги на търговеца могат да служат като доказателство и само в негова полза, но те не се
ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, а
същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства.
По въпроса за доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях
записвания е формирана постоянна практика на ВКС - решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №
546/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на ВКС, ТК, I
т. о. и други, съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като
доказателство и то за страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се
презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства, съобразно които
съдът приема, че в настоящия случай счетоводното отразяване на договора за покупко-
продажба няма значението на конклудентно признание относно действия и сделки. В тази
насока съдът съобрази и решение № 179 от 12.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 353/2014 г., II т.
о., ТК, според което разпоредбата на чл.301 от ТЗ не намира приложение в случаи на
извършени от законни представители, а не от лица без представителна власт, действия.
Липсват твърдения друго лице да е подписало договора и приемо -предавателния протокол,
а от заключението на СГрЕ се установи категорично, че това не е управителя В.. Фактурата
като частен свидетелстващ документ, дори и да удостоверява неизгодни за издателя си
правнорелевантни факти, също не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила, а доказателствената й стойност в гражданския процес също се преценява с оглед на
всички останали доказателства по делото (арг. чл. 175 ГПК).
Съобразявайки горното, съдът намира, че по делото не се установи възникването на
процесното парично вземане, на което молителят основава молбата си по чл.625 от ТЗ, тъй
като между страните не е сключена търговска сделка - тъй като липсва волеизявление, а не
защото такова е направено, но от лице без представителна власт, така че молителят няма
вземане за заплащане на стойността на машини, производствено оборудване съоръжения и
стопански инвентар за ресторант, по процесната фактура № **********/15.12.2020 г.
По делото е допуснато и изслушано заключение на ССчЕ, от което се установяват
коефициентите, определящи финансовото състояние на дружеството и неговите активи и
пасиви, но при включено вземане възоснова на договора за покупко-продажба от 49 000 лв.,
от общо 82 000 лв. задължение на дружеството към доставчици, което според вече
изложените съображения от настоящия съдебен състав не е възникнало и не съществува.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното
наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а
именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ; 2) длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1
от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени
категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от
ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията
на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно. В конкретния случай
молителят е дружество, което твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка.
Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй като е
търговско дружество съобразно правно-организационната си форма. Съдът намира, че по
делото не се доказа законовоизискуемата предпоставка, а именно, че молителят да има
вземане, свързано с търговска сделка, към длъжника по молбата по чл. 625 от ТЗ, което да е
изискуемо и ликвидно, по следните съображения:
Относно наличието на изискуемо парично вземане в полза на молителя срещу
3
ответника, следва да се има предвид, че не е нужно същото да бъде безспорно, т. е. да не се
оспорва от длъжника или да е установено с влязло в сила съдебно решение. Това обаче не
означава, че за уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ е достатъчно молителят само да твърди,
че има изискуемо парично вземане към ответника, произтичащо от търговска сделка, а
напротив – след като длъжникът оспорва вземането, съдът следва да открие производството
по несъстоятелност само ако кредиторът докаже основателността на вземането по основание
и размер, както и неговата изискуемост. При разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ съдът
действа като съдебна инстанция по същество и е компетентен да разгледа всички спорове
във връзка с установяването на неплатежоспособност при съответното приложение на
правилата по ГПК. Той може да уважи редица възражения на длъжника срещу твърденията
на кредитора за съществуването, размера и изискуемостта на задължението, а само ако то е
установено с влязло в сила съдебно решение, съдът по несъстоятелността следва да зачете
силата на пресъдено нещо на решението съобразно чл. 297 ГПК и да открие производството
без да е нужно кредиторът да доказва задължението на длъжника.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице
активна процесуална легитимация на „ЕЛАН ЛТД 2“ЕООД по молбата му по чл. 625 ТЗ
срещу длъжника, тъй като не е установено молителят да има срещу ответното дружество
изискуемо парично вземане, както твърди. Същият основава претенцията си на кредитор на
представеният договор за покупко-продажба, но в хода на делото се установи, че същият не
е подписан от управителя на търговското дружество и липсва волеизявление в този смисъл,
поради което за ответника не е възникнало задължение да заплати цената.
Следва да се постанови решение, с което молбата да бъде отхвърлена и в тежест на
молителя да се присъдят сторените от ответника разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, за неистински договор за
покупко-продажба на активи от 15.12.2020 г. и Приемо-предавателен протокол от
15.12.2020 г. и ги изключва като доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл.625 ТЗ от „ЕЛАН ЛТД 2“ЕООД с ЕИК ********* за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо „ЕЛАН ЛТД 11“ ЕООД с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „ЕЛАН ЛТД 2“ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „ЕЛАН ЛТД 11“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 4 570 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел.
4
Преписи от влязлото в сила решение и от договор за покупко-продажба на
активи от 15.12.2020 г. и Приемо-предавателен протокол от 15.12.2020 г. да бъдат
изпратени на Софийска районна прокуратура, на основание чл.194, ал.3 от ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5