№ 54
гр. Враца, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Васил П. Ганов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно
дело № 20251400200233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.32, във вр. с чл.16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е
образувано въз основа на искане от Федерална служба по правосъдие
Германия за признаване и привеждане в изпълнение на решение №
01.11251.301489.0 от 26.10.2023г., влязло в сила на 24.11.2023г. на несъдебен
орган– Landkreis Diepholz, Der Landrat, BuBgeldstelle, NiedersachsenstraBe 2,
49356 Diepholz, /Областна администрация Дипхолц/, Федерална Република
Германия срещу българския гражданин Д. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ***,
за извършено нарушение по чл. 3 ал. 3, чл. 49 от Правилника за движението по
пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.4
от Федералния каталог за финансови санкции/BKat/ в размер на 160 евро и
29.55 евро разноски за производството по издаване на решението или общо в
размер на 189.55 евро.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
1
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца
изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като
решението на несъдебен орган, издадено в Германия за налагане на санкция за
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата срещу Д. К.,
следва да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.
За засегнатото лице Д. К. се явява защитник- адв. К. татарска, която от
името на подзащитния си признава наложената финансова санкция и не
възразява решението на несъдебния орган да бъде признато и приведено в
изпълнение в РБългария.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за
установено следното:
Решението за налагане на финансова санкция е № 01.11251.301489.0 от
26.10.2023г., влязло в сила на 24.11.2023г. на несъдебен орган– Landkreis
Diepholz, Der Landrat, BuBgeldstelle, NiedersachsenstraBe 2, 49356 Diepholz,
/Областна администрация Дипхолц/, Федерална Република Германия с което
на българския гражданин Д. Ц. К. от гр. ***, за извършено нарушение по чл. 3
ал. 3, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от
Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.4 от Федералния каталог за
финансови санкции/BKat/ в размер на 160 евро и 29.55 евро разноски за
производството по издаване на решението или общо в размер на 189.55 евро.
Засегнатото лице Д. К. е санкциониран за това, че на 19.07.2023 г. в
10:49 часа в населено място Seckenhausen, Hauptstrafie/В 51, auf Parkstreifen in
Hohe Hausnummer 76, Richtung Bassum с автомобил рег. № *** BG е превишил
максимално разрешената скорост от 50км/ч, като превишаването е с 16км/ч, с
което е извършил нарушение. Поради това спрямо засегнатото лице е
издадено посоченото по-горе решение, с което лицето е финансово
санкционирано със сумата от 160 евро. Последното е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния
закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалването. Решението е постановено на 26.10.2023г. и е влязло
в сила на 24.11.2023г.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
2
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението към решението
образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено,
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на
издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на
български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа
изискуемите реквизити и от него недвусмислено се изяснява волята на органа,
наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото
положение и обстоятелствата, при които са извършени констатираните
нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните
разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице Д. К..
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички
изисквания на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения
акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решение № 01.11251.301489.0
от 26.10.2023г., представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/
за налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като
е налице влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на държава-
членка на Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение
решение за налагане на финансова санкция е в съответствие на разпоредбата
на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и
влязъл в сила в държава– членка на Европейския съюз, акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на територията на
Република Германия.
За извършеното от засегнатото лице Д. К. административно
нарушение, не се изисква двойна наказуемост.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Мездра,
общ.Мездра, обл.Враца, поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС
компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението
за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд Враца.
3
Неоснователни са доводите на защитника за отказ от признаване на
несъдебното решение от ФРГермания срещу Д. К. на основание чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС. Видно от справката същия има постоянен и настоящ адрес в
РБългария, а именно с. ***, което е достатъчно условие за признаване и
привеждане в изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Изискването за наличие на трудови доходи или имущество на територията на
страната от заинтересованото лице е алтернативно на това за наличие на
местоживеене и местопребиваване.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35
ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на
изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за
налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство, която съгл.
чл.82, ал.3, вр.ал.1 ЗАНН е тригодишна и не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са
били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/– същата е в размер на
189.55 евро /глоба и разноски по производството/ с левова равностойност
370.73 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583лв. за 1 евро. Решението е по
отношение на физическо лице, което е административно наказателно
отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и
срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са
отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав
намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да
4
изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е
осъществено уведомяването на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
искането за признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на Р
Германия против лицето Д. Ц. К. от гр. ***, с ЕГН **********, за наложена
финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция от 189.55 евро е 370.73 български лева, съобразно
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието
признаване и изпълнение се иска- 26.10.2023 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата
на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган
за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на
издаващата държава, а именно Федерална служба "Правосъдие", Р. Германия,
а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието
на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение на несъдебен
орган на Германия, № 01.11251.301489.0 от 26.10.2023г., влязло в сила на
24.11.2023г. на несъдебен орган– Landkreis Diepholz, Der Landrat,
BuBgeldstelle, NiedersachsenstraBe 2, 49356 Diepholz, /Областна
администрация Дипхолц/, Федерална Република Германия с което на
българския гражданин Д. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ***, за извършено
нарушение по чл. 3 ал. 3, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата
(StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.4 от
Федералния каталог за финансови санкции/BKat/ в размер на 160/сто и
шестдесет/ евро и 29.55/двадесет и девет и петдесет и пет/ евро разноски за
производството по издаване на решението или общо в размер на 189.55/сто
осемдесет и девет и петдесет и пет/ евро, с обща левова равностойност от
370.73/триста и седемдесет лева и седемдесет и три стотинки/ лева по
5
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието
признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира
изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и от
Решение № 01.11251.301489.0 от 26.10.2023г., влязло в сила на 24.11.2023г. на
несъдебен орган– Landkreis Diepholz, Der Landrat, BuBgeldstelle,
NiedersachsenstraBe 2, 49356 Diepholz, /Областна администрация Дипхолц/,
Федерална Република Германия, на ТД на НАП– офис Враца за изпълнение
като се укаже, че съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно да
уведомят съда за предприетите действия по изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава Федерална служба "Правосъдие", Р. Германия, като изрично се
посочи номера на решението на несъдебния орган за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на
езика на издаващата държава, като съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС
разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6