№ 170
гр. Сливен , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101232 по описа за 2021 година
В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица (ДСП –Твърдица) се
излага, че с решение на Окръжен съд - гр. Сливен от 2002-ра година Й. ХР. Й., ЕГН:
**********, който сега е на 52 години, е поставен под пълно запрещение, а със заповед №
944/22.12.2014 г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при община
Твърдица, за негов настойник е назначен Ж. Г. СТ. - директор на социалната институция
ДПЛУИ гр. Твърдица.
Твърди се, че той е с вродено заболяване. Няма двигателни увреждания и сетивни
нарушения. Може да се самообслужва, контролира физиологичните си нужди.
Самостоятелен при личен тоалет, обличане, хранене, добре ориентиран на територията на
институцията, но не и извън нея. Неясен в значителна степен говор.
Твърди се от директора на ДСП още, че Й. има потребност от непосредствен контрол
върху поведението и специализирани грижи, каквито не може да получи в семейна среда,
тъй като няма близки и роднини, които могат и желаят да поемат такъв ангажимент. Поради
това и за да бъдат осигурени необходимите на лицето специализирани грижи и контрол
върху поведението се извежда становище, че е необходимо мъжа да остане в
специализирана институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването
му, а именно- Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост.
Твърди се и че на територията на община Твърдица не се предлагат други социални
услуги в общността, отговарящи на профила на заболяването на лицето. Поради това, на
този етап Й. не може да бъде изведен от специализираната институция.
1
При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 95 ал. 2 от
Закона за социалните услуги, Й. ХР. Й., ЕГН: ********** да бъде настанен с решение на
съда, за срок от три години, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр.
Твърдица, обл. Сливен, където и в момента е настанен по административен ред, със заповед
№ СУ/Д-СН-ТВ/17-1 от 30.03.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -
гр. Твърдица.
В проведеното, на основание чл. 135а ал. 1 от ГПК, онлайн открито съдебно
заседание представителя по закон на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица
поддържа това искане.
В изпълнение на разпоредбата на чл.97 ал.2 от ЗСУ, в заседанието присъства и
лицето, което се иска да бъде настанено в дома- Й. ХР. Й.; бе изслушан от съда, като в това
начинание поддържаше контакт главно с присъстващия на заседанието негов зам.настойник
С.Светева. председателят на съдебния състав все пак доби впечатления, че мъжа се чувства
добре в дома; изглеждаше спокоен и весел.
Директорът на дома, който е настойник на Й., не присъства, но в тази му функция бе
заместван от зам. настойника С. С., която присъстваше в съдебното заседание и изрази
мнение, че е в интерес на мъжа да продължи да живее в дома.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от решение от 21.11.2002 г., постановено от Окръжен съд - Сливен, Й. ХР. Й. е
поставен под пълно запрещение, а със заповед № 944/22.12.2014 г. на кмета на община
Твърдица за негов настойник е назначен Ж. Г. СТ. - директор на социална услуга ДПЛУИ гр.
Твърдица.
От документа, наречен доклад /чл. 38 ППЗСУ/ за оценка на постигнатите резултати,
включени в индивидуалния план, съда установи, че в ДПЛУИ - Твърдица Й. е настанен през
2002 г., с диагноза „Олигофрения-средна-тежка степен имбецилност“. Също, че трудно се
справя с личната си хигиена и външния си вид, трудно задържа интереса си върху
определено занимание, няма придобити нови знания и умения. Има баща, който също е
настанен в институция, майка му е починала. Нуждае се от помощ за битово обслужване,
лична хигиена, постоянно наблюдение и контрол на поведението- ежедневно.
Видно от документа, наречен Предварителна оценка на потребностите от социални
услуги Й. е неориентиран за време. Трудно задържа вниманието си. Обича да оцветява, да
разглежда списания и книжки. Посещава трудотерапевтичен кабинет по занимателна
терапия, а при нужда му се предоставя медицинско обслужване; има личен лекар, психолог
и зъболекар.
2
Писменото становище на настойника на Й. е, че предвид заболяването на лицето,
неговото здравословно и емоционално състояние и дългогодишното му пребиваване в дома,
то следва да продължи да живее там.
Видно от изготвената Справка по чл. 95 ал. 3, т. 3 от ЗСУ, към датата 30.03.2021 г. в
специализираните институции на територията на Сливенска област няма свободни места в
Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица, а единственото свободно
място е в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица, съотв. отправеното с нея
искане, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социални услуги. Съдът я преценя като
основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването й:
Й.Й. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата му е „друга уточнена
олигофрения“, а от мненията, изказани в проведеното открито съдебно заседание- от самото
лице и от изпълняващия функциите на негов настойник (в случая зам. настойник), съда
прави извод, че той се чувства добре в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост в
гр. Твърдица.
Така също, не се установи близки или роднини да имат желание да се грижат за него;
всъщност, те дори въобще го посещават в дома, а и по никакъв друг начин не поддържат
контакти с него. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 от ЗСУ. От друга страна,
Й. има потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от специализирани
грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ - гр. Твърдица има
необходимите за това специалисти- социален работник, трудотерапевт, личен асистент,
медицинско лице.
Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а
при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата
на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица- максималния по закон- тригодишен- чл.
98 ал. 3 от ЗСУ, което представлява дългосрочно предоставяне на социалната услуга по
смисъла на чл.16 ал.2, т.3.
Впрочем, сходно е мнението както на настойника на Й. - изразено в писмен вид, така
и заявено в съдебно заседание.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социални услуги ПРЕДОСТАВЯ на
3
пълнолетния, поставен под пълно запрещение, Й. ХР. Й., с ЕГН: **********, социална
услуга за резидентна грижа, която се осъществява в специализирана среда, като за срок от
три години ГО НАСТАНЯВА в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост- гр.
Твърдица, на адрес: м. „Метанит” № 1.
РЕШЕНИЕТО подлежи, на основание чл. 98 ал. 1 от ЗСУ, на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4