РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Елена Й. Захова
Миглена Р. Маркова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601871 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител П.Д., чрез
повереника му адв.Т.Т. срещу Присъда № 260114/14.06.2021г., постановена
по НЧХД № 404/2020г. по описа на ПРС, ІІ –ри н.с.
С присъда №260114/14.06.2021г. постановена по НЧХД № 404/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІ–ри н.с., е признал подсъдимия: Р.И.Р. за
невиновен в извършване на престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради което
и на осн.чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Предявеният от частния тъжител П.Д. граждански иск срещу подс. Р.Р.
за причинени неимуществени вреди в размер на 4000лв. е отхвърлен като
недоказан по основание и размер.
На осн. чл.190 от НПК П.Д. е осъден да заплати на подсъдимия
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500лв.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител
1
П.Д., чрез повереника му адв. Т.Т., с която присъдата се атакува като
неправилна и незаконосъобразна. Иска се да се постанови нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.
Излагат се съображения, че е доказано по категоричен и безспорен начин, че
на 17.12.2019г. частният тъжител е бил на работа от 7.30часа до 19.30 часа,
поради което и изложените в сигнала обстоятелства, с които му се приписва
престъпление са неверни.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.Т. и тъжителя Д.
поддържат жалбата си. Твърдят, че обвинението спрямо подс. Р. е доказано по
категоричен и безспорен начин, тъй като тъжителят е имал разрешение за лов
от 02.11.2019г. до 30.11.2019г., следователно твърдението на подс. Р. за
извършен нерагламентиран лов на 17.11.2019г. не отговаря на истината и с
подписването на сигнала, подсъдимият е съзнавал, че е преписал на Д.
извършване на престъпление по чл.237 от НК. Иска се подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да бъде уважен
предявеният граждански иск, както и да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия –адв.К. пледира присъдата да бъде
потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Сочи, че
първостепенният съд е изяснил всички факти и обстоятелства включени в
предмета на доказване на делото, изяснил е фактическата обстановка по
делото и е приложил правилно материалния закон.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Поддържа становището на
защитника си и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
2
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р.И.Р. е роден на *******г. в гр. ******, живущ в
**************, ****, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Тъжителят П.Д. работи към звено “Автотранспорт“ на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр.Пловдив като *****. Съобразно предварително утвърден
график тъжителят бил на работа – дневна смяна на 17.11.2019г. от 07,30 часа
до 19,30 часа.
Частният тъжител П.Д. и подсъдимият Р.Р. към инкриминираната дата
05.12.2019г. били членове на Ловно-рибарска дружинка с.Чернозем, част от
Сдружение на ловците и риболовците Ловно-рибарско дружество „Средна
гора“ гр.Хисаря. Председател на Ловно– рибарска дружинка /ЛРД/
с.Чернозем бил свид.К.К..
На 05.12.2019г. до Т.Х. – специалист по лова и член на УС на ЛРС
гр.Хисаря било изпратено писмо, подписано от свид.К.К. и от други лица
членове на дружинката, сред които и подсъдимия, в което се твърдяло
извършването на системни нарушения на Устава на сдружението на ЛРД
с.Чернозем и се отправяла молба за съдействие и вземане на мерки с цел
недопускане на нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча. Като
нарушения били посочени: извършен нерегламентиран лов на 17.11.2019г. от
Л.А. и П.Д. в местността „Дъбиците“ с пуснати кучета гончета, извършен
нерагламентиран лов на 24.11.2019г. от И.А. и Л.А. и проведен
нерегламентиран лов на 01.12.2019г. от П.Д., И.А. и Л.А..
На 12.12.2019г. било изпратено от свид.К.К. писмо до Т.Х., с което се
искало да бъдат предприети мерки срещу П.Д. във връзка с нарушение на
правилата за лов на 09.12.2019г. в местността „Лещака“, при който П.Д. и
А.С. с четири кучета-гончета гонили дивеч.
На 13.12.2019г. частния тъжител подал до УС на ЛРС „Средна гора“
гр.Хисаря възражение, в което отрекъл достоверността на изложените
твърдения и сигнал, в което изложил несъгласието си с действията на част от
ръководството на дружинката, а именно- свид.К.К. и Д.Р. и искане за
разрешаване на проблема.
С уведомително писмо от 13.12.2019г. свид.К.К. свикал извънредно
3
общо събрание на дружинката на 29.12.2019г., в дневния ред, на което било
изключването на П.Д. от ЛРД Чернозем. На провелото се извънредно
събрание на 29.12.2019г. тъжителя П.Д. бил изключен, за което на
06.01.2020г. подал възражение до УС на ЛРС Средна гора гр.Хисар.
Възприетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив, като
съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за достоверни,
кои не и защо. Правилно ПРС е кредитирал гласните доказателства-
показанията на свидетелите –Н.И.Н., А.Г.Д. и Л.И.А., както и писмените
доказателства по делото. Същите са последователни, логични и допълващи се
помежду си, изграждащи приетата от РС-Пловдив фактическа обстановка.
В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция е разпитан в
качеството на свидетел К.К., от чийто показания се установява, че същият е
изготвил писмото от 05.12.2019г. и го е подписал, заедно с други членове на
ловно рибарската дружинка, след което на 05.12.2019г. го е депозирал лично
в Ловно рибарското сдружение гр.Хисар. Установява се също и че
подсъдимият се е запознал със съдържанието на сигнала преди да го
подпише, след като свид. К.К. го е занесъл в дома му, както и че описаните в
писмото нарушения на тъжителя са били многократно обект на разисквания
при провеждани общи събрания на дружинката.
Показанията на свидетеля К. се кредитират с доверие от настоящия
съдебен състав. Същите са последователни, обективни, кореспондиращи
напълно със събраните по делото гласни и писмени доказателства-
показанията на свид.А. и писмо от 05.12.2019г.
Показанията на посочения свидетел допълват изложената от
първостепенният съд фактическа обстановка, със следните фактическите
положения: свид. К. е изготвил писмото от 05.12.2019г., което е подписал
лично, а впоследствие след прочитането му го е подписал в дома си и
подсъдимият, както и че свид.К. е депозирал лично в ЛПД гр.Хисаря
писмото.
При така установената, с направените допълнения от въззивния съд,
фактическа обстановка се налага правния извод, че правилно е приложен и
съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел,
че подс. Р.И.Р. не е осъществил от обективна и субективна страна
4
съставомерните признаци на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК, а
именно, че на 05.12.2019г., чрез подаване на сигнал до Ръководството на ЛРД
„Средна гора“ гр.Хисар, е обвинил П.А.Д. от гр.Пловдив с ЕГН ********** в
извършено на 17.11.2019г. престъпление по чл.237 от НК в местността
„Дъбиците“ с.Черноземен, община Калояново, обл.Пловдив.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че за да е осъществен
състава на престъплението, визирано в чл.147 ал.1 от НК, следва подсъдимият
с действията си да е приписал на П.Д. престъпление, като това приписване
трябва да е ясно изразено и да не буди съмнение. Съобразно трайната съдебна
практика приписаното престъпление следва да е достатъчно описано по
време, място, начин и обща характеристика на извършеното, без да е
необходимо да е напълно конкретизирано. Необходимо е изложените
твърдения да са с конкретно съдържание, те трябва да са конкретно
съобщени, изложени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на психична дейност- Решение
№452/12.10.2010г. по н.д. № 411/2010г. на 3-то н.о на ВКС и Решение №
75/12.03.2012г. по н.д № 3142/2011г. ІІ-ро н.о. на ВКС.
В писмото изготвено на 05.12.2019г. от свид.К.К., подписано от него и
от подсъдимия не са изложени данни за убити или уловени животни без
надлежно разрешение от страна на частния тъжител, както и за извършен лов
на забранено място или със забранени средства, които са елементи от
обективната страна на престъпленията по чл.237 ал. 1 и чл.237 ал.2 от НК.
Липсата на такива конкретно изложени твърдения в писмото, а не изведени по
интерпретативен начин предположения, че подсъдимият е приписал
престъпление на тъжителя и направеното в писмото искане да се вземат
мерки с цел недопускане повече на такива нарушения на ЗЛОД от тъжителя и
други членове на ЛРД с.Чернозем обосновават извод за липса на
съставомерност на деянието по чл.147 ал.1 от НК, от обективна и субективна
страна, както правилно е приел и първостепенният съд.
Гореизложеното обуславя извода, че законосъобразно подс. Р.Р. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.147 ал.1 от НК и
на осн. чл.304 от НПК е оправдан.
Обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че
предявения от тъжителя П.Д. граждански иск срещу подсъдимият е
5
неоснователен, поради което и е отхвърлен изцяло.
РС- Пловдив се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на
чл.190 от НПК, относно направените по делото разноски.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да
се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Следва подсъдимият Д. да се осъди да заплати сумата от 6лв. държавна
такса за образуване на делото пред въззивната инстанция
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260114/14.06.2021г. постановена по НЧХД
№ 404/2020г. по описа на ПРС, ІІ –ри н.с.
ОСЪЖДА П.А.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Пловдив, държавна такса в размер на 6лв.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6