Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-74 Година 2019, 26 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 726/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Първа
инвестиционна банка“ АД със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Драган Цанков“ № 37, представлявано от изпълнителните директори Неделчо
Неделчев, Светозар Попов и Васил Христов чрез пълномощниците Виктор Слаев и
Мирослав Димов против решение № 1810/16.11.2016г.,
постановено от Районен съд – Царево по гр.д. №2311/2016г., с което е отхвърлен
иска на банката против А.Й.Й., ЕГН: ********** да се приеме за установено, че
съществува изискуемо парично вземане, произтичащо от договор за издаване на
револвираща, международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № *****-*-****/07.02.2008г. и общите условия на
„ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип „Mastercard“
и „Visa“,
удостоверено в извлечение от счетоводните книги (регистри) на банката, въз
основа на което са издадени заповед №
30/15.02.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист № 33/16.02.2016г.
по ч.гр.д. № 50/2016г.
по описа на Районен съд – Царево за следните суми: 10 038,84 лева, от които 2 000 лева - просрочена и
непогасена главница; 4832,29 лева - просрочена и непогасена договорна лихва за
периода от 19.07.2010г. до 08.02.2016г. и 2 984,55 лева - наказателна
лихва за периода от 19.08.2010г. до 11.02.2016г.; 78,00 лева, представляващи дължима годишна такса за поддръжка на
карта за 2011г. и 2012г.; 144,00 лева,
представляващи дължими разноски по събиране на вземането по кредита за периода
от 15.05.2015г. до 12.02.2016г.; законна
лихва върху главницата, считано от 12.02.2016г. до окончателното изплащане
на задълженията; 781,75 лева –
съдебни разноски за заповедното и исковото производство. Иска се от съда да
отмени решението и дапостанови друго, с което да уважи иска с правно основание
чл.422 от ГПК. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба „Първа
инвестиционна банка“ АД твърди, че решението е неправилно и необосновано.
Излага фактически твърдения относно спорното правоотношение и настоява за
приложение на т.13.2 от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на
кредитни карти. Позовава се на съдебна практика и цитира решение
№92/16.06.2009г. по т.д. №467/2008г. но ІІ ТО на ВКС.
В съдебно заседание „Първа инвестиционна
банка“ АД се представлява от юрисконсулт Димов, който пледира за отмяна на
решението. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – А.Й.Й. представя
писмен отговор, в който развива съображения за правилно решение. Поддържа
възражението си за погасителна давност, въведено пред решаващия съд и настоява
за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от адвокат Йорданова, която пледира за потвърждаване на решението.
Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2008г. е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ****-*-****/** между „Първа инвестиционна банка“
АД и А.Й.Й.. По силата на този договор банката се задължава да открие и да води
картова разплащателна сметка на лицето и да му предостави банков кредит
овърдрафт в размер на 2 000 лева, усвоим чрез две карти. Според чл.3 от
договора срокът на ползване на овърдрафта е 2 години (до 07.02.2010г.) и се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercardи Visa. Съгласно чл.19.1.1 от общите
условия срокът на договора (за ползване на овърдрафта) се удължава автоматично
всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяване на договора с писмено предизвестие за отказ
от удължаване на срока на договора, получено в банката 30 дни преди изтичане на
текущия срок на договора.
Няма спор между страните, че на
02.08.2010г. кредитът е отнесен в „надвишен кредитен лимит“ (неразрешен
овърдрафт) и от този момент А.Й. не е правил вноски по просрочения дълг. Няма
спор също, че Й. продължава да бъде в забава за дължимата главница и
наказателна лихва. На 28.01.2016г. банката изпраща писмено уведомление до
длъжника, а на 12.02.2016г. подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на заявлението и на приложено
към него извлечение от счетоводна сметка, Районен съд – Царево издава заповед №
30/15.02.2016г. и изпълнителен лист за сумата от 10 038,84 лева, от които:
2000 лева – просрочена главница; 4 832,29 лева – просрочена договорна
лихва от 19.07.2010г. до 08.02.2016г.; 2 984,55 лева – наказателна лихва
от 19.08.2010г. до 11.02.2016г.; 78,00 лева – годишна такса за поддръжка на
карта; 144 лева – разноски по събиране на вземането; законна лихва от
12.02.2016г. до изплащане на вземането и 781,75 лева – разноски в заповедното
производство. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът подава възражение и банката
предявява установителен иск.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната
страна прави възражение за погасяване на вземането по давност; за нередовност
на извлечението от счетоводните книги на банката; за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на задължението; неправилно изчислена договорна лихва;
за обезсилен изпълнителен лист и отменено разпореждане за незабавно изпълнение.
С решение № 22/28.02.2019г., Районен съд – Царево отхвърля
иска на „Първа инвестиционна банка“ АД като приема, че вземането на банката е
погасено по давност.
Въз основа на изложените факти, които се
установяват от приложените по делото доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 22/28.02.2019г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Според чл.114, ал.2 от ЗЗД ако не е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. В чл.111, б. „в” от ЗЗД е предвидена кратка
тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания. В конкретния случай плащането на
задълженията по кредитната карта са ежемесечни, поради което приложение следва
да намери нормата на чл.111, б. „в” от ЗЗД. От представените по делото
доказателства е видно, че изискуемостта на задължението е настъпила на
02.08.2010г. При това положение, давността за погасяване на вземането е изтекла
на 02.08.2013г. Дори да се приеме, че приложение трябва да намери общата
5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката такава, правото на кредитора
отново се явява погасено. Така е защото банката е упражнила правото си по
чл.417 от ГПК на 12.02.2016г., към която дата са изтекли както кратката, така и
общата погасителна давност. Поради това, искът е неоснователен и правилно е бил
отхвърлен от Царевския районен съд.
Този извод не се променя от факта, че в
чл.3 договора за кредит е предвидено автоматично подновяване на срока за
ползване на овърдрафта. Автоматичното подновяване по съществото си представлява
новация – договор, при който се поема едно задължение с цел то да замести друго
старо задължение, което вследствие на това се погасява /чл.107 от ЗЗД/. За да се
осъществи състава на чл.107 от ЗЗД е необходимо да са налице следните
предпоставки: 1. предшестващо задължение; 2. поемане на ново, действително
задължение и 3. съгласие между страните. В конкретния случай не е налице
третата от визираните предпоставки. Договорът за револвираща международна
кредитна карта е сключен в писмена форма и съгласието за новирането му трябва
да бъде дадено писмено. По делото не се твърди и не се установява длъжникът да
е дал съгласие за това, поради което съдът приема, че договорът не е подновен и
е прекратен с изтичането на срока, посочен в чл.3 от него – 07.02.2010г.
Изискуемостта на задължението по договора е настъпила на 02.08.2010г., а банката
е подала заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 12.02.2016г.,
след изтичане на кратката и общата погасителна давност.
По изложените съображения, въззивната
жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване
на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбите на чл.78 и чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна
извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в
размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд, ІV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/18.02.2019г.,
постановено от Районен съд – Царево по гр.д. № 538/2017г.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37,
представлявано от изпълнителните директори Неделчо Неделчев, Светозар Попов и
Васил Христов да заплати на А.Й.Й., ЕГН: ********** от *** сумата от 1000
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстнация.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: