Присъда по дело №1466/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 58
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Цветан Илиев Цветков
Дело: 20225300201466
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 58
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
СъдебниВеселин Б. Трифонов

заседатели:Ралина Н. Камжалова
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
и прокурора Данаила Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Наказателно дело от общ
характер № 20225300201466 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. К. Т. - роден на ******г. в гр.Г. Д.,
обл.Б., живущ в гр.С., бул.“*****, ******гражданин, с висше образование,
женен, електроинженер, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 07.10.2020 г. на път I-8 километър 246 в землището на с. Ч. при
управление на МПС – лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № *****
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП: /“Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.“/
1
като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ш. Б. ЕГН
**********, и средна телесна повреда на С. Ш. П. ЕГН **********,
изразяваща се в – счупване на лява раменна кост, довела до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.Б, пр.1, вр. ал.1, б.Б, пр.2, и б.В,
вр.чл.342, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал.4 от НК вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнение на така
наложеното на подсъдимия Д. К. Т. наказание от ЕДНА ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Д. К. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 брой част от фар, 1 бр.кора
от калник, 1бр. батерия за телефон, 1 бр. капак за телефон, 1бр.капак от
странично огледало, 1 бр.калобран, находящи се на съхранение при домакина
на РУ-Асеновград ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия след влизане на
присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 2 бр. сорбенти -
одорологични следи, предадени на БНТЛ - Пловдив ДА СЕ УНИЩОЖАТ
като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. К. Т.
/със снета самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата
от 4065,40 /четири хиляди шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/
лв., представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. К. Т.
ДА ЗАПЛАТИ на частните обвинители К. А. М., Ш. П. Б. сумата от 1200
/хиляда и двеста/ лева, представляващи направени от тях разноски по
делото за повереник в съдебното производство, както и ДА ЗАПЛАТИ на
частните обвинители К. А. М., Ш. П. Б. и С. Ш. П. сумите от по 500 /
2
петстотин/ лева за всеки от тях, представляващи направени от тях разноски
на досъдебното производство за адвокатско възнаграждение.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Подсъдимият Д. К. Т. е обвинен от Окръжна прокуратура - Пловдив в
извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.»б» пр.1 вр.ал.1 б.»б»
пр.2 и б. вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на 07.10.2020 г. на път **** в
землището на с. Ч. при управление на МПС – лек автомобил марка „Тойота
Авенсис“ с рег. № ******* е нарушил правила за движение по пътищата, а
именно:
Чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП: /“Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.“/
като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ш. Б. ЕГН **********, и
средна телесна повреда на С. Ш. П. ЕГН **********, изразяваща се в –
счупване на лява раменна кост, довела до трайно затрудняване на движението
на левия горен крайник.
Делото бе разгледано от настоящия съдебен състав по реда на гл.27-ма
от НПК, като бе проведено предварително изслушване, при което
подсъдимият Т. призна вината си по така повдигнатото му обвинение, като
направи искане да не се събират доказателства за фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът намери
направеното самопризнание за подкрепено от събраните по делото
доказателства, производството протече по реда, указан в горепосочената част
от процесуалния закон.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебното заседание изцяло.
Счита че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода
в условията на чл.54 от НК, към минимума му, с приложението на редукцията
по чл.58А от НК и с чл.66 от НК, както и да се определи срок на лишаването
му от право да управлява МПС.
Повереникът на частните обвинители К. А., Ш. Б. и С., както и
последните трима, поддържат казаното от прокурора и молят за налагане на
справедливо наказание.
Подсъдимият признава свое виновно поведение. Чрез защитника си и
самостоятелно моли да му бъде определено минимално наказание лишаване
от свобода в условията на чл.55 от НК и му бъде приложен чл.66 от НК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият Д. К. Т. е роден на **** в гр.Г. Д., а понастоящем живее в
гр.С. Той е ***, *** гражданин и е ***. Има *** образование, ***** е и не е
осъждан.
Подсъдимият Д. К. Т. е правоспособен водач с категории АМ, В и В1 и
1
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*****, издадено на *****г. от МВР гр.С. Той живеел и работел в гр.П., заедно
със семейството си. Притежавал лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№
******, който управлявал и използвал за личните си и на семейството нужди.
Пострадалите А. Ш. Б. и сестра й - свидетелката С. Ш. П. живеели в с.Б.,
обл.П., заедно с родителите си. На ****г. двете сестри отишли до гр.А., като
на връщане минали през гр.П., където се разходили. Около 15,15 часа
пострадалите се качили на влак за гр.Д. с намерението да слязат в с.П., обл.П.
Във влака установили, че не могат да слязат в с.П., поради което слезли на
гарата в с.Ч., обл.П.След като изчакали да минат няколко влака пострадалите
разбрали, че няма да могат да стигнат до с.П. с този превоз, за това тръгнали
да се прибират пеша. Около 20,00 часа двете сестри стигнали разклона, който
свързвал главен път ***/ гр.П. – с.П./ и с.Ч. и завили надясно по главния път,
в посока към с.П. Пострадалите вървели една до друга, в дясната /южна/
лента на платното за движение на пътя гр.П. - с.П., в посока от запад на изток.
Свидетелката С. П. вървяла по тревата на банкета, а пострадалата А. Б. - по
асфалта, от ляво на сестра си, като двете се държали за ръце. А. Б. била
облечена с черен панталон, черна блуза с дълъг ръкав и черни боти, а св.С.
П.- с черен панталон, лилава риза и розово яке.
Същата вечер, между 19,30часа - 20,00 часа подс.Д. Т. и съпругата му -
свидетелката В. Т.а тръгнали от град П. за с.Д., община Д., със семейната
кола- „Тойота Авенсис“, с рег.№*****. Колата управлявал подсъдимият, а
св.Т.а стояла на предната дясна седалка. Излизайки от град П. Т. насочил
МПС по главен път ****, в посока към с.П., като се движел в дясната /южна/
лента за движение, от запад на изток. В този момент времето било тъмно, с
облаци, без наличие на валеж. Съответно асфалтовата покривка била суха и
без неравности, като платното за движение се състояло от две срещуположни
пътни ленти. Минавайки покрай разклона за с.Ч. Т. поддържал скорост на
превозното средство около 86км/ч. и карал на къси светлини, тъй като имало
насрещно движение. Приближавайки километър 246 на пътя, в землището на
с.Ч. платното за движение било разделено от маркировка във вид на единична
прекъсната линия. Общата му широчина била около 8 метра, а всяка лента- по
4 метра. От двете страни на платното за движение имало банкет от тревна
площ, с храсти и дървета на места. Въпреки атмосферните условия - облачно,
тъмно време и конкретната обстановка на намалена видимост, произтичаща
от комбинацията на управляване на моторното превозно средство на къси
светлини, в тъмната част на денонощието, при липса на алтернативно
осветление, на път свързващ няколко близки населени места/ гр.С., с.Ч. и
с.П./ подсъдимият продължил да поддържа описаната скорост на движение,
без да се съобрази с атмосферните условия и конкретните условия на
видимост, за да може да спре при наличие на препятствие или опасност на
пътя.
По това време, в този участък на пътя, пред лекия автомобил „Тойота
Авенсис“ с рег.№****, в неговата лента за движение се движела пострадалата
2
А. Б., до която за ръка вървяла по банкета свидетелката С. П.. Когато
автомобилът на Т., движещ се със скорост 86км/ч, на къси светлини,
наближил пострадалата А. Б., подсъдимият я възприел само като силует,
веднага след което последвал удар между А. Б. и предната дясна част на лекия
автомобил „Тойота Авенсис“. Тогава водачът на автомобила задействал
спирачната система, но поради несъобразения характер на поддържаната от
него скорост вече не съществувала техническа възможност да бъде
предотвратен ударът с предвидимото препятствие, каквото представлявала
пострадалата А. Б. От удара тялото на последната паднало назад върху
предните части на колата, след което било отхвърлено напред и надясно,
където пострадалата паднала извън платното за движение, на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и фотоалбумите на
местопроизшествието. В следствие на преминаващия в непосредствена
близост автомобил и настъпилия удар между него и А. Б., свидетелката С. П.
загубила равновесие, след което паднала на пътната настилка зад моторното
превозно средство, което подминало мястото на удара и спряло плътно
вдясно на платното за движение, с предна дясна гума на банкета.
След спирането на превозното средство Т. пръв слязъл от колата и
тръгнал назад, за да види какво се е случило. Излизайки навън чул женски
глас да вика истерично. В този момент в неговата лента за движение спрял
друг лек автомобил, който с фаровете осветил свидетелката С. П.. Виждайки
пострадалата подсъдимият веднага взел телефона от съпругата си и се обадил
на телефон 112. След като съобщил за произшествието попитал св.С. П. къде
и какво я боли, но последната само питала къде е сестра й. Тогава
обвиняемият и съпругата му осветили с телефоните си района около
местопроизшествието и започнали да оглеждат банкета. На няколко метра от
св.С. П., в тревната площ Т. видял пострадалата А. Б., която не давала
никакви признаци на живот. След малко на мястото на произшествието
пристигнал екип на спешна помощ, който установил смъртта на А. Ш. Б..
После медицинският екип оказал първа помощ на св.С. П., като последната
била откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където било установено, че
същата има счупване на тялото на раменната кост. Междувременно на
местопроизшествието пристигнали полицейски служители при Районно
управление гр.А. при ОД на МВР Пловдив - свидетелят Д. К. и Г. Д. Т. бил
тестван с техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, като пробата
му била отрицателна.
Според заключението на извършената съдебно- медицинска експертиза
на трупа на А. Ш. Б. били установени: пълно разчленяване на първи шиен
прешлен и тилната кост, с нарушаване на структурата на мозъчния ствол;
контузия на мозъка; мозъчен оток; многофрагменто счупване на черепния
покрив; счупване на черепната основа; счупвания на костите на дясната
предмишница, дясната подбедрица, лявото бедро и лявата подбедрица;
счупвания на поясни прешлени; разчленяване на двете сакроилиачни стави;
разкъсно-контузни рани по главата; драскотини по гръдния кош и гърба;
3
охлузвания по двете длани; разкъсно-контузни рани по дясното бедро и
охлузване по лявото бедро. Причина за смъртта е тежката черепно-мозъчна
травма, включваща счупвания на черепни кости, мозъчна контузия и мозъчен
оток, както и шийно-гръбначно мозъчна травма, изразяваща се в пълно
разчленяване на първи шиен прешлен и тилната кост, с контузия на мозъчния
ствол. Установените увреждания, според заключението са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и от
действието на по-голяма сила и е възможно да се получат при възникналото
ПТП.
Видно от заключението на проведената съдебно- медицинска експертиза
на С. Ш. П., на последната било причинено: счупване на тялото на лявата
раменна кост в долната й част и контузия на главата. Установените
травматични увреждания са причинени от най- общото действие на твърди
тъпи предмети и е възможно по начин и време да са причинени така, както се
съобщава в гласните доказателства по досъдебното производство, а именно
при станалото на *****г ПТП, в което пострадалата е участвала като
пешеходец. Счупването на лявата раменна кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник. Съответно контузията
на главата е довела до болка или страдание, без разстройство на здравето.
По делото е била назначена и извършена съдебно - химическа
експертиза на биологични проби от кръв и урина на подс.Т., която е дала
заключение, че не се установява наличие на наркотични вещества.
В хода на разследването, с оглед изясняване механизма и причините за
настъпилото ПТП е била назначена и извършена тройна съдебно-
автотехническа експертиза, съгласно заключението на която ударът между
лек автомобил „Тойота Авенсис“ и пешеходката А. Ш. Б. е настъпил на
платното за движение на място, което се намира по дължина на 142-144м
западно от ориентира приет в протокола за оглед и по широчина на около 1 м
северно от южната граница на платното за движение, като скоростта на
движение на лекия автомобил в момента на удара е била около 84км/ч.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на
автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 84км/ч е
86,31 метра. В случая технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини
е била 76км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Тойота Авенсис”
84км/ч е била технически несъобразена в конкретната пътно - климатична
обстановка при движение в условията на намалена видимост от тъмнината и
осветеност, която се постига само от собствените фарове на автомобила. В
случая, според експертите, технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи
при движение на къси светлини е била 56км/ч. Скоростта на движение на
автомобила 84км/ч е била технически несъобразена в конкретната пътно-
климатична обстановка и конкретните условия на видимост към пешеходец с
тъмни дрехи при движение на къси светлини.
4
Съответно при движение на л.а. „Тойота Авенсис” с технически
съобразената скорост с конкретните условия на видимост към пешеходец с
тъмни дрехи, при движение на къси светлини /56км/ч/, водачът на МПС, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било извън опасната
зона на автомобила.
Най- вероятният, от техническа гледна точка, механизъм на
анализираното ПТП, според експертизата е: водачът Д. К. Т. е управлявал л.а.
по дясната /южна/ лента на платното за движение на пътя гр.П.- с.П., в посока
от запад на изток. През това време пешеходките С. Ш. П. и А. Ш. Б. са се
движели по дясната част на платното за движение пред автомобила, също в
посока от запад на изток. Автомобилът е настигнал пешеходките и така е
настъпил удар с тях в предната дясна част на л.а. След удара водачът на
автомобила е реагирал, като е задействал спирачната система и така колата се
е установила на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и
фотоалбума. От удара А. Б. е била отхвърлена напред и на дясно, където е
паднала извън платното за движение на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие и видни от фотоалбума. След удара
С. П. е паднала на пътя, зад автомобила.
Основните причини за настъпилото пътно транспортно произшествие от
техническа гледна точка са: пешеходките А. Ш. Б. и С. Ш. П. са се движели
по платното за движение на място /междуградски път/, по начин /в дясната
част на платното, вместо в лявата/ и в момент /през нощта, без осветление/,
когато това не е било безопасно. На второ място пешеходците, намиращи се
от дясно на платното за движение на извън градски път, представляват
предвидимо препятствие, като причина за произшествието е и движението на
л.а. „Тойота Авенсис”, с водач Д. Т., със скорост над 56км/ч, която в случая
би била технически съобразената скорост с атмосферните и конкретните
условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси
светлини.
По делото е била назначена и извършена комплексна СМЕ и
Автотехническа експертиза, съгласно заключението на която в момента на
удара А. Б. е била с гръб към автомобила. Мястото на удара/ първичен
контакт/ с предните части на автомобила за А. Б., съответно е бил в областта
на долните крайници, по- точно средна трета на подбедриците. Ударът е
станал в момент на пристъпване на пешеходката /в крачка/, като имайки
предвид разпределението на травмите и уврежданията по дрехите и обувките,
то десният крак е бил разположен назад, а левият-напред. В следствие на
настъпилия удар тялото на пешеходката се е извило дъговидно напред, с
отмятане на главата назад /камшичен удар/. В следващата фаза от
произшествието, тялото на пешеходката е паднало назад върху предните
части на автомобила /вторичен контакт/. В последната фаза на
5
произшествието, тялото на Б. е било отхвърлено от автомобила с падане на и
удар върху пътната настилка.
По отношение на пострадалата С. П. експертизата е дала заключение, че
счупването на лява раменна кост е възможно да бъде получено, както при
удар със странични части на автомобила директно в областта на ляв лакът,
така и при падането й на настилката, след като е загубила равновесие от
преминаващия в непосредствена близост автомобил. Контузията на главата
най- вероятно е получена при падане и удар върху пътната настилка.
Средната стойност на дължината на видимост за пешеходец с тъмни
дрехи на къси светлини е около 49 метра. Съответно опасната зона при
движение на автомобила в конкретната пътно- климатична обстановка със
скорост от 84км/ч е 86,31метра. При тази пътна ситуация експертите са
посочили, че технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при
движение на къси светлини е била 56км/ч. Съответно при тази скорост
водачът на л.а. „Тойота Авенсис” при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара би било извън опасната зона на автомобила.
Комплексната СМЕ и АТЕ посочва същите основни причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка, както и тройната
АТЕ: неправилното движение на пешеходките по платното за движение по
начин и време, както и движението на лекия автомобил „Тойота Авенсис”,
управляван от подсъдимия със скорост над 56км/ч, която в случая е била
технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните
условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси
светлини, ако се приеме, че пешеходецът представлява предвидимо
препятствие.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представените заключения от
вещите лица, като изготвени обективно, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област и неоспорени от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, които в пълна сила подкрепят
направените от подсъдимия в съдебно заседание самопризнания. Събраните
по делото доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, установяват една
непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен
акт, поддържана и от прокурора, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествие /л.4/ и фотоалбум, характеристична справка /л.48/,
справка съдимост /л.46/, талон и док-я на л.а./л.49-54/, справка Национален
институт по метеорология и хидрология /л.108/, справка Агенция „Пътна
6
инфраструктура” /л.109/, справка КАТ/л.91/, удостоверение за наследници
/л.124/, справка ЦПЗ/ л.118/, протокол за хим.експертиза и талон за
изследване/л.61/, приемопредавателен протокол /л.67, 68/, протокол за
биолог.проба /л.66/, мед.док-я/л.69-81/, справка РЦ тел.112-К. /л.90/, от тези в
с.з.-препоръка, трудов договор, диплома, степен магистър, грамоти,
удостоверение тест менса, удостоверения за гр.брак и за раждане, от
показанията на свидетелите В. Т.а, С. П., Д.К., П. Б., Ш. Б., К. М., З. Б., Н. Б.,
П. Б. и Г. Д., както и от обясненията на самия подсъдим и заключения по
изготвените експертизи.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството му.
При така очертаната по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че с
поведението си подсъдимият Д. Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343 ал.4, вр.ал.3, б.Б, пр.1, вр.ал.1,
б.Б, пр.2, и б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 07.10.2020 г. на път *****
в землището на с. Ч. при управление на МПС – лек автомобил марка „Тойота
Авенсис“ с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
Чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП: /“Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.“/
като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ш. Б. ЕГН **********, и
средна телесна повреда на С. Ш. П. ЕГН **********, изразяваща се в –
счупване на лява раменна кост, довела до трайно затрудняване на движението
на левия горен крайник.
Деянието е извършено по непредпазливост, като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
При положение, че подс.Т. беше управлявал автомобила си на път,
свързващ няколко близки населени места /гр.С., с.Ч. и с.П./ със скорост,
съобразена с атмосферните условия - вечерно есенно време, с наличие на
облаци, както и с конкретните условия на видимост, произтичащи от
комбинацията на управляване на моторното превозно средство на къси
светлини, в тъмната част на денонощието, при липса на алтернативно
осветление, е могъл да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне поставянето в опасност на пострадалите, които са били предвидимо
за него препятствие на пътя. В този смисъл извършеното от подс.Т.
7
нарушение на правилата за движение по пътищата е в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се
с целите на специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието
което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като
такива се преценят чистото му съдебно минало, самопризнание за стореното,
добри характеристични данни, изразено в съдебно заседание съжаление за
стореното от него и критично отношение, сторената във възможностите му
оказана помощ на постр.С. П. и обаждане до тел.112. Най-справедливо в
случая е да му бъде определено наказание лишаване от свобода в условията
на чл.55 от НК, съобразявайки се с по-благоприятното му положение във
връзка с чл.58А от НК, а именно в размер от 1 година и 6 месеца. Тук е
необходимо да се посочи и немалката степен на съпричиняване от страна на
пострадалите – движейки се пеша в тъмната част на денонощието по
натоварен за движение път, едната от тях с тъмни дрехи върху пътното
платно, една до друга и в посока по движението на превозните средства.
Наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се
отчетоха от съда като многобройни такива, като се уважи искането на
защитата за определяне на наказанието в условията на чл.55 от НК.
Налице са условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй
като за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не се налага реалното му изтърпяване. Изпитателният срок се
определи на 3 години, считан от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343Г НК съдът лиши подсъдимия от правото му да
управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считан от влизане на
присъдата в сила.
Взе се отношение и по веществените доказателства по делото, като съдът
постанови 1 брой част от фар, 1 бр.кора от калник, 1бр. батерия за телефон, 1
бр. капак за телефон, 1бр.капак от странично огледало, 1 бр.калобран,
находящи се на съхранение при домакина на РУ-А. да се върнат на
подсъдимия след влизане на присъдата в сила, а 2 бр. сорбенти -
одорологични следи, предадени на БНТЛ - Пловдив да се унищожат като
вещи без стойност.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата от 4065,40 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на
частните обвинители К. М. и Ш. Б. сумата от 1200 лева, представляващи
направени от тях разноски по делото за повереник в съдебното производство,
както и да заплати на частните обвинители К. М., Ш. Б. и С. П. сумите от по
500 лева за всеки от тях, представляващи направени от тях разноски на
8
досъдебното производство за адвокатско възнаграждение.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на елементарни
правила за движение по пътищата.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.



9
Съобщи за изтекли лични данни