№ 16528
гр. С, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110143901 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Е П” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”Ц Ш” № 159, бл.Б М Б Ц, черз адв.Я., със съдебен адрес гр.С, ул.”С” № 5, ет.4, за
признаване за установено по отношение на ответника „Я“ ЕООД с ЕИК: ... и адрес: гр. С,
ж.к.Х С бл...., представлявано от Б Г Г, че последното дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 71178/2022 г. по описа на СРС, а именно: сума в размер на 951.71 лева, представляваща
главница за ползвана електрическа енергия за период от 16.06.2022 г. до 31.07.2022 г. в
обект, отчитан с клиентски номер ...., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 29.12.2022 г.
до изплащане на вземането, както и сума в размер 24.05 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 30.08.2022 г. до 30.11.2022 г.
Претендира се присъждане на направените в настоящето производство и в предходно
проведеното заповедно такова, разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало по силата сключен комбиниран договор за покупко-продажба
на ел.енерегия. Твръди се, че ищецът е доставчик на електрическа енегрия на обособена
територия, съгласно издадената му лицензия. Поддържа се, че ответникът не е заплатил
дължимите суми за ползвана електрическа енергия, за което има 10-дневен срок, определен
както в ОУ, така и в клаузите на индивидуално сключения с ответника договор. Поддържа
се, че ищецът има право на обезщетение за заваба върху неизплатанета главница, считано от
падежа й.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
1
исковете. Ответникът сочи, че е бил наемател на процесния обект, в който ищцовото
дружество твърди да е потребена ел.енергия, а именно магазин № 10, находящ се в гр.С,
ул.“Р“ № 2. Отбелязва, че правоотношението със собственика на имота е съществувало в
периода от 11.06.2021 г. до 11.06.2022 г., поради което след този момент не може да се
ангажира отговорността му за потребената ел.енергия.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Ответникът се представлява от
упълномощен представител, който оспорва исковете. Ищецът взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 71178/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за сумата 951.71 лева, представляваща главница за
ползвана електрическа енергия за период от 16.06.2022 г. до 31.07.2022 г. в обект, отчитан с
клиентски номер ...., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 24.05 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.08.2022 г.
до 30.11.2022 г. С възражение от 16.06.2023 г., ответникът е оспорил вземането с мотив, че е
бил наемател на обекта, в който е доставяна ел.енергия, но през исковия период той го е
напуснал поради прекратяване на наемния договор.
От така посоченото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковета са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял на ответника през исковия период електрическа енергия по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
В случая не се спори, че ищецът, с предходно наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД, е
лицензиран снабдител на електрическа енегрия за обособена територия, в която се намира
2
процесния обект с адрес гр.С, ул.“Р“ бл.2, магазин 10. Ответникът пък има качеството
небитов клиент по смисъла на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЕ, преносното, съответно разпределителното, предприятие
е длъжно да присъедини всеки обект на потребител на електрическа енергия, разположен на
съответната територия, който: има изградени електрически уредби в границите на имота си,
отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; е изпълнил
условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната, мрежа, и е
сключил писмен договор с преносното, съответно разпределителното, предприятие по цена
за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
Условията за присъединяване към преносната и разпределителните ел.мрежи са
конкретизирани в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи. В случая не се спори, че процесният магазин 10 е присъединен към
електропреносната и ел.разпределителната мрежи, като консумацията на ел.енергия в него
се отчита при ищеца с клиентски номер .....
Съобразно предвиденото в чл.98а от Закона за енергетиката, отношенията между
страните по повод продажбата на електрическа енергия се уреждат от публично известни
общи условия. Такива не са представени по делото, а ищеца се позовава на сключен с
ответника комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия от 26.08.2021
г. и договор за снабдяване с електрическа енергия от 29.09.2021 г., като първия е със срок 24
месеца /чл.3, ал.1/, а втория – безсрочен /чл.11/.
При така ангажираните доказателства, съдът намира, че ищецът доказа, че между него
и ответника е възникнало валидно правоотношение по доставка на ел.енергия за стопански
нужди, като не е необходимо страна по договора като клиент и купувач да е собственик или
ползвател на имота. В случая, ответникът е договарял като наемател на захранения с
ел.енергия обект, видно и от споразумението, в което са посочени обектите за снабдяване с
ел.енергия. Действително, договорът за наем на процесния магазин 10 е със срок от 1
година, считано от 14.06.2021 г. /арг. от чл.2, ал.1 вр. чл.1, ал.3 от сключения между
страните договор за наем/. Т.е. следва да се приеме, че наемното правоотношение е
прекратено на 14.06.2022 г. при липсата на доказателства за продължаването му. Това
обстоятелство обаче не може да бъде противопоставено на ищеца. Последният доставя
ел.енергия в имота на самостоятелно основание – договор за за снабдяване с електрическа
енергия и комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия, които не са
прекратени по установения ред. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в
случай, че ищецът е задължен за доставена и потребена ел.енергия не от него, а от трето
лице, то той би имал възможност да предяви претенция спрямо последното за неоснователно
обогатяване, но не и да противопостави това обстоятелство на съконтрахента си.
Видно от текста процесните на договори, и в двата е предвидена възможност за
прекратяването им – безсрочният договор от 29.09.2021 г. се прекратява по искане на
клиента, заявено писмено 7 дни предварително, а срочният договор, а договорът от
3
26.08.2021 г. – с едномесечно писмено предизвестие, което обаче може да бъде отправено
след изтичане на 12 месеца от първата доставка. Ответникът не представи доказателства да
се е възползвал от правото си да прекрати договорите, отправяйки предизвестие в
посочените срокове и по предвидения ред. В о.с.з. от 10.10.2023 г. пълномощникът на
ответника заявява, че законният му представител е отишъл на място в офис на ищцовото
дружество, но там е отказано прехвърляне на партидата на имота, тъй като той не е
собственик. Липсата на съдействие на едната страна по договора обаче не е основание за
бездействието на другата страна, която цели настъпване на определени правни последици.
Доколкото в договорите не е предвидена специална форма за уведомяване, съдът намира, че
същото би могло да бъде извършено без ограничения на начина, стига изявлението на
клиента да достиге до обществения снабдител с електрическа енегрия. С оглед на това и при
липсата на доказателства, а и на твърдения, да е отправено от ответника към ищеца
уведомление за прекратяване на договорите, сключени между тях, следва да се приеме, че
през исковия период те са били обвързани от възникналите през 2021 г. облигацинни
правоотношения, в изпълнение на които се претендират процесните суми.
Последното пък навежда на основателност на предявените искове при липсата на
възражения от страна на ответника досежно техния размер. В допълнение, като основание
за дължимост на претендираната моратора лихва следва да се отбележи, че такава е
договорена между страните в чл.12, ал.2 вр. ал.1 от договора от 26.08.2021 г. и в чл.39 от
договора от 29.09.2021 г.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото
изрично искане е направил с исковата молба. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР
4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът в настоящето исково производство следва да разпредели
разноските и във воденото преди това заповедно такова. От данните по делото се установиха
разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в общ размер по двете дела 720.00 лв., за
държавна такса по двете дела от 100.00 лв. Тези разноски, с оглед изхода на делото, следва
да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Я“ ЕООД с ЕИК: ... и адрес: гр.
С, ж.к.Х С бл...., представлявано от Б Г Г , че дължи на “Е П” ЕАД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление гр.С, бул.”Ц Ш” № 159, бл.Б М Б Ц, следните суми, за които на
09.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 71178/2022 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сума в размер на
951.71 лева, представляваща главница за ползвана електрическа енергия за период от
16.06.2022 г. до 31.07.2022 г. в обект, отчитан с клиентски номер ...., ведно със законна лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
4
чл.410 от ГПК - 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер 24.05 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 30.08.2022 г. до 30.11.2022 г
ОСЪЖДА „Я“ ЕООД с ЕИК: ... и адрес: гр. С, ж.к.Х С бл...., представлявано от Б Г
Г, да заплати на “Е П” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Ш” №
159, бл.Б М Б Ц, сумата от 820.00 лв., представляваща направени от последното разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 71178/2022 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се докладва частно гражданско дело №
71178/2022 г. по описа на СРС с приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5