Решение по дело №1452/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „Варненска строителна компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.4, офис 33-35, с управител и представляващ А. Б. Р., срещу Ревизионен акт № Р-03000323000926-091-001/25.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 84/14.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са установени следните задължения: 1.) За данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди: м.12.2018 г., м.05.2019 г., м.07.2019 г., м.10.2019 г., м.02.2020 г., м.03.2020 г., м.04.2020 г., м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г., м.11.2020 г., м.12.2020 г., м.02.2021 г., м.03.2021 г., м.04.2021 г., м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.11.2021 г., м.01.2022 г., м.02.2022 г., м.04.2022 г., м.11.2022 г., м.12.2022 г. и м.01.2023 г. в общ размер 806 258,10 лева главница и 233 159,16 лева лихва; и 2.) За корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 4 755,38 лева главница и 4 713,01 лева лихва.

Жалбоподателят счита оспорения РА за необоснован и незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, и излага общи мотиви за незаконосъобразността му. На първо място счита, че релевираните от него подробни мотиви във възражението му срещу ревизионния доклад въобще не са били обсъдени в ревизионния акт, респективно – и в решението на директора на Дирекция “ОДОП“, а с него единствено са повторени и препотвърдени мотивите на доклада. По същество жалбоподателят поддържа, че процесните договори са предварителни договори за продажба на право на строеж, и твърди, че за този тип договори липсва законово изискване продавачът към момента на сключването му да е единствен или изобщо да е носител на това право на строеж. Посочва, че законът изисква продавачът да е собственик към момента на прехвърляне на правото на строеж с нотариален акт. В тази връзка счита за незаконосъобразни изложените в РА мотиви, че щом продавачът не е собственик или носител на ограничено право на строеж към момента на предварителния договор, то той не може да го прехвърли, поради което намира за неоснователно преквалифицирането на договора като такъв за строителна услуга. Пояснява, че продавачът може да продава с предварителен договор както бъдеща вещ, така и вещ, която към момента на подписване на предварителния договор не е негова собственост. Твърди, че договорите не може да се преквалифицират в противоречие с волята на страните по тях. По тази причина не е съгласен с изводите на органите по приходите, че това не са предварителни договори за продажба на право на строеж, а „предварителни договори за извършване на CMP“, каквото понятие изобщо не съществува. Поддържа, че процесните договори са предварителни договори за продажба на право на строеж, респективно собственост, както и че всички плащания са извършени по тези договори; дори и плащанията да са няколко по един договор, дори и да са аванси, то тези плащания са по тези договори. Сочи, че след като към датата на издаване на РД, РА, а и към настоящия момент за сградата, в която се намират процесните обекти, няма издадено разрешение за строеж, то и при прехвърляне на правото на строеж с нотариален акт всички процесни сделки са освободени доставки по см. чл. 45, ал. 2 от ЗДДС. Пояснява, че за всички обекти в много кратък срок ще бъдат изповядани всички сделки и прехвърлени правата на строеж. Същите мотиви излага и относно доставките за обектите в [населено място], бул. „България“, за които е доначислен ДДС общо в размер [рег. номер].32 лв. По изложените съображения намира РА за незаконосъобразен и отправя искане за цялостната му отмяна. В открито съдебно заседание пълномощникът на дружеството-жалбоподател адв. Б. Р. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения, и пледира за уважаването й.

Ответникът – директор на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл.ю.к. Е. Е. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. По същество счита оспорения ревизионен акт за правилен и законосъобразен, и пледира за оставянето му в сила. В писмени бележки ю.к. Еленова излага, че законосъобразно горестоящият административен орган е приел, че след като авансовото плащане е направено по облагаема доставка на недвижим имот, ДДС е изискуем във връзка със същото авансово плащане, съобразно неговия размер. Позовава се на текста на чл.25, ал.7 от ЗДДС, че когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично плащане в полза на регистрирано по ЗДДС лице, данъкът става изискуем на датата на получаване на плащането, тъй като в ЗДДС авансовото плащане представлява правнорелевантен факт със самостоятелно значение. Същевременно сочи, че според наличните по ревизионната преписка доказателства дружеството-жалбоподател е сключвало договори за продажба на право на строеж на недвижими имоти и строителство на обекти с юридически лица с идентични клаузи с процесните договори с физически лица, като при едни и същи договорености е третирало сделките по различен начин: освободени или облагаеми, с предмет на доставка „аванс“ или „продажба на недвижим имот“. В този смисъл счита, че обосновано и законосъобразно с РА на осн. чл. 66, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 6, чл. 86, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са начислили ДДС в размер на 20% върху стойността на получените авансови плащания по облагаемите доставки, извършени от „ВСК“ ООД съгл. чл. 2, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, за които са издадените данъчни документи - фактури за обект в [населено място] - бул. „България“, и за обект в [населено място] - [улица]. Посочва също, че по аргумент от разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО, съгласно която разходите за лихви за просрочие не се признават за данъчни цели, законосъобразно с РА финансовият резултат на „ВСК“ ООД за 2021 г. е преобразуван в посока на увеличение със сумата от 47 553,80 лева - осчетоводени лихви за просрочие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес по спора.

Преценявайки събраните по делото релевантни доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323000926-020-001/22.02.2023 г. (л.2 от адм. преписка) от М. Т. Г. – началник на сектор при ТД на НАП-Варна, която е имала компетентност да издаде посочената заповед. В съответствие с чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено ревизията да се извърши от главен инспектор по приходите Д. К. (ръководител на ревизията) и главен инспектор по приходите А. П.; определен е предметният и темпорален обхват на ревизията – задължения за корпоративен данък от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., ДДС от 01.01.2019 г. до 31.10.2019 г., ДДС от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г., и ДДС от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г.; определен е и срок за извършването й - три месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.03.2023 г. по електронен път (л.3 от адм. преписка). По искане на жалбоподателя е издадена Заповед № Р-03000323000926-023-001/22.05.2023 г. (л.21 от преписката) за спиране на производството по извършване на ревизия за срок до 22.06.2023 г., като заповедта е връчена на представляващ дружеството по електронен път 22.05.2023 г. (л.22 от преписката). Производството по извършване на ревизията е възобновено със Заповед № Р-03000323000926-143-001/23.06.2023 г. (л.339 от преписката) издадена от ръководителя на ревизията М. Г., връчена по електронен път на дружеството на 23.06.2023 г. (л.340 от преписката). Със ЗИЗВР № Р-03000323000926-020-002/06.07.2023 г. (л.343 от преписката) е удължен срокът за извършване на ревизията до 07.09.2023 г., като заповедта е връчена на жалбоподателя електронно на 10.07.2023 г. (л.344 от преписката). Със Заповед № Р-03000323000926-ЗИД-001/29.08.2023 г. на Изпълнителния директор на ТД на НАП (л.874 от преписката) е удължен срока на ревизията до 07.11.2023 г., като заповедта е връчена на жалбоподателя електронно на 30.08.2023 г. (л.875 от преписката). Със ЗИЗВР № Р-03000323000926-020-003/29.08.2023 г. (л.877 от преписката) е удължен срокът за извършване на ревизията до 07.11.2023 г., като заповедта е връчена на жалбоподателя електронно на 30.08.2023 г. (л.878 от преписката).

В рамките на срока по чл.117 ал.1 от ДОПК определеният със ЗВР екип е изготвил Ревизионен доклад (РД) № Р-03000323000926-092-001/29.01.2024 г. (л.2682-2646), връчен на жалбоподателя по електронен път на 31.01.2024 г. (л.2688 от преписката). Във връзка с постъпила от жалбоподателя молба, срокът за подаване на възражение и доказателства по РД е продължен до 14.03.2024 г. (л.2692 от преписката), като уведомлението е връчено на жалбоподателя електронно на 09.02.2024 г.

Срещу съставения РД от жалбоподателя е постъпило писмено възражение с вх.№ 59210-1/12.03.2024 г. по реда на чл.117 от ДОПК. Възражението е обсъдено от органите по приходи и на осн. чл.192, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният понастоящем Ревизионен акт № Р-03000323000926-091-001/25.03.2024 г. (л.2712-2705 от преписката), с който на ревизираното дружество са установени задължения за внасяне за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 4 755,38 лв. (главница) и 4 713,01 лв. (лихви) и за ДДС по ЗДДС в размер на 806 258,10 лв. (главница) и 233 159,16 лв. (лихви), посочени в таблица 1 от РА по периоди и размери.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 84/14.06.2024 г. го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

Предмет на дейност на дружеството през ревизирания период е строителство на сгради и съоръжения и продажба на недвижими имоти, като „ВСК“ ООД е съучредител и редовен член на Камарата на Строителите в България. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.04.2006 г. - задължителна регистрация, във връзка с облагаем оборот. „ВСК“ ООД е разкрило банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Д Банк“ АД и „УниКредит банк“. Дейността на дружеството се самофинансира от извършваната стопанска дейност и от външно финансиране, получени парични средства от „Бизнес Комплекс Младост“ АД, ЕИК *********, от „Търговска Банка Д“ АД; от А. Б. Р.; от „Астрал Консепт“ ЕООД; от „Варненска Строителна Корпорация“ ООД, ЕИК *********; „Ей Ти Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* и др., подробно посочени на стр. 3-4 от РД.

I. Относно извършените продажби от дружеството съгласно сключени договори за обекти в гр. „Варна, [улица] [населено място], бул. „България“ (т.1.7 от РД):

През ревизирания период дружеството е отразило в дневниците си за продажби и СД за ДДС извършени от него освободени доставки с получатели физически лица, посочени в таблица на стр. 32-33 от РД. В издадените от „ВСК“ ООД фактури като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 45, ал. 2 от ЗДДС - освободени доставки. Органите по приходите са извършили анализ на представените договори за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство, сключени с Р. Е. Д., П. Г. П., Д. И. Д., Н. Х., С. Р. Я., В. И. К., Б. И. И., Д. М. В., Р. Г. Н., В. Д. В., Б. Г. Н., Д. П. Г., Т. В. М., П. Х. В., Б. Г. Н., К. С. И., Д. Б. Ф. и „ДТП Инвестмънт“ ЕООД – за обекти в [населено място], бул. „България“, подробно описани на стр. 33-40 от РД; и с М. А. Ч., Т. Н. Ж., Й. М. Д., К. С. Н., Г. Ж. Ж., С. С., Б. М., В. В. А., В. Д. В., Д. М. В., И. Д. Х., В. М. К., С. Ф. А., Ю. Й. Д., П. Ц. П., Р. М. П. и Д. Б. Т. – за обекти в [населено място], [улица] , подробно описани на стр. 40-47 от РД.

Органите по приходите са констатирали, че цената по договорите е окончателна и включва всички разходи, свързани с извършване на СМР услуга за построяване на конкретен обект от сграда, която предстои да бъде изградена. Установили са също така, че не е налице прехвърляне право на строеж, което представлява формална сделка и се извършва по нотариален ред.

Посочените в РД физически лица и „ДТП инвестмънт“ ЕООД са извършили авансови плащания в уговорените срокове за плащане. Съгласно договорите лицата - възложители не следва да извършват бъдещи плащания освен договорените, т.е. в договорната цената е включена и стойността на строителните работи, които предстои да бъдат извършени от „ВСК“ ООД, с оглед на което ревизиращите са приели, че тези договори представляват предварителни договори за извършване на СМР услуги.

На осн. чл. 66, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 6, чл. 86, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са начислили ДДС в размер на 20 % от стойността на получените авансови плащания по облагаеми доставки, извършени от „ВСК“ ООД, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, за които са издадени данъчни документи -фактурите, посочени в таблица на стр. 40-41 от РД за обект [населено място] бул. „България“, и на стр. 46-47 от РД за обект [улица] [населено място].

ІІ. Относно определения корпоративен данък за 2021 г.:

Установено е, че дружеството-жалбоподател е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. с вх.№ 0300И1161191/30.09.2022 г. с деклариран счетоводен финансов резултат печалба 257 007,20 лв. и формиран данъчен финансов резултат печалба в размер на 287 340,56 лв., респ. деклариран корпоративен данък в размер на 28 734,06 лв. и внесени авансови вноски в размер на 22 049,47 лв.; корпоративният данък за внасяне по ГДД в размер на 6 584,89 лв. е внесен на 15.12.2022 г. За несвоевременното внасяне на КД по ГДД по чл. 92 от ЗКПО е начислена лихва в размер на 308,26 лв., която не е внесена в приход на бюджета.

Органите по приходите са установили, че на осн. чл. 84 от ЗКПО дружеството е правило месечни вноски за 2021 г. в размер на 22 049,47 лв. Същите са внесени в приход на бюджета със забава, ведно с лихва в общ размер на 256,19 лв. На осн. чл. 26, т. 6 от ЗКПО органите по приходите са преобразували в увеличение счетоводния финансов резултат за 2021 г. със сумата 47 553,80 лв., представляваща платени лихви за просрочие на публични задължения, отразени по сч. сметка 609 „други разходи". С РА е определен данък за довнасяне в размер на 4 755,38 лв., ведно с лихва за забава 989,79 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 25.03.2023 г.

ІІІ. Относно извършени корекции на ползвания данъчен кредит през м.05.2019 г., м.05.2020 г.; м.06.2020 г. и м.04.2021 г. за получените доставки и ползвания данъчен кредит (покупки):

Органите по приходите са констатирали, че в дневника си за покупки и СД за ДДС за д.п.м.04.2021 г. „ВСК“ ООД не е отразило КИ № **********/05.04.2021 г. към фактура № **********/24.03.2021 г. на стойност 7 704,00 лв. и ДДС в размер на 1 540,80 лв., издадени от „Торкрет Експерт“, ЕООД, ЕИК *********, поради което е извършена корекция на ползваното право на данъчен кредит в размер на 1 540,80 лв. по процесното кредитно известие, за данъчен период м.04.2021 г.

Органите по приходите не са признали право на приспадане на пълен данъчен кредит на декларираните в дневниците за покупки от „ВСК“ ООД фактури, за които е установено, че получатели по фактурите са други дружества, а именно: фактура № 2054/16.04.2019 г. с получател „Варна Строителна Корпорация“ ЕООД с ЕИК BG201054743, доставчик „Явлена-Варна“ ООД, на стойност 500 лв. и ДДС 100 лв.; фактура № 1962/19.05.2020 г., с получател „Бизнес Комплекс Младост“ АД с ЕИК BG203805797, доставчик „КБ Инженеринг“ ЕООД, на стойност 1 191,40 лв. и ДДС 238,28 лв.; фактура № 1988/22.06.2020 г., с получател „Бизнес Комплекс Младост“ АД с ЕИК BG203805797, доставчик „КБ Инженеринг“ ЕООД, на стойност 1 384,00 лв. и ДДС 276,80 лв.

ІV. Доначислен ДДС и лихви за извършени доставки от „ВСК“ ООД, които са неправилно отчетени.

- Доначислен ДДС по договор с „ТЕЦ Варна“ ЕАД:

Въз основа на представените от дружеството и от „ТЕЦ Варна“ ЕАД писмени доказателства органите по приходите са установили, че жалбоподателят е издал фактури за извършени СМР на „ТЕЦ Варна“ ЕАД на обща стойност 379 168,00 лв. и начислен ДДС в размер на 75 833,60 лв., в които е включена фактура № **********/24.08.2021 г. на стойност 4 168,00 лв. и ДДС 833.60 лв. по оферта № 54/30.07.2021 г. за подливане на фундаменти и бордове-котел 6. Сключен е договор № 22/23.03.2021 г. с възложител „ТЕЦ Варна“ ЕАД, ЕИК *********, с предмет „Изолационни работи на блок № 6“. Определената обща цена на поръчката е в размер на 458 800,00лв. без ДДС. На 24.08.2021 г. е подписан акт за извършени изолационни работи след извършени 72-часови проби и на 100% изпълнени работи на стойност 491 565,40 лв. без ДДС. Към 17.11.2023 г. е установено, че за така извършените/приети работи „ВСК“ ООД е издало фактури на "ТЕЦ-Варна“ ЕАД на стойност 375 000,00 лв. без ДДС, които са платени. Безспорно е, че жалбоподателят е извършил СМР услуги на „ТЕЦ Варна“ ЕАД по договор от м.03/2021 г., за което е съставен протокол от 24.08.2021 г. на стойност 491 565,40 лв. Органите по приходите са установили, че „ВСК“ ООД е издавало поетапно фактури по този договор за периода от м.08/2021 г. до м.03/2023 г. на обща стойност 375 000,00 лв. без ДДС, които са платени. За разликата от 116 565,39 лв. не е съставен документ - фактура по реда на чл. 113 от ЗДДС. Въз основа на събраните по ревизионната преписка доказателства органите по приходите са приели, че на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, за д.п.м.08.2021 г. жалбоподателят дължи ДДС в размер на 23 313,08 лв. върху стойността на извършената и нефактурирана услуга на „ТЕЦ Варна“ ЕАД в размер на 116 565,39 лв.

- Начислени лихви за забава по реда на чл. 175 от ДОПК, чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ за несвоевременно начисляване и внасяне на ДДС по т.1.1, т.1.2 и т.1.6 от РД:

По т.1.1 на стр.28-29 от РД органите по приходите са констатирали, че жалбоподателят е декларирал в дневниците за продажби и СД за ДДС издадени от него фактури на „Дитсманн“ АД в следващи данъчни периоди. На осн. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ вр. чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е начислена лихва за забава в размер на 564,76 лв. върху главница в размер на 67 765,69 лв. по издадени фактури за СМР през м.03.2021 г. на „Дитсман Енергоремонт Холдинг“ АД: № **********/17.03.2021 г., № **********/17.03.2021 г.; № **********/17.03.2021 г. и № **********/17.03.2021 г., декларирани в дневника продажби и СД по ЗДДС за м.04.2021 г.

- 213,18 лв. върху главница в размер на 23 981,01 лв. по фактура № **********/01.12.2020 г., която е декларирана от жалбоподателя в дневник продажби и СД по ЗДДС за м.01.2021 г.

По т.1.2 на стр.29-30 от РД органите по приходите са начислили лихви в размер на 7 723,20 лв. за несвоевременно начисляване и внасяне на ДДС на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС вр. чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ по фактури, издадени на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, деклариран ДДС и начислена лихва по периоди, както следва:

- за ф-ра № **********/02.03.2022 г., ДДС – 8 333,33 лв., начислена лихва в размер на 490,78 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 14.04.2022 г.;

- за ф-ра № **********/14.04.2022 г., ДДС – 8333,33 лв., начислена лихва в размер на 557,91 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 13.05.2022 г.;

- за ф-ра № **********/14.06.2022 г., ДДС -10 000,00 лв., начислена лихва в размер на 841,73 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 13.05.2022 г.;

- за ф-ра № **********/11.08.2022г., ДДС – 16 666,67 лв., начислена лихва в размер на 1 685,32 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 13.09.2022 г.;

- за ф-ра № **********/26.09.2022 г., ДДС – 8333,33 лв.,и начислена лихва в размер на 912,11 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 13.10.2022 г.;

- за ф-ра № **********/07.11.2022 г., ДДС – 8333,33 лв., начислена лихва в размер на 1 053,32 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 13.12.2022 г.;

- за ф-ра № **********/06.12.2022г., ДДС – 10 000,00 лв., начислена лихва в размер на 1 364,75 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 16.01.2023 г.;

- за ф-ра № **********/23.03.2023 г., ДДС – 5 000,00 лв., начислена лихва в размер на 817,18 лв. за периода от 15.09.2021 г. - 11.04.2023 г.

По т.1.6 на стр.31-32 от РД е описано установеното в хода на ревизията, че с нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер]/15.10.2019 г. „ВСК“ ООД е продало на Я. Н. П. само 239 идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с ид.№ 10135.1506.970, както и 20% идеални части от построената в ПИ сграда с ид.№ 10135.1506.9701.1 със застроена площ от 158 кв.м., с предназначение складова база, склад, стар ид.№ 10135.1506.942.1, и сграда с ид.№ 10135.1506.970.2 със застроена площ от 393 кв.м., с предназначение -складова база склад, стар ид.№ 10135.1506.942.2, за сумата от 200 000,00 евро. Органите по приходите са установили, че във връзка с така извършената доставка е издадена фактура № **********/15.10.2019 г. на обща стойност 390 900,00 лв. без начислен ДДС на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗДДС. Установено е също, че през м.03/2020 г. е извършена корекция на неправилно издадената фактура за извършената облагаема доставка с издаване на КИ № **********/31.03.2020 г. на обща стойност 390 900,00 лв., и е издадена фактура № **********/31.03.2020 г. на стойност 325 750,00 лв. и начислен ДДС в размер на 65 150,00 лв. При това положение с РА на осн. чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходите са начислили лихви в размер на 2 751,00 лв. за несвоевременно начисляване и внасяне на ДДС за периода от 15.11.2019 г. до 14.04.2020 г.

V. Извършена корекция на декларираните от дружеството резултати по ЗДДС с издадените КИ № **********/04.01.2023 г. към Г. Н.; КИ № **********/26.08.2021 г. към Т. Ж. и КИ № **********/01.08.2022 г. към „Среброхолд“ ЕООД (т.1.3, т.1.4 и т.1.5 на стр.30-31 от РД).

- О. Г. И. Н. (л.2072-2071 от преписката) органите по приходите са установили, че в дневник продажби и в СД по ЗДДС „ВСК“ ООД е отразило фактура № **********/22.10.2020 г. с предмет извършено плащане по договор с получател физическо лице Г. И. Н. на стойност 48 895,83 лв. и ДДС в размер на 9 779,17 лв. Към фактурата е издадено КИ № **********/02.12.2022 г. на стойност 48 895,83 лв. и ДДС в размер на 9 779,17 лв. Кредитното известие е отразено в д.п. м.12.2022 г. През м.01.2023 г. е издадено повторно КИ с № **********/04.01.2023 г. на същата стойност – 48 895,80 лв. и ДДС в размер на 9 779,17 лв., като към КИ не е съставен протокол. Предвид гореизложеното и на осн. чл. 115, ал. 1, ал. 3 от ЗДДС, с РА не е признато намалението в дневник продажби през м.01.2023 г. с повторно издадено без основание КИ № **********/ 04.01.2023 г. на Г. И. Н. за намаление на данъчна основа в размер на 48 895,80 лв. и ДДС в размер на 9 779,17 лв.

- О. Т. Н. Ж. (л.324, л.952 от преписката), органите по приходите са констатирали, че в дневник за продажби през д.п.м.08.2021 г. е отразено издадено КИ № **********/26.08.2021 г. с получател физическо лице Т. Н. Ж., с предмет „По договор от 03.07.2019 г. обект Дунав“ с данъчна основа 162 102,50 лв. и ДДС 32 420,50 лв. Установено е също, че кредитното известие е издадено към фактура № **********/03.07.2019 г. с предмет „продажба на право на строеж по договор от 03.07.2019 г.“ с данъчна основа 194 523,00 лв. без начислен ДДС на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗДДС (освободена доставка). Въз основа на гореописаното е прието, че е издадено КИ за намаление на данъчната основа по освободена доставка със ставка 20%, т. е. извършено е намаление на неначислен ДДС в размер на 32 420,50 лв. Предвид неизпълнение на условието по чл. 115, ал.1 от ЗДДС, с РА не е признато намалението на начисления данък в дневника за продажби и СД за ДДС за д.п.м.08.2021 г. по неправилно издадено КИ № 11000000081/26.08.2021 г., с което се изменя несъществуваща данъчна основа по облагаема доставка в размер на 162 102,50 лв. и се намалява неначислен ДДС в размер на 32 420,50лв. през д.п.м.08.2021 г.

- Относно „Среброхолд" ЕООД, ЕИК *********, органите по приходите са установили, че през д.п.м.08.2022 г. в дневника за продажби „ВСК“ ООД е регистрирало КИ № **********/01.08.2022 г., издадено на „Среброхолд" ЕООД, на стойност 25 000,00 лв. и ДДС в размер на 5 000,00 лв. В писмените си обяснения управителят на „Среброхолд" ЕООД е посочил, че към 26.02.2020 г. (датата на придобиване на имот от „ВСК“ ООД), дружеството е било с наименование „Експерт Сървиз Груп" ЕООД. Констатирано е, че „ВСК“ ООД е издало на „Среброхолд“ ЕООД (“Експерт Сървиз Груп“ ЕООД) фактура № **********/26.02.2020 г. с предмет покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, а именно: само 104 кв.м. от поземлен имот по [НА]/26.02.2020 г. с вх.peг.№ 4694/27.02.2020 г., с адрес: [населено място], район „Одесос“, [улица], за сумата от 30 000,00 лв., в т. ч. 5 000,00 лв. ДДС. Установено е също, че с НА за продажба на идеални части от недвижим [имот номер], Вх.peг.№ 24392/13.08.2021 г., Вх.рег.№ 24084, „Среброхолд“ ЕООД продава на „ВСК“ ООД всички свои 104 кв.м. от ПИ с адрес: [населено място], р-н „Одесос“, [улица] ,за сумата от 30 000,00 лв. „ВСК“ ООД е съставило КИ № **********/01.08.2022 г. с ДО в размер на 25 000,00 лв. и ДДС в размер на 5 000,00 лв. При това положение с РА органите по приходите са приели, че не е налице разваляне на доставката по фактура № **********/ 26.02.2020 г. с данъчна основа 25 000,00лв. и ДДС в размер на 5 000,00 лв. за д.п.м.08.2022 г., и на осн. чл. 115, ал. 1 от ЗДДС не е признато намалението на данък в дневника за продажби и СД за ДДС за м.08.2022 г. с неправилно издадено на „Среброхолд" ЕООД КИ № **********/01.08.2022 г. На осн. чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ с РА са начислени лихви върху допълнително определения ДДС за внасяне за посочените периоди до датата на издаване на РА.

На осн. чл. 128-129 от ДОПК е извършено прихващане в таблица 2 на РА с установен ДДС за възстановяване общо в размер на 1 558,27 лв. за периода м.02.2020 г.- м.04.2020 г., с установен ДДС за м.05.2019 г. -100 лв. и част от ДДС за внасяне за м.07.2019 г. -1 458,27 лв.

В хода на съдебното дирене по делото са приобщени като доказателства писмо с.д.№ 18046/27.11.2024 г. от кмета на район „Одесос“, Община Варна, съобразно съдържанието на което в архивите на район „Одесос“ не са намерени строителни книжа и разрешения за строеж, касаещи имот с идентификатор по КК 10135.1506.970 с административен адрес: [населено място], [улица]. Удостоверения с идентична информация са приобщени в хода на ревизионното производство както за ПИ в [населено място], [улица], така и за този в [населено място], бул.“България“. В тази връзка като доказателства са приети и Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 11.07.2023 г., сключен между „ВСК“ ООД и А. М. А. и В. В. А.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 26.05.2021 г., сключен на 15.06.2023 г. между „ВСК“ ООД и Е. И. Б.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 25.01.2023 г., сключен на 12.02.2024 г. между „ВСК“ ООД и Д. Б. Т.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 14.07.2022 г., сключен на 19.08.2022 г. между „ВСК“ ООД и П. Ц. П.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти сключен от на 11.07.2023 г. между „ВСК“ ООД и В. Д. В. и Д. М. В.; Анекс към Договор за продажба на право на собственост на недвижими имоти и строителство на обекти от 03.05.2023 г., сключен на 01.10.2024 г. между „ВСК“ ООД и „Ви енд Ви Спорт“ ЕООД; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижими имоти и строителство на обекти от 24.04.2023 г., сключен между „ВСК“ ООД и С. А. С.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 22.12.2022 г., сключен на 22.12.2022 г. между „ВСК“ ООД и К. С. И.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 07.04.2023 г., сключен на 03.09.2024 г. между „ВСК“ ООД и Б. Х. В.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 25.01.2023 г., сключен на 12.02.2024 г. между „ВСК“ ООД и Д. Б. Т.; Анекс към Договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 22.12.2022 г., сключен на 10.09.2024 г. между „ВСК“ ООД и К. С. И.. Предметът на всички гореописани договори е идентичен – прекратяване на предходно сключените между страните договори за продажба на право на строеж на недвижими имоти и строителство на обекти, със задължение на продавача-изпълнител „ВСК“ ООД да възстанови на купувачите-възложители внесените по договорите суми в съответните размери.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство и на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок – препис от решението на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен електронно на жалбоподателя на 14.06.2024 г., а видно от представеното копие на пощенски плик, жалбата е изпратена на 28.06.2024 г. Същата е депозирана е от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, и след изчерпване на задължителното обжалване на РА по административен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден от компетентен орган след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. ЗВР също са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му и отговарят на изискванията на чл.113 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113 - чл.120 от ДОПК. Ревизията е приключила в установения от чл.114, ал.2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил, съответно ревизионният доклад е съставен в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Посредством информацията, съдържаща се на електронен носител (1 бр. компактдиск), приет към доказателствата по делото, се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният РА не е обременен с порок на формата, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно по същество произнасяне на органите по приходите.

Настоящият съдебен състав счита, че при постановяването му е приложен правилно и материалния закон, по следните съображения:

I. Относно извършените продажби от дружеството, съгласно сключени договори за обекти в [населено място], [улица] [населено място], бул. „България“ (т.1.7 от РД):

През ревизирания период, дружеството е отразило в дневниците си за продажби и СД за ДДС извършени от него освободени доставки с получатели физически лица, подробно посочени в РД. В издадените от „ВСК“ ООД фактури като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 45, ал. 2 от ЗДДС - освободени доставки, касаещи сключени договори за обекти в [населено място], [улица] [населено място], бул. „България“. Плащанията по издадените фактури, са получени по банков път и са осчетоводени по сметка 412 “клиенти по аванси“. С РА е установена връзката между извършените от ФЛ плащания и договорите, сключени между „ВСК“ ООД - продавач-изпълнител и конкретно посочено физическо лице – купувач-възложител „за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти“. И за двата обекта в [населено място] и [населено място] договорите са с идентични клаузи. С договорите е уговорено, че цената на 1 [жк], не подлежи на промяна и включва всички разходи за: проектиране, авторски надзор, ръководство на строителството, строителен надзор, съгласуване и узаконяване на документацията на обекта и сградата, извършване на СМР…. до степен на завършеност, присъединяване на сградата към техническата инфраструктура (водопровод, канализация, електричество) и снабдяване с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Съгласно Раздел II от Договора „Техническо описание на сградата по вид и качество, както ще бъде предадена“ продавачът- изпълнител се задължава да построи при условията на Раздел I от договора, обекта на купувача –възложител при спазване на всички нормативни изисквания за проектиране и строителство, в съответствие с БДС на база одобрени проекти. А съгласно Раздел III от договора „Отговорности за неизпълнение“, т. 2, „в случай, че продавачът-изпълнител откаже да прехвърли правото на собственост на обекта, предмет на договора, то купувачът–възложител има право да иска обявяване на договора за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД…“.

Между страните няма спор относно така установените факти, вкл. относно стойността на доставките и размера на начисления от приходната администрация ДДС. Спорът между тях е правен и е концентриран по квалификацията на фактурираните процесни доставки: необлагаеми по чл. 45, ал. 2 от ЗДДС – както ги е третирало „ВСК“ ООД, или облагаеми със съответно начислен ДДС, както е прието с оспорения РА.

В хода на ревизията след връчени 3 броя ИПДПОЗЛ от 10.05.2023 г., 03.11.2023 г. и 07.11.2023 г., дружеството-жалбоподател е представило множество договори за продажба право на строеж за обекти в [населено място], [улица], и [населено място], бул. „България“, сред които [нотариален акт], том ІІ, рег.№ 12108, дело № 321/15.10.2019 г., съгласно който продава на Я. Н. П. само 239 [жк], находящ се в [населено място], [улица], а именно: ПИ ид.№ 10135.1506.970, целият с площ [рег. номер].м., както 20% ид.ч. от построените в ПИ сграда с ид.№ 0135.1506.970.1, със застроена площ от 158 кв.м., брой етажи 2, и сграда ид.№ 0135.1506.970.2, със застроена площ от 393 кв.м., за сумата от 200 000,00 евро. Представените договори за продажба на право на строеж за обектите в [населено място] и [населено място], подробно описани в РД, са идентични и са с предмет продажба от „ВСК“ ООД на купувача-възложител и изпълнение за правото на строеж за построяването на бъдещи недвижими имоти. В представените договори цената е окончателна и включва всички разходи, свързани с извършването на СМР услуга за построяване на конкретен обект от сграда, която предстои да бъде изградена. В хода на ревизията е преценено, че тези договори нямат за предмет прехвърляне право на строеж поради липса на изискуемата по закон нотариална форма със заверка на подписите. Прието е също, че дори да имат такъв предмет, правото на строеж не е абсолютна собственост на дружеството-жалбоподател и поради това не може да се отчуждава едностранно от него, без участието на съсобственика Я. П., както е процедирано във всички случаи.

Съгл. чл. 2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност са възмездни доставки на стоки или услуги. Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката - чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, както и всяко извършване на услуги - чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Според легалната дефиниция на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС „данъчно събитие“ по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена според ал. 2 на текста. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли - чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. Когато преди да е възникнало данъчното събитие се извърши цялостно или частично плащане в полза на регистрирано по ЗДДС лице, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането) съгл. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС; в тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Визираната материално-правна регламентация сочи, че авансовото плащане винаги се свързва с конкретна доставка, а не съществува само за себе си.

Съгласно чл. 65 от Директива 2006/2012/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, който е транспониран с разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума. Съгласно т. 35 от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 13.03.2014 г. по дело С-107/20013, чл. 65 от Директива 2006/2012/ЕО представлява отклонение от правилото на чл. 63 от Директивата, че данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем когато стоките или услугите са доставени, и като такова трябва да се тълкува стриктно (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, С-419/02, Recueil, стр. 1-1685, т. 45). Така, за да може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т.е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане (Решение по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, т. 48) - т. 36 от решението на СЕС по дело С-107/20013.

С оглед наименованието на процесните договори – „за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти“, на първо място следва да се посочи, че съгл.чл.18 от ЗЗД нотариалната форма е изискване за действителността им. Ако прехвърлянето на вещни права е налице, то за него трябва да има и данни в службата по вписванията (в този см. Решение № 12697 от 02.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2013 г., VI отд.; Решение № 16143 от 05.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2013 г., VIII отд.; Решение № 13887 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2015 г., II отд., и др.). Правото на строеж се учредява с договор, който се сключва под формата на нотариален акт, като важат всички изисквания, които са приложими в нотариалното производство. В настоящия казус по отношение на процесните договори не е изпълнено императивното изискване за форма, поради което органите по приходите законосъобразно са приели, че сключените от дружеството-жалбоподател договори не могат за имат за предмет учредяване и прехвърляне на право на строеж. Още повече, че както сочи и самият жалбоподател, процесните договори са предварителни, поради което същите нямат транслативен ефект, т. е. с тях нито се прехвърля, нито се учредява право на строеж. При това положение доставките по тях не са освободени по см. чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, тъй като приложимият ЗДДС, Глава „Доставки, свързани със земя и сгради“, предвижда, че до момента на издаване на разрешителното за строеж освободени са единствено доставките по учредяване и прехвърляне на правото на строеж, каквито в настоящия случай няма, независимо от сключването на договорите преди издаване на РС.

Анализирайки съдържанието на договорите, инкорпориращо действителната воля на страните, съдът споделя извода на органите по приходите за смесения им характер – те съдържат елементи на договор за изработка (в частта, според която строителят се задължава да изгради определена сграда/обект), както и на предварителен договор за покупко-продажба - относно обещанието на строителя да прехвърли на купувача правото на собственост върху вече построения недвижим имот, респ. - задължението на купувача да го придобие за цената и при условията, договорени между страните). Константната съдебна практика приема, че целта на този вид договори не е само сключването на окончателен договор за покупко-продажба, а и построяването на съответните обекти, при което двете задължения образуват едно цяло с функционална обвързаност.

Само за пълнота за изложението – този съдебен състав счита, че наличието на съсобственост върху имота, за който „ВСК“ ООД е сключвало договорите „за продажба на право на строеж“ не повлича нищожността им на самостоятелно основание, тъй като дружеството в качеството му на продавач-изпълнител е съсобственик на имота, т.е. прехвърляемото право, макар и частично, е в неговия патримониум, а продажбата дори на чужда вещ не е недействителна, а само унищожаема, т.е. при изпълнени всички останали законови изисквания (каквито не са налице в този казус) такава сделка би породила валидни правни последици.

Не на последно място ревизиращият екип са се позовали на представените от „ВСК“ ООД доказателства – договори за продажба на право на строеж на недвижими имоти и строителство на обекти с юридически лица, с идентични клаузи с тези, сключени с физическите лица в настоящото ревизионно производство, при сключването на които в качеството си на продавач дружеството е третирало сделките по различен начин: облагаеми или необлагаеми, с предмет на доставка „аванс“ или „продажба на недвижим имот“. Тези договори са описани от органите по приходите в РД, както следва:

- Договор от 01.09.2022 г., сключен с „ГТ Инженеринг“ ЕООД за продажба на право на строеж за построяване на бъдещи недвижими имоти, които предстои да бъдат изградени в сграда в [населено място], р-н “Витоша“, бул. „България“, в дневника за продажби са декларирани фактури за продажби с № **********/26.09.2022 г.; № **********/29.09.2022 г.; № **********/27.10.2022 г. и № *********/19.12.2022 г. с начислен ДДС (л.2047-2045 от преписката). „ГТ Инженеринг“ ЕООД са представили писмени доказателства (л.1328-1340 от преписката), въз основа на които се установява, че процесните фактури са с предмет на доставката „продажба на недвижим имот“ с начислен ДДС (л.1336-1338 гръб от преписката);

- Договор от 01.11.2022 г., сключен с „Илстрой“ ООД с предмет продажба и изпълнение на право на строеж за построяване на бъдещ недвижим имот в [населено място], [улица], № 4, „ВСК“ ООД е съставило и представило фактура № **********/03.11.2022 г. с начислен ДДС, включена в дневника за продажби също с начислен ДДС. ДО по представената фактура е в размер на 339 972,63 лв. и начислен ДДС в размер на 67 994,53 лв. или всичко сума за плащане: 407 967,16 лв. „Илстрой“ ООД е представило фактура със същия номер и дата № 1000…494/03.11.2022 г., но без начислен ДДС, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗДДС (л.1430-1441 от преписката). ДО по представената фактура е в размер на 407 967,16 лв., ДДС – 0 лв. или всичко сума за плащане: 407 967,16 лв.

- Договор от 13.08.2021 г., сключен с „ЕФ БИ АЙ ФЮЧЪР БИЛДИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД с предмет продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти в [населено място], [улица], № 4 (л.2003-2004 от преписката). В дневниците за продажби са декларирани съставени фактури с № **********/30.08.2021 г.; № **********/26.08.2021 г. и № **********/30.08.2021 г. с предмет „аванси“ и начислен ДДС.

- Договор от 14.12.2022 г., сключен с Н. Г. Н. с предмет продажба на право на строеж на недвижими имоти и строителство на обекти: в [населено място], р-н “Витоша“. В дневниците за продажби е декларирана съставена фактура № **********/11.01.2023 г. с предмет по договор с ДО 180 991,53 лв. и ДДС 36 198,31 лв.

В обобщение на изложеното и съобразно така установената езспорна между страните фактическа обстановка, съдът намира, че обосновано и законосъобразно органите по приходите са приели, че процесните доставки следва да бъдат квалифицирани като такива за извършване на услуга – доставка на СМР. Предвид наличието на авансови плащания по всички договори и в хипотезата на чл.25, ал.7 от ЗДДС органите по приходите законосъобразно на осн. чл. 66, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 6, чл. 86, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от ЗДДС са начислили ДДС в размер на 20%, в това число от стойността на получените авансови плащания по облагаеми доставки, извършени от „ВСК“ ООД, съгл. чл. 2, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, за които са издадените данъчни документи-фактури за обект [населено място], бул. „България“ и за обект в [населено място], [улица]. Спрямо същите доставки липсва основанието на чл.25, ал.4 от ЗДДС, на което се позовава дружеството-жалбоподател. Допълнително начислените с РА размери на ДДС не са оспорени от дружеството-жалбоподател.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че поради последващото прекратяване на част от договорите (напр. тези с Д. Б. Т., К. С. И., П. П. и др.), възникналото вземане за дружеството „ВСК“ ООД от страна на държавата за ДДС по тези договори следва да бъде прихванато с установените в настоящото производство техни задължения за ДДС. Видно от съдържанието на така представените анекси, същите са датирани в период, следващ ревизирания такъв (м.12.2018 г. – м.01.2023 г.), а законодателят е предвидил процедура по възстановяване на ДДС във връзка с прекратяване на договори, подобни на процесните – с издаване на кредитни известия към момента на прекратяването на договорите, и включването им в съответния данъчен период, респективно – провеждане на производство по чл.129 от ДОПК.

Макар да заявява оспорване на РА в цялост, дружеството-жалбоподател е изложило и поддържа конкретни доводи единствено в обсъдената по-горе част на акта. По отношение на останалите установявания такава конкретика липсва, поради което съдът ще обсъди останалите части на РА – предмет на жалбата, по идентичен начин.

ІІ. Относно определения корпоративен данък за 2021 г.:

Органите по приходите са установили, че на осн. чл. 84 от ЗКПО дружеството е правило месечни вноски за 2021 г. в размер на 22 049,47 лв. Същите са внесени в приход на бюджета със забава, ведно с лихва в общ размер на 256,19 лв. Съгл. чл. 26, т. 6 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за заплащане на лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. При тази законова уредба, правилно органите по приходите са преобразували в увеличение счетоводния финансов резултат за 2021 г. със сумата 47 553,80 лв., представляващи платени лихви за просрочие на публични задължения, отразени по счетоводна сметка 609 „други разходи“, като с РА е определен данък за довнасяне в размер на 4 755,38 лв., ведно с лихва за забава 989,79 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 25.03.2023 г.

ІІІ. Относно извършени корекции на ползвания данъчен кредит през м.05.2019 г., м.05.2020 г.; м.06.2020 г. и м.04.2021 г. за получените доставки и ползвания данъчен кредит (покупки):

В дневника си за покупки и СД за ДДС за д.п.м.04.2021 г. „ВСК“ ООД не е отразило КИ № **********/05.04.2021 г. към фактура № **********/24.03.2021 г. на стойност 7 704,00 лв. и ДДС в размер на 1 540,80 лв., издадени от „Торкрет Експерт" ЕООД, ЕИК ********* (л.1589-1595 от преписката).

Съгл. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. В този смисъл органите по приходите законосъобразно са извършили корекция на ползваното право на данъчен кредит в размер на 1 540,80 лв. по горепосоченото кредитно известие за д.п.м.04.2021 г.

На следващо място законосъобразно на осн. чл.71, ал.1 вр. чл.114, ал.1 от ЗДДС органите по приходите не са признали право на приспадане на пълен данъчен кредит на декларираните в дневниците за покупки от „ВСК“ ООД фактури, за които е установено, че получатели по фактурите са дружества, различни от дружеството-жалбоподател, а именно: фактура № 2054/16.04.2019 г. с получател „Варна Строителна Корпорация" ЕООД с ЕИК BG201054743, доставчик „Явлена-Варна“ ООД, на стойност 500 лв. и ДДС 100 лв.; фактура № 1962/19.05.2020 г., с получател „Бизнес Комплекс Младост" АД с ЕИК BG203805797, доставчик „КБ Инженеринг“ ЕООД, на стойност 1 191,40 лв. и ДДС 238,28 лв.; фактура № 1988/22.06.2020 г., с получател „Бизнес Комплекс Младост" АД с ЕИК BG203805797, доставчик „КБ Инженеринг“ ЕООД, на стойност 1 384,00 лв. и ДДС 276,80 лв.

ІV. Доначислен ДДС и лихви за извършени доставки от „ВСК“ ООД, които са неправилно отчетени.

По отношение допълнително начисления ДДС по договор с „ТЕЦ Варна“ ЕАД, съдът намира следното:

Между страните е безспорно, че жалбоподателят е извършил СМР услуги в полза на „ТЕЦ Варна“ ЕАД по силата на сключен между страните договор от 23.03.2021 г., с определена обща цена в размер на 458 800,00 лв. без ДДС. Видно от съдържанието на представения акт за извършени изолационни работи от 24.08.2021 г., поръчката е изпълнена на 100% и е на стойност 491 565,40 лв. без ДДС. За така извършената и приета работа, „ВСК“ ООД е издало фактури поетапно в периода м.08.2021 г. – м.03.2023 г. на „ТЕЦ Варна“ ЕАД на обща стойност 375 000,00 лв. без ДДС, които са платени. Не се спори и че за разликата от 116 565,39 лв. до пълната сума от 491 565,40 лв. не са налице съставени фактури по реда на чл. 113 от ЗДДС.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че правилно органите по приходите правилно са приели, че на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за д.п.м.08.2021 г. жалбоподателят дължи ДДС в размер на 23 313,08 лв. върху стойността на извършената и нефактурирана услуга на „ТЕЦ Варна“ ЕАД за сумата от 116 565,39 лв.

V. Извършена корекция на декларираните от дружеството резултати по ЗДДС с издадените КИ № **********/04.01.2023 г. към Г. Н.; КИ № **********/26.08.2021 г. към Т. Ж. и КИ № **********/01.08.2022 г. към „Среброхолд“ ЕООД (т.1.3, т.1.4 и т.1.5 на стр.30-31 от РД).

Тук следва да бъде посочено, че кредитното известие е данъчен документ по см. чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, който съгл.чл. 115, ал. 1 от ЗДДС се издава при изменение на данъчната основа на доставката, за която е издадена фактура, или при развалянето й. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС (в приложимата редакция), известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по чл. 115, ал. 1 и съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 4 от ЗДДС, освен реквизитите по чл. 114, известието към фактурата задължително трябва да съдържа и номера и датата на фактурата, към която се издава и основанието за издаване на известието.

Тълкуването на цитираните правни норми налага да се приеме, че за да породи желаните от издателя си правни последици, известието към фактура задължително следва да съдържа определения от закона минимум от информация, съдържаща данни за конкретната стопанска операция и съответно позволяваща да се извърши преценка за правомерното развитие на данъчното правоотношение. Кредитното известие следва да бъде издадено и в срока по ал. 2 на чл. 115 от ЗДДС, т.е. не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство.

В конкретния случай по отношение на извършената корекция на декларираните от дружеството резултати по ЗДДС с издадените кредитни известия, органите по приходите правилно са приели, че са незаконосъобразни, тъй като не са доказани основанията по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС за издаването им. Издаването на кредитно известие е предвидено от законодателя за регулиране на законосъобразно развили се правоотношения, при които счетоводното отразяване отговаря на действително извършените стопански операции, които в последващ момент се обезсилват от датата на възникването им. В конкретния случай не са ангажирани доказателства за разваляне на доставките или за намаление на данъчната основа по фактурите с получатели горепосочените ФЛ и ЮЛ, поради което кредитните известия се явяват издадени без основание.

На осн. чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ правилно са начислени лихви върху допълнително определения ДДС за внасяне за посочените периоди до датата на издаване на РА. На основание чл. 128-129 от ДОПК е извършено прихващане в таблица 2 на РА с установен ДДС за възстановяване общо в размер на 1 558,27 лв. за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г., с установен ДДС за м.05.2019 г. -100 лв. и част от ДДС за внасяне за м.07.2019 г. -1 458,27 лв.

По гореизложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен в неговата цялост, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Материалния интерес по спора е в размер на 1 048 885,65 лева, съответно на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за един юрисконсулт е в размер на 40 122,68 лева. Делото е с фактическа и правна сложност, определени са задължения по ЗДДС и ЗКПО, поради което съобразявайки решение на СЕС по дело C - 438/22, съдът приема, че не следва възнаграждението за юрисконсулт да бъде намалено под предвидения с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум. Отделно от това жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност относно размера на така претендираното възнаграждение. Така на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати в полза на НАП сумата 40 122,68 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Варненска строителна компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.4, офис 33-35, с управител и представляващ А. Б. Р., срещу Ревизионен акт № Р-03000323000926-091-001/25.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 84/14.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са установени следните задължения:

- данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди: м.12.2018 г., м.05.2019 г., м.07.2019 г., м.10.2019 г., м.02.2020 г., м.03.2020 г., м.04.2020 г., м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г., м.11.2020 г., м.12.2020 г., м.02.2021 г., м.03.2021 г., м.04.2021 г., м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.11.2021 г., м.01.2022 г., м.02.2022 г., м.04.2022 г., м.11.2022 г., м.12.2022 г. и м.01.2023 г. в общ размер 806 258,10 лева главница и 233 159,16 лева лихва;

- корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 4 755,38 лева главница и 4 713,01 лева лихва.

ОСЪЖДА „Варненска строителна компания“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.4, офис 33-35, с управител и представляващ А. Б. Р., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 122,68 лв. (четиридесет хиляди сто двадесет и два лева, 68 стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.