№ 4430
гр. С., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110133476 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 171340/16.06.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение № 12454/30.04.2023г., издадена по ч.гр.д. №
18879/2023г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу К. Й. Б. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„**********“ І, бл. 36Б, вх. Б, ап. 89, аб. № *********, както следва:
3951,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.04.2023г.) до
окончателното им изплащане;
406,93 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-16.03.2023г.;
34,21 лева за главница за дялово разпределение за периода м.06.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (07.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
12,94 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-16.03.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Д.К. / юрк. Ф.И..
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Й. Б. е подала Отговор на исковата
молба, вх. № 276352/05.10.2023г. на СРС, с която оспорва предявените искове. Заявява, че не
дължи сумите на топлоснабдителното предприятие, не е потребила посочената топлинна
енергия, а начислената сума не отговаря на реалното потребление или евентуално
дължимата сума. Имало и погасени суми. Прави възражение за погасяване на задълженията
по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява,
като се представлява от адв. В. П. – АК-С., или не изпраща представител /становище се
изразява в писмен вид/. Предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД чрез юрк. К.Г. е подало Молба, вх. №
346574/01.12.2023г. на СРС, в която изразява становище за доказаност и основателност на
предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
2
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от
приложеното по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр.
107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена,
има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на
правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК).
Ответницата не е направила изрично признание за наличието на облигационно
отношение между страните, нито такова недвусмислено следва от изявленията ù по делото.
Затова съдът следва да прецени наличието на предпоставките за възникване на такова,
първата от които е притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. По делото не са представени доказателства К. Й. Б. да е
собственик/съсобственик или носител на вещно право върху него. Действително на л.17-23
от делото е представено писмо от Столичната община – Дирекция „Общински приходи“ до
ищеца, с което той е уведомен, че процесният имот е деклариран за целите на облагането му
с местни данъци и такси от К. Й. Б., като е представена разпечатка от системата. Само тази
справка обаче не е достатъчна да установи наличието на притежавани от ответницата
собственически права или вещно право на ползване върху имота, доколкото не е
представена самата декларация, която да бъде ценена като изявление на страна по делото в
нейна вреда. Факт е, че ищцовата страна е заявила искане за снабдяване с тази декларация,
но то е направено при настъпила процесуална преклузия и без наличие на предпоставките
по чл. 147 ГПК, поради което е оставено без уважение от съда.
Доколкото по делото не се установява ответницата да е собственица или носителка на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за процесния период, то не е налице
първата и главна предпоставка за основателност на предявените искове за главници. Оттук с
пълна сила това важи и за исковете за лихви. При това положение обсъждането на
останалите събрани по делото доказателства и заявени от страните доводи се явява
безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответницата, която своевременно е заявила претенция в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ответницата не е доказала сторени разноски в заповедното производство, поради
което такива не ù се следват.
В исковото производство ответницата е сторила разноски в размер на 5,00 лева за
издаване на съдебно удостоверение, които следва да се присъдят в нейна полза.
В исковото производство ответницата-длъжница е представлявана безплатно по реда
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от адв. В. П. – АК-С.. Тъй като делото е решено в полза на ответницата,
на адв. П. следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Размерът
на същото съдът, съобразно естеството на спора, фактическата, професионалната и правната
сложност на делото, защитавания по него интерес и осъществените действия, определя на
700,00 лева.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище
в град С., срещу К. Й. Б., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата, че същата дължи на „************“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“ І, бл. 36Б,
вх. Б, ап. 89, аб. № *********, както следва:
3951,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.04.2023г.) до
окончателното им изплащане;
406,93 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-16.03.2023г.;
34,21 лева за главница за дялово разпределение за периода м.06.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (07.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
12,94 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-16.03.2023г.
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., да
заплати на К. Й. Б., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
5,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
33476/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., да
заплати на адв. В. Л. П. – АК-С., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата
от 700,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана на ответницата К. Л. Б.
безплатна адвокатска защита в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
33476/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4