Р Е Ш Е Н И Е
№44
гр. Хасково, 27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1187/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от А.А.Ф. ЛНЧ **********
– без гражданство, с посочен съдебен адрес:***, БХК - бежанци, срещу Решение №
УПХ-280/10.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Оспорващият твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно. Заявил пред административния орган, че ако му бъде
отказана закрила в Република България, не може да бъде върнат обратно в И. като
лице без гражданство и поради факта, че не е иракски гражданин. Поради същата
причина не можело да бъде върнат и в палестинските територии, доколкото до там
връщания не се извършвали. Ако административният орган е приел, че не са налице
предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на закрила чрез статут на
бежанец, то същият – с оглед на заявленията на жалбоподателя пред него и
най-вече актуалната към момента на постановяване на решението обстановка в И.,
следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне поне на
хуманитарен статут по чл.9 ал.1 от ЗУБ вр. с чл.2 и чл.3 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи. Твърди се също, че при
анализа на ситуацията в страната на произход на чужденеца административният
орган подходил напълно формалистично. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал
внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в
предложената държава на връщане – в случая Ирак. Съдът разглеждал личните
обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например
дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има
нарушаване на правата на човека. Сочи се, че по делото S. S. срещу Н. ЕСПЧ установявал, че
решаващо значение според ЕСПЧ има обстоятелството дали жалбоподателят може да
получи в тази държава защита срещу бъдещи и компенсация за предишни действия,
извършени срещу него. Съдът приемал, че не е възможно да се изисква от
жалбоподателя да посочи наличието на други допълнителни специфични
характеристики, които го отличават, за да докаже, че е бил и продължава да бъде
лично изложен на риск. Същевременно в Позицията на ВКБООН относно завръщането в
И. от май 2019г. се посочвало, че: „ 5) Позиция по принудителното връщане С
оглед на повсеместното разрушаване и щети на домове, основна инфраструктура и
земеделска земя, ограничения достъп до препитание и основни услуги,
замърсяването на домове и земя с ЕОВ, продължаващото напрежение сред
обществото, в това число отмъщения срещу цивилни, възприемани като поддръжници
на ИДИЛ, както и несигурността в различни части на страната, ВКБООН насърчава
държавите да се въздържат от принудително връщане на лица от райони, които са
били под контрола на ИДИЛ, или райони с продължаващо присъствие на ИДИЛ, в
районите им на произход. ВКБООН също така не препоръчва връщането на тези лица
в други части на И., ако има риск те да нямат достъп до тези райони и/или да не
могат да пребивават в тях, или ако другояче се озоват в положение, в което
единственият им избор да е връщане в районите им на произход. Тези насоки важат
за лица, за които е установено, че не се нуждаят от международна закрила.“.
Моли се за отмяна на Решение №УПХ-280/10.12.2020г. на интервюиращ орган на
Държавна агенция за бежанците - отказ за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и връщане на преписката
на административния орган с указания за провеждане на производство по общия
ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (Г. М.), чрез процесуален представител
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни
съображения и в представените по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба №УРИ 105400-1663/16.11.2020г. в СДВНЧ – София, Дирекция
„Миграция“, жалбоподателят, под името А. Ф. А. от П., поискал от властите в
Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх.
№1532 от 23.11.2020г. на РПЦ – гр. Харманли, с рег. №УП 16347/23.11.2020г. на
ДАБ, подадена с името А.А.Ф.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за
самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№ УП 16347/23.11.2020г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената А.А.Ф., без гражданство, роден на ***г. в П.
окупирана територия, женен. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.А.Ф.,
роден на ***г. в Палестинска окупирана територия, Г., с постоянен адрес И., Б.,
без гражданство, етническа принадлежност – …, религия – …., професия ….,
образование - …, .., без документи за самоличност. В приложение към
регистрационния лист се съдържат данни за съпругата на чужденеца – Н. М. А.,
родена през ..г. и деца – А. А.А., роден през 2006г., като относно
местонахождението на същите е посочено – не знае.
С писмо с рег.№ УП 16347/24.11.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата чужденецът се представил като А. Ф. А., роден на ***г.,
от П.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 02.12.2020г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№ УП 16347/02.12.2020г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при регистрацията. Не е
използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал Б.,
защото от 30 години живеел в И.. Напуснал И. за Т. нелегално през ноември
2019г. със … си и си. В Т. живели в град
И. до октомври 2020г. В Република България влязъл нелегално на 27.10.2020г., с
камион. Бил задържан на сръбската граница, защото тръгнал за Г.. Жена му и синът
му тръгнали от И. 4 дни преди него и сега не знаел те къде се намират, нямал
телефон. Не тръгнали заедно, защото трафикантът казал, че не може всички заедно
да тръгнат. Постоянният му адрес бил в Б., както казал, от 30 г. бил в И.,
около 2г. живял в Б., а преди това живял в град Б. и К.. Баща му преди 30 г.
искал да го изпрати от страната, за да не пострада от военните действия между И.
и палестинците. Тогава бил на 14г. и нелегално с едно семейство го изпратил в Е.,
а оттам отишъл в И.. Заявил, че е без гражданство, имал само карта на
палестински бежанец за пребиваване в Ирак, но и тази карта останала при
съпругата му. Нямал документ при себе си никакъв. Посочил, че е …, съпругата му
се казва Н. М. А., а детето му е на .. г., А.. Съпругата му също била
палестинка. Отишъл в И., когато С. Х. бил на власт, а той им давал на тях –
палестинците жилища да живеят, така се запознал със съпругата си. Не притежавал
разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал
досега молба за закрила. Посочил, че в И. автоматично били регистрирани като
бежанци и техните карти нямали срок, те били безсрочни. Не бил арестуван, нито
осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е ... Нямал
проблеми заради етническата си принадлежност. Посочил също, че е …-... Нямал
проблеми заради изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа
партия. На въпроса къде се намират в момента близките му, къде живеят,
отговорил, че в П., но два месеца, след като напуснал страната и бил вече в И. разбрал
от един човек от техния район, че къщата им в П. е разрушена. Тогава ..му и
малката му сестра починали. Майка му починала, когато бил на 2г. Заявил, че има
висше образование. За учител учил в Б.. Работил като учител по математика в Б.
и в К.. Относно причините да напусне страната си разказал, че печелел добре в Б.,
даже много добре, но не можел да преподава прав, заради болестта си, защото в …
крак имал … ….. и … го болял. Затова решил да тръгне за Г., където да се
лекува. От седем години имал проблеми с .., а бил чувал, че там били
най-добрите доктори и ще се оправи. В И. му давали лекарства, но не му правели
операция, затова тръгнал към Г.. Искал да поясни, че преди живеел добре, след
като почнал да го боли .. (от 7г.) не бил и финансово добре вече. Към него
лична заплаха никой не отправял. Върху него лично не било упражнявано насилие.
Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход, искал да стигне до Г..
С Решение № УПХ-280/10.12.2020г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на А.А.Ф. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1,
във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 17.12.2020г., а жалбата е подадена на 21.12.2020г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен орган – Г. М. М., младши експерт в Регистрационно-приемателен
център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-767/09.12.2020г. на
Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено
производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденецът е регистриран на 23.11.2020г.,
а оспореният акт е издаден на 10.12.2020г. Съдът намира, че актът е
издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено
производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причина за напускане на И. обстоятелството, че в десния крак имал
кухи кости и кракът го болял, затова решил да тръгне за Г., където да се
лекува. От седем години имал проблеми с крака, а бил чувал, че там били
най-добрите доктори и ще се оправи. В И. му давали лекарства, но не му правели
операция, затова тръгнал към Г.. От изложената бежанска история на
жалбоподателя е видно, че последният е живеел сравнително спокоен живот в И.,
не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.
8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл,
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански
статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която А.А.Ф. е напуснал държавата
си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на
чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не
навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети
спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод
за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от
ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма,
поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”.
Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8,
ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не
може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение
правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран
единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещият
закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е
направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е
бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания
да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка
с вх. № МД-674/10.12.2020г. относно Р. И. и Справка с вх. № МД-594/02.11.2020г.
относно П., двете на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание
чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен
правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за
сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони
и за бежанските потоци.
Следователно цитираните справки са
изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че
лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвените справки. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-674/10.12.2020г. и Справка с вх. № МД-594/02.11.2020г. съдът намира, че на
територията на И. и П. не е налице въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални, както е в настоящия случай.
От актуалните справки за положението
в И. и П. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да
се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тези държави. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в И. и П., данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.А.Ф. ЛНЧ
********** – без гражданство, против Решение № УПХ-280/10.12.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: