Решение по дело №8602/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13708
Дата: 14 юли 2025 г.
Съдия: Теодора Марио Иванова
Дело: 20241110108602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13708
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110108602 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *******, чрез юрк.
*******, срещу П. А. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни и осъдителни искове, както следва:
1/. искове по чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че П. А. Т. дължи на
******* следните суми:
а/. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК - сумата от 600 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
**************** г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга;
б/. на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД – сумата 119,92 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № **************** г.,
дължима за периода 20.07.2022 г. - 20.05.2023 г.
в/. на основание вр. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 158,48 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 21.07.2022 г. - 20.05.2023
г.,
за които суми е издадена, в полза на ищеца, срещу ответницата, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49831/2023 г. по описа
на СРС, 171 с-в;
2/. искове за осъждане на П. А. Т. да заплати на ******* следните суми:
а/. на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК - сумата 240 лв. възнаграждение за
допълнителна услуга ********, дължимо на основание процесния договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане;
б/. на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК – сумата 360 лв. възнаграждение за
1
допълнителна услуга ********, дължимо на основание процесния договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сумаа, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане,
за които суми е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с разпореждане № 113700 от 15. 09. 2023 г. по
ч.гр.д. № 49831/2023 г. по описа на СРС, 171 с-в.
Ищецът твърди, че на 23.06.2022 г. ответницата е подала искане до дружеството
за отпускане на потребителски кредит ******, по повод което същата е била запозната
с необходимата преддоговорна информация, предоставена от дружеството под
формата на СЕФ. Според чл. 15 от Общите условия на договора, клиентът разполага с
възможност да избере една или повече допълнителни услуги към договора, поради
което ответницата поискала да се възползва от услугите ******** и ******** при
сключване на договора. След одобрение на заявката от страна на дружеството с
ответницата бил сключен договор за потребителски кредит № **************** г., по
силата на който в нейна полза била предоставена на заем сумата 600 лв., с уговорен 11-
месечен срок за погасяване на задължението за връщането й, при уговорени ГЛП от
40,90% и ГПР от 47,92%, като общата стойност на дълга възлизала на 719,92 лв.
Твърди, че с оглед заявените от ответницата допълнителни услуги по кредита, същата
следвало да заплати възнаграждение за допълнителна услуга ********, в размер на
240 лв., както и такса за допълнителна услуга ********, на стойност 360 лв.,
разсрочени за изплащане с погасителните вноски по кредита, с което общата стойност
на дължимата месечна погасителна вноска възлиза на 120 лв. Твърди, че ответницата
не е извършила нито едно плащане по кредита, срокът на договора е изтекъл на
20.05.2023 г., вземанията по кредита са станали изискуеми в пълен размер, а предвид
забавата се дължи и обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 158, 48 лв. за периода
21.07.2022 г. до 20.05.2023 г. Твърди, че клаузите за предоставени допълнителни
услуги в полза на кредитополучателя, свързани с възможността за приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, както и с опциите за
отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляването им или смяната на
падежната им дата са действителни, поради което ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца и сумите 240 лв. и 360 лв. възнаграждения за предоставени
допълнителни услуги ******** и ********, ведно със законните лихви от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им плащане. Иска се уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски. Възразява се да бъде присъдено, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ответницата за заповедното производство, тъй като законът освобождава длъжника
от мотивиране на възражението му по чл. 414 ГПК, а и доколкото защитата в исковото
производство е аналогична с тази в заповедното производство, няма основание
адвокатът да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
С отговора на исковата молба, подаден от ответницата П. А. Т., чрез адв. М., се
поддържа неоснователност на предявените искове. Твърди се нищожност на процесния
договор за кредит, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради
непосочване в договора на действителния ГПР, в който фактически са били включени
предварително начислени такси ******** и ********, с цел заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Иска се отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски по делото.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
2
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От договор за потребителски кредит № **************** г. и погасителен план
към него, се установява, че между *******, като кредитор, и П. А. Т., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът предоставя в собственост на кредитополучателя сумата 600 лв., която
последният се задължава да върне на 11 месечни вноски, като заплати на
кредитодателя и уговорената лихва за ползване на кредита. Съгласно т. VІ от договора,
годишният лихвен процент е 40,90 %, а годишният процент на разходите е 47,927 %. В
т. V и т. VІ от договора е уговорено предоставянето от страна на кредитора на
кредитополучателя услугите ******** и ********, на стойност съответно 240 лв. и
360 лв., която се заплаща от кредитополучателя разсрочено, за срока на договора, на
месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. Видно от
погасителния план към договора за заем, месечната погасителна вноска включва, наред
с вземанията за главница и възнаградителна лихва, и вземанията за допълнителните
услуги.
От допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити се установява, че услугата ******** предоставя право на кредитополучателя
на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и приоритетно
изплащане на потребителския кредит, а услугата ******** предоставя право на
кредитополучателя на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
Страните не спорят, че във връзка със сключения между П. А. Т. и *******
договор за потребителски кредит, ответницата е получила от ищеца сумата 600 лв.
От заключението на допуснатата по делото съдебносчетоводната експертиза се
установява, че по процесния договор за кредит няма извършвани плащания от страна
на ответницата. Установява се също, че максимално допустимият размер на ГПР към
датата на сключване на договора, изчислен по формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК, е 50%,
както и че ГПР по договора, с включени задължения на ответницата за заплащане на
възнаграждения за услугите ******** и „ Флекси“, възлиза на 130,895 %.
При тези данни съдът намира следното от правна страна:
Процесният договор за потребителски кредит № **************** г. е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и § 13 ДР към ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат
императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
В процесния договор не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент на разходите (ГПР). Това е така,
защото клаузата от договора, определяща ГПР е нищожна, а нищожната клауза
означава липса на клауза. Според практиката на ВКС, преценката за неравноправност
и поради това за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на клаузите,
3
посочващи ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит, е релевантна и за
преценката налице ли е нищожност на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22
ЗПК, защото установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в
изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП
или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на
неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски
кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. В
този смисъл е решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. на ВКС и
др.
Клаузата от договора, определяща ГПР е нищожна на основание чл. 21, ал. 1,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 3,
т. 1 ЗПК).
Според разпоредбата на § 1, т. 1 ДР ЗПК, „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая в ГПР е включена посочената в договора възнаградителната лихва, но
не и вземанията за допълнителните услуги ******** и ********. Тези вземания е
следвало да бъдат включени при определяне размера на ГПР, тъй като представляват
общ разход по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК. В този смисъл е и практиката
на СЕС – напр. решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, в което е прието, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата
сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит.
Изводът, че възнагражденията за услугите ******** и ******** представляват
4
разход по кредита, следва и от обстоятелството, че същите посочени по размер в
договора за потребителски кредит, са предварително заложени в погасителния план
като част от месечните погасителни вноски. Следователно тези разходи са били
известни на кредитора към сключване на договора и с оглед начина на уговарянето им
и предвидения начин за заплащането им се явяват част от общите разходи по кредита,
които следва да бъдат съобразени при изчисляване на ГПР.
Разходите за услугите ******** и ******** са уговорени като допълнителни
услуги с цел да се прикрият действителните разходи по кредита и с цел да се
заобиколи забраната, установена с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Това е така, защото ако при изчисляване на ГПР се включи и размерът на таксите за
тези услуги (в общ размер на 600 лв. при главница по кредита 600 лв.), размерът на
същия ще надвиши предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР. Видно
от заключението на съдебносчетоводната експертиза, ГПР по договора, с включени
задължения на ответницата за заплащане на възнаграждения за услугите ******** и „
Флекси“, възлиза на 130,895 %, при максимално допустим размер на ГПР, към датата
на сключване на договора, изчислен по формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК, 50%.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
След като в случая императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е
спазено, тъй като не е посочен годишният процент на разходите (ГПР), защото
клаузата от договора, определяща ГПР е нищожна на основание чл. 21, ал. 1, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, то на основание чл. 22 ЗПК сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е и
посоченото решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС („когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница“).
Съгласно практиката на ВКС, формирана във връзка с приложението на чл. 23
ЗПК, при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит, предявеният иск следва да бъде
уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на
кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от
кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. Това е така, защото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено изрично
задължението на потребителя за връщане на неизплатения остатък от чистата сума по
кредита при недействителност на договора. Този извод следва и от характеристиката
на договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането
на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в
частност при нищожен договор за потребителски кредит, и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за
5
недопускане на неоснователно обогатяване, каквато е и целта на разпоредбата на чл.
23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл са решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр.
дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г.
на ВКС, III г. о.
По изложените съображения следва да се приеме, че в случая ответницата
дължи на ищеца, на основание чл. 23 ЗПК, само чистата стойност на кредита,
получена при начална липса на основание, т.е. сумата 600 лв.
С оглед на горното, предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, сумата 600 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на дълга, подлежи на уважаване, на основание чл. 23 ЗПК.
За сумите, претендирани на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и на
основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК, исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, съгласно чл. 23 ЗПК.
Следва да бъде отхвърлен и предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата 158,48 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главниците за периода 21.07.2022 г. - 20.05.2023 г. Сумата 600 лв. се признава за
дължима не на договорно основание, а като платена при начална липса на основание, в
която хипотеза длъжникът изпада в забава от поканата. В случая по делото няма данни
ищецът да отправил покана до ответницата за връщане на главницата преди
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което обезщетение за забавено
плащане на главницата 600 лв. се дължи от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
41% от направените в заповедното и в исковото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сумата 160,03 лв., включваща съответната част
от платените от ищеца държавни такси, депозит за вещо лице и разходи за подготовка
на документи. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ищцовото дружество следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
дружеството в заповедното и в исковото производство в размер на 123 лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер в заповедното и в
исковото производство в общ размер на 300 лв. (250 лв. за исковото производство и 50
лв. за заповедното производство), съответно на защитения имуществен интерес,
предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените по същото
процесуалния действия от адвоката. Следва да се посочи, че с оглед решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения не са
задължителни за съда.
Неоснователно е възражението на ищеца за недължимост на адвокатско
6
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата за заповедното
производство, тъй като законът освобождава длъжника от мотивиране на
възражението му по чл. 414 ГПК. Длъжникът в заповедното производство, след като
получи препис от заповедта за изпълнение, има право да упълномощи адвокат, който
след като се запознае с необходимите документи, да извърши преценка кога интересът
на длъжника ще е защитен в най-голяма степен – при подаване или при неподаване на
възражение по чл. 414 ГПК; ако възражение следва да се подаде – то срещу всички
присъдени със заповедта суми или срещу част от тях, съответно срещу коя част; дали
подаването на възражение действително е в интерес на длъжника или само би го
обременило с допълнителни разходи и т.н.. В този смисъл упълномощаването на
адвоката за процесуално представителство в заповедното производство не включва
само подаване на немотивирано възражение по чл. 414 ГПК. Да се приеме противното
би означавало длъжникът да се лиши от правото на адекватна и съобразена с неговия
интерес защита в заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на чл. 422 ГПК от
*******, ЕИК ******, срещу П. А. Т., ЕГН **********, установителен иск, че
ответницата дължи на ищеца, на основание чл. 23 ЗПК, сумата 600 лв., получена при
начална липса на основание главница по сключен между страните недействителен
договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва за
забава от 28.07.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена, в полза на ищеца, срещу
ответницата, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 49831/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.
ОТХЪВРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от *******, ЕИК ******,
срещу П. А. Т., ЕГН **********, искове за признаване за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, на основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД – сумата 119,92 лв., представляваща договорна лихва по договор за
потребителски кредит № **************** г., дължима за периода 20.07.2022 г. -
20.05.2023 г., а на основание вр. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 158,48 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 21.07.2022 г. - 20.05.2023
г., за които суми е издадена, в полза на ищеца, срещу ответницата, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49831/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 171 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ ****, ЕИК ******, срещу П. А. Т., ЕГН
**********, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, на основание чл.
10а, ал. 1 ЗПК, сумата 240 лв. възнаграждение за допълнителна услуга ******** и
сумата 360 лв. възнаграждение за допълнителна услуга ********, дължими на
основание договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със
законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П. А. Т., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ****, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 283,03 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „*****“ ****, ЕИК ******, да заплати на адв. М. В. М., л. №
7
**********, АК-*****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 300 лв. адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата в
заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8