Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 20.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1070 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Г.В. ЕОСНЕВ, ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н. Римпева, против Л.В.Б., ЕГН ********** ***.
Предявен
е положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК, както и иск по
чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди, че той и
ответника са братя и са наследници на сестра си АВасилева Б, починала на
02.11.2017г., както и са наследници на майка им С. Г.Б, починала на
29.07.2012г. и на баща имГ.Иванов Б., починал на 26.01.1992г.
Твърди също, че АБ е собственик на следният
недвижим имот : УПИ XXIX отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град
Велинград, с площ от 320кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259 кв.м., при
граници и съседи - Л. и Г. Б , Ф.Б, П.Пи улица и съседи по скица - от север УПИ
XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ
XXVI , при граници и съседи по нотариален акт - Л. и Г. Б, Ф.Б, П.Пи улица,
както и ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ,
ведно с 1/2 ид.част от мазето и тавана и 1/2 ид.част от общите части на
двуетажната масивна къща.
Собствеността си сестра им придобила чрез договор
за покупко- продажба, за което бил съставен нотариален акт № 460, том 2, дело №
961 от 28.12.1974г. на РС Велинград. За този имот имало образувано гр.дело №
519 / 2018г. по описа на РС Велинград и делбата на този недвижим имот била
допусната при равни квоти за ищеца и ответника по равно.
По време на делото и от разпита на свидетелите на
ответникът се установило, че първият етаж бил ползван от АБ, поради влошено
здравословно състояние, което и пречило понякога да се качва до вторият жилищен
етаж и същата се твърдяло че е живяла в първият жилищен етаж , т.е била е
установила явно фактическо владение. От свидетелите се установило, че Ае живяла
на първи жилищен етаж и е ползвала и вторият етаж понякога през деня за
простор, заради дрехите в гардеробите си, заради цветята си, но приоритетно е
живяла в първи жилищен етаж. Това означавало само едно, че тя е собственик на
1/8ид.част на този жилищен етаж и след смъртта на тяхната майка на 29.07.2012г.
Ае живяла там като добросъвестен владелец до 02.11.2017г. Това от своя страна
означавало, че за нея са изтекли повече от 5 години и същата е придобила по
давност този ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX
отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град Велинград, ведно с 1/2 ид.
част от мазето и тавана и 1/2 ид. част от общите части на двуетажната масивна
къща .
Твърди още, че къща била построена от техният
баща и след смъртта на баща им трите деца оставали собственици на по 1/8 ид.
част за всеки един от тях: 1/8 ид. част за ищеца, 1/8 ид. част за Аи 1/8 ид.
част за ответникът Л. - по отношение на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ . Също така оставали
наследници и на 1/2 ид. част от гореописаният парцел при същите квоти.
Настоява се на това, че ищеца останал учуден
когато видял, че ответникът е снабдил майка им с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, за което бил издаден
нотариален акт № 855 том V рег. № 6531 , дело № 834 от 13.12.2004г. на нотариус
Г.Х. *** действие РС Велинград . А след три дни ответникът и купил 1/2ид. част
от парцела и първият етаж. Оспорва този нотариален акт, за това че майка им е
придобила собствеността по давност, тъй като тяхната майка никога не се била
позовавала на давност и не демонстрирала собственически права. Сестра им Аживеела
с майка им през цялото време след смъртта на техният баща . Асъщо била ползвала
имота и спала в първият етаж при майка им.
Ищецът твърди, че той и неговия брат - ответникът
по делото са собственици на къщата близнак на тази процесната и на съседният
парцел. Ищеца живеел в съседният парцел и всеки ден виждал майка си и сестра си
и никога майка му не се е държала като единствен и абсолютен собственик, не
била демонстрирала владение и не се била позовала на изтекло в нейна полза
давностно владение, а майка им била държател на техните идеални части. От своя
страна сестра им Ане била прекъсвала никога владението си на своята
наследствена 1/8 ид. част.
Оспорва и нотариален акт № 863 том V рег. № 5687,
дело № 841 от 16.12,20047г. на нотариус Г.Х. *** действие РС Велинград, тъй
като транслативният ефект не бил могъл да настъпи, т.е чисто формалното прехвърляне на собствеността
от патримониума на продавача в този на купувача. В случая този договор за
покупко-продажба на недвижим имот бил недействителен, защото С. Г.Б- тяхната
майка, към дата 16.12.2004г. не е могла да продаде 1/2 ид. част от парцел и
първи жилищен етаж, защото е била собственик на 5/8 ид. части, ответникът е бил
собственик на 1/8 ид. част , ищеца на 1/8 ид. част и Ана 1/8 ид. част.
Настоява се и на това, че давността не е
започвала да тече в полза на тяхната майка никога, защото тя винаги е била
държател на идеалните части на ищеца и ответника, а Ае ползвала имота заедно с
майка им. Придобивната давност не била изтекла за майка им и затова сделката
била недействителна.
Настоява се на това, че ответникът искал да вземе
къщата на майка им и сестра им още когато били живи, за да направи хотел, но те
не му разрешавали. Така той бил решил да направи нотариален акт по давност и да
купи имота от майка си. Ищеца счита, че тези актове са недействителни и
транслативният ефект не е настъпил . Счита, че ответникът е собственик едва на
1/8 ид. част от тези имоти, а след смъртта на майка им и сестра им е собственик
на ½ ид. част, а ищеца на останалата 1/2 ид. част.
Твърди също, че сестра им Ае останала да живее в
тази къща в този Първи жилищен етаж до смъртта си и в нейна полза изтекла
кратката петгодишна придобивна давност, тъй като била добросъвестна - съгласно
чл. 72 от ЗЗД. И понеже Ана придобила приживе този имот по давност, то ищеца и
ответника, като наследници на Аса собственици при равни квоти по 1/2 ид, част
за всеки един от тях на 1/2 ид.ч. от УПИ XXIX, отреден за имот № 3539 от кв.
180 по плана на град Велинград , както и на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна
масивна къща , построена на този УПИ XXIX, ведно с 1/2 ид. част от мазето и
тавана и1/2 ид. част от общите части на двуетажната масивна къща .
Намира да са налице всички законови предпоставки
на чл.79, ал. 1 от ЗС – тъй като сестра им Ае владя единствено и само за себе
си процесният имот. Нейното отношение към този имот било демонстрирано
категорично и недвусмислено и манифестирано и категорично било достигнало до
съзнанието на останалите участници в това дело - ищеца и ответника.
Твърди, че ответникът никога не бил ползвал
имота. А праводателката им АБ била придобила имота на годно правно основание,
за което били налице безспорни доказателства.
В тази насока била и практиката на ВКС - Решение
№ 97/31.05.2006г. по гр. дело № 805/2005г 1г.о. на ВКС. Съгласно разпоредбата на
чл. 79 ал. 1 от ЗС за да се придобие по давност правото на собственост върху
една чужда изцяло или отчасти вещ следва да са налице следните условия -
упражняване на фактическа власт върху вещта за срок от 10 год. с намерение за
своене - ние ответниците я ползваме като наша от 10 години и повече. Също така
за да се приемело, че процесният имот е придобит по давност следвало безспорно
установяване, както и фактическа власт върху вещта, така и промяната в
намерението на претендиращият, а именно че я владее като своя, като тази
промяна и новото отношение, следвало да е достигнало до знанието на
собственика.
Затова и счита, че на основание чл.31 ЗС, за да бъде придобита цялата вещ само от
ползващият я съсобственик по давност, е необходимо той да манифестира спрямо не
ползващия съсобственик намерението си да упражнява фактическа власт върху вещта
не по смисъла на чл.31 ЗС, а само и изключително за себе си, считайки я изцяло
за своя. В тази посока било и решение N° 169/17.03.2006г. по гр.д. № 754/2005г.
I г.о. ВКС.
По тези съображения счита, че двамата с
ответникът, като наследници на Анаследяват по равно процесният по делото
недвижим имот и същият следва да бъде допуснат до делба при равни квоти за
всеки един от тях.
Настоява се и на това, че майка им се разпоредила
с по - голяма част от недвижимият имот, отколкото тя самата притежава. А майка
им е могла да продаде на брат му - ответникът само своите 5/8 ид. части, но не
и целият процесен имот. Ищеца счита, че неговата майка не може да се разпорежда
с неговите идеалните части и тези на сестра му, без тяхното изрично съгласие.
Поради това и Договора за покупко-продажба, с който неговата майка се е
разпоредила с процесният по делото имот бил нищожен на основание чл.26 от ЗЗД
-в частта досежно 3/16 ид. части от съшият, на които тя като не била собственик
и не би могла да се разпореди с тях.
Ищецът твърди и, че след смъртта на Аответникът е
заключи този етаж и не го допуска, като по този начин го лишава от възможността
да ползва същият. Поради това и счита, че следва да му плаща и обезщетение за
това че го лишава от правото на ползване от процесният по делото имот в размер
на 700лв. на месец, считано от датата на получаване на тази искова молба или да
му подсигури достъп до имота и ключ от етажа и входната врата.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от
съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик
на ½ ид.част от имота: ½ ид.част от дворно място, представляващо
УПИ XXIX отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град Велинград, с площ
от 320кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259 кв.м., при граници и съседи -
Л. и Г. Б , Ф.Б, П.Пи улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538
, от изток УПИ III пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI , при
граници и съседи по нотариален акт - Л. и Г. Б, Ф.Б, П.Пи улица, както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, ведно с 1/2 ид.част от
мазето и тавана и 1/2 ид.част от общите части на двуетажната масивна къща, а
ответника е собственик на останалата ½ ид част от този имот, която
собственост са придобили по наследство от сестра им А.Ба тя е придобило
собствеността по давност изтекла в периода от 29.07.2009г. до 02.11.2017г, както и да бъде отменен констативен НА №
855/13.12.2004г. за придобиване на собственост по давностно владение и
прогласяване на нищожност на НА № 863/16.12.2004г. покупко-продажба на същия
имот, до размера на 1/2 ид. части от имота, като противоречащ на закона и
заобикалящ го.
Иска се и да бъде осъден ответникът да заплаща на
ищеца сумата от по 700лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на
неговата част от процесния имот, считано от дадат на получаване на искова
молба, ведно със законната лихва
При евентуалност и отхвърляне на този иск, се
иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е
собственик на 3/6 ид.част от имота: ½ ид.част от дворно място,
представляващо УПИ XXIX отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град
Велинград, с площ от 320кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259 кв.м., при
граници и съседи - Л. и Г. Б , Ф.Б, П.Пи улица и съседи по скица - от север УПИ
XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ
XXVI , при граници и съседи по нотариален акт - Л. и Г. Б, Ф.Б, П.Пи улица,
както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ,
ведно с 1/2 ид.част от мазето и тавана и 1/2 ид.част от общите части на
двуетажната масивна къща, а ответника е собственик на останалите 13/16 ид част
от този имот, която собственост са придобили по наследство от баща им и сестра
им А.Ба 5/8 ид. части ответника е придобил чрез покупко-продажба.
Иска се да бъде отменен констативен НА №
855/13.12.2004г. за придобиване на собственост по давностно владение до размера
на 3/6 ид. части от имота, както и прогласяване на нищожност на НА №
863/16.12.2004г. покупко-продажба на същия имот, до размера на 3/6 ид. части от
имота, като противоречащ на закона и заобикалящ го, тъй като е продадена част,
която не е собственост на продавача.
Иска също така и да бъде осъден ответникът да
заплаща на ищеца сумата от по 700лв. месечно, представляваща обезщетение за
ползване на неговата част от процесния имот, считано от дадат на получаване на
искова молба, ведно със законната лихва.
Правна
квалификация на предявените искове: иск по чл.124 ГПК – положителен
установителен иск за собственост; иск по чл.537 ГПК; иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за
отмяна на НА за покупко продажба, поради противоречие със закона и заобикаляне
на закона; осъдителен иск по чл.31, ал.2 от ЗС. И евентуални на тях по чл.124 ГПК – положителен
установителен иск за собственост, по чл.537 ГПК, по чл.26, ал.1 ЗЗД и по чл.31,
ал.2 от ЗС.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, в който изразяват следното становище: Намира предявените искове намира
да са процесуално недопустими, тъй като били предявени с искова молба, която е
процесуално нередовна.
На първо място нередовностите се изразявали в
това, че в исковата молба била посочена цена само на три иска, но според
заявените в нея петитуми предявените от ищеца искове били обективно пет. И
въпреки, че всеки един от тези искове е оценяем по реда на чл. 69 от ГПК,
ищецът посочил цена само на три от исковете, а останалите били без посочена от
него цена.
Конкретно: Предявен бил един установителен иск за
собственост на различни 1/6 ид. част от процесния имот, който е оценяем и е с
посочена от ищеца цена в размер на 6717,75 лв. Предявен бил и втори
установителен иск за собственост на 3/16 ид. части, който е оценяем, и който е
с посочена от ищеца цена в размер на 2519.16 лв. Предявен е и един иск за
присъждане на парично обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на процесния
имот, който е оценяем, и е с посочена /макар и неправилно/ от ищеца цена в
размер на 700 лв.
Предявен е също така и един иск за нищожност на
процесния договор за покупко-продажба, който бил оценяем при условията на чл. 69,
за който ищецът обаче не бил посочил цена. Предявен бил освен това и един иск
отмяна на нот. акт за процесната покупко-продажба, който бил различен от иска
за прогласяване на нищожност на договора за покупко-подажба, и за който ищецът
не бил посочил цена, въпреки, че този иск също бил оценяем по реда на чл. 69 от ГПК.
Посочването на отделна цена за всеки един от тези
общо пет обективно съединени иска било императивна процесуална предпоставка за
допустимостта на исковете, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 69 от ГПК.
Освен това в исковата молба като цена на иска за
присъждане на парично обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на процесния
имот била посочена сумата в размер на 700 лв., представляваща едномесечния
размер на претендираното от ищеца обезщетение. Според петитума на този иск
обаче, обезщетението в размер на 700 лв. се претендира от ищеца ежемесечно от
момента на предявяване на исковата молба, без да се фиксира краен период за
изпълнение на това задължението, от което следвало, че това е иск за периодични
платежи за неопределено време, поради което цената на този иск трябвало да бъде
определена съгласно чл. 69, ал, 1, т. 7, пр. 1 от ГПК, като сбора на
ежемесечните платежи за период от три години.
И тъй като освен двата установителни иска, всички
останали искове били предявени при условията на кумулативност и съответно за
всеки един от тях се дължало разглеждане и произнасяне, на основание чл. 72,
ал. 1 от ГПК, за всеки от тези искове трябвало да се събере отделна държавна такса.
В случая обаче такава такса не била събрана по
иска за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
както и по иска за отмяна на нот. акт за покупко-продажба на същия имот.
Същевременно събраната по иска за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота държавна такса била събрана в
непълен размер, поради неправилно посочената от ищеца цена на този иск в размер
на 700 лв., определена в размер само на едно претендирано месечно обезщетение,
въпреки, че това обезщетение се претендира от ищеца за периодично плащане без
определен краен срок, поради което цената на този иск трябва да бъде определена
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7, пр. 1 от ГПК, като сбор от ежемесечните платежи
за период от три години и съответно върху тази реална цена да се определи и
плати съответната държавна таска.
На второ място нередовностите се изразяват в
това, че : На стр. 2, абзац 3, изр. 3 от исковата молба се съдържало ясно и
конкретно твърдение за еднолично придобиване на процесния недвижим имот /първи
жилищен етаж/ от наследника АБ, чрез упражнявано от нея добросъвестно давностно
владение върху този имот в периода от 29.07.2012г. до 02.11.2017г.
В исковата молба обаче ищецът никъде не посочвал
конкретно по какъв точно начин е била първоначално установена и последствие
непрекъснато упражнявана от нея тази фактическата власт през посочения период,
и съответно, кога и по какъв начин е било демонстрирано явно и недвусмислено
спрямо ответнка, намерението на АБ за своене на имота, а без посочване на тези
обстоятелства било обективно невъзможно да бъде формиран правилно предмета на
спора и съответно да се определи предмета и тежестта на доказване, което пък
сътъвлявало самостоятелна пречка за процесуалната допустимост на иска.
След това и на стр. 3, абзац 3, изр. 1 от
исковата молба, ищецът отново заявил твърдение, че в полза на АБ е изтекла
/цитира/: „кратката придобивна давност", която е /цитира/ : „добросъвестна",
от което и на основание чл.70 от ЗС следвало, че ищецът се позовава на
наличието на някакво правно основание за упражняване на владението от страна на
АБ, което е годно да я направи собственик.
Това се потвърждавало еднозначно от съдържанието
на стр. 3, абзац 4, изр.2 от исковата молба, където ищецът вече заявил
конкретно твърдение, цитира: „праводателката АБ е придобила имота на годно
правно основание", без обаче след това някъде да индивидуализира това
правно основание, а без наличието на такава конкретизация отново ставало
обективно невъзможно да се определи предмета на спора и съответно да формира
правилно предмета и тежестта на доказване, а това било и пречка за
процесуалната допустимост на иска.
На стр. 3. абзац 4, изр. 1 от исковата молба,
ищецът заявил твърдение, че владението на А.Бе станало при наличие на: „всички
законови предпоставки на чл. 79, ал. 1 от ЗС”.
Съдържанието на тази правна норма обаче визирала
упражняване на недобросъвестно 10 годишно давностно владение, а това влизало в
съществено фактическо противоречие, както с обстоятелствената част на исковата
молба в която на няколко места ищецът твърдял, че владението на АБ е било
„добросъвестно” и за него се прилага „кратката петгодишна давност”, така и с
петитума на главния установителен иск, в който било посочено, че АБ е придобила
имота чрез изтекла придобивна давност от 29. 07. 2012 г. /технически погрешно
посочена като 2019 г. / до 02. 11. 2017 г., тоест за срока на кратката пет
годишна давност за добросъвестно владение.
Наличието на тези съществени противоречия
обективно отново водело до пълна неяснота на исковата молба, което пък било
пречка за правилно формиране на предмета на спора и съответно на предмета и
тежестта на доказване, което било и
пречка за процесуалната допустимост на иска.
На стр. 5, т. 11, абзац 1, изр. 1 от исковата
молба, където било формулиран петитума на втория установителен иск било
посочено, че същият се предявява при условията на алтернативност, зависеща от
уважаването на първия установителен иск, което условие обаче не отговаряло на
процесуалните изисквания за алтернативност на искането. Поради което исковата
молба била отново обективно противоречива и неясна. А това отново било пречка
за правилно формиране на предмета на спора и съответна на предмета и тежестта
на доказване, което пък е и пречка за процесуалната допустимост на иска.
На трета място нередовностите се изразявали и в
това, че : На стр.2, абзац 4, изр.2 от исковата молба, ищецът заявил, че:
„оспорва нот. акт с който е установено, че майка им е придобила процесиите
недвижими имоти /етаж и ид. част от парцел/ по давност“.
В същата искова молба обаче липсвал петитм във
връзка с така заявеното преди това от ищеца "оспорване", поради което
исковата молба била неясна и противоречива. Това също било пречка за правилно
формиране на предмета на спора и съответно на предмета и тежестта на доказване,
както и пречка за процесуалната допустимост на иска.
По основателността на исковете.
Предявените ищеца искове намира за напълно
неоснователни по основание и размер, защото липсвали необходимите за
уважаването им материалноправни предпоставки. Обстоятелствата на които се
основавали предявените от ищеца искове обективно не съответствали на
действителните факти и обстоятелства, които са релевантни за установяване на
действителната собственост на процесиите недвижими имоти /първи жилищен етаж и
ид, част от дворно място/ и произтичащите от нея за правни последици.
Възражения срещу исковете и обстоятелствата на
които те се основават.
1. Относно исковете за установяване на
собственост.
До смъртта на техния баща /Васил Б./ през 1992г.,
сега процесиите имоти /етаж и ид. част от дворно място/ били съставна част от
неговата и на съпругата му /майка на страните/ С. Б, неделима семейна
имуществена общност, поради което същия се владеел и ползвал само от тях
двамата.
След смъртта на баща им през 1992г., владението и
фактическото ползване на тези имоти било естествено продължено единствено от
неговата преживяла съпруга С. Б, с явното демонстрираното от нея спрямо всеки един
от останалите трима наследници намерение за неговото едностранно придобиване, и
съответно без каквото и да е противопоставяне и оспорване на това фактическо
положение от страна на някой от тези наследници.
Не отговаряло на обективната истина твърдението
на ищеца, че веднага след смъртта на баща им през 1992г., тяхната майка С. Б е
заживяла съвместно със сестра им АБ в процесния първи жилищен етаж, поради
което през периода между 1992г. и 2004г. „ майка им не би могла да придобие
еднолично собствеността върху този етаж чрез упражнявано върху него
непрекъснато давноство владение.
Всъщност обективно в периода между 1992г. и 2004г.,
никой от останалите трима наследници и в частност сестра им АБ не бил смущавал
упражняването на установената от майка им явна, спокойна и непрекъсната
фактическа власт върху процесния първи етаж, тъй като: Всеки един от останалите
трима наследници имал свое собствено жилище в същата или в непосредствено
съседна жилищна сграда, като специално в периода между 1992г. и 1998г. сестра
им АБ непрекъснато живеела напълно самостоятелно на втория етаж от сега
процесната жилищна сграда, а пък в периода между 1998г. и 2005г. сестра им АБ
трайно и непрекъснато обитавала като свое намиращото се на друг адрес жилище в
гр.Велинград, съвместно със своя фактически брачен партньор, като в периода
между 1992г. и 2004г. тя била имала достъп до процесиите имоти само като частен
посетител на фактически владеещата ги тяхна майка, но не като наследник/съсобственик
на тези имоти, за който да претендира или фактически упражнява владение на тези
имоти или ид. части от тях.
Същото се отнасяло и до ответника и ищеца в
качеството им на останалите двама законни наследници на процесиите имоти, до
които никой от тях не бил имал самостоятелен и свободен достъп без разрешението
и допускането му от страна на майка им, което поведение всеки един от тях
приемал именно като израз на нейното намерение за еднолично своене на имота.
Напълно логичен и обективен израз на това фактическо
положение било обстоятелството, че след смъртта на баща им през същата 1992г.,
майка им С. Б останала единствения деклариран титуляр на собствеността на
имотите и съответно единствения юридически и фактически платец на всички
дължими за тях налози. Това продължило докато ответникът закупил имота от майка
си през 2004г. През целия този период, никой от останалите трима наследници не
бил декларирал и заявил качеството си на ползвател или собственик/съсобственик
на ид. част от тези имоти, и съответно качеството на задължено лице и платец на
данъчните задължения за тях .
Същевременно през периода след смъртта на баща им
през 1992г. и продажбата на имотите от майка им през 2004г., единствено тя
извършвала ремонти и подобрения в тези имоти със свои средства и по своя
инициатива, без да се допитва до когото и да е от другите наследници. С което
отново явно и недвусмислено демонстрирала на всеки от тях своята фактическа
власт върху имота и свързаното с нея намерение за неговото еднолично своене.
Това фактическо положение по еднолично владение
на имотите от майка им С. Б продължило явно, спокойно и непрекъснато, без
каквото и да е оспорване от страна на някой от останалите трима наследници до
2004 г. Поради което същата година майка им иницирала извършване на нотариална
процедура по обстоятелствена проверка за установяване на собствеността й върху
обитавания от нея първи жилищен етаж, ведно с ид. част от дворното място, въз
основа на която тя се снабдила с нотариален акт, който я легитимирал като
едноличен собственик на тези имоти по силата на упражняваното върху тях от
нейна страна непрекъснато давностно владение за период от над 10 години.
Веднага след това майка на ответника му прехвърли
с договор за покупко-продажба собствеността върху нейните недвижими имот /първи
жилищен етаж и ид. част от дворно място/, и от този момент той започнал да
упражнявам всички правомощия на собственик на тези имоти.
След като закупил процесите имоти през 2004г.,
същите били ползвани до 2012г. приоритетно от майката на ответника- С. Б, като
това ставало по силата на постигнатото и съответно отразено в сключения между
двамата договор за покупко-продажба взаимно съгласие за запазване на правото за
пожизнено и безвъзмездно ползване на имота за продавача /С. Б/.
Тази договорка обаче не лишила ответника по
никакъв начин от възможността да упражнява владението върху своите имоти, както
лично, така и чрез неговата майка, като държател. Поради което след закупуването
на имотите през 2004г. и до смъртта на майка му през 2012г., а и след това,
ответникът имал напълно свободен достъп до тези имоти, като редовно ги
посещавал, и освен това периодично ги ремонтирал и подобрявал със свои
собствени средства и по своя собствена инициатива.
След смъртта на майка си през 2012г. и до
настоящия момент, упражняваното от ответника непрекъснато владение на
собствените му имоти продължило без каквото и да е юридическо или фактическо
оспорване или друга форма на неговото смущаване от страна на някой от
останалите двама наследници, и в частност на сестра му АБ.
В тази връзка обективно напълно неистинни били
твърденията на ищеца, че през периода след смъртта на тяхната майка на
29.07.2012г., сестра им АБ, до нейната собствена смърт на 02.11.2017г., е била установила
и упражнявала владение върху процесния първи жилищен етаж с явно и спокойно
демонстрираното от нея спрямо ответника намерение за неговото еднолично своене.
Твърдението за наличие на обективните и
субективни признаци на упражнявано от сестра им АБ спокойно, явно, непрекъснато
и несмущавано от друг владение върху имотите се оборвало от следните обективни
факти : 1. АБ никога не била
декларира качеството си на съсобственик или собственик на процесиите имоти. 2.АБ
никога не била декларирана като данъчно задължено за имота лице и никога не е
била юридически или фактически платец на формирани за тези имоти задължения. 3.АБ
не била извършвала никакви ремонти и подобрения в процесиите имоти. 4. АБ не била
предприемала никакви действия по юридическо установяване на пълната или
частична собственост върху процесиите имоти.
Обратно: След закупуването на процесиите имоти от
ответника през 2004 г., само той бил явно деклариран титуляр на собствеността и
данъчните задължения за тези имоти. Само той бил юридически и фактически
длъжник и платец на задълженията за тези имоти, като и само той извършвал
действия по тяхната поддръжка и подобряване, и предприемал действия по
управление и разпореждане с тези имоти, предполагащи действителното наличие- на
правото му на собственост върху тези имоти и упражняването на необезпокоявана
от никой фактическа власт върху тях.
Настоява се на това, че нямало как сестра им АБ
да е упражнявала обективните и субективни признаци на спокойно, явно,
непрекъснато и несмущавано от друг добросъвестно владение на процесиите имоти в
периода от 29.07.2012г. до 02.11.2017г., при условие, че през този период и
по-точно на 07.07.2015г. тези имоти станали предмет на сключен между ответника
/като продавач/ и друго физическо лице /като купувач/ договор за
покупко-продажба, в резултат на който купувача незабавно придобил и фактически
ефективно встъпи във владение върху закупените от него имоти, което упражнявал
напълно спокойно до 28.12.2016г., когато ответникът отново закупил същите имоти
от него, и съответно незабавно встъпил в тяхно законно владение, което
упражнявал напълно спокойно, без каквото и да е смущаване от страна на сестра
си АБ до нейната смърт през 2017г. и съответно след това до настоящия момент.
Освен това категорично доказателство за
обективната неистинност на заявените от ищеца твърдения за придобиване на
процесиите имоти от сестра им АБ, чрез упражнявано от нея върху тези имоти
владение бил и факта, че в качеството си на ищец по гр.дело №519/2018г. на
Районен съд гр. Велинград, имащо за предмет предявен от същия ищец иск за
допускане на делба на втория жилищен етаж от жилищната сграда в която се
намирал и сега процесния недвижим имот /първи жилищен етаж/, този ищец не бил
заявил никакви твърдения, че към момента на нейната смърт през 2017г. в патримониума
на сестра им са били включени и сега процесиите имоти, които са били придобити
в резултат на упражнявано от нея върху тях добросъвестно владение в периода от
29.07.2012г. до 02.11.2017г. и съответно, че същите подлежат на наследяване, а
от там и на включване в претендираната от ищеца делбена общност, основаваща се
на наследяване на имуществото на сестра им, съвместно с декларирания като неин
втори жилищен етаж от същата сграда.
Обективната неистинност на твърдението на ищеца
за наличие на упражнявано от сестра им давностно владение върху процесиите
недвижими имоти се разкривало и от факта, че за наличието на такова владение
ищецът се позовавал на показанията на разпитани по гр. дело №519/2018 г. на
Районен съд гр.Велинград свидетели, които обаче никъде не твърдяли, че
ответникът бил лишен от свободен достъп до имотите от страна на сестра си АБ и
съответно, че тя е заявила и недвусмислено е демонстрирала спрямо него
намерение за тяхното своене.
Обратно: Двама от разпитаните по това дело
свидетели, които били посочени именно от ищеца, категорично твърдели, че през
2017г. сестра им АБ е заплатила поръчан от нея ремонт на покрива на жилищната
сграда в която се намират и двата процесии етажа, след което няколко пъти е
поискала от ответника до и заплати припадащата му се част от разходите за този
ремонт, именно в качеството му на собственик на първия жилищен етаж от
сградата, и съответната ид.част от дворното място. Това по най-категоричен и
безспорен начин потвърждавало липсата на каквито и да са обективни и особено
субективни признаци за наличие на упражнявано от сестра им АБ владение върху
сега процесиите имоти.
- Относно
иска за нищожност на договора за покупко-продажба на процесиите недвижими имоти
под формата на подробно индивидуализирания в исковата молба нот. акт.
Процесния договор бил напълно валиден поради
факта, към момента на неговото сключване, същият не страдал от нито един от
сочените от ищеца пороци, включително и поради това, че към момента на
покупко-продажбата, праводател на ответника /продавача/ е безспорен
действителен собственик на целите имоти, а не само на ид. части от тях, въз
основа на удостоверено по надлежния нотариален способ упражняване на давностно
владение върху същите имоти. Поради което и ответникът е бил негов безспорен
договорен правоприемник по отношение на собствеността на тази имоти в тяхната
цялост.
Дори и евентуално да се установяло, че
праводателят по този договор не е бил собственик на целите имоти към момента на
тяхната продажба, а само на ид. части от тях, то и тогава този договор не бил
нищожен.
В случаи, че евентуално се констатирало
претендираното от ищеца наличие на разпореждане с чужда ид. част от процесиите
имоти, ответникът заявява, че се позовава на тяхното цялостното придобиване на
основание на упражнявано от него по отношение на същите имоти непрекъснато
давностно владение от момента на тяхното закупуване /16.12.2004г./ до настоящия
момент, придобито по силата на годно правно основание /договор за
покупко-продажба/, без знанието, че праводателят му не е собственик на целите
имоти. Поради което по отношение на упражняваното от него владение бил изтекъл
както краткия, така и общия срок на придобивната давност.
- Относно
иска за отмяна на процесния нот. акт за покупко-продажба, подробно
индивидуализирана в исковата молба.
Този нот. акт бил съставен въз основа на напълно
валидно процесуално производство, поради което същият не подлежал на
претендираната от ищеца отмяна.
- Относно
заявеното от ищеца в обстоятелствена част на исковата молба оспорване на нот.акт
за констатиране на собствеността върху процесния недвижим имот /първи жилищен
етаж/ въз основа на обстоятелствена проверка за придобиването му по давност.
Това оспорване намира за напълно неоснователно,
поради липсата на каквото и да са пороци във форма и съдържанието на този нот.
акт.
- Относно
иска за присъждане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на
процесния имот
Поради факта, че ищецът не притежавал
претендираното от него право на собственост върху процесния имот, същият нямал
право на обезщетение за лишаването му от неговото ползване.
Същевременно тази претенцията счита да е напълно
несъответстваща както на обективни критерий за определяне на подобен вид
обезщетения съгласно вида, местоположението и предназначението на имота, така и
на размера на претендирания от ищеца дял от имота.
С оглед на гореизложеното се иска отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни. А поради неоснователност на всички
останали искове, то и претенция за разноски също била неоснователна. Претендира и разноски.
В о.с.з. ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.Римпева поддържа изцяло предявените искове, с подробни
съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответника лично
и чрез пълномощника си адв.Узунов, оспорва исковете, поддържа възраженията си. Подробни
съображения излагат в писмена защита.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от ищеца доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори по делото и от приложеното Удостоверение за наследници на С. Г.Бсе установява това лице да е починало на
29.07.2012г. като вдовица, като след
смъртта си е оставила за свои наследници по закон трите си деца - ищецът Г.В.Б.,
ответника Л.В.Б. неини синове и дъщеря А.ББ. Установява се също, че дъщерята А.ББ е починала след майка си и на 02.11.2017г., като не омъжена и без преки
наследници. А от Удостоверение за наследници на
А.Бсе установява нейни наследници
по закон да са двамата й братя - ищецът Г.В.Б. и ответника Л.В.Б.
От Удостоверение за
наследници наГ.Иванов Б. се установява това лице да е починало на 26.01.1992г.,
като след смъртта си е оставила за свои наследници по закон съпруга и трите си
деца, а именно С. Б, Г.Б., Л.Б. и Ана Б.
По силата на нотариален
акт № 163/26.07.1956г.Г.Иванов Б. /баща на страните/ заедно с Димитър Сотиров
са станали собственици на имота: 514 кв. от нива от 8 дка, находяща се във
Велинградско землище, м.“Зайчево Блато“, която по регулационния план на
Велинград съставлява част от имоти с пл.№№ 310 и 309, върху която квадратура е
възможен строеж на жил.сгради.
По силата на нотариален
акт № 460/28.12.1974г.Г.Иванов Б. е продал на дъщеря си А.ББ и тя е станала
собственик на имота: 1/2 ид. част от дворно място, съставляващо п. XXVII-А, с пл.№309 от кв.180 по плана на Велинград,
целия с площ от 320 кв.м., ведно с Втория етаж от построената в имота двуетажна
къща със ЗП от 70 кв.м., ведно с
½ ид. част от тавана, избените помещения и общите части на сградата,
срещу задължението да гледа него и съпругата му С. Б.
Видно от Констативен Нотариален
акт № 855/13.12.2004г. за право на собственост по обстоятелствена проверка, с
него е признато право на собственост на С. Г.Б/наследоталката на страните/, на
основание давностно владение, върху следния недвижим имот: ½ ид.част от Дворно
място с площ 295 кв.метра, което място по регулационен план на Велинград е п. XXIХ с пл.№ 3539 в кв.180, за който регулацията е
приложена, ведно с
Първия етаж от построената в имота двуетажна къща, със ЗП от 72 кв.м., представляваща южна
половина от къща построена на калкан, ведно с ½ ид. част от тавана,
избените помещения и общите части на сградата по см. на чл.38 от ЗС.
По силата на НА 863/16.12.2004г. за покупко-продажба, С. Г.Б, като собственик
по горния КНА, е продала на сина си Л.Б.
/ответника/ имота описан в КНА, а именно: ½ ид.част от Дворно място с
площ 295 кв.метра, което място по регулационен план на Велинград е п. XXIХ с
пл.№ 3539 в кв.180, за който регулацията е приложена, ведно с Първия
етаж от построената в имота двуетажна къща, със ЗП от 72 кв.м., представляваща
южна половина от къща построена на калкан, ведно с ½ ид. част от тавана,
избените помещения на сградата. Тоест продаден е същия имот за който С. Г.Бсе е
снабдил Констативен НА № 855/13.12.2004г. за собственост по обстоятелствена
проверка.
За така придобития с НА
863/16.12.2004г. от ответника Л.Б. недвижим имот, последния е подал данъчна
декларация по чл.14 от ЗМДТ и е заплащал дължимите данъци за периода
2004г.-2015г.
В последствие видно от НА
№ 174/07.07.2015г. и НА №175/07.07.2015г. ответника Л.Б. е дарил на дъщерите си Веселина
Б и Кристина Б-Джумеркова имота: ½ ид.част от Дворно място с площ 295
кв.метра, представляващо УПИ XXIХ -3539 в кв.180, ведно с Първия етаж от
построената в имота двуетажна къща, със ЗП от 72 кв.м., представляваща южна
половина от къща построена на калкан, ведно с ½ ид. част от тавана,
избените помещения на сградата. А
няколко месеца след това и с НА № 164/28.12.2015г. Веселина Би с НА № 165/28.12.2015г.
– Крестина Б са продали обратно на ответника Л.Б. същия имот.
По делото са представени
и подадени данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ, за така придобититата
собственост с НА №№ 174 и 175/07.07.2015г. и НА № 164/28.12.2015г. от Веселина и
Кристина Б и от ответника Л.Б. недвижим имот, както и квитанции заплащане на дължимите
данъци за периода 2015г.-2019г.
По делото е приета и
СТСчЕ изготвена от вещото лице Б., неоспорена от страните, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключението по нея
стойността на пазарния наем за процесния имот – жилище на първи етаж с ½
ид.части от общите части на сградата, изчислен по метода на налога е 240лв. на
месец.
По същество страните не спорят по
обстоятелствата, че процесния имот ½ ид част от дворно място и първи
етаж от построената в него къща са били собственост на родителите имГ.Иванов Б.
и съпругата му С. Г.Б. Не спорят и по
обстоятелството, че останалата ½ от парцела и втория етаж на същата къща
е бил собственост на сестра им Ана В.Б, а и същото се установява от
представения НА № 460/28.12.1974г. за покупко продажба на недвижим имот /л.11
по делото/. Не спорят и по това, че между тях е водено дело за делба на имота,
собственост на сестра им Ана, а именно гр.дело № 519 / 2018г. по описа на РС
Велинград.
Спори се относно собствеността върху ½ ид.част от имота
представляващ УПИ XXIХ-3539 в кв.180 по плана на Велинград, ведно с първия етаж
от построената в това дворно място двуетажна къща, представляваща южна половина
от къща построена на калкан, като ищецът твърди, че е собственик по наследство
върху ½ от него. Ищеца е оспорил
и КНА за придобиване по давност на същия имот от майката на страните – С. Б,
тъй като е била държател на ид.части от имота собственост на децата й,
наследници на съпруга В.Б.. А
ответникът възразява, че е собственик върху целия имот по силата на
покупко-продажба, а също така и поради добросъвестно давностно владение,
осъществявано след като е закупил имота през 2004г.
От показанията на свидетелите Неда Пеева и Гено Пеев-Карапев - без
родство със страните и Веселина Б -дъщеря на ответника, при съвпадение на същите се установява
следното: Родителите на странитеГ.Иванов Б.
и съпругата му С. Г.Бпостроили две къщи на калкан всяка от тях с по два
етажа. На синовете си Г. и Л. Б дали по един етаж от едната къща,
представляваща лява половина. От другата къща – дясна половина- дали втория
етаж на дъщеря си А.Ба за себе си оставили първия етаж от нея – т.е. процесния.
Дъщеря им Ана обитавала своя втори етаж от къщата. След като бащатаГ.Б. починал
Ана се грижила за майка си, като повечето време прекарвала при нея за да й
готви и да я храни, а понякога и оставала да спи при майка си, но продължила да
обитавал и своя втори етаж, където и държала вещите си. Това продължило около 6
години и до смъртта на С. Б. От показанията на свидетелите се установя още, че
след като въпросния първи етаж бил прехвърлен на ответника Л.Б. през 2004г., а
и след смъртта на С. Б през 2012г, с негово съгласие сестра му Ана продължила да
обитава преимуществено този първи етаж, тъй като имала заболяване на краката,
но едновременно с това си ползвала и своя втори етаж. Свидетелите сочат, че
ищеца Г.Б. и ответника Л.Б. посещавали свободно майка си, докато била жива, но
си обитавали своите етажи в съседната къща. Свидетелите твърдят също, че А.Бникога
не била казвала, че първия етаж е неин, нито че майка й е собственик на този
етаж. Установява се също, че около една година преди да почине А.Бкоето е
станало на 02.11.2017г., тя била направила ремонт на покрива на къщата, в която
е бил нейния етаж. Заплатила ремонта и поискала от ответника Л.Б. да и даде
пари за ремонта, тъй като считала че той й е съсобственик. Специално
св.Пеев-Карапеев твърди, че Ана е поискала от брат си Л. пари за ремонта на
покрива, който струвал 400лв., тъй като покрива бил общ. Същият свидетел
твърди, че от около месец след смъртта на С. Б всички съседи, в това число и
ищеца Г. Б знаели, че Лазр Б. е собственик на първия етаж, който е бил на
родителите му.
От показанията на свидетеля Н.Г. се
установява, че когато бащата на страните починал, на първия етаж останала да
живее майка им С.. През 2004г. той отишъл при нотариус, заедно със С. Б и дА.Бтъй
като двете били решили да подготвят документи за прехвърляне на първия етаж на Л.Б.,
за евентуално дарение на този етаж. Според свидетеля този първи етаж е бил на
родителите на страните – Л. и Г.. Никога С. Б не му била казвала, че етажа е
само неин. Такова нещо, че етажа е само неин не била казвала и Ана Б. Свидетеля отишъл при нотариуса, който чу
обяснил, че такава е процедурата и тогава били трима човека, което влизали по
един при нотариуса. Той го питал кави са им взаимоотношенията като комшии,
разбирали ли са се, но не си спомня дали
е бил питан кой е живял на този етаж.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост върху недвижими имот,
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск по чл.537, ал.2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се
установи, че процесният имот е бил собственост на наследодателите на
страните - родителите имГ.Иванов Б. и
съпругата му С. Г.Бв режим на СИО. След смъртта наГ.Б. през 1992г., прекратена
СИО и неговата ½ ид част от имотите е наследена по равно от наследниците
му по закон – съпруга и три деца, като всеки е станал собственик на по ¼
ид.част от този имот или на по 1/8 ид.част от него. От своя страна преживялата
съпруга, като собственик на своята ½ ид част от процесния имот,
прибавяйки наследената от съпруга си ¼ ид част е станала собственик на
общо 5/8ид.части, а децата им Г., Л. и Ана Б са станали собственици на по 1/8
ид.част от процесния имот.
По делото няма данни за това собственика на
5/8 ид части - С. Г.Бда е своила целия имот за себе си, като е демонстрирала
пред някой от останалите съсобственици /нейните три деца/ намерение за двоене
на техните идеални части. Само от обстоятелството, че ищеца, ответника и сестра
им Ана са посещавали майка си и са празнували при нея семейни празници, не може
да се направи извод за демонстрирано намерение за своене пред останалите съсобственици - наследниците на съпруга йГ.Б..
Нормално и житейски обяснимо е преживялата съпруга да остане да живее в имота,
който е бил СИО между нея и съпруга й след смъртта му, както и това фактическо
положение да не се оспорва от никой от децата им – наследници по закон. Това
обаче не означава, че собственикът на въпросните 5/8 ид части - С. Г.Бе владял
явно и необезпокоявано целия имот със намерение за своенето му. Всъщност по
делото липсват и каквито и да било данни за това С. Б да е своила както първия етаж
от къщата, така и припадаща се ½ от дворното място. Вместо това от
показанията на свидетелите се установява, че никога С. Б не е заявявала пред
когото и да било, че първия етаж от къщата, в който е живеела и само неин.
Фактическият състав на придобивната давност
изисква наличие на владение, което да бъде явно и непрекъснато и в този смисъл
за да се приеме, че е налице завладяване собствеността на останалите
съсобственици -наследници по закон е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за
себе си, което немерение да намери външна проява чрез действия от които
недвусмислено да бъдат отречени правата на досегашните съсобственици и да е
изтекъл предвидения в закона срок от 10 години, след който с позоваването на
това обстоятелство да придобие собствеността върху имота по давност.
В случая не се и твърди ищеца, ответника или
сестра им Ана да са били уведомяван за промяна на намерението на С. Б от
държане в своене.
Само от обстоятелството, че при съставяне на
оспорения КНА, според св. Н.Г., С. и Ана Б, са му споделили да подготвят
документи с цел да бъде дарен имота на Л.Б., не може да се направи извод, че С.
Б е придобила собствеността по давност, тъй като липсва основен елемент на придобивната
давност – намерение за своене. А при липсата на този елемент, съсобственика се
явява само държател на идеалните части на
останалите съсобственици.
Ето защо и съдът намира, че в периода от 1992г.
до 13.12.2004г. , когато С. Б се снабдила с КНА за собственост по давностно
владение, не е придобила собствеността върху целия процесен имот. А е била
собственик само на своите 5/8ид части от него, като трите й деца са били
собственици на своите по 1/8 ид част от
същия имот.
При което продавайки на ответника Л.Б. целия
процесен имот, се е разпоредила не само със своите 5/8 ид части и но и
останалите 3/8ид.части на които не била собственик – тоест подала е 3/8 ид.
части от имоти, на които не и била собственик.
Обстоятелството, че сестрата на страните – А.Бе
живяла през определен период от време
при майка си Сл.Б, за да помага на майка си и да я гледа и понеже и
двете са били сами, като няма данни по делото през това време да е демонстрирала пред когото и да било
намерение за своене на първия етаж от жилищната сграда –къща, на който имот е
била съсобственик по наследство от баща си, по аналогични на горните
съображения, е била само ползвател и държател на етажа, но не ставала негов
собственик. А за ½ ид.част от дворното място по делото нито се твърди
нито има доказателства за своенето му от А.Бдо смъртта й през 2017г. Точно
обратното от показанията на свидетелите се установява, че всъщност А.Бне само
не е заявявала претенции за собственост върху първия етаж, а и преимуществено е
живяла на своя втори етаж от същата къща, като освен това е и поискала от брат
си – ответника Л.Б. да участва със средства в ремонта на общите части на къщата
– покрива й, зачитайки правата му на собственик, докато тя самата е била
собственик на втория етаж от къщата.
Ето защо и напълно неоснователни съдът намира
твърденията на ищеца, че сестра му А.Бе станала собственик на процесния имот,
като го е придобила по давност, тъй като не само не се установява някога да е
владяла имот с намерение за своенето му, което намерение за своене да е демонстрирано
пред останалите съсобственици. А вместо това се установява само да го е
ползвала, и то да е било за да помага на майка си, а и по-късно с разрешението
на ответника. Освен това се установява, че всъщност А.Бсамо е ползвала
смостоятелно процесния имот, но не е и като негов собственик, при това само в периода след смъртта на майка
й през 2012г. и до собствената й смъртта
й през 2017г. И тъй като няма доказателства за това да е налице кавото и да
било основание, годно да я направи собственик, то не е налице хипотезата за
кратката 5 годишна придобивна давност. А 10 годишна придобивна давност
определено не изтекла за А.Бв периода 2012г.-2017г.
Основателно съдът
намира възражението на ответника Л.Б., че е придобил собствеността върху
процесните имоти – ½ ид.част от дворно място и първи етаж от къща, като
ги придобил по давност осъществявайки давностно владение в продължение на както
краткия, така и общия срок на придобивната давност и в периода от 2004г. до
момента, на основание годно да го направи собственик - НА 863/16.12.2004г. за покупко-продажба.
Фактическият състав на придобивната давност
изисква наличие на владение, което да бъде явно и непрекъснато и в този смисъл
за да се приеме, че е налице завладяване
собствеността на ищеца е необходимо промяната в намерението фактическата власт
да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действие от които
недвусмислено да бъдат отречени правата на досегашния собственик и да е изтекъл
предвидения в закона срок от 10 години, след който с позоваването на това
обстоятелство да придобие собствеността върху имота по давност.
В случая се установява, че ищецът да е знаел
това, че собственик на процесния имот е бил ответникът още след прехвърляне на
имота през 2004г. и снабдяване на ответника с НА за собственост, което
определено представлява основание годно да го направи собственик. При наличие
на документ за собственост не необходимо да се изследва дали е налице
преминаване на намерението в своене на имота, тъй като то следва от самия
докемент за собственост. По делото няма данни, а не с и твърди някой някога да
е оспорил правата на ответника до момента на предявяване на настоящия иск –
15.11.2019г. По отношение на ответника Л.Б. е неприложима хипотезата за
придобиване право на собственост по давностно владение, поради изтичане на
кратката 5 годишна давност, тъй като не може да бъде счетен за добросъвестен владелец.
Такъв би бил само в случай, че не знаел,
че получава в собственост имот, който не собственост на прехвърлителя- С. Б.
Като неин син обаче и наследник на починалия си бащаГ.Б., ответника е бил
напълно наясно, че прехвърления му имот е бил съсобствен между майка му С. Б,
него и неговите брат и сестра – Г. и Ана Б, последните в качеството им на
наследници на баща им. От друга страна
обаче от 16.12.2004г., когато ответника се е снабдил НА № 863/16.12.2004г. за собственост и до предявяване
на настоящия иск – 15.11.2019г. е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС 10
годишна придобивна давност. При което и ответника Л.Б. е станал собственик на
процесния имот на осн. чл.79, ал.1 от ЗС, още в края на 2014г.
Изложеното дава основание да бъде направен извода,
че ответникът е собственик на процесния имот, а ищецът и да е имал собственост
по наследство от родителите си, вече не притежава право на собственост върху
него.
Ето защо и предявения иск за установяване право
на собственост на ищеца върху ½ ид част от процесния имот следва да отхвърлен,
като неоснователен.
Предвид установеното право на собственост на ответника
Л.Б. на върху процесния имот : ½ ид.част от Дворно място с площ 295
кв.метра, представляващо УПИ XXIХ -3539 в кв.180, ведно с Първия етаж от
построената в имота двуетажна къща, със ЗП от 72 кв.м., представляваща южна
половина от къща построена на калкан, ведно с ½ ид. част от тавана, избените
помещения на сградата, то и обусловения от него иск по чл.537 ГПК за отмяна на НОТАРИАЛЕН
АКТ за собственост по обстоятелствена проверка №34, том III, нот.дело
№426/2016г., вписан с Акт №76, том VII, д.№ 1056, вх.рег.№ 1970/18.10.2016г. на
СВ-Велинград, е не основателен и като такъв също ще се отхвърли.
Предвид отхвърляне на главните искове,
сбъднало се е и вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените
при евентуалност искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, за признаване право на собственост на ищеца върху 3/16
ид части от процесния имот и отмяна на НА за собственост по обстоятелствена
проверка №34/16.12.2004г. По изложените по-горе съображения, и след като са
неоснователни същите искове за по-голямата ид. част от същите имоти, а именно
½ ид. част от тях, и до колкото се установи ответникът да е станала
собственик по давностно владение на целия имот, то неоснователни са и тези
предявени при евентуалност искове от ищеца, които като такива също ще се
отхвърлят.
По исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД за отмяна на
НА за покупко- продажба, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона
и за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС от по 700лв. месечно, за
ползване на имота от ответника, съдът намира и тях за неоснователни, по
следните съображения: На първо място оспорения НА 863/16.12.2004г. за покупко-продажба, с който С. Г.Бе продала на сина си – ответника Л.Б. процесния
имот не страда от пороците противоречие
със закона и заобикаляне на закона. Дори и да мислимо, че с него е прехвърлено
право на собственост, но не в обема в който прехвърлителя е притежавал, то това
не означава, че притиворечи на закон или го заобикаля, тъй като не съществува
изрична забрана за продажба на недвижи
имот от лице което не изцяло негов собственик. Продажбата на чужда вещ или
съсобствена с друго лице също не е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД . В чл. 188 ЗЗД е указано, че продавачът отговаря пред купувача, ако трети лица имат право
на собственост или други права по отношение на вещта, което могат да
противопоставят на купувача. Според чл. 189, ал. 1 ЗЗД , ако продадената вещ
принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.
87 ЗЗД . Щом законът дава правна възможност за разваляне на продажбата, това
показва, че тя е действително между страните по договора за продажба. Ето защо
и оспорения НА 863/16.12.2004г. за
покупко-продажба не е нищожен, а е
действителен и като такъв не подлежи на отмяна. А като неоснователен следва да
се отхвърли.
За да е основателен иск по чл.31, ал.2 от ЗС,
е необходимо да се установи, че ищеца е собственик на имота, а ответникът не го
допуска да го ползва. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС „когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване“. По делото не се
установява, а не се и твърди от страна на ищеца да е отправяно някога писмено
поискване до ответника за ползване на процесния имот, поне не и преди завеждане
на настощия иск на 15.10.2019г., който се явява писмена покана. А след като не
се установява ищецът да е собственик, а право на обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС възниква само за собственика, то и той няма право на така претендиранато
обезщетение. Поради което и този иск е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед изхода от
спора ищецът няма право на разноски, а направените от него такива остават за
негова сметка.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК има право на
разноски, като е представляван от адвокат и е представил доказателства за
направини такива от 1500лв. за адв.възнаграждение. Ищецът е релевирал
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските
на ответника. По това възражение съдът намира следното: По делото са предявени
четири главни иска и евентуални на тях с правни кавалификации чл.124, ал.1 ГПК,
чл.537, ал.2 ГПК и чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.31, ал.2 от ЗС, с цена на имота от
13435,50лв. или за ½ ат него цената е 6717,75лв. При тази цена на
първите три иска съобразно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ минималното такова е 665,89лв.
/580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв./. или общо за трите иска минималното
адв.възнаграждение е 1997,66лв. Освен това, съгласно чл.7, ал.6 от НМРАВ
минималното адв.възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори
с предмет вещни права върху недвижими имоти е съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.
Дори и да се приеме, че за всеки от трите иска минималното адв. възнаграждение
е 600лв., то общото такова ще е 1800лв., което е повече от уговорените 1500лв.
Само това е достатъчно да се приеме, че направените от ответника разноски от
1500лв. за адвокатско възнаграждение не са прекомерни и като такива не подлежат
на намаляване. Дори и без да се отчете наличието на предявен осъдителен иск по чл.31,
ал.2 от ЗС. Ето защо и възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване
поради прекомерност на разноските на ответника, е неоснователно. При което и ще
се осъди ищеца да заплати разноски на ответниците в размер на 1500 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В. ЕОСНЕВ, ЕГН ********** ***,
против Л.В.Б., ЕГН ********** *** искове по чл.124 от ГПК, по чл.537, ал.2 от ГПК и чл.26, ал.1 ГПК и чл. 31, ал.2 ат ЗС -за признаване че ищеца е собственик
на ½ ид.част от имота: ½ ид.част от дворно място, представляващо
УПИ XXIX отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град Велинград, с площ
от 320кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259 кв.м., при граници и съседи -
Л. и Г. Б , Ф.Б, П.Пи улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538
, от изток УПИ III пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI , при
граници и съседи по нотариален акт - Л. и Г. Б, Ф.Б, П.Пи улица, както и ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ, ведно с 1/2
ид.част от мазето и тавана и 1/2 ид.част от общите части на двуетажната масивна
къща, а ответника е собственик на останалата ½ ид част от този имот,
която собственост са придобили по наследство от сестра им А.Ба тя е придобило
собствеността по давност изтекла в периода от 29.07.2009г. до 02.11.2017г, както и да бъде отменен констативен НА №
855/13.12.2004г. за придобиване на собственост по давностно владение и
прогласяване на нищожност на НА № 863/16.12.2004г. покупко-продажба на същия
имот, до размера на 1/2 ид. части от имота, като противоречащ на закона и
заобикалящ го, над 1/6 ид. част от този имот до пълния претендиран размер от
½ ид.част, както и да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца сумата
от по 700лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на неговата част от
процесния имот, считано от датата на искова молба -15.10.2019г., ведно със
законната лихва, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В. ЕОСНЕВ, ЕГН ********** ***,
против Л.В.Б., ЕГН ********** ***, евентуални искове по чл.124 от ГПК, по
чл.537, ал.2 от ГПК и чл.26, ал.1 ГПК и чл. 31, ал.2 ат ЗС -за признаване че
ищеца е собственик на 3/16 ид.част от имота: ½ ид.част от дворно място,
представляващо УПИ XXIX отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град
Велинград, с площ от 320кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259 кв.м., при
граници и съседи - Л. и Г. Б , Ф.Б, П.Пи улица и съседи по скица - от север УПИ
XXVII, пл. № 3538 , от изток УПИ III пл. № 3540 , от запад - улица и от юг -
УПИ XXVI , при граници и съседи по нотариален акт - Л. и Г. Б, Ф.Б, П.Пи улица,
както и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна къща, построена в този УПИ,
ведно с 1/2 ид.част от мазето и тавана и 1/2 ид.част от общите части на
двуетажната масивна къща, а ответника е собственик на останалите 13/16 ид част
от този имот, както и да бъде отменен
констативен НА № 855/13.12.2004г. за придобиване на собственост по давностно
владение и прогласяване на нищожност на НА № 863/16.12.2004г. покупко-продажба на
същия имот, до размера на 3/16 ид. части от имота, като противоречащ на закона
и заобикалящ го., както и да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца сумата
от по 700лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на неговата част от
процесния имот, считано от датата на искова молба -15,10.2019г., ведно със
законната лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.В. ЕОСНЕВ, ЕГН ********** ***, да заплати на Л.В.Б.,
ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................