Присъда по дело №399/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 17
Дата: 28 септември 2022 г.
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20221500600399
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Кюстендил, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
и прокурора В. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600399 по описа за 2022 година
Кюстендилският окръжен съд, на основание чл.334, т.2 НПК вр.с чл.336, ал.1,
т.4 НПК и във вр. с чл.301, ал.4 НПК и във вр. с чл. 305, ал.6 НПК

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯВА присъда № 10/19.05.2022 г. на Кюстендилския
районен съд, с която подсъдимата С. Ж. Н. - родена на 08.07.1986г. в гр.
Кюстендил, живуща в гр. Кюстендил, ул.“***“ №8, българка, българска
гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН
**********, е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 355, ал2
НК и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Ж. Н. за НЕВИНОВНА в това, че на
04.07.2020 г., в гр.Кюстендил е нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората – коронавирусна инфекция
„КОВИД 19“ /COVID-19/, въведени на територията на Р България със Заповед
1
№ РД-01-371/30.06.2020г. (и отменена със същата заповед № РД-01-
333/12.06.2020г.) на МЗ на Р България – като лице, поставено под карантина с
предписание изх.№200626/836681/26.06.2020г. на РЗИ – гр.Варна, не е
изпълнила задължението си да не напуска дома си на адрес: гр.Кюстендил,
ул.“***“ №8, на който е посочила, че ще пребивава и където е карантинирана
за посочения в предписанието срок от 14 дни, като деянието е извършено по
време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., обн. в ДВ, бр.22 от 13.03.2020г. -
престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което на
основание чл.54 от НК, като приема, че извършеното от нея деяние
представлява административно нарушение по чл. 209А, ал.1 Закона за
здравето и
НАЛАГА на подсъдимата С. Ж. Н. административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 500 лв. - за нарушение по чл. 209Аа, ал.1 ЗЗ - за това, че
04.07.2020г., в гр.Кюстендил, е нарушила противоепидемични мерки по чл.
63А, ал.1 ЗЗ, въведени на територията на Р България със Заповед № РД-01-
371/30.06.2020г. (и отменена със същата заповед № РД-01-333/12.06.2020г.) на
МЗ на Р България, издадени против разпространението на заразна болест по
хората – коронавирусна инфекция „КОВИД 19“ /COVID-19/ - като лице,
поставено под карантина с предписание изх.№200626/836681/26.06.2020г. на
РЗИ – гр.Варна, не е изпълнила задължението си да не напуска дома си на
адрес: гр.Кюстендил, ул.“***“ №8, на който е посочила, че ще пребивава и
където е карантинирана за посочения в предписанието срок от 14 дни, като
деянието не съставлява престъпление.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана пред САС
в 15-дневен срок, считано от днес.



ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №10 от 19.05.2022 г., постановена от Кюстендилския районен съд подс.С. Ж.
Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК- затова, че на
04.07.2020 г., в гр.Кюстендил е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората – коронавирусна инфекция „КОВИД 19“ /COVID-19/. На осн. чл.54 НК й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено на
осн. чл.66 НК с изпитателен срок от 3 години, както и й е наложено кумулативното наказание
„глоба“ в размер на 10 000 лева.
Присъдата се обжалва изцяло от защитника на подс. Н.- адв. К.Д. с изтъкнати
съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Сочи, че нормата на чл.355, ал.2 НК е
бланкетна; че препраща към друг акт, което противоречала на принципа за законаустановеност на
наказанието; че престъплението не е доказано от субективна страна, тъй като на подсъдимата не
било разяснено какви действия и бездействия следва да извърши, след като поставена под
карантина. Изтъкнати са подробни доводи за приложението на чл.9, ал.2 НК; респ. че деяниетои е
малозначително поради ниската си степен на обществена опасност. Иска се присъдата на КнРС да
бъде отменена, а вместо нея- да се постанови нова, с която подс. Н. бъде оправдана.
Представителят на ОП- Кюстендил пледира за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на атакуваната присъда.
Пред окръжния съд защитникът на подс. Н.- адв. К.Д. поддържа жалбата си. Изтъква
допълнителни доводи, че наложеното кумулативно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева не е
предвидено в разп. на чл.355, ал.2 НК; респ. че минимално определеното от закона наказание е
глоба в размер на 10 лева. Алтернативно прави искане за преквалификация на деянието в
административно нарушение и налагане на осн. чл.301, ал.4 НПК на наказание за нарушение по
Закона за здравето.
Подсъдимата С. Ж. Н., редовно призована, не се явява пред въззивния съд, поради което
делото се разгледа в нейно отсъствие, доколкото в случая не е налице хипотезата на чл.329, ал.2
НПК.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания,
доводите и възраженията на страните, счита, че жалбата е предявена от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Следва да се посочи, че липсва спор между страните по отношение на фактическата
обстановка, която е безпротиворечиво установена от КнРС и се споделя и от КнОС:
На 26.06.2020г. подс. Н. пристигнала в РБългария през ГКПП Аерогара Варна от
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, където живеела и работила.
При влизането й в страната в изпълнение на Заповед № РД-01-01-333/12.06.2020г. на
Министъра на здравеопазването, инспектор от РЗИ- гр. Варна изготвил и й връчил предписание №
200626/836681 от 26.06.2020г.
Със същото тя е поставена под карантина за 14-дневен срок, считано от 26.06.2020г. на
посочено от нея място за пребиваване на адрес в гр. Кюстендил, ул. 1 „***“ № 8 поради
пристигането й от рискова зона. В предписанието изрично било посочено, че при неизпълнение на
същото Н. подлежи на наказателна отговорност съгласно чл.355 от НК, като изчерпателно били
изброени и изключенията, валидни за водачите на товарни автомобили – български граждани
(какъвто подс. Н. не е била). Тя положила подписа си в предписанието при неговото получаване от
инспектора от РЗИ – Варна, както и върху разписката за връчена декларация. Н. била включена в
регистъра на лицата, поставени под карантина. До град Кюстендил се прибрала с автобус.
На 04.07.2020г. (на 9-тия ден) подс.Н. напуснала града и се отправила за Аерогарата в
1
гр. София. Имала намерение да напусне страната, тъй като предварително си закупила онлайн
билет за полет W64373 за гр. Лисабон – Португалия. При извършена справка от служител на ГКПП
Аерогара София било установено, че същата с оглед отправеното предписание, е нарушила 14
дневния срок на карантината.
От приетата по делото и неоспорена от страните справка за напускане и влизане в
страната на подсъдимата е видно, че за периода от 01.01.2020г. до 20.11.2020г. подс. С. Н. е влязла
в Република България на 26.06.2020г., излязла е на 11.07.2020г. и е влязла отново в страната на
29.10.2020г.
Така възприетата от КнОС фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция, като КнРС при извеждане на релевантните по делото факти,
не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. В тази насока
са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. В
този аспект КнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да
ги съпостави помежду си. прове Съвкупната преценка на събраните доказателства потвърждава
достоверността на така възприетата от съда фактология.
В случая се оспорват правните съображения на първата инстанция и се претендира
изцяло несъставомерно поведение от страна на подсъдимата. Настоящият съдебен състав счита, че
така описаното поведение на подсъдимата в принципен план формално покрива характеристиките
на деянието. Съставът на престъплението по чл.355 ал.1 от НК изисква от обективна страна
активно поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или мерки, издадени против
разпространението или появата на заразна болест по хората. Съгласно практиката на ВКС,
приложимите правила или мерки, запълващи диспозицията на бланкетните правни норми, каквато
е чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК, могат да бъдат ненормативни не само защото актът, в който те са
включени няма нормативен характер, но защото е достатъчно, нормативен да бъде само актът,
който предвижда задължение за тяхното спазване-Р-622-2004 г. по н.д. №476/2003- I НО. По
настоящото дело на подсъдимата са били инкриминирани като запълващи бланкета на чл.355 ал.2
от НК нарушения на мерките по т.1- 5 от Заповед РД-01-133 от 12.06.2020 г. и по т.15 и т.16 от
Заповед №РД-01-371 от 30.06.2020 г. Министъра на здравеопазването на Р.България (с последната
се отменя предходната заповед, но не и противоепидемичната мярка- поставяне под карантина за
14 дни). Посочените заповеди са издадени въз основа на разпоредби от нормативен акт- чл.61 и
чл.63 от Закона за здравето и не съществува пречка бланкетния състав на разпоредбата на чл.355
ал.2 от НК да бъде запълнен с мерките, посочени в цитираните заповеди. В този аспект настоящата
инстанция не споделя развития във въззивната жалба довод на защитата, че текста на чл.355, ал.2
НК препращал към неограничен кръг заповеди на Министъра на здравеопазването, което
противоречало на принципа за законоустановенст на престъплението.
Безусловно с Решение на НС на РБългария от 13.03.2020 г. в страната е обявено
извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция „КОВИД-
19“. След неговото отпадане през м. май 2020 г. с изменение на Закона за здравето (ДВ,
бр.44/2020г.) са уредени мерките за ограничаване на разпространението на епидемията и
преодоляване на последиците от нея, които ще се прилагат на територията на страната след
отмяната на извънредното положение, т.е. след 13.05.2020 г. Регламентирани са както изцяло нови,
различни по своя характер мерки, така и промени във вече въведените такива във връзка с
разпространението на посочената инфекция, имаща характер на пандемия и свързана с пряко
застрашаване живота и здравето на гражданите, както и със смъртни случаи. В тази връзка от
Министъра на здравеопазваното са издавани редица заповеди, имащи за цел въвеждането на
противоепидемични мерки, целящи запазването на живота на българските граждани.
Такава е и Заповед № РД-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето (служебно известна на съда), с
която са въведени такива мерки. В т.13 и 14 на същата било посочено, че лицата, влезли на
територията на страна от дурги държави (допълнително посочени в заповед на министъра по
чл.61, ал.2 ЗЗ), се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома им или на друго място,
посочено за настаняване (в което лицето е посочило, че ще пребивава). Въведено е задължение
2
лицата, поставени под карантина, да не напускат домовете си или мястото за настаняване в
посочения 14 дневен срок. Със заповед № РД-01-334/04.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, лицата пристигащи от Кралство Великобритания (и други страни), се поставят
под карантина за срок от 14 дни с предписание, издадено от съответната здравна инспекция.
В настоящото наказателно производство категорично и неоспоримо доказано е, че
подс. Н. е влязла около 11,50 часа в РБългария на Аерогара Варна (което същата не оспорва). На
същата дата тя е била поставена под карантина с предписание № 200626/836681 на служител на
РЗИ – Варна, изготвено и връчено същия ден, съдържащо собственоръчно положен от нея подпис,
за срок от 14 дни, считано от 26.06.2020 г. В текстовата част на същото ясно е вписано, че същата
се поставя под карантина на адрес й в гр. Кюстендил, ул. "***“ № 8 и че началната дата и 14
дневен срок на карантината е от 26.06.2020 г. Посоченото предписание било отбелязано в
надлежната електронна система, извлечение от която е приложено по делото. Безспорно е също
така и обстоятелството, че на 04.07.2020 г. подс. Н. е направила опит да излезе от страната през
Аерогара София, като при съответната проверка било установено, че срока на предписанието не е
изтекъл. С последното си признато от самата нея действие подсъдимата е нарушила наложената й с
горецитираното предписание мярка да не напуска посочения там адрес, доколкото визирания в
предписанието 14 дневен срок към този момент не е бил изтекъл. Няма спор още, че са налице и
другите елементи от фактическия състав на чл.355, ал.2 НК, доколкото болестта КОВИД-19
представлява заразна болест и нарушението на предписанието е извършено по време на пандемия
и извънредна епидемична обстановка. В този аспект деянието е осъществено от обективна страна.
Деянието според съда също така е осъществено умишлено, като несъмнено подс. Н. е
съзнавала неговия противоправен характер. В процесното предписание ясно е упомената
началната дата на карантината – 26.06.2020 г. В него фигурира изрично разясняване на
задължението, че не следва да напуска адреса, посочен в последното за срока, в който е поставена
под карантина, удостоверен чрез положен от подсъдимата подпис. Защитата не оспорва положения
от нея подпис в този документ и няма как да се приеме субективното й незнание да не напуска
посочения при подготовката на предписанието адрес в град Кюстендил, поради което обоснован
е довода на първата инстанция относно нейното знание за нарушението на посочената карантина
от субективна страна. Изтъкнатите в тази насока доводи за липсата на умисъл от субективна
страна от подс. Н. относно деянието са неоснователни.
По горните съображения съдът разглежда описаното в обвинителния акт деяние на
подс. Н. за обективно и субективно доказано, но ведно с това – отличаващо се с ниска степен на
обществена опасност. В случая действително е налице нарушаване карантината от страна на
подсъдимата; но то е осъществено няколко дни преди нейното изтичане и същевременно по делото
не се съдържат данни същата да не е пребивавала на адреса си в гр. Кюстендил в периода от
26.06.2020г. до 04.07.2020 г.; респ. същата е спазвала до тази дата предписанието да не напуска
адреса си. Няма и никакви доказателства същата да е проявила симптоми на заболяване, което да
доведе до засягане на здравето на неограничен кръг лица. Несъмнено същата при отиването си на
Аерогарата е била с предпазно средство, а и впоследствие не е развила болестни симптоми, респ.
не е съществувала реална заплаха от разпространение на COVID-19, свидетелство за което е факта,
че е напуснала безпрепятствено страната след изтичането на предписанието- на 112.07.2020 г.
Следва да се отчете и мотива на подсъдимата за нарушение на карантината- опасността да загуби
работа си в чужда държава, което обстоятелство е било повод за действията й, свързани с
напускане на страната. Отделно от това същата не е осъждана; има изградени трудови навици.
Всичко гореизложено в своята съвкупност мотивира съда да приеме, че поведението й в случая не
може да се квалифицира като престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, независимо от
това, че формално покрива признаците на цитирания престъпен състав. В случая е налице
разпоредбата за малозначителност на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност на
деянието се явява явно незначителна и в този смисъл същото не е престъпно. Посочената
разпоредба е относима към всички състави, предвидени в специалната част на кодекса независимо
от тяхната обществена опасност и наказуемост.
Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 9, ал. 1 от НК, престъпление е това
обществено опасно деяние/действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от
3
закона за наказуемо. От своя страна, административното нарушение има своята легална
дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че то е деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание,
налагано по административен ред. Разликата между административно нарушение и престъпление
се състои в степента на обществената опасност, с оглед на което и предвид горепосочените
характеристики на деянието, същото в настоящия случай с оглед на по- ниската си степен на
обществена опасност следва да се квалифицира като административно нарушение. Посочените по-
горе обстоятелства обосновават извода, че в разглежданата хипотеза обществената опасност на
деянието е далеч по-ниска от обичайната за този вид инкриминирани деяния и е явно
незначителна. Налице е и ниска степен на противоправност на същото, поради което то следва да
се квалифицира като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето,
доколкото несъмнено подс. Н. е нарушила наложената й карантина, представляваща вид
противоепидемична мярка.
Това от своя страна предполага на основание чл. 305, ал. 6 от НПК подс. С. Н. да
бъде призната за невинна по повдигнатото обвинение, че е извършила престъпление по чл.355,
ал.2 вр. ал.1 НК и да бъде оправдана по него, като на основание чл.301, ал.4 НПК и чл.305, ал.6
НПК извършеното деяние следва да се квалифицира като административно нарушение по
чл.209А, ал.1 ЗЗ- затова, че на 04.07.2020 г. в гр. Кюстендил е нарушила противоепидемични
мерки по чл.63А, ал.1 от Закона за здравето, издадени против разпространението или появяването
на заразна болест по хората, определени със Заповед № РД 01- 371/30.06.2020 г. и отменена със
същата Заповед №333-12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадени на основание чл.
61, ал. 2 във вр. с чл. 63 и чл. 63в от Закона за здравето, като не спазила задължението си да не
напуска за срок от 14 дни, считано от 26.06.2020 г. до 09.07.2020г., адреса си в гр. Кюстендил, ул.
„***“ № 8, като деянието не съставлява престъпление.
Ето защо настоящият съдебен състав прие, че Н. е осъществила състав на посоченото
по- горе административно нарушение по чл. 209А, ал.1 ЗЗ, съгласно която разпоредба за деянието
е предвидено административно наказание глоба от 300 до 1 000 лева. Доколкото елементите от
състава на престъплението по чл. 355, ал.2 вр. ал.1 НК и административното нарушение от
обективна страна са идентични, разграничението между тях се извършва въз основа на възприетата
степен на обществена опасност на конкретно констатираното поведение на лицето. В
разглежданата хипотеза степента на обществена опасност не дефинира деянието като
престъпление, а като административно нарушение по посочения текст, поради което КнОС й
наложи наказание „глоба“ в размер на 500 лева. При определянето на размера на глобата
настоящият съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство мотива за
нарушение на карантината- целта й да полага труд; от друга страна- обстоятелството, че полага
такъв сочи, че тя разполага с финансови средства, поради което КОС й определи наказание- Глоба
в размер на 500 лева, съобразявйки се с това обстоятелство.
Във връзка с доводите във възивната жалба по отношение на законовия минимум на
кумулативното наказание „глоба“, с оглед оправдаването на подс. Н. по обвинението и налагането
й на наказание за административно нарушение, настоящата инстанция не дължи произнасяне. Но
следва да се отбележи в принципен план, че КОС не се съгласява с доводите за
незаконоустановеност на размера на глобата (защитата твърди, че минималния размер на глобата,
предвидена в чл.355, ал.2 НК е 10 лева). Това възражение е неоснователно. Действително
редакцията на текста буквално е: "... от десет до петдесет хиляди лева. ", което обаче не означава,
че мимимумът е 10 лв. Този извод се налага от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.
355, ал. 2 от НК, който съдържа по-тежко квалифициран състав на престъплението на чл. 355, ал. 1
от НК. Последният предвижда кумулативно наказания лишаване от свобода до три години и глоба
от хиляда до десет хиляди лева. От своя страна чл. 355, ал. 2 също предвижда кумулативни
наказания, като размерът на лишаването от свобода е завишен на пет години. Нелогично е
разпоредба, очертаваща по-тежко квалифициран състав и предвиждаща по-високо наказание
лишаване от свобода, да предвижда минимален размер на глобата стократно по-нисък от
минималния размер на глобата по основния състав. Аргумент в този смисъл може да се черпи от и
текста на чл. 47, ал. 1 от НК, намиращ се в общата част на НК, който засяга въобще наказанието
4
глоба като част от системата на наказанията, според която размерът на глобата не може да е по-
малък от сто лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си:


5
Съобщи за изтекли лични данни