О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….
град София, 23. 03. 2021 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
младши
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа
докладваното от младши съдия Малоселска в. гр. д. № 1465 по описа на Софийски градски съд за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
въз основа на въззивна жалба от П.Д.Ч. срещу решение № 103634 от 27. 05. 2020
г., постановено от Софийски районен съд, 52-ри състав, по гр. д. № 80962 по
описа за 2015 г. С посоченото съдебно решение районният съд изцяло е отхвърлил
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, предявен като
частичен от пълния размер от 40 000 лева, както и на имуществени вреди в
размер на 103 лева, ведно със законната лихва върху двете главници за периода
от настъпване на събитието – 17.04.2015 г. до окончателното плащане.
Въззивникът
обжалва решението като постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и на процесуалния закон. Твърди, че районният съд не е направил
задължителния доклад, не е разпределил доказателствената тежест и не е указал
за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства. Поддържа, че са
били допуснати нарушения във връзка със събирането и анализа на
доказателствата. Заявява, че районният
съд не е отчел извършеното в хода на делото увеличение на иска и не се е
произнесъл в цялост. Твърди, че фактическият състав на чл. 226 КЗ (отм.)
във връзка с чл. 45 ЗЗД е доказан. Обосновава размера на претърпените
неимуществени вреди. Иска от въззивния съд да отмени изцяло постановеното
решение, да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да осъди ответника да
заплати неимуществени вреди в размер на 8 000 лева (частичен иск от
40 000 лева, съгласно допуснатото от съда увеличение на иска), както и 103
лева за причинени имуществени вреди. Претендира законната лихва върху сумите от
датата на непозволеното увреждане до окончателното им изплащане. Претендира
разноски в полза на процесуалния си представител въз основа на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата заедно с ДДС.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество
и ответник „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД. Оспорва въззивната жалба като
неоснователна и незаконосъобразна. Твърди, че районният съд не е допуснал
посочените от въззивника процесуални нарушения. Твърди, че първата инстанция е
взела под внимание, ценила и обсъдила в съвкупност целия събран по делото
доказателствен материал. Заявява, че правилно въз основа на съдебната
автотехническа експертиза районният съд е приел липса на противоправно
поведение от водача на крана. Оспорва основателността на акцесорния иск за
лихва. Оспорва който и да е от процесуалните представители да е регистриран по
ЗДДС и по делото няма доказателства за такова плащане. Иска от въззивния съд да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Въззивният съд
констатира, че след постановяването на обжалваното решение Софийският районен
съд е бил сезиран с искане за допълването му (л. 36 от втория том). Районният
съд е дал указания на страната да представи доказателства за твърдяното
изменение на иска. В предоставения срок с молба от 18.09.2020 г., приета с вх.
№ 25132680/23.09.2020 г. /неправилно
пришита в кориците на въззивното дело и намираща се на л. 20 – л. 21 от същото/
страната е представила заверен препис от молба за изменение на иска. Съставът
на въззивния съд констатира, че същата молба /в оригинал/ е приета в съдебното
заседание на 22.06.2018 г. от председателстващия съдебния състав съдия,
разглеждащ делото към посочения момент, за което обстоятелство е направено
отбелязване върху молбата, като е разпоредено същата да се приложи по делото,
но и към настоящия момент молбата се намира прикачена към задната корица на
гр.д. № 80962/2015 г., том I от същото.
Съгласно
правилото на чл. 78, ал. 6 ПАС /действащ към 22.06.2018 г./ всички книжа, които
постъпват или се съставят по делото, се прикрепват последователно в папката и
се номерират. В конкретния случай това изискване не е изпълнено по отношение на
молбата за увеличаване на размера на предявения иск, но за съставът на
въззивния съд не съществува съмнение, че такава молба е депозирана по делото,
съответно, че съдът е бил сезиран с искане по реда на чл. 214 ГПК за
увеличаване размера на иска, предявен като частичен.
Изменението на
иска само досежно неговия размер /увеличение или намаляване на иска/ не
съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, като същото е
допустимо да бъде направено до приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК допускането
на увеличението на иска не се предпоставя от извършване на преценка от страна
на съда дали това е уместно с оглед защитата на ответника. Ето защо не е налице
процесуална пречка СРС да произнесе по искането за допълване на решение, с
което е сезиран в срока за обжалване на решението.
Няма данни СРС
да се е произнесъл по така направеното искане по чл. 250 ГПК. При това
положение въззивното производство е образувано преждевременно и следва да бъде
прекратено, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по искането за допълване на решението.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА в. гр. д. № 1465 по описа на Софийски градски съд
за 2021 г., II-В въззивен състав.
ВРЪЩА делото на
Софийския районен съд, 52-ри състав, за произнасяне по молба с входящ номер
5084625 от 30.06.2020 г./пощенско клеймо 25.06.2020 г./.
След връщане
на делото на СГС същото следва да бъде разпределено на настоящия докладчик,
съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.