№ 322
гр. Елин Пелин, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20231820100657 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Горна Малина,
Софийска област, срещу П. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ..........., с която се иска
признаването за установено, че дължи сумата от: 20000 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем от 26.11.2021 г., ведно със законна лихва от 30.08.2022 г. датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и
разноските по делото. Твърди се, че между страните е налице валидно сключен договор за
паричен заем. Договорът е сключен на 26.11.2021г., като заемодателят - ищеца в настоящето
производство - Р. С. се е задължил да предаде сумата в размер на 20000 лева на ответницата -
П. Т., а тя от своя страна се е задължила да върне сумата по реда и условията на сключения
договор. По силата на сключения договор предаването на сумата е станало в брой, при
подписване на договора за заем. Заемателят - ответница в настоящето производство - П.
Тодоров се е задължила да върне сумата в срок от 30 дни от получаване на покана за нейното
връщане. На основание чл. 2.3. от сключения договор е изпратена показа за връщане на
заетата сума, която покана е получена лично от ответницата на 27.07.2022 г. Респективно
срокът за връщане на заетата сума е изтекъл на 28.08.2022 г.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата П. В. Т., като
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че искът е
неоснователен. Твърди, че не е получила сумата от 20000 лева при подписване на договора
за заем.
В съдебно заседание ищецът Р. Д. С. чрез процесуалния си представител адв. Н. поддържа
исковете.
1
В съдебно заседание ответницата П. В. Т. чрез процесуалния си представител адв. П.
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди, че не е доказано предаването на
сумата на ответницата, като сключеният писмен договор за паричен заем имал характер на
предварителен такъв.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. д. № 904/2022 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, че е
била издадена заповед № 583/31.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът П. В. Т. да заплати кредитора
Р. Д. С. сумата от 20000 лева главница и 400 лева разноски за държавна такса. Допуснато е
незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
Ответницата е подала на 03.05.2023 г. възражение срещу заповедта, която била връчена на
05.04.2023 г. заедно с покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В.Ц. с район на действие ОС
София.
Видно е договор за паричен заем от 26.11.2021 г. с нотариална заверка на подписите,
положени от Р. Д. С.-заемодател и П. В. Т.-заемател, че заемодателят се задължил да предаде
сумата от 20000 лева, а заемателят се задължил да върне заемната сума по реда и съгласно
условията в договора. В чл. 2 от договора е уговорено „(1) Предаването на заемната сума от
Заемодателя на Заемателя ще се извърши в брой. (2) Заемната сума ще бъде предадена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на настоящия договор. (3) Заемната сума следва
да бъде върната от Заемателя в срок до 30 дни считано от получаването на покана за
нейното връщане. (4) Заемателят посочва изричен адрес за връчване на поканата по т.2.3. от
настоящия договор, а именно: ............ При промяна на посочения адрес Заемателят следва да
уведоми писмено Заемодателя.“. В чл. 3 от договора е посочено, че „Заемодателят е длъжен
да предаде в собственост на Заемателя заемната сума по реда и в сроковете съгласно т. 2 от
настоящия договор.“. В чл. 4 от договора е посочено, че: „(1) Заемателят има право да
получи заемната сума в определения размер по реда и съгласно условията на настоящия
договор. (2) Заемателят може да върне предсрочно дължимото по настоящия договор след
като е уведомил за това Заемодателя.“. В чл. 5 от договора е посочено: Заемателят е длъжен
да върне полученото по договора по реда и съгласно уговорените с настоящия срокове и
условия. Според чл. 6 „в случай че Заемателят не върне заемната сума в уговорените
срокове, същият дължи неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден /за всеки ден, в
който се намира в положение на забава/, но не повече от 20% /двадесет/ от заемната сума.“.
Условията на настоящия договор могат да бъдат променяни при наличие на съгласие на
страните, изразено в писмена форма (чл. 7 от договора). За неуредените от договора въпроси
се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство на Република България (чл. 8 от
договора).
Представена е покана за доброволно изпълнение от Р. Д. С. до П. В. Т., в която на основание
чл. 2.3 от сключен договор за паричен заем се иска връщане на получена в заем сума от
20000 лева в срок от 30 дни от получаване на поканата, като е посочена банкова сметка на Р.
2
Д. С.. Представена е разписка от Спиди, че на 27.07.2022 г. е получена пратката от П. Т. с
адрес ............
Установява се от показанията на свидетелката Д.М.П., че живее на семейни начала с ищеца
Р. Д. С. от 20 години. Свидетелката ........ сочи, че П. В. Т. била тяхна приятелка от близо
десет години, като последната работила в Сити кеш – бързи кредити. Свидетелката ........
сочи, че Р. Д. С. теглил кредит от Банка ДСК от 60000 лева, за да „оправят жилището си“. П.
В. Т. знаела, че е теглен такъв кредит, затова ги попитала дали могат да й услужат с 20000
лева за два месеца, защото тя също искала да тегли кредит, но не казала точно за какво са й
необходими тези пари. Свидетелката ........ и ищеца Р. Д. С. решили да дадат исканите пари
на П. В. Т., но й казали, че искат да оформят документ при нотариус в гр. Елин Пелин. П. В.
Т. им казала, че не искала да се разчува в гр. Елин Пелин, затова тримата отишли при
нотариус в гр. София. Свидетелката ........ сочи, че след подписване на документа при
нотариус в София в тяхната кола дали парите на П. В. Т. в банкноти от 10, 20, 50 и 100 лева,
като в колата били само тримата, след което докарали П. в гр. Елин Пелин. След това
търсили П. по Месинджър, но последната им казвала, че очаква всеки месец да я одобрят за
кредит.
Съдът прецени показанията на свидетелката Д.М.П. съобразно чл. 172 ГПК предвид нейната
заинтересованост като живееща на семейни начала с ищеца. Съдът намира, че показанията
на свидетелката Д.М.П. са последователни, логични и се подкрепят от представения писмен
договор за паричен заем от 26.11.2021 г., поради което съдът ги кредитира изцяло.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при
оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти
съобразно наведените възражения.
В случая ответницата излага доводи в насока недоказаност на предаването на сумата от
20000 лева, като твърди, че било поето задължение за даване на такава сума в договор за
паричен заем от 26.11.2021 г., но заемодателят не предал парите. Следва да се отбележи, че
ответницата не оспорва формалната или материална доказателствената сила на договора за
паричен заем от 26.11.2021 г. като частен свидетелстващ документ.
Неоснователни са доводите на ответницата за недопустимост на свидетелски показания.
3
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато
спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености т. е. ако страните спорят за значението на отделни уговорки или
когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната
обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът
може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на
преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му (в този смисъл -Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018
г., IV г. о., ГК).
При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора
съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните;
тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора,
изследвайки доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната обща воля на
страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в
договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за
противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в
отношенията между страните по договора. При изясняване на действителната обща воля на
страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът;
поведението на страните преди и след сключването му - характера на преговорите за
сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е
приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за
смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за
значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е
сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните (Решение № 546 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК).
Съдът намира, че от представеният договор за паричен заем от 26.11.2021 г. с нотариална
заверка на подписите се установява постигнатото съгласие между страните за предаване от
ищеца и получаването в заем на ответницата на сумата от 20000 лева. В писмения договор
за паричен заем от 26.11.2021 г. е уговорено, че сумата ще бъде предадена при подписването
му. Действително е било възможно да се състави допълнителна разписка за предаването на
парите, което щеше да облекчи доказването, но не са налице доказателства, които да
противоречат на показанията на свидетелката Д.М.П., че предаването на цялата сума е
станало след подписване на договора за заем при нотариус.
С оглед горното искът е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските:
4
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към
нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 800 лева, от които: 400 лв. за държавна такса
в заповедното производство и 400 лева за държавна такса в исковото производство. С оглед
изложеното ответницата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 800 лева за направените от него разноски по делото.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ..........., дължи на Р. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: с. Горна Малина, Софийска област, сумата от: сумата от: 20000
лв. (двадесет хиляди лева), представляваща главница по договор за паричен заем от
26.11.2021 г., ведно със законна лихва от 30.08.2022 г. датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА П. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ..........., ДА ЗАПЛАТИ Р. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: с. Горна Малина, Софийска област, сумата от 800 лв. (осемстотин лева)
за направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5