Р Е Ш Е Н И Е
№…………./…….12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРEДСЕДАТЕЛ:МАЯ НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1474 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 5873/13.05.2019г. на И.Л.С.,чрез процесуален представител адв.И.И. -ВАК, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20127180401407 по опис на С.К.–Д. – ЧСИ, рег.№ 718,
КЧСИ против Разпределение на
постъпили суми по изпълнителното дело
от 15.03.2019г., предявено на
страните с протокол от 10.05.2019г.
Извършеното разпределение е оспорено, със следните аргументи: 1. Съдебния изпълнител не е спазил
реда на привилегиите по смисъла на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД , като в т.1 не е
ясно посочената сума от 3 562.20 лева –вземане за такси и разноски не е
ясно как е формирана, не са изброени по кои фактури и сметки и за какво и какви
действия са заплатени тези суми. От там не може да се установи дали сумата е за
разноски по обезпечението и принудителното изпълнение т.е. дали се ползват с
привилегия. Излага се аргумент, че дори и да са такива, то те не ползват
останалите кредитори, в случая държавата. Освен това в нарушение на чл.79 от ЗЧСИ тези фактури и сметки не са връчени
на задълженото лице.
2. Твърди
незаконосъобразност на обжалваното постановление, в т.2 като не е
индивидуализирано вземането на Община Варна
по период и за какво точно е. Таксата
по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 1127 лв. с ДДС не е посочен точния начин за
изчисляване и не е връчен документ на
длъжника.
3. В т.3 посоченото
вземане на ипотекарния кредитор, не е
посочената точната сума, от която се приспада, с каква сума се приспада.
Таксата по т.26 от ТТЧСИ не е индивидуализирана по основание и размер. ЧСИ не е изготвил и връчил на длъжника сметка за
таксите и разноските.Не е ясен материалния интерес върху който се определя
пропорционалната такса. Длъжника не може да се запознае с частта от вземането,
което погасява, като с това се нарушава правото му на защита.
Твърди се, че за
установяване размера на дължимите разноски, такси, лихви и др. вземания по
изп.дело по вид, размер период, ЧСИ е следвало да назначи ССЕ
т.к. за това се изискват специални знания.
4. Оспорва се
разпределението, в частта която има характер на постановление за разноски, като
се излага, че същите не са й
връчени и не са конкретизирани.
Отправено е искане
обжалваното разпределение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно,
като извършено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон и необоснованост. Претендира
присъждане на разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата – „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК
********* – взискател по изпълнителното дело, редовно уведомен, в
срок е депозирал становище, в което излага,
че жалбата е неоснователна, а направеното разпределение законосъобразно и
правилно.
Ответниците по жалбата - НАП Варна и Община Варна, редовно
уведомени не са взели становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ С.К.–Д. е
приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални
действия. Изложил е доводи за неоснователност на жалбата. Излага, че е спазена разпоредбата на чл.136 от ЗЗД , както и посочените такси и
разноски са правилно определени, за което не се изискват специални знания т.к.
се касае за прости аритметични сметки.
Приложил е копие от изпълнително дело.
Варненският
окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към
изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално
легитимирано да обжалва лице – длъжник по
изпълнително дело, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
По основателността на
жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От данните в приложеното изпълнително дело се
установява следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №
20127180401407 е образувано на основание
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 4323/2012г. по описа на ВРС, в полза на
„Юробанк България "АД, ЕИК *********, гр.София, с който длъжниците И.Л.С.,
ЕГН ********** и О. Д. С., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** 20 са осъдени
да заплатят сумата от 175 118.14 швейцарски франка лева главница по договор за
банков кредит, 15 771.69 швейцарски франка договорна лихва, 1 076.35 швейцарски
франка такси по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 10 499.82 лева съдебно-деловодни разноски по издаването на
изпълнителния лист.
За обезпечаване на гореописаното задължение
длъжникът И.Л.С. и О. Д. С. са учредили договорна ипотека върху следния свой собствен
недвижим имот, притежаван в СИО:МАГАЗИН
№ 1, находящ се в гр. Варна, община Варна, ул. „Цар Самуил" № 20,
разположен на приземен етаж, с площ от 53.21 кв.м., при граници: магазин № 2, офис № 1, стълбище, ул. ,Дар
Самуил", калкан и вътрешен двор, ведно
с прилежащото му СКЛАДОВО - ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
без посочен номер в документа за собственост, с
площ от 16.51 кв.м., при граници: изби № № 1,9,10, коридор, ул. „Цар Самуил" и калкан,
както и 4.9239
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото с площ от 320 кв.м., съставляващо УПИ № IX - 11, в кв. 52
по плана на 8-ми микрорайон на гр. Варна;
Вземането е обезпечено с учредена
в полза на банката договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията -
Варна, на 29.07.2008 г., акт № 14, том XIX, вх. per. № 21820;
Изпълнението е насочено към
ипотекирания имот, извършен е опис и са проведени множество публични продани.
На 09.11.2018г. по делото е депозирана молба „С.Г.
Груп" ООД, ЕИК *********, с правно основание чл.429 от ГПК, в качеството
му на частен правоприемник на взискателя на основание договор за цесия на
взимането, обективирано в изпълнителния лист по делото. Цесионерът е представил
писмени доказателства договор за цесия на вземането по изпълнителното дело, а
на 21.02.2019г. цесията е отбелязана в АВ към договорната ипотека.
Насрочена е публична продан за периода 21.01.2019г.
до 21.02.2019г. относно ипотекирания недвижим имот. На 22.02.2019г. е съставен
протокол за постъпилите наддавателни предложения и като единствен наддавач за
купувач е обявен взискателят - ипотекарен кредитор „С.Г. Груп"ООД за
сумата от 108 000 / сто и осем хиляди/ лева.
На 15.03.2019г./годината е посочена като 2018г./ е
изготвен обжалваният акт, предявен на
страните на 10.05.2019г.;
Като присъединени взискатели по делото са
констатирани само присъединените по право - Община Варна за дължимите за имота
данъци с привилегия по чл.136 т.2 от ЗЗД - от неговата стойност, и Държавата за
дължимите към нея взимания, съгласно приложените удостоверения.
На л. 883 и 885 от
дело са приложени справки от НАП Варна за налични задължения на длъжниците.
На л. 912- 914 са
приложени справки от Община Варна за
неплатени задължения на длъжниците към дата 29.03.2019г.
На л. 897 – 900 е
приложен Протокол за извършено погасяване от 15.03.2019г. на постъпила от И.С.
сума в размер на 838.00лева, издадени са фактури от същата дата.
С протокол от 15.03. 2019 г. е
извършено предварително разпределение съгласно чл. 460 ГПК и са определени
сумите, които взискателят, обявен за купувач на имота е задължен да внесе за
удовлетворяване на вземанията на другите взискатели, както следва:
1) На осн. чл. 136 т. 1 от ЗЗД
-3562.20лв. платени авансово и подлежащи на връщане на взискателя такси и
разноски .
2) На осн. чл. 136 т. 2 ЗЗД сумата
от 11 239.38 лева, дължими на
Община Варна, съставляваща неплатен данък за недвижимия имот, начислена т.26 по
ТТРЗЧСИ -1127 лв. с ДДС .
3) На осн. чл. 136 т. 3 от ЗЗД -
вземания на ипотекарния кредитор „С.Г.Груп“ АД
с определена т.26 от ТТРЗЧСИ -2 436.94 лв. с ДДС.
В следващата точка ЧСИ е изброило
дължими , но невнесени такси по изпл.дело в общ размер на 564.10 лв.,като в
тази разпределението има характер на постановление за разноски.
Посочена
е сума за внасяне с оглед възлагане на имота 15 367.42 лв.,от които :
4126.04 към ЧСИ, 11239.38 лв. към Община Варна , 2.00 лв. банкови такси.
По делото е прието писмо, справка от
ЧСИ, в която по указания на съда са посочени таксите по пера и стойност
формирали сумата от 3562.20лв.,посочена в т.1 от разпределението, като видно от
същата в нея фигурират събрани такси, които не касаят конкретния
изпълнителен способ , а именно публична продан на недвижим имот, а др.
такива , напр. такси към КАТ.
По делото е прието
заключение по ССЕ.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване,
какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или
частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по
изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. В
разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по
искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право да
събере служебно от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител е
длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално
към момента на изготвяне на разпределението. Редът за удовлетворяване на
вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото на съразмерно удовлетворяване
на вземания с еднакъв ред съгласно чл. 136, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл.460 ГПК, ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Основателни
са възраженията на жалбоподателя касателно сумите по т.1 и 3 от
разпределението. Въззивният съд намира, че в акта на ЧСИ от 15.03.2019г. , с което е извършено разпределение
на постъпилите по изп.дело суми по т.1, същите не са конкретизирани по пера, не е посочено на какво основание са
дължими, как са изчислени и формирани, поради което
не може да се извърши преценка досежно правилността на разпределението им, а
именно дали сумите са действително дължими, респективно платени и по делото се
съдържат доказателства за това. Представената по делото справка от ЧСИ за
сумата от 3 562.20 лева, макар и по конкретна/посочване на по точки от ТТР
към ЗЧСИ не дава яснота, кои от събраните предварително такси и разноски по
изпълнението са от привилегията на т.1 в чл. 136 от ЗЗД, доколкото не всички
авансово внесени такси от взискателя се ползват с посочената привилегия, а само
тези които са за конкретния изпл.способ , от който са постъпилите по делото
суми. Съгласно мотивите и решението по Тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК по т.д. № 2/2013г. на ВКС в този ред не се
включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни
способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът
не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи,
които не са приложени,т.е. преценката следва да е конкретна относно способа ,
от който са реализирани събраните суми. С право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията на първоначалния взискател за разноските
за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана
върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се
разпределят;но когато в разпределението участват присъединени кредитори със
специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, те се включват след
тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват
и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ - преди техния ред.В настоящия случай при
липса на изготвена и предявена на длъжника сметка за таксите и разноските , не
може да се направи преценка относно точната сума на разноските с привилегия по
т.1 на чл.136 от ЗЗД, доколкото видно от посоченото от ЧСИ в справката към сумите са включени и такива разноски не
касаещи изпл.способ въз основа, на който е събрана сумата подлежаща на
разпределение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя по т.2 от разпределението. Община Варна се
ползва с привилегията по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД от размера на дължимите от длъжниците, вкл.
жалбоподателя данъци.Същите са посочени в изисканите от ЧСИ, приложени по дело
и описани в обжалвания акт – Удостоверения от 25.02.2019г. Таксата по чл.26 от
ТТЗЧИ обаче не е определена правилно по
б.“г“ от разпоредбата.
В т.3 от разпределението сума изобщо не е посочена.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че в разпределението следва достатъчно подробно да се посочи откъде
произтичат вземанията на всички взискатели, както
същите да бъдат индивидуализирани - фактическите и правни основания за
възникването им, тъй като при преценка на законосъобразността на
разпределението съдът не може да изхожда от предположения, а от установени
факти.
По изложените съображения съдът намира, че
разпределението от 15.03.2019г. е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено и делото върнато на ЧСИ С.К.–Д.
за изготвяне на ново разпределение с конкретизиране на сумите по пера, начин на формиране и
основание
при спазване на установената в чл. 136 ЗЗД поредност.
По отношение на разпределението
имащо характер на постановление за разноски.
По правилото на чл.
79, ал.2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е длъжен да изготви сметка, която да
връчи на задълженото лице, с точно съдържание: приложената разпоредба,
материалният интерес при пропорционалната такса, сумите за дължими такси и
допълнителни разноски, последиците при неизпълнение. Според т. 2 от Тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК по т.д. № 3/2015г. на ВКС, всеки акт на
съдебния изпълнител за разноските по изпълнението подлежи на обжалване, на
основание чл. 435, ал.2 ГПК.
Дължимостта на разноските
в изпълнителното производство е уредена от разпоредбата на чл. 79 от ГПК.
Същите са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ГПК изключения. Таксите по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа –
чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ.
В настоящия
случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези изключващи
отговорността на длъжника за разноски, поради което същите следва да бъдат
възложени в тежест на същия. В жалбата си въззивникът не е посочил конкретни оплаквания относно
размера им, а общо ги е оспорил с
твърдения, че не са му връчени и не е посочено как са изчислени. Видно от
материалите по делото, именно с предявяване на разпределението, за което
длъжника е надлежно уведомен, същия е уведомен и за начина на формиране на
приетите по делото разноски по изпълнението. Посочено е основанието за
начисляването на всяка една от таксите по съответната точка от ТТР към ЗЧСИ,
като по изпълнителното дело се съдържат доказателства да са извършени
съответните изпълнителни действия. Ето защо в тази част жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
По искането за
разноски в настоящото производство.
Такива следва да
се присъдят в полза на жалбоподателя в размер на 348.00 лева/ съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им/, като
адвокатското възнаграждение се дължи по чл. 38 ал.1 от ЗАд. С оглед изхода на
спора държавната такса и адвокатското възнаграждение следва да бъдат присъдени
за една втора от поисканата сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Разпределение от 15.03.2019г. предявено на страните с протокол от 10.05.2019г. на
постъпили суми по
изп. дело № 20127180401407 по опис на С.К.–Д. – ЧСИ, рег.№ 718,
КЧСИ, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на ЧСИ С.К.–Д. за изготвяне на ново разпределение съобразно
дадените в съобразителната част на настоящото решение указания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5873/13.05.2019г. на И.Л.С.,чрез процесуалния си представител адв.И.И. -ВАК,в частта срещу разпределение от 15.03.2019г. имащо
характер на постановление за разноски по изп. дело № № 20127180401407 по опис на С.К.–Д. – ЧСИ, рег.№ 718,
КЧСИ.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.И. -
ВАК сумата от 100.00/сто/ лева , на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр.
чл. 38 ал.1 от ЗАд.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.С. ЕГН ********** сумата от 248.00/двеста
четиридесет и осем/ лева, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението в частта , с която е оставена без уважение
жалбата относно разноските е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
В останалата част решението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.