Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 532/26.11.2020г.
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА , ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември , през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА,адм.д.№430/2020г. по описа на съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба от Л.А.К. ,лично и като представляващ ЕТ“ИВ-А*** -Л.К.“с Е*** ,със
седалище и адрес на управление:*** против Решение по жалба срещу Постановление
за налагане на обезпечителни мерки №135/04.09.2020г. ,издадено от директора на
ТД на НАП-Велико Търново,с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки,изх.№С200012-022-0047072/24.07.2020г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново,офис Монтана.
С жалбата се иска отмяна на обезпечителната
мярка ,наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200012-022-0047072/24.07.2020г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново,офис Монтана,поради фактът ,че
не са спазени изискванията за налагането й по чл.195 ДОПК и чл.198,ал.3 ДОПК.Наложена е възбрана върху единствено и неподеляемо жилище на длъжника
,което е несеквестируемо и попада в изключенията по чл.213,ал.1,т.2 ДОПК.Сочи ,че
жилището е собственост на физическото лице Л.А.К. ,не на едноличния търговец и
не може да отговаря за задължения на търговеца,а също ,че е прехвърлил
търговското предприятие като съвкупност от права ,задължения и фактически
отношения на друго лице В*** Н*** С*** ,който не е отразил промяната в
търговския регистър.Прилага и договора за продажба на търговско предприятие/л.18/.
В съдебно
заседание ,чрез процесуалния си представител адв.З.М. иска отмяна на
обезпечението ,инкорпорирано в постановлението за налагане ,потвърдено с
Решение на директора на ТД на НАП-Велико Търново.Претендира и деловодни
разноски,съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на
НАП-Велико Търново ,чрез юрк.Бойка Д*** в
съдебно заседание излага становище за неоснователност на подадената жалба и
иска потвърждаване на обжалваното решение на директора на ТД на НАП-Велико
Търново,като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение,за което
представя списък по чл.80 ГПК.Представя и писмено становище.
Въз основа на събраните доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С200012-022-0047072/24.07.2020г. на старши публичен изпълнител при
ТД на НАП-Велико Търново,офис Монтана е наложена възбрана върху земеделски земи
и гори ,находящи се в землището на с.Белотинци,обл.Монтана,както и върху
апартамент със застроена площ 42,26кв.м. ,находящ се в гр.Монтана,ж.к.“М*** “.Постановлението
е наложено за обезпечение на публично вземане по изпълнително дело №12080000461/2008г.
, в размер на 217 666,58лв.,в това число лихва 98 087,77лв. и главница
119 578,81лв.Същото е връчено на длъжника на 05.08.2020г. и срещу него е
подадена жалба вх.№70-00-129/11.08.2020г.по описа на ТД на НАП-Велико Търново
,офис Монтана , с искане да се отмени обезпечението ,наложено върху единствено
и неподеляемо жилище на длъжника ,при изключението на чл.213,ал.1,т.2 ДОПК. С
договор за продажба на търговско предприятие от
29.06.2017г. ,заверен нотариално
с рег.№3119/29.06.2017г.и рег.№3120,т.1,акт 123,на нотариус с рег.№599на
Нотариална камара , е прехвърлил търговското предприятие на друго лице-В***
Н*** ,като купувачът не е вписал продажбата в търговския регистър,т.к. няма
регистриран ЕТ.С уведомление изх.№14215/14.08.2020г. длъжника е уведомен ,че
следва да отстрани нередовности по жалбата,т.к. върху жалбата е положен отпечатък от десен палец ,но липсва
приподписване от двама свидетели, съгласно чл. 579,ал.2 от ГПК.След
отстраняване на нередовността ,чрез подаване на жалба
вх.№19540/28.08.2020г./л.11/ ,върху която освен отпечатък от десен палец има
и приподписване от двама свидетели ,същата е приета за
редовна и допустима ,като с Решение№135/04.09.2020г. директора на ТД на
НАП-Велико Търново се е произнесъл по основателността й ,като я е отхвърлил
,като неоснователна, и е потвърдил ,като правилно и законосъобразно Постановление
за налагане на обезпечителни мерки ,изх.№С200012-022-0047072/24.07.2020г. на старши
публичен изпълнител при ТП на НАП-Велико Търново,офис Монтана.При така изяснена
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №135/04.09.2020г., с което на основание чл.
197, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП –Велико Търново е оставил без
уважение жалби с вх. № 70-00-129/11.08.2020 г. и с вх.№18359/13.08.2020г./според
съда допусната техническа грешка вх.№19540/28.08.2020г.на л.11/,и двете по
описа на ТД на НАП-Велико Търново-офис Монтана , подадена от Л.А.К. , като представляващ ЕТ“ИВ-А*** -Л.К.“с
Е*** ,със седалище и адрес на управление:***, и е потвърдил Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С200012-022-0047072/24.07.2020г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново,офис Монтана, като правилно и законосъобразно.
Съдът
намира жалбата срещу Решение № 135/04.09.2020г. на Директор на ТД на НАП
–Велико Търново за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен
интерес от оспорването, като жалбата е подадена в рамките на преклузивния
седемдневен срок по чл.
197, ал. 2 от ДОПК.Решението е връчено на оспорващия на 12.09.2020г./л.10/,а
жалбата срещу него –на 18.09.2020г,видно от пощенско клеймо на л.6.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
,по следните съображения:
В жалбата са изложени съображения, които в
общи линии преповтарят тези ,съдържащи се в жалбата до Директора на ТД на НАП
Велико Търново. На тези оплаквания са дадени подробни отговори в решението,
които се споделят и от настоящия съд.
Безспорно, е че установените размери на
публичните задължения са в „особено големи размери“ по см. на чл.93,т.14 от ДР
на НК.Размерът на тези задължения не са предмет на настоящето производство, но
не е спорно между страните, че същите са в общ размер на 217 666,58лв с
лихвите.
Безспорно е ,че е налице висящо изп.дело№12080000461/2008г.в
ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана , срещу жалбоподателя-едноличен търговец
,за задължения в размер на 217 666,58лв.,в това число лихва 98 087,77лв. и
главница 119 578,81лв. Висящността му предполага и нуждата от евентуално
обезпечаване на установените с окончателен акт задължения.
Обжалваното решение и постановлението на
публичния изпълнител, потвърдено с него, са издадени от компетентни органи в
кръга на предоставените им правомощия по чл. 195
и чл.
197, ал. 1 от ДОПК, в съответната
писмена форма и са мотивирани. Спазени са разпоредбите по издаването им и не са
допуснати съществени нарушения, обосноваващи основание за обявяване на
нищожност или незаконосъобразност на процесуални основания.
Основното
възражение на оспорващия се свежда до незаконосъобразността при налагане на
възбрана върху недвижим имот-апартамент от 42,26кв.м. в ж.к. „М*** “ в
гр.Монтана ,поради несеквестируемост на жилището ,което е единствено на
длъжника и е неподеляемо и в тази връзка неспазване на нормата на чл.198,ал.3 ДОПК.
На първо място ,следва да се разграничат
общите основания за отмяна на обезпечителните мерки по чл.
197, ал. 3 от ДОПК, които не са
поставени в зависимост от вида на мерките, от специфичните основания по чл.
198, ал.
3 от ДОПК, свързани с несеквестируемостта на имуществото, върху което те се
налагат, които касаят само запора и възбраната.
Съгласно
чл.
198, ал. 1, т. 1 от ДОПК обезпечението се извършва с налагане на възбрана
върху недвижим имот или кораб, а в чл.
198, ал. 3 от ДОПК е регламентирано,
че "Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху
имуществата по чл. 213. "
В чл. 213
от ДОПК, озаглавен "Имущество, подлежащо на принудително
изпълнение" е предвидено, (ал. 1) че принудителното изпълнение се насочва
върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: т. 1. вещите за
всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна,
топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по
списък, одобрен от Министерския съвет; т. 2. единственото
жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника
и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако
при тези условия жилището е реално поделяемо; т. 3. сумите по сметки в банки в
размер до 250 лв. за всеки член от семейството; т. 4. земеделските земи – до
една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от
длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за
обработването им инвентар; т. 5. трудовото възнаграждение, обезщетението по
трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд ,пенсията или
стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно.Тези
специални норми са неприложими в случая ,където приложими са общите норми на
чл.197,ал.3 ДОПК.
Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа; б) не съществува изпълнително основание; или в) не са спазени
изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.121,ал.1
и чл.
195, ал. 5 ДОПК.
Първото отменително основание по чл.
197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване
на устните състезания по делото, от дружеството не са представени доказателства за учредено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни
книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложената възбрана .
Второто отменително основание по чл.
197, ал. 3, пр. 2 ДОПК в случая също не е налице.Безспорно е, че
задълженията са окончателно определени и за тяхното събиране е образувано
изпълнително дело №12080000461/2008г.в ТД на НАП-Велико Търново,офис Монтана,т.е
същите са изискуеми и подлежат на събиране,при което правилно са наложени
обезпечения.Следователно налице е изпълнително основание за събиране на
публичното вземане.
Спорно е третото отменително основание по чл.
197, ал. 3, пр. 3 ДОПК - дали предварителните обезпечителни мерки са
наложени при спазване на изискванията по чл.121,ал.1 ДОПК,касаещ ревизионно
производство ,което в случая не е налице,и по чл.
195, ал. 5 ДОПК,който изисква в случаите на уведомяване по реда на чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1, когато от
данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната
документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето
дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител може
да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано
искане от орган по приходите. В случая, търговското предприятие е прехвърлено
от оспорващия на друго лице и няма доказателства да е уведомена НАП за това
прехвърляне ,като по делото е представено като доказателство договора за
прехвърляне на търговско предприятие. Независимо от този факт обаче ,за задълженията на фирмата си
едноличният търговец (ЕТ) отговаря с цялото имущество на фирмата си, както и с
цялото си лично и съпружеско имущество (неограничена имуществена отговорност).
Това е така, защото при регистрацията на ЕТ не възниква нов правен субект, т.е.
едноличният търговец и физическото лице, което го е учредило, са един и същи
правен субект.При това
положение ,наложената възбрана следва да остане да тежи върху имуществото на
оспорващия ,с оглед постигане на основната й цел-да обезпечи имущество на
длъжника за погасяване на задълженията му по изп. дело№12080000461/2008г.в ТД
на НАП-Велико Търново , за задължения в размер на 217 666,58лв.,в това число
лихва 98 087,77лв. и главница 119 578,81лв.Спазен е и принципа на
съразмерност при налагане на мярката,съгласно чл.195,ал.7във вр. с ал.5 от ДОПК,който
гласи: Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.
В предвид гореизложеното,Решение№135/04.09.2020г.на
директора на ТД на НАП ,се явява правилно и законосъобразно и съответства на
материалния и процесуалния закон и целта на закона и следва да се потвърди.Жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При направено искане за разноски от ответника
,чрез процесуалния му представител юрк.Димитрова същите му се следват с оглед
изхода на делото,на основание чл.161 от ДОПК , в размер на 500лв. ,определен по
чл.8,ал.3 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.197 ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.К. ,лично и като
представляващ ЕТ“ИВ-А*** -Л.К.“с Е*** ,със седалище и адрес на управление:***
против Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки №135/04.09.2020г.
,издадено от директора на ТД на НАП-Велико Търново,с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки,изх.№С200012-022-0047072/24.07.2020г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново,офис Монтана.
ОСЪЖДА Л.А.К. ,лично и като представляващ
ЕТ“ИВ-А*** -Л.К.“с Е*** ,със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
ТД на НАП-Велико Търново разноски ,представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 500/петстотин/ лв., на основание чл.161,ал.1 ДОПК във вр. с чл.8,ал.3
от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,съгласно
чл.197,ал.4 от ДОПК.
АДМ. СЪДИЯ: