Определение по дело №215/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 151
Дата: 7 февруари 2018 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510100215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

      ГО,V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

07.02.

 

            2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            215

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.45, вр. с чл.86 от ЗЗД.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 604/2014г. по описа на Дупнишкия районен съд, ответникът бил признат за виновен в това, че на 25.11.2012г., около 04.00 ч. в гр. Дупница, на ул. “Втори януари" № 2, в преддверието на заведение "КЛУБ 13“, е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен преден зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, престъпление но чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, предл. ІІІ, алт. 2 от НК и му е наложено наказание  лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Ищецът твърди, че от това увреждане на здравето му - избиването на първи горен преден зъб, претърпял болки и страдания и неудобство от липсата на този зъб, затруднено било дъвченето и говоренето му до възстановяване на дефекта в зъбната редица (протезиране), като за претърпените неимуществени вреди (болки и страдания) отговорност носи ответникът. Освен неимуществени вреди-болки, страдания и неудобство от липсата на  избития му първи горен преден зъб, ищецът претърпял и имущест­вени вреди в размер на 600.00 лв. за възстановяване на получения от удара дефект в зъбната редица (протезиране), които също следва да му бъдат заплатени от ответника.

Предвид горното, ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки, страдания и неудобство от липсата на избития му първи горен преден зъб, както и сумата от 600.00 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди-за възстановяване на получения от удара дефект в зъбната редица (протезиране), ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-25.11.2012г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, извършено на 25.11.2012г., от когато е започнала да тече петгодишната погасителна давност. В наказателното производство по НОХД № 604/2014г., ищецът е депозирал граждански иск на 18.09.2014г., като с протоколно определение от същата дата, гражданският иск не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Счита, че с отказа на наказателния съд да приеме за съвместно разглеждане гражданския иск в наказателния процес, както и да конституира ищеца в качеството на граждански ищец, следва да се приеме, че иск относно вземането изобщо не е бил предявяван, а от там и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителната давност. Излага подробни правни съображения. Претендира разноски.

Правна квалификация на претендираните права и възражения:    

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът обявява за безспорно между страните, че с влязла в сила присъда по НОХД № 604/2014г. по описа на Дупнишкия районен съд, ответникът бил признат за виновен в това, че на 25.11.2012г., около 04.00 ч. в гр. Дупница, на ул. “Втори януари" № 2, в преддверието на заведение "КЛУБ 13“, е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен преден зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, престъпление но чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, предл. ІІІ, алт. 2 от НК и му е наложено наказание  лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вреди в конкретен размер. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се допусне един свидетел в режим на довеждане на ищеца, който да даде показания относно естеството на претърпените от ищеца болки, страдания и неудобство от липсата на първи преден горен зъб и периода, през който е търпял същите.

По искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, съдът обявява на страните, че ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушването им.

Следва да се изиска НОХД № 604/2014г. по описа на РС-Дупница.

            На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2018г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата молба, депоизиран от ответниците.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА до разпит на ищеца един свидетел в режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.

           ДА СЕ ИЗИСКА НОХД № 604/2014г. по описа на РС-Дупница.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: