РЕШЕНИЕ
№ 13044
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110135219 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу срещу Н. Т. Ц. и срещу А. Т. К. и А. Т. Ц., като наследници на Т. Т.
Ц..
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за
дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в
качеството им на наследници на Т. Т. Ц., за осъждането им да заплатят сумите, както
следва:
- Срещу Н. Т. Ц. за 2/4 части от процесните задължения, представляващи сумите
от: 417,81 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 88,82 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г., както и
сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на
8,91 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 2,06
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите;
- Срещу А. Т. К. за ¼ част от процесните задължения, а именно: 208,90 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., 44,41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г., както и сума за дялово
1
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 4,45 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,03 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите;
- Срещу А. Т. Ц. за ¼ част от процесните задължения, а именно: 208,90 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., 44,41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г., както и сума за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 4,45 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,03 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес
на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Надежда, ж.к. Свобода, бл. 12, вх. Г, ет. 2, ап.
58, аб. № 51251. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна
отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като
сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно
припадащите им се части. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор от ответника А. Т. Ц., последният оспорва предявените
искове. На първо място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество
претендира вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между
страните. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на
евентуалност прави възражение за погасителна давност на част от претендираните
суми. Сочи, че не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за
цена на дялово разпределение. Оспорва факта на сключен договор между ищцовото
дружество и фирма за дялово разпределение в процесния период. Възразява и срещу
претендирания размер на вземанията.
От ответниците Н. Т. Ц. и А. Т. К. не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД ангажира
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
2
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото препис от договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ се установява, че на 28.07.1989 г.
лицата Т Т. Ц. и А В Ц. са придобили собствеността чрез покупко-продажба на
процесния недвижим имот, а именно: ап. 58, находящ се в гр. София, общ. Видно от
приетото по делото удостоверение за наследници № г., издадено от Община Надежда,
купувачът Т Т. Ц. е починал на 28.10.1992 г., като е оставил за свои законни
наследници по закон А В Ц. /съпруга/, Т. Т. Ц. /син/ и Н. Т. Ц. /дъщеря/. Видно от
удостоверение за наследници с изх. № РНД20-УФ01-41/3 от 14.01.2021 г., А В Ц. е
починала на 27.09.2019 г., като е оставила за свои наследници по закон Т. Т. Ц. /син/ и
ответницата Н. Т. Ц. /дъщеря/. Съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН двете деца са наследили
процесния имот в равни части. Установява се от удостоверение за наследници с изх. №
РЛН23-УГ51-7396 от 29.05.2023 г., че Т. Т. Ц. е починал на 17.07.2020 г., като е
оставил за свои наследници по закон ответниците А. Т. К. /дъщеря/ и А. Т. Ц. /син/.
Последните са наследили в разви части притежаваната от техния баща ½ част от имота.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата Н. Т. Ц. е
собственик на 2/4 части от процесния имот в процесния период, а ответниците А. Т. К.
и А. Т. Ц. – на по ¼ част от него, респ. същите са потребители на топлинна енергия.
3
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал щранг-лира в банята и 1 бр. водомер
за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото
лице-помагач. Посочено е, че поради факта, че всички отоплителни тела в обекта са
били демонтирани, топлинна енергия за отопление през процесния период не е
начислявана. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен
отчет, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.
Топлата вода в процесния период била начислявана по реален отчет. Топлинната
енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната
уредба, пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект. Посочено е,
че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 853,45 лева, от която 835,63 лв. за топлинна
енергия и 17,82 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки
е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като
тя се изразява в суми доплащане и суми за връщане в отделните отчетни периоди, като
сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък.
Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
177,39 лв. върху непогасената топлинна енергия и 4,12 лв. върху непогасената сума за
дялово разпределение. Отразени са задълженията и по квоти съобразно припадащата се
ид. част от съсобствеността на ответниците, както следва: 1. по отношение на 2/4 от
задълженията /касаещи ответницата Н. Т. Ц./ - главница ТЕ – 417,82 лева, лихва върху
ТЕ – 88,70 лева, главница ДР - 8,91 лева, лихва върху ДР – 2,06 лева; 2. По отношение
на ¼ от задълженията /касаещи ответниците А. Ц. и А. К./ - главница ТЕ – 208,91 лева,
лихва върху ТЕ – 44,35 лева, главница ДР – 4,46 лева, лихва върху ДР – 1,03 лева. По
допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените
задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 30.06.2019
г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия това е сума от
507,41 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата
от 89,41 лв. По отношение на дължимия размер на главница за дялово разпределение с
настъпила изискуемост след 30.06.2019 г., вещото лице е посочило, че се равнява на
сумата от 16,39 лв., а относно лихвата за забава върху нея – на сумата от 3,71 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност. В законоустановения срок за отговор на исковата молба такова е релевирано
единствено от ответника А. Т. Ц..
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
4
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 30.06.2022 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 30.06.2019 г., по отношение на ответника А. Т. Ц., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 30.06.2019 г., като ¼ от
главница за ТЕ е в размер на 126,85 лева. Предявеният иск за главница за топлинна
енергия по отношение на ответника А. Т. Ц. следва да се уважи за периода от
30.06.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 126,85 лв., като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер от 208,90 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2019 г. като
неоснователен.
По отношение на останалите двама ответници, които не са направили възражение
за погасяване на вземанията по давност, претендираните суми за главница за ТЕ следва
да бъдат уважени за целия процесен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за
сумите, предявени в пълен размер, потвърден от вещото лице по ССчЕ. По отношение
на ответницата Н. Т. Ц. това е сумата от 417,81 лева, а по отношение на А. Т. К. –
сумата от 208,90 лева. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главниците,
считано от предявяването на исковата молба до погасяване на задълженията.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, за които ищецът твърди са във връзка със
сключен договор с третото лице – помагач, то следва да се даде отговор на въпроса
дължат ли ответниците същите. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Представени по
делото са два договора: 1/ договор № 226/20.11.2000 г., сключен между третото лице –
помагач и етажната собственост за срок от 3 години /т. 2.5 от договора/ и 2/ договор №
Д – 0 – 67/03.06.2020 г., сключен между третото лице-помагач и „Топлофикация
София“ ЕАД за срок от 3 години, като е посочено, че влиза в сила от 01.05.2020 г.
/Раздел II, т. 1 от договора/. Налага се извод, че първият договор е прекратен поради
изтичане на срока му преди процесния период, а вторият договор е сключен и влязъл в
сила след процесния период. Ищцовото дружество не доказа по време на процесния
период /от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г./ да е имало сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с твърдяното дружество – третото лице-помагач. При
тези данни, не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците за заплащане на
услуга, за която не е проведено доказване, че е предоставена на соченото от ищеца
договорно основание. Предявените искове за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница
по отношение на ответника А. Т. Ц., поради което ответникът не дължи обезщетение за
забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответниците. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявените главни искове, поради което като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени и предявените акцесорни искове за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Н. Т. Ц. следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 292,14 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 50 лева държавна такса, 40,36 лева юрисконсултско възнаграждение
при първоначално определен минимален размер и 201,78 лева възнаграждение за вещи
лица; ответникът А. Т. Ц. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
6
сумата от общо 299,91 лева пропорционално на уважените искове, от които: 30,36 лева
държавна такса, 12,25 лева юрисконсултско възнаграждение при първоначално
определен минимален размер, 196,04 лева възнаграждение за особен представител и
61,26 лева възнаграждение за вещи лица; ответницата А. Т. К. следва да бъде осъдена
да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 171,07 лева пропорционално на
уважените искове, от които: 50 лева държавна такса и 20,18 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер и 100,89 лева
възнаграждение за вещи лица.
Ответниците не са направили искане и не са сторили разноски в производството,
поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
- сумата от 417,81 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за имот на адрес: гр. София, общ. Надежда,, ведно със законна лихва от
30.06.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ: иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати възнаграждение за услугата
дялово разпределение в размер на 8,91 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 88,82
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022
г. и сумата от 2,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.;
- сумата от 292,14 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото, пропорционално на уважените искове.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
- сумата от 208,90 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за имот на адрес: гр. София, общ. , ведно със законна лихва от 30.06.2022
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ: иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати възнаграждение за услугата дялово
разпределение в размер на 4,45 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 44,41
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022
г. и сумата от 1,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.;
- сумата от 171,07 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото, пропорционално на уважените искове.
ОСЪЖДА А. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
7
- сумата от 126,85 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2019 г. до
30.04.2020 г. за имот на адрес: гр. София, общ., ведно със законна лихва от 30.06.2022
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответника за
заплащане на цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
208,90 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 29.06.2019 г.; иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати възнаграждение за услугата
дялово разпределение в размер на 4,45 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 44,41
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022
г. и сумата от 1,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.;
- сумата от 299,91 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото, пропорционално на уважените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8