РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110168517 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против Д. К. Г. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1886,01 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с абонатен № 331192, за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 259,15 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 25.07.2022 г., сумата в
размер на 38,83 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,62 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.08.2019 г. до
25.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 23312/16.08.2022 г. по ч. гр.
д. № 42673/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на
длъжника по реда и при условията на чл. 47 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
1
срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на
доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител
адвокат Е., оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са
изложени съображения за липса на ангажирани от страна на ищеца доказателства в подкрепа
на поддържаните твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните. Особеният представител поддържа, че липсват доказателства ответникът да
притежава право на собственост и вещно право на ползване върху процесния недвижим
имот, респ. липсват доказателства за сключен индивидуален договор за покупко-продажба
на топлинна енергия. В подадения отговор са изложени твърдения, че липсват доказателства
ищцовото дружество да е разгласило общите си условия по установения законов ред.
Особеният представител намира, че липсват доказателства за извършен реален отчет на
топлоизмервателните уреди, както на процесния имот, така и на общия водомер. В
подадения отговор са изложени доводи за недължимост на мораторна лихва поради липса на
отправена от кредитора покана за плащане. При условията на евентуалност е направено
възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане
предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от протокол от 18.06.2013 г. за обявяване на саморъчно
завещание от 24.02.2006 г., с което М.Г.К завещала на ответника правото на собственост
върху процесния недвижим имот. По делото е представен и протокол от 25.06.2013 г. за
2
обявяване на саморъчно завещание 02.07.2000г., с което М.Г.К завещала правото на
собственост върху процесния имот на Г.Д Г.. На първо място следва да бъде отбелязано, че
по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че завещателят към
момента на смъртта си е притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот,
респ., че е налице частно или универсално правоприемство. На следващо място по делото е
представен препис от искова молба от Г.Д Г. против Д. К. Г. с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът притежава право на собственост
върху процесния недвижим имот. По повдигнатия спор е постановено Решение по гр.д. №
31840/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 34-ти състав, потвърдено с влязло в сила
Решение от 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 13810/2015г. по описа на СГС, ГО, II-Б въззивен
състав, с което Г.Д.Г е признат за собственик на процесния имот и е отречено правото на
собственост на ответника Д. К. Г..
Действително по делото е представено искане за вписване на възбрана по изп.д. №
20107830400594, в което ответникът е посочен като собственик на процесния апартамент,
но същото искане не представлява титул за собственост и не установява каквито и да е било
права на същия по отношение на имота. Предвид изложеното по делото не се установява
ответникът да е придобил право на собственост върху имота, респ. към исковия период
същия да е притежавал качеството „потребител“ на топлинна енергия. Нужно е да се
отбележи, че сам ищецът е представил два броя саморъчни завещания и вписана искова
молба от Г.Д.Г, с която по предявения иск по чл.108 ЗС срещу Д. К. Г. е образувано гр.д. №
31840/2013 г. по описа на СРС, 34-ти състав, т.е. за дружеството е съществувала яснота
относно обстоятелството, че собствеността на имота е спорна, респ., че с влязъл в сила
съдебен акт правото на собственост на ответника върху имота е отречено.
Ищецът, комуто е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства в подкрепа
на твърдението си за наличие на облигационна връзка между страните през исковия период
и следва да понесе неблагоприятните последици от това. Пълното и главно доказване на
наличието на облигационна връзка между страните, предвид и направените оспорвания,
предполага установяване в производството на този факт по непораждащ съмнение начин. В
конкретния случай несъмнено се установява, че ответникът не е собственик на имота през
исковия период, не се твърди и установява да е бил вещен ползвател на съшия, както и да е
сключил договор за доставка на ТЕ до него. Предвид изложеното исковата претенция се
явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в гр. (АДРЕС)срещу Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на топлофикационното дружество сумата в размер на 1886,01 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (адрес), с абонатен № 331192, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 259,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2020 г. до 25.07.2022 г., сумата в размер на 38,83 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 7,62 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 23312/16.08.2022 г. по ч. гр. д. №
42673/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ на особения представител на ответника адвокат Д. Х. Е. разходен
касов ордер за предоставената правна помощ от внесения от ищеца депозит.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 42673/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4