Решение по адм. дело №1540/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на П. Н. Н., Ж. Т. С., В. В. П. и Ж. А. Ж., против Решение № 2153-03-101/29.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на четиримата с вх. № 1012-03-462/29.04.2025 г. срещу Разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна , с което същите са солидарно задължени да внесат сумата по Ревизионен акт за начет № РМ-5-03-01876238/25.03.2025 г. , ведно с Анализ и Справка към него, в размер на 1338,62 лв., от които главница – 1097,64 лв. и лихва – 241,01 лв. , както и лихвата по чл. 113, ал.1 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

Изложените в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение са следните : не съществувала причинна връзка между постановеното от жалбоподателите ЕР № 92430 от зас. № 125/3.07.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света М.-Варна“ и настъпилата вреда за ДОО от неправомерното изплащане на пенсия на лицето Д. В. , тъй като ТП- Варна на НОИ след като узнала за обжалването на това решение пред НЕЛК е следвало да спре производството по отпускането на същата пенсия на основание чл.98, ал.2, т.1, б. „а“ от КСО , при което не би се стигнало до нейното реално изплащане ; не били налице материално-правните предпоставки за реализиране на отговорност по чл.110, ал.1, т.1 от КСО , тъй като от страна на жалбоподателите не били нарушени нормативни разпоредби при издаването от тях на въпросното ЕР, доколкото различията между последното и решението на НЕЛК , с което същото е отменено, били в резултат на различна субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация.

Оспорва се формата на обжалваното решение с твърдението , че в него не били посочени правните и фактически основания за издаването му.

Твърди се и наличието на процесуални нарушения , а именно : ЕР на НЕЛК не било издадено в производство по обжалване ЕР на ТЕЛК , а служебно след изтичането на срока по чл. 113 от З-на за здравето /ЗЗ/ , което опорочавало цялата процедура по издаване на акта за начет , разпореждането за възстановяване на парите и постановеното от директора на ТП-Варна на НОИ решение , като при постановяването на последното не били отчетени липсата на мотиви в разпореждането , както и това , че акта за начет и мотивираното заключение изход. № 1054-03-8/10.04.2025 г. били постановени при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Претендира се и нищожност на обжалваното решение с аргумента , че било издадено от некомпетентен орган.

Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат М. С. , която в определения от съда срок не представя писмена защита , поискана от нея с подадената молба с.д. 17925/4.11.2025 год. В пледоарията по същество , жалбоподателката Ж. Т. С. поддържа становището , че при определяне степента и вида на увреждане на освидетелстваното лице определящ бил неговия ревматологичен статус , а не ортопедичния такъв , съобразно който в предходните издадени на Д. В. ЕР били определени 50 % ТНР.

Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – Варна , чрез упълномощения гл. юрисконсулт И. К. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна , като с писмото за внасяне на преписката в съда се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адв. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :

От ТЕЛК при УМБАЛ „Света М.-Варна“ ЕАД е постановено Експертно решение /ЕР/ № 92430 от зас. № 125/3.07.2023 г. в състав : председател д-р П. Н. Н. и членове д-р Ж. Т. С. , д-р Ж. А. Ж. и д-р В. В. П.. С решението след преосвидетелстване са определени на Д. В. В. 66 % ТНР при състояние до експертизата за 50 % ТНР. В мотивите на ЕР е посочено , че ТНР от 66 % е изчислена по методиката на Наредбата за медицинската експертиза, а именно : псориатична атропатия /М07.3/ с множествено засягане , умерена ст на активност , ІІІ Рьо ст, ІІ функционален двигателен дефицит , на базисно лечение с козентикс обуславя 50 % ТНР по част 9 , раздел 23, т.3 във връзка с т.4.3 ; псориазис вулгарис /L40.0/ с ограничено разпространение без възможност за постигане на пълна ремисия и онихилоза обуславя 20 % ТНР по част 10, т.8.2 ; двустранна гонартроза /М.17.0/ с контрактура обуславя по 20 % ТНР по част 1 , раздел 9 , т.30.2.1 ; ХБ, ІІ умерена ст/11.9/, СФ, ХС на монотерапия обуславя 20 % ТНР по част 4 , раздел 6, т.2.1. В частта от мотивите касаеща обективно локален статус е записано : „деформирани коленни стави С=0-0-90 , а като приложение са посочени консулт с дерматолог, кардиолог, ЕКГ, ревматолог, ПКК , биохимия , ортопед , Рьо гр и др. Към момента на постановяване на това ЕР , единственият съществуващ в медицинското експертно досие на Д. В. консулт с ортопед се състои в съставената от д-р Б. Б. /специалист ортопедия и травматология/ етапна епикриза за периода 8.01.2023 г. – 8.01.2024 г. , в която е посочена водеща диагноза М17.0 (Първична гонартроза , двустранна).

От Медицинската комисия при ТП-Варна на НОИ е взето решение № 6040 зас. № 262/31.07.2023 г. , с което се обжалва пред НЕЛК постановеното от ТЕЛК при УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД ЕР № 92430 от зас. № 125/3.07.2023 год. , в частта му относно дадения процент за Серонегативен ревматоиден артрит по част 9 , раздел 23 , т.3 – 50 % ТНР. Като мотиви за обжалването е посочено , че в медицинското експертно досие /МЕД/ са налични три консулта с ревматолог с данни за „правилна стойка и нормална походка“ без описание на ОФД на засегнати стави , липсва рентгенография на гръбначен стълб и малки стави на ръцете.

Независимо от така предприетото обжалване , от ТП-Варна на НОИ е издадено разпореждане № **********/9.08.2023 г. , с което при съобразяване с постановеното от ТЕЛК при УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД ЕР № 92430 от зас. № 125/3.07.2023 г. е отпусната на Д. В. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 276,64 лв. , съгласно чл.98, ал.7 от КСО и чл.3, ал.3 от НПОС , считано от 2.07.2023 год. По жалбата на Медицинската комисия е постановено от НЕЛК Специализиран състав по Вътрешни , Белодробни и ССЗ ЕР № 91837 от зас. № 197/13.10.2023 г. , с което ЕР № 92430 от 3.07.2023 г. е частично отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. В мотивите на решението са дадени следните заключения : „Обжалваното ЕР се потвърждава в частта за 20 % ТНР по част 10 , т.8.2 /диагноза псориазис вулгарис с възможност за постигане на ремисия, с нокътни промени и дългогодишна давност/ , както и в частта за 20 % ТНР по част 4, раздел VІ, т.2.1 /диагноза хипертонична болест ІІ стадий, умерена степен , хипертонично сърце без СН мкб І11.9/ ; обжалваното ЕР се отменя и се връща на ТЕЛК за прецизен ортопедичен статус по установена методика и аргументирана вярна оценка в частта за 20 % ТНР по част І-ва , раздел 9 , т.30.2.1 с мотива , че диагнозата гонартроза с описан статус С=0-0-90 обуславя по 10 % ТНР съгласно част І , раздел 9 , т.30.1 ; обжалваното ЕР се отменя и връща на ТЕЛК за ново освидетелстване съобразявайки се със становище на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и СС болести, в частта за 50 % ТНР по част 9 , раздел 23 , т.3 във вр. с т. 4.3 с мотива, че заболяването по диагнозата псориатична артропатия е оценено в ЕР на ТЕЛК по отправна точка изискваща потвърждаване на изразен ортопедичен функционален дефицит , какъвто в медицинската документация не е обсъждан - не е проведена или не е приложена консултация с ортопед“.

Постановеното от НЕЛК ЕР не е обжалвано , като след влизането му в сила с разпореждане на пенсионния орган отпуснатата на Д. В. пенсия е спряна на основание чл. 95, ал.1, т.6 от КСО считано от 1.11.2023 г. , по съображения , че са налице обстоятелства , които могат да доведат до прекратяване на пенсията. В изпълнение на решението на НЕЛК е постановено от ТЕЛК при МБАЛ „**“ АД ЕР № 90511 от зас. № 33/15.02.2024 г. , с което на Д. В. са определени 32 % ТНР. В мотивите на ЕР е посочено , че диагнозата псориазис вулгарис обуславя 20 % ТНР по част 10, т.8.2 , диагнозата псориатична артропатия обуславя 20 % ТНР по част 9, раздел 23, т.4.2 , диагнозата двустранна гонартроза обуславя по 10 % ТНР по част 1 , раздел 9, т.30.1 и диагнозата хипертонична болест обуславя 20 % ТНР по част 4 , раздел 6 , т.2.1. Посочено е още , че определените 32 % ТНР включват 20 % от Методиката за отправни точки , съгласно постановление № 13/26.01.2023 год. Това ЕР е обжалвано пред НЕЛК , която го потвърждава по всички поводи с постановеното от нея ЕР № 91439 от зас. № 70/5.07.2024 г., в което е посочено, че при новото преосвидетелстване консултация с ортопед с определяне на функционален дефицит със сантиметрия и ъглометрия отново не е приложена , поради което за диагнозата псориатична артропатия без обективизиран ортопедичен функционален дефицит се следват 20 % ТНР по т.4.2, раздел 23 от част 9 (МКБ М07.3 )

При така постановеното последно ЕР, с което на Д. В. е определен процент ТНР под 50 % и по съображения , че същата не отговаря на условията по чл. 72 от КСО , е постановено от пенсионния орган при ТП-Варна на НОИ разпореждане № **********/22.06.2024 г. , с което на основание чл.71-72, чл. 96, ал.1, т.4 от КСО и чл.30, ал.3 от НПОС отпуснатата на Д. В. В. пенсия е прекратена от 1.07.2023 год. С разпореждането е прието изплатената сума за периода от 2.07.2023 г. до 1.11.2023 г. да не се възстановява от лицето на основание чл. 114, ал.2 от КСО.

Последното става повод за издаване от ръководителя на ТП-Варна на НОИ на заповед № ЗР-5-03-01778127/8.01.2025 г. , с която на основание чл. 107 от КСО е възложено извършването на частична ревизия по разходите за държавно обществено осигуряване във връзка с отмененото ЕР № 92430 от зас. № 125/3.07.2023 г. , издадено от ТЕЛК в състав настоящите четирима жалбоподатели. Със заповедта , извършването на ревизията е възложено на старши инспектора по осигуряването Ж. Д. Г., определени са ревизиран период от 2.07.2023 г. до 31.10.2023 г. и срок за извършване на ревизията от 20 работни дни. Ревизията е приключила със съставянето на Ревизионен акт за начет № РМ-5-03-01876238/25.03.2025 г. с Анализ и Справка към него , съгласно който в резултат на отмененото ЕР № 92430 от зас. № 125/3.07.2023 г. неправомерно е била изплатена на Д. В. от фонд на ДОО за периода от 2.07.2023 г. до 31.10.2023 г. сума в размер на 1 097,64 лв. , подлежаща на солидарно възстановяване от членовете на ТЕЛК постановили отмененото ЕР, ведно с лихва в размер на 241,01 лв.

Срещу ревизионния акт за начет е подадено от настоящите жалбоподатели възражение прието с вх. № 1054-03-8/2.04.2025 г. , по което от старши инспектора по осигуряването Ж. Д. Г. е издадено мотивирано заключение с изход. № 1054-03-8#1/10.04.2025 г. , с което акта за начет е потвърден. При така даденото мотивирано заключение, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ Б. М. е издадено разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025 год. , с което на основание чл. 110, ал.3 от КСО е разпоредено П. Н. Н. , Ж. Т. С. , В. В. П. и Ж. А. Ж. да внесат сумата по ревизионния акт за начет в размер на главницата от 1097,64 лв. и лихва от 241,01 лв., или общо сума по начет 1338,65 лв. ведно с лихва по чл. 113 от КСО върху невнесената главница , считано от 26.03.2025 г. до окончателното изплащане. Срещу разпореждането е подадена от неговите адресати жалба до Ръководителя на ТП-Варна на НОИ , която е приета с вх. № 1012-03-462/29.04.2025 год. По жалбата е постановено от директора на ТП-Варна на НОИ Д. А. решение № 2153-03-101/29.05.2025 г. , с което същата е отхвърлена. Решението е връчено на Ж. С. на 10.06.2025 г. , на П. Н. и В. П. на 11.06.2025 г. , на Ж. Ж. на 12.06.2025 г. , а жалбата на същите до АС-Варна е подадена на 24.06.2025 г. – л.36 от делото.

При така установените фактически обстоятелства , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна , при спазване на срока по чл.118, ал.1 КСО , срещу подлежащ на съдебно обжалване адм. акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за неоснователна.

При извършена по реда на чл.168 от АПК проверката съдът намира , че обжалваното решение е издадено от компетентен адм. орган по чл.117, ал.3 вр. с ал.1, т.2 ,б. “в“ от КСО – директорът на ТП на НОИ – Варна, който е ръководител на това териториално поделение .

Противно на изложеното в жалбата необосновано твърдение, решението съдържа необходимите фактически и правни основания мотивирали произнасянето по същество , поради което формата на адм. акт е спазена.

Възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също са неоснователни. Спазването на приложимата за решенията на НЕЛК процедура не може да бъде предмет на инцидентен съдебен контрол в този съдебен процес , съответно не може да има отношение към процесуалната законосъобразност както на обжалваното и постановено от директора на ТП-Варна на НОИ решение № 2153-03-101/29.05.2025 г. , така и на предхождащите го акт за начет и разпореждане за възстановяване на парите, в какъвто смисъл са несъстоятелно наведените с жалбата доводи. Не може да бъде споделено и другото възражение за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение , обективирано с твърдението на жалбоподателите за липсата на мотиви в обжалваното пред директора на ТП-Варна на НОИ разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО , тъй като известно е , че мотивите на всеки адм. акт могат да се съдържат и в материалите от адм. преписка – в случая те съдържат в самият ревизионен акт за начет , който е послужил като основание за издаване на въпросното разпореждане.

Неоснователни са и основните повдигнати с жалбата възражения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Същото има за предмет проверка на законосъобразността на постановеното срещу настоящите жалбоподатели разпореждане за събиране на сумите по ревизионен акт за начет по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. “в“ от КСО. В тази връзка , релевантна за въпросната проверка е разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО , която регламентира отговорността на лицата за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, в случая от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Така регламентираният фактически състав за търсене на имуществена отговорност от лекарите-членове на ТЕЛК включва отмяната на постановеното от тях ЕР, наличието на причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО , дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза.

В случая , събраните по делото доказателства потвърждават фактите за наличието на въпросните кумулативни предпоставки за търсене на имуществена отговорност от четиримата жалбоподатели. Безспорни са фактите , че последните са издали в качеството им на членове на ТЕЛК експертно решение определящо 66 % ТНР на освидетелстваната Д. В. В. , даващо й съгласно чл. 72 от КСО право на пенсия за инвалидност , както и че същото решение е отменено с влязло в сила решение на НЕЛК , като при новото освидетелстване на лицето е определена с влязло в сила ЕР 32 % ТНР , при която право на пенсия за инвалидност не се следва – съгласно чл.72 от КСО , пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане. В този смисъл , вредата за ДОО обективирана от размера на изплатената на В. пенсия в периода от отпускането /2.07.2023 г./ до нейното спиране /31.10.2023 г./, е пряко обусловена от неправомерно определената с постановеното от жалбоподателите ЕР 66 % ТНР – ако със същото ЕР бе определена действителната 32 % ТНР, то право на инвалидна пенсия не би се следвало на В. съгласно чл.72 от КСО , съответно не би се стигнало до неправомерно изплащане на такава пенсия , т.е. не би настъпила щета за ДОО.

Възражението на жалбоподателите срещу наличието на пряка причинна връзка между тяхното поведение и настъпилия вредоносен резултат, обосновано с правомощието на адм. орган по чл.98, ал.2, т.1, б. “а“ от КСО за спиране на адм. производство по отпускането на пенсия , предвид предприетото от Медицинската комисия при ТП- Варна на НОИ обжалване на ЕР пред НЕЛК е неоснователно , тъй като въпросната разпоредба е неприложима като обща такава по отношение на приложената с разпореждането за отпускане на пенсия специална разпоредба на чл.98, ал.7 от КСО – разпоредбата на чл.98, ал.2, т.1, б. “а“ от КСО обхваща всички случаи на пенсионно осигуряване , докато приложимата в случая разпоредба на чл.98, ал.7 от КСО има предвид конкретно , само и единствено случаите на обжалване на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК. С оглед последното , действайки в условията на обвързана компетентност , пенсионния орган базирайки се на постановеното от жалбоподателите ЕР правилно е отпуснал на В. пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.

Във връзка с гореизложеното , решаващо за имуществената отговорност на жалбоподателите е обстоятелството за наличието или отсъствието на обективното /безвиновно/ нарушаване на нормативните разпоредби при определянето с постановеното от тях ЕР на 66 % ТНР на В.. В това отношение , основният по делото спор е концентриран по приложението на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти по Приложение № 1 от Наредбата за медицинската експертиза по отношение на диагнозите псориатична атропатия и двустранна гонартроза – именно в тези части постановеното от жалбоподателите ЕР № 92430 от зас. №125/3.07.2023 год. е отменено с ЕР на НЕЛК № 91837 от зас. № 197/13.10.2023 г. , съответно на определените при новото освидетелстване с влязлото в сила ЕР на ТЕЛК № 90511 от зас. № 33/15.02.24 г. различни проценти ТНР точно по отношение на тези части, се дължи промяната на крайния процент ТНР от 66 на 32. Съобразно тези обстоятелства , по делото не е налице спор относно определените от жалбоподателите с постановеното от тях ЕР 20 % ТНР по част 10, т.8.2 за диагнозата псориазис вулгарис и 20 % ТНР по част 4 , раздел 6, т.2.1 за диагнозата хипертонична болест – по отношение на тези части няма изменение , т.е. същите проценти ТНР са дадени и при новото освидетелстване с постановеното от ТЕЛК при МБАЛ „Света А.-Варна“ АД и влязло в сила ЕР № 90511 от зас. № 33/15.02.2024 год.

Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл.62 и чл.63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като релевантното за процесната имуществена отговорност нарушаване на нормативните разпоредби е изключено , когато различно определеният в отмененият акт на медицинската експертиза процент ТНР е резултат на разлики в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретацията на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Процесният случай не е такъв – фактите и доказателствата за тях са толкова еднозначни, че изключват възможността за различни субективни професионални оценки, поради което различните вариации за подвеждането им под правната норма са обективно изключени.

Спорната приложена от жалбоподателите отправна точка за диагнозата псориатична атропатия /М07.3/, за която е определена от тях 50 % ТНР е по част 9-та Вътрешни болести , раздел ХХІІІ Заболявания на опорно-двигателния апарат , т.3 Псориатичен артрит вр. с т.4.3 трети рентгено-анатомичен стадий с изразен ортопедичен функционален дефицит , независимо от възпалителната активност – 50 % ТНР , съгласно Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ. Нормата е пределно ясна – необходими са данни за изразен ортопедичен функционален дефицит , т.е. нужен е за целта консулт от ортопед извършил необходимите по съответната методология изследвания. Както е установено с отменителното решение на НЕЛК , МЕД на В. не съдържа извършени от ортопед такива изследвания , което обстоятелство дори не се оспорва от жалбоподателите – видно от пледоарията на д-р Ж. Т. С., определящи според нея били изследванията от клиниката по ревматология , каквито действително са налични в МЕД на В. , което е приобщено като доказателство по делото - единственото налично в МЕД изследване от ортопед , както бе посочено по-горе , представлява издадената от д-р Б. Б. етапна епикриза за периода от 8.01.2023 г.- 8.01.2024 г. , която обаче касае друга диагноза , а именно първична двустранна гонартроза /М17.0/. Точното прилагане на регламентиращите отправните точки норми от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ не позволява разширителното им тълкуване , доколкото това би довело както е в случая до неправомерно възникване на права за освидетелстваното лице. При очевидната за жалбоподателите липса в МЕД на В. на извършено по съответната методология изследване от ортопед , сочещо на изразен ортопедичен функционален дефицит , то място за субективни оценки не съществува – приложима е т.4.2 втори рентгено-анатомичен стадий 20 % ТНР , още повече, че с издадената от клиниката по ревматология епикриза е констатиран ІІ функционален клас двигателна недостатъчност. Въпросната липса на ортопедично изследване е категорично установена по делото - при второто освидетелстване , В. е била длъжна да се съобрази с указанията дадени в отменителното решение на НЕЛК и да представи пред ТЕЛК консултация с ортопед за определяне на функционален дефицит със сантиметрия и ъглометрия , липсата на които е коментирана във влязлото в сила експертно решение на НЕЛК № 91439 от зас. № 70/5.07.2024 год. , с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 90511 от зас. № 33/15.02.2024 год. Прилаганата в миналото терапия за лечение на заболяването диагностицирано като псориатична атропатия , лекарствата за която били безрезервно отпускани от РЗОК както се твърди от д-р Ж. С. , не представлява и не е нормативно посочена като критерий за определяне на съответната отправна точка , поради което обективно същата не може да служи като основание за различна субективна професионална оценка. По тези съображения , съдът намира , че определените за това заболяване 50 % ТНР вместо правилните 20 % ТНР , са пряк резултат от нарушаването на нормативна разпоредба при постановяване от четиримата жалбоподатели на процесното ЕР.

Следващата приложена от жалбоподателите отправна точка , за оспорването на която те не излагат релевантни аргументи е за диагнозата двустранна гонартроза /М17.0/ , за която от тях са определени по 20 % ТНР , т.е. 2 х 20 % по част П. З. на опорно-двигателния апарат , раздел ІХ Увреди на долни крайници , т.30.2.1 средна степен на ограничаване подвижността на колянната става екстензия-флексия : 0-10-90 – 20 % ТНР, съгласно Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ. Наличните в МЕД на В. медицински данни, пресъздадени и в самото постановено от жалбоподателите ЕР не съответстват на приложената отправна точка – в мотивите на ЕР част обективно-локален статус ясно е записано деформирани коленни стави С=0-0-90 , походка -анталгична , без помощни средства. Тези данни също не се нуждаят от каквото и да било различие в субективната професионална оценка , доколкото С=0-0-90 съвсем еднозначно съответства на т.30.1 лека степен на ограничаване подвижността на колянната става – екстензия-флексия до 0-0-90 , за която се следва 10 % ТНР , или за двата крака 2 х 10 % ТНР , а не 2 х 20 % ТНР , както неправилно е прието в издаденото от жалбоподателите ЕР. По тези съображения , съдът намира , че определените за това заболяване 2 х 20 % ТНР, вместо правилните 2х10 % ТНР са пряк резултат от нарушаването на нормативна разпоредба при постановяването от четиримата жалбоподатели на процесното ЕР.

При тези обстоятелства , правилното прилагане на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане ) в проценти , съгласно Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ е такова , каквото е прието в издаденото при новото освидетелстване ЕР, а именно : 20 % ТНР по част Х, т.8.2 за водещата диагноза псориазис вулгарис , към които съгласно правилото по т. ІІІ от Методиката се прибавят 20 % от сбора на процентите на останалите съпътстващи заболявания , т.е. 20 % от сбора на 20 % по част 9, раздел ХХІІІ, т.3 вр. с т.4.2 за псориатична атропатия + 2 х 10 % по част П., раздел ІХ, т.30.1 за двустранна гонартроза + 20 % по част 4, раздел VІ, т.2.1 за артериална хипертония , или 20% от 60 = 12 % , които прибавени към 20 % по водещата диагноза дават 32 % ТНР. Изложените от жалбоподателката Ж. С. възражения по така приетата водеща диагноза псориазис вулгарис в смисъл , че за разлика от нея , то не съществувала възможност за пълна ремисия , е изцяло ирелевантно, тъй като приетата в постановеното с нейно участие ЕР т.8.2 по част Х има предвид не постигане на пълна ремисия , а възможност за постигане на ремисия за месеци. От друга страна , дори да бе приета като водеща диагнозата за псориатична атропатия , както това е сторено с постановеното от жалбоподателите ЕР , то при положение , че за нея също се следват вече посочените 20 % ТНР , крайният резултат от приложението на т. ІІІ от Методиката по Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ отново би бил 32 % ТНР.

Правилно установената 32 % ТНР не дава съгласно чл.72 от КСО право на пенсия за инвалидност, поради което изплатена такава на В. в размера и за периода посочени в справката към ревизионния акт за начет, а именно 267,22 лв. за м. юли 2023 г. и по 276,64 лв. за месеците август , септември и октомври 2023 г. , или общо 1097,64 лв. , представлява щета за бюджета на ДОО, за която солидарна имуществена отговорност по чл.110, ал.1, т.1 от КСО носят всички издатели на отмененото ЕР № 92430 от зас. № 125/3.07.2023 г. , т.е. настоящите четирима жалбоподатели. Възстановяването на тази щета, явяваща се неоснователно извършен осигурителен разход по смисъла на чл. 113, ал.1 от КСО, се дължи от имуществено отговорните лица ведно с законната лихва върху размера на главницата от 1097,64 лв., която правилно е определена с ревизионния акт за начет към датата на издаването му /25.03.2025 г./ в размер на 241,01 лв.

По тези съображения , съдът намира, че в съответствие с материалната законосъобразност на ревизионния акт за начет и действайки в условията на обвързана компетентност, ръководителят на контрола по разходите на ДОО е постановил при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона обжалваното пред ръководителя на ТП на НОИ-Варна разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025 г. за солидарно възстановяване от настоящите жалбоподатели на сума в общ размер на 1338,65 лв. / главница 1097,64 + лихва 241,01 лв./ , дължима от 26.03.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата до нейното окончателно изплащане, съгласно чл. 113, ал.1 от КСО.

Така , като е отхвърлил жалбата срещу това законосъобразно разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО , директорът на ТП на НОИ-Варна е постановил материално законосъобразно и съответно на целта на закона решение. Отсъствието по гореизложените съображения на останалите регламентирани в разпоредбата на чл.146 от АПК основания за оспорване , налага жалбата срещу решение № 2153-03-101/29.05.2025 г. да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

 

При този изход на спора , сторените от жалбоподателите разноски следва да останат за тяхна сметка , а на основание чл.143, ал.3 АПК в полза на ЮЛ на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото по делото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт К.. Същото съгласно чл.24, пр. ІІ от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определено в минималния размер от 130 лв., дължимо на НОИ по-равно от четиримата жалбоподатели.

Водим от горното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на П. Н. Н., Ж. Т. С. , В. В. П. и Ж. А. Ж., срещу постановеното от Директора на ТП на НОИ-Варна Решение № 2153-03-101/29.05.2025 г., с което е отхвърлена жалбата на същите срещу Разпореждане № РО-5-03-01886311/11.04.2025 г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО.

ОСЪЖДА П. Н. Н. с [ЕГН] и адрес : [населено място], ул. ***“ № *, Ж. Т. С. с [ЕГН] и адрес : [населено място], ул. **“ № *, ет.*, ап.*, В. В. П. с [ЕГН] и адрес : [населено място] , *****. и *“ , ул.* №* и Ж. А. Ж. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [улица]да заплатят по-равно на Националния осигурителен институт за разноски по делото сумата от 130,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.