РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Златоград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100027 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12, ал.2 ЗН.
Ищецът Г. К.Ч., чрез пълномощника си адв. Е.В. твърди, че В.Л.В. -
бивш жител на гр. Н., починала на 09.09.2022 г. в гр. К., за което е съставен и
Акт за смърт № **/09.09.2022 г. е негова майка и наследодателката, както и
съпруга на ответника по делото С.М.В., ЕГН ***. Бракът между тях е бил
сключен на 15.04.2000 г., за което е съставен и акт за сключен граждански
брак от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Г.М. Двамата
били в трайна фактическа раздяла от 2001 г., като В.Л.В. заживява в гр. Н. и
от 2002 година си сменила адресната регистрация в гр. Н., ул. „П.Р.С.“, като
заживяла на съпружески начала с К.В.Ч. От фактическата раздяла от 2002 г.
отношенията между В.Л.В. и С.М.В. са прекъснали всякаква духовна
физическа и икономическа връзка помежду им. Брачната им връзка
съществувала само формално, изчерпала е своето социално и емоционално
съдържание. Двамата не са поддържали контакти, както и каквито и да е било
взаимоотношения. След заживяването на В. с К.М.Ч. в гр. Н. се родил ищецът
по делото – Г. К.Ч., ЕГН ***. Той е дете родено от съвместното съжителство
на наследодателката с К.Ч. и който се явява наследник на починалата.
Доколкото бракът между В.Л.В. и С.М.В. не е бил прекратен, то последният
1
се явява също наследник на починалата В.Л.В. След фактическата си раздяла
със С.М.В. през 2004 г., В. е открила банкова сметка при „Б. ДСК“ АД, в
която към датата на смъртта й, спестяванията й са в размер на 35 565,13 лева,
за които принос няма ответника.
Пълномощникът на ищеца твърди, че е налице пълна липса на
съвместено принос (било с пари, било с труд, било с работа в домакинството
или отглеждане на децата) от страна на ответника за спестените по време на
брака парични средства. Тоест наследственото имущество, представляващо
парични средства, в размер на 35 565,13 лева в „Б. ДСК“ АД доколкото не е в
режим на СИО се наследява поравно между ищеца и ответника.
Налице е и спор между страните предвид факта, че в настоящия
случай е налице и способстване от страна на ищеца, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи неговото имущество, като той
(ищецът) и не е бил възнаградени по друг начин.
Правото по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН не предоставя възможност за
уголемяване на нормативно установения дял на наследника, който е
спомогнал приживе на наследодателя да се увеличи наследството и
неполучил възнаграждение за приноса си по друг начин. Обосновката за това
разрешение е, че наследствените дялове са регламентирани в ЗН и не могат да
бъдат увеличавани или намалявани. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН е
предвидена от законодателя като правна възможност за получаване от
правоимащия наследник на пари или вещи за уравнение на приноса му за
увеличаване на наследството, но не за претендиране на увеличаване на дела
му от наследството, тъй като хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗН се уповава на
принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Майката на ищеца е била с трайно влошено здравословно състояние.
Същата е диагностицирана с основна диагноза „Параноидна шизофрения“, с
придрожаващи заболявания „Умерена умствена изостаналост“, както и
„Декомпенсирана чернодробна цироза ст С по Чайлд Портална хипертония“.
Ищецът е този, който е помагал с парични средства и труд за лечението на
майка си. Той е този, който я карал по болнични заведения, заплащал е
необходимото лечение, както и е закупувал с негови средства необходимите
лекарства за лечението на заболяването й. Ищецът е този, който е давал и
парични средства на майка си - сега негова наследодателка и които средства
2
най-вероятно са били спестявани, доколкото лечението на майката му е било
изцяло поето от него.
Адв. В. излага правни аргументи, основаващи се на съдебна практика
на ВКС, като твърди, че в случая са налице основанията по чл. 12, ал.2 ЗН,
тъй като доверителят му е спомогнал приживе, наследодателят да увеличи
наследството и не е бил възнаграден по какъвто и да е начин за това.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което, на
основание чл. 12, ал. 2 ЗН, да осъди ответника С.М.В., ЕГН ***, с адрес: обл.
С., община Г.М., с. Д.К., ул. „Е.“ № *, да заплати на ищеца Г.К.Ч., ЕГН ***, с
адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „П. Р. С.“ № 3 сумата в размер на 17 782,56
лева, представляваща пресметнатото в пари увеличение на наследството
парични средства в банкова сметка в „Б. ДСК“АД на наследодателя на
страните, за което увеличение ищецът е спомогнал да се осъществи и без да е
възнаграден по какъвто и да е начин.
Пълномощникът на ищеца, моли в негова полза, да бъдат присъдени и
съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника поддържа иска по
чл. 12, ал.2 ЗН и моли да бъде уважен, така, както е предявен.
След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата
молба и доказателствата към нея, от ответната страна е постъпил отговор на
исковата молба, с който счита, че предявеният иск е допустим и следва да се
допусна до разглеждане в открито съдебно заседание. Не оспорва
твърденията, изложени в исковата молба по отношение фактическата разделя
между ответника и В.Л.В., както и факта, че няма принос по отношение на
спестените по време на брака парични средства. Не оспорва и твърдението в
исковата молба, че паричните средства следва да се наследят поравно от
страните.
С повторно подаден отговор на исковата молба, ответникът С.В.
отново потвърждава, че няма принос по отношение на спестените по време на
брака парични средства, но оспорва предявеният иск по чл. 12, ал.2 ЗН и
твърди, че същият е неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не взема становище по
предявения иск.
3
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Няма спор, а това се установява и от приложеното по делото
Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-1285/01.11.2022 г., че ищецът и
ответникът са единствените законни наследници на починалата В. Л. В.,
починала на 09.09.2022 г.
По делото е приложено Удостоверение за настоящ адрес, изх. № 94-
00-1333/07.11.2022 г., видно от което, от 28.01.2002 г., настоящият адрес на
починалата е: гр. Н., ул. „П. Р. С.“ №*.
От представеното по делото Удостоверение за раждане, №
253/07.05.2002 г., е видно, че родители на ищеца Г.К.Ч., роден на ***г. са
починалата В.Л.В. и К.В.Ч., лицето с което В. е живяла на съпружески начала.
По делото е представена и справка за аналитични сметки по клиентски
номер от 14.11.2022 г., видно от която, по сметката на В.Л.В. има парична
сума в наличност 35 565,13 лева.
Във връзка със здравословното състояние на наследодателката на
ищеца, по делото са представени: Епикриза от Гастроентерологично
отделение при МБАЛ „Д-р А.Д.“АД гр. К., от което се установява, че В.Л.В.
е диагностирана със заболяване „Декомпенсирана чернодробна цироза ст С по
Чайлд Портална хипертония Асцит, (К 74.6) Чернодробна енцефалопатия К
72.04. На същата са издадени и Експертно решение 0184 от 018 от 28.01.2021
г., с което й е определена 80% трайна намалена работоспособност. По делото
е приложени и 5 бр. амбулаторни листове с диагноза „Умерена умствена
изостаналост“; Протокол за предписване на лекарства за срок от 4 месеца,
заплащани от НЗОК; Епикриза от Областен диспансер за психични
заболявания със стационар – С.; Психологични изследвания; Медицинска
бележка; Протокол на медицинска комисия; 4 бр. епикризи от вътрешно
отделение при МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ - С.
Установява се от медицинската документация, че В.В. е страдала и от
„Шизофрения. Параноидна форма. Дефицитен терен с личностова промяна“.
По делото са разпитани като свидетели А.Ф. С., Н.А. К. и В. А.Б.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
4
противоречия помежду си, а и с приложените по делото писмени
доказателства.
От показанията им съдът прие за установено, че познават В. повече от
20 години, от когато живее в Н. на съпружески начала с К.Ч. и че от
съвместното им съжителство е роден ищеца Г., който след заболяването на
майка си, изцяло се грижил за нея, закупувайки й лекарства и водейки я по
болниците. Той си закупил автомобил, специално, за да кара майка си по
болници. Започнал да работи още от 14-годишна възраст, само и само да
изкарва пари за лечение на майка си. Същият не се събирал с младежи в
компания, за да спестява пари. Той бил слабостта на майка си. Г. носел
постоянно храна на майка си, а тя пък от своя страна казала, че спестява
получените от нея пари, за да ги остави на Г. След смъртта на майката Г.
станал затворен и не контактувал известно време с хората. Приживе В. не е
дала нищо на Г. като компенсация на положените от него грижи и
похарчените средства за нея. Валентина от как се прибрала в Н. никога не е
ходила в С. при съпруга си и дори казала, че кракът й няма да стъпи там.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
С Определение № 117/01.03.2023 г. на ОС – С. по В.гр.д. 89/2023 г., са
дадени указания, след отмяна на прекратително определение по настоящото
дело на РС – З., производството по делото, да продължи по иска по чл.12, ал.2
ЗН. Указанията на въззивната инстанция са задължителни, а относно
допустимостта на иска по чл.12, ал.2 ЗН, като самостоятелен иск, е налице и
съдебна практика - Определение № 49/22.02.2006 г. на ВКС по гр.д. 254/2005
г., Първо г.о. В това определение се посочва, че искът по чл.12, ал.2 ЗН трябва
да се предяви най-късно в първото заседание след допускане на делбата.
Пропусне ли се тази възможност, заинтересованият съделител може да
предяви иска си вън от делбата. Посочва се също, че ако претенциите за едни
или други вземания не са били повдигнати и разрешени в производството по
сметките, те могат да бъдат разгледани вън от делбения процес по общия
исков ред.
Тоест от гореизложеното се налага извода, че предявеният иск е
допустим.
Съдът намира, че предявеният иск е и основателен. В крайна сметка
5
ищецът по делото е предявил иска по чл.12, ал.2 ЗН за 1/2 ид.ч. от сумата,
която е останала като наследство по банковата сметка, т.е. той претендира да
получи цялата сума по тази сметка, но не и допълнителни парични средства
от С.М. (отношенията между двамата могат да бъдат уредени и доброволно,
като ищецът получи само и единствено цялата сума от банковата сметка).
Затова е предявил иск спрямо С.М. за сумата 17 782,56 лева, защото двамата
следва да наследят поравно тази сума. От друга страна и в първоначалния и в
повторния отговор на исковата молба от С.М. се признава, че той няма
принос по отношение на спестените парични средства от В.В., която
практически е била в брак с него. Практически, това, което се иска от ищеца
се признава от ответника, но явно ответникът е останал с погрешно
впечатление.
Съдът намира, че искът на Г.К.Ч. е основателен и доказан. Идеята на
иска по чл.12, ал.2 ЗН е в крайна сметка недопускане на неоснователно
обогатяване, когато един от наследниците е спомогнал за увеличаване на
наследството и не е възнаграден по друг начин. Този наследник може да иска
това увеличение да се пресметне в негова полза, ако е в производство по
делба - в размера, който има при делбата, но в случая няма делба.
В съдебната практика се приема, че този съделител - в случая само
наследник, може да иска увеличението да се пресметне в пари. Наследството
в случая е паричен влог. След като ответникът признава, че няма принос по
отношение на спестените по време на брака парични средства, а от събраните
по делото доказателства се установява, че Г.Ч. е полагал физически усилия по
гледане и обгрижване на майка си, освен това е давал парични средства за
нейната издръжка, то искът се явява основателен и доказан. Освен това,
волята на самата В.В. била, паричните средства, които е спестявала, да
останат за момчето й.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца
разноски по делото в размер на 800 лева - 100 лева държавна такса и 700 лева
- адв. хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 12, ал.2 ЗН, С.М.В., ЕГН *** с адрес: гр. С.,
община Г.М., село Д.К., ул. „Е.“ № ***, да заплати на Г.К.Ч., ЕГН ***, с
6
адрес: гр. Н., ул. „П.Р.С.“ № *, сума в размер на 17 782,56 лева,
представляваща пресметнато в пари увеличение на наследството, а именно:
парични средства в банкова сметка в „Б.ДСК“АД на наследодателя на
страните В.Л.В., за което увеличение ищецът Г.К.Ч. е спомогнал да се
осъществи, без да е бил възнаграден по какъвто и да е начин.
ОСЪЖДА С.М.В., ЕГН ***, да заплати на Г.К.Ч., ЕГН ***, разноски
по делото, в размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – С., в двуседмичен
срок от съобщаването на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
7