Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №16030/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищeцът Х.С.Д. излага в исковата молба, че с покана
за доброволно плащане ответникът претендира вземане съгласно сключен на
18.02.2015г. договор за прехвърляне на вземания между ответника и
"Райфайзенбанк(България)ЕАД" в размер на 31 536,11лева. За ищеца не е известно на какво се основава
претенцията и размера й, поради което оспорва
съществуване на задължение за ищеца в посочения размер като счита същото
за погасено по давност с изтичане на тригодишна давност по отношение на лихвите
и петгодишна давност по отношение на главницата. В молба ищецът уточнява, че
правният му интерес от предявяване на иска произтича от получена покана за
плащане на процесната сума. Изложени са съображения за прекратяване на
образуваното изпълнително дело, въз основа
на издадения изпълнителен лист и погасяване на вземането по давност.
Предвид
гореизложеното ищецът предявява иск за постановяване на решение, с
което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 31536,11лева, съгласно покана за
доброволно плащане, поради липса на облигационно правоотношение, при условията
на евентуалност поради погасяването му по давност, както и при условията на
евентуалност да се установи недължимост на същата сума, за събиране на която е
издаден изп.лист на 30.04.2009г. по ч.гр.дело№1908/2009г. по описа на РС-Сливен,
въз основа на който е образувано изп.дело№269/2009г. по описа на ЧСИ Н.Г.с
рег.№836 с район на действие ОС-Сливен. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът "Е.М."ЕООД в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Твърди че на 09.10.2006г. между С.Г.Л.-кредитополучател,
М.Д.М.-поръчител и Х.С.Д.-поръчител и "Райфайзенбанк(България)"ЕАД е
сключен договор за кредит. По силата на този договор между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по което кредитополучателят не е
изпълнил задълженията си и кредиторът се
е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело№1908/2009г. по описа на РС
Сливен и изпълнителен лист от 30.04.2009г. На 18.02.2015г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания между ответника и
"Райфайзенбанк(България)"ЕАД, по силата на който вземането срещу
ищеца е прехвърлено на ответното дружество, което има качество на кредитор от
датата на договора. Уведомление за сключения договор за цесия е изпратено на ищеца с товарителница№********* и е връчено на
ищеца на 20.03.2015г. Прилага към писмения отговор уведомление за прехвърляне на вземането с договор за цесия от
18.02.2015г., като ищецът следва да се счита уведомен с връчване на препис от
писмения отговор. Излага твърдения за неоснователност на възражението за
погасяване на вземането по давност, тъй като за събирането му е образувано
изпълнително дело, по което са извършвани изпълнителни действия.
В допълнителна искова молба ищецът допълва обстоятелствената част и
петитума на исковата молба съобразно изложеното в писмения отговор твърдение за
съществуване на изпълнително дело за събиране на процесното вземане.
В допълнителен писмен отговор ответникът прави възражение за недопустимост
на предявения при условията на
евентуалност иск за установяване недължимост на суми по изпълнително дело
поради несъществуване на такова, тъй като е прекратено.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема следното от фактическа и правна
страна:
От приложените към писмения отговор доказателства, които не са оспорени от
ищеца, се установява, че на 09.10.2006г. между С.Г.Л.-кредитополучател, М.Д.М.-поръчител и Х.С.Д.-поръчител
и "Райфайзенбанк(България)"ЕАД е сключен договор за кредит за сумата
от 20 300лева. С договор за цесия от 18.02.2015г., сключен между ответното
дружество и "Райфайзенбанк(България)"ЕАД, вземането по договора за
кредит е прехвърлено на ответника. До
ищеца е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания с
изх.№19-УЦ-104/17.05.2019г., което му е надлежно връчено на 20.03.2015г. ,
видно от товарителница на лист 65 от делото. След надлежното
уведомяване на ищеца договорът за цесия е породил правни последици по отношение
на него съобразно чл.99, ал.4 от ЗЗД, след което ответното дружество е негов
кредитор по отношение задълженията му на поръчител по горепосочения договор за
кредит. Предвид изложеното са неоснователни възраженията на ищеца, че не
съществува между него и ответника облигационно правоотношение във връзка с
процесното вземане.
От доказателствата, намиращи се в изпълнително дело №20098360400269 по
описа на ЧСИ Н.Г.с рег.№836 с район на
действие ОС-Сливен, се установява, че е образувано по
молба на "Райфайзенбанк(България)"ЕАД за събиране на вземането
по издаден на 30.04.2009г. изпълнителен лист
по ч.гр.дело№1908/2009г. по описа на РС Сливен, с който са осъдени С.Г.Л.-кредитополучател,
М.Д.М.-поръчител и Х.С.Д.-поръчител да заплатят на
"Райфайзенбанк(България)"ЕАД главница в размер на 18 129,62лева по
договор за банков кредит от 09.10.2006г., просрочена редовна лихва в размер на
1469,75лева за периода от 15.07.2008г. до 25.02.2009г., просрочена наказателна
лихва в размер на 865,66лева, начислена за периода от 15.08.2008г. до
28.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.04.2009г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 409,30лева държавна такса и
654,65лева юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че покана за доброволно изпълнение е връчена на ищеца на 24.06.2009г.
чрез неговата майка, с което надлежно е уведомен за образуваното срещу него изпълнително
производство и размера на претендираното вземане от 24 590,16лева общо. Не се
установява да е подадено възражение от ищеца Х.Д. по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и да е образувано
производство по чл.422 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за
събиране на което е образувано изпълнителното дело.
По изпълнителното дело са извършени следните процесуални действия: На
28.05.2009г. са изпратени писма до Началника на ПП КАТ-Сливен за установяване
притежаването на ППС, писма до АДВ за започнато принудително изпълнение срещу
длъжниците, писма до Община Сливен за установяване на притежавани от длъжниците
недвижими имоти, за които са подали декларации, писмо до РЗ"ГРАО" за
установяване на семейно положение, писма до ТД на НАП-Сливен за установяване банкови сметки на длъжниците и декларирани
МПС-та и недвижими имоти, изпратени са уведомления до НАП за започнало
принудително изпълнение по отношение на длъжниците, писма до ОСЗГ Сливен за притежавани земеделски имоти. Постъпили са
отговори на посочените писма, в които е предоставена исканата информация. С
писмо от 18.06.2009г. до Началника на сектор ПП КАТ при ОДП Сливен е уведомен за наложен запор върху автомобил
"БМВ" с рег.№СН9569НС, собственост на Х.Д.. За наложения запор е
уведомен Х.Д. на 24.06.2009г. чрез
неговата майка. На 18.06.2009г. е направено искане от ЧСИ от ОДП Сливен
-БДС да не се разрешава напускането на
страната и да не се издават документи за самоличност на длъжниците по
изпълнителното дело. Със запорно съобщение от 18.06.2009г. е уведомено "Бие и Сие"ООД, че по
изп.дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.М., което е
върнато с отбелязване, че лицето е
освободено от работа на 23.06.2009г. С
писма от 07.07.2009г. от ОД МВР Сливен е уведомен ЧСИ, че по отношение на
длъжниците е наложена мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС и са издадени заповеди. Срещу
издадената спрямо Х.Д. заповед е подадено възражение, подадена е и жалба до
АС-Сливен. С писмо от ОД на МВР от 18.05.2011г.
е уведомен Х.Д., че заповедта е отменена. С молба от 22.06.2011г. от взискателя е поискано извършване на изпълнително
действие за опис на движими вещи в дома
на длъжника. От съобщение от 07.09.2011г. се установява, че е насрочен опис в дома на
длъжника С.Л.. С молба от 29.09.2011г. е поискано от взискателя да не се
извършва насрочения за 29.09.2011г. опис на движими вещи. На 07.03.2013г. е
поискано ЧСИ да се снабди с договор за доброволна делба, което е изпълнено и е
изпратено писмо до Агенцията по вписванията в гр.Сливен и по делото е получен
искания договор. На 22.08.2014г. е поискано да се наложи запор върху трудово
възнаграждение на М.М. по трудов договор с "К.Е.В."ООД. От запорно
съобщение от 26.08.2014г. е наложен запор
върху посочеото трудово възнаграждение. С постановление от 01.04.2015г.
на ЧСИ е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. В постановлението се съдържа констатция, че последното извършено по делото изпълнително
действие е на 22.06.2011г., като наложения запор върху трудовото възнаграждение
на М.М. по молба от 14.08.2014г. е извършено след изтичане на двугодишния срок.
От доказателствата по делото е установено, че за събиране на процесното
вземане е образувано изп.дело№269/2009г. по описа на
ЧСИ Н.Г.с рег.№836 с район на действие ОС-Сливен. Същото е прекратено с постановление от 01.04.2015г. на ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В постановлението се съдържа констатация, че
последното извършено по делото изпълнително действие е на 22.06.2011г.
Установява
се, че за събиране на процесното вземане
е издаден изп.лист на 30.04.2009г., от
която дата същото е изискуемо, съобразно чл.114 от ЗЗД. Съгласно ППВС №3 / 80г.
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на
вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече. В
обратния смисъл е ТР 2/26.06.15 на ОСГТК на ВКС-според което давността в
изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност – но тя не
се спира. С оглед практиката на ВКС,
която се споделя и от настоящия съдебен състав, отмяната на ППВС с ТР 2/26.06.15г. има действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение, като дадените с него разрешения се
прилагат считано от тази дата, вкл. и по висящите производства, и нямат обратно
действие. С оглед на това следва да се приеме, че с образуване на
изпълнителното дело е прекъснат давностния срок и по време на изпълнителния
процес такава не е текла, но това положение е налице до отмяната на ППВС № 3/80 с
тълкувателно решение, обявено на 26.06.15г. След тази дата трябва да се приеме,
че давност тече, но тя се прекъсва с всяко предприето действие по принудително
изпълнение, след което започва да тече нова давност.
В съдебната практика и
теория се приема, че ако в срок от две години взискателят не предприеме
действия в рамките на изпълнителното дело, т.е. взискателят остане пасивен, не
поиска извършването на изпълнителни действия изпълнителното производство се
прекратява, по силата на закона /в този смисъл ТР 47/1967г. на ОС на ГК на ВС
на НРБ, реш. № 578/2009г., І Г.О. на ВКС/. Приема се, че прекратяването
настъпва с изтичането на посочения двегодишен срок на бездействие, а
изискването за постановление на съдебния изпълнител по реда на чл. 330, ал. 2
от ГПК - 1952г. (отм.) е само за изясняване и констатиране на вече настъпилите
факти, т.е. постановлението на съдебния изпълнител констатира настъпилото
прекратяване на изпълнителното дело, а самото изпълнително дело не се
прекратява с неговото постановление.
От анализираните
доказателства, намиращи се в изпълнителното дело, се установява, че след
образуването му на 27.05.2009г. е
извършено изпълнително действие по налагане на запор върху лек автомобил на
ищеца на 18.06.2009г. След тази дата не са извършвани изпълнителни действия,
тъй като посоченото в постановлението за прекратяване като последно
изпълнително действие по молба на взискателя от 22.06.2011г., изразяващо се в насрочване на опис на
движими вещи, не е извършено, тъй като с друга молба на взискателя от
29.09.2011г. е поискано да не се извършва насрочения за 29.09.2011г. опис на
движими вещи.
Съдът
приема, че от 18.06.2009г., когато е наложен запор върху лек автомобил, до
18.06.2011г. е налице период от две години, в който не са извършвани
изпълнителни действия. Поради това на 19.06.2011г. са били налице предпоставките
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. След тази дата на основание чл.117, ал.1 от ГПК е започнал да тече нов давностен срок.
Със задължително решение
за съдилищата, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД намира приложение само когато вземането,
предмет на принудително удовлетворяване е установено със съдебно решение,
нормата не подлежи на разширително тълкуване, т.е. на съдебното решение,
характеризиращо се със сила на пресъдено нещо не се приравняват установените с
друг съдебен акт, в случая определение - спорни вземания /реш. № 94/2010г. І
Т.О. на ВКС/. С оглед изложеното съдът е приел, че ако по принцип едно вземане
се погасява с три годишна давност, тази давност не се променя от това, че
същото е установено със съдебен акт, различен от съдебно решение и е предмет на
принудително събиране.
В
случая процесното вземане произтича от договор за кредит, поради което
давностният срок за погасяването му е петгодишен. Този срок е започнал да тече
на 19.06.2011г. и е изтекъл на 19.06.2016г. По делото не са ангажирани
доказателства от ответника за извършени действия, водещи до спиране или
прекъсване на давностния срок, поради което процесното вземане е погасено по
давност на 19.06.2016г.
Предвид изложеното предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на
1500.00лева адвокатско възнагарждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на Софийски градски съд разноските, от заплащане на които е
освободен ищеца, а именно държавна такса в размер на 1261,44лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х.С.Д. с ЕГН********** срещу "Е.М." ЕООД с ЕИК *****отрицателен
установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл.439 от ГПК, че Х.С.Д. с ЕГН********** не дължи на "Е.М." ЕООД с ЕИК *****сумата от 31 536,11лева, представляваща вземане по договор за кредит от 09.10.2006г.
с "Райфайзенбанк(България)"ЕАД,
по който ищецът има качество на поръчител, за събиране на което е издаден изп.лист
на 30.04.2009г. по ч.гр.дело№1908/2009г. по описа на РС-Сливен, поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД с ЕИК *****на основание чл.78, ал.1
от ГПК да плати на Х.С.Д. с ЕГН********** направените
по делото разноски в размер 1500,00лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД с ЕИК *****на основание чл.78, ал.6
от ГПК да плати по сметка на Софийски градски съд разноските, от
заплащане на които е освободен ищеца, в размер на 1261,44лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: