Решение по дело №1895/2018 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                    28.06.2019г.            гр.Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар Валентина Господинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 1895 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД).

 

     ИЩЕЦЪТ – „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че на 24.11.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус“, и О.М.С. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Касаело се за договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като процедурата по сключването му била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. В процесния случай, на 24.11.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В заявката си О.С. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 500 лева, като заявил и използването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно последната и условията по договора, кредитът бил отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей на 24.11.2015г., за период от 10 дни, с падежна дата 04.12.2015г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължил да заплати на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер от 570.82 лева, от които: 500 лева – главница, 65.24 лева - такса за експресно разглеждане и 5.58 лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.

     На 26.11.2015г. и във връзка с т.8.1. и 8.2. от Общите условия, ответникът подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250 лева, ведно с услугата за експресно разглеждане. На 26.11.2015г. сумата била отпусната чрез паричен превод посредством Изипей. Доколкото падежната дата оставала непроменена, към 04.12.2015г. кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер от 853.77 лева, от които: 750 лева - главница, 95.97 лева - такси за експресно разглеждане и 7.80 лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.

     С настъпване на падежа по договора обаче ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, „4финанс“ ЕООД започнал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като същата се формирала от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие.

     След като изпаднал в забава, от страна на кредитора до длъжника били изпратени три напомнителни писма с детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.5. от Общите условия към договора, се таксували по 10 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче ответникът не погасил гореописаните вземания.

     На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по процесния договор в общ размер от 1 713.27 лева, от които: главница – 750 лева, договорна лихва за периода на отпускане на кредита – 7.80 лева, наказателна лихва – 829.50 лева за периода от 05.12.2015г.(денят, следващ падежа) до 31.01.2018г.(денят преди цесията), такси за експресно разглеждане – 95.97 лева, отписани такси за събиране(3 бр. изпратени писма) - 30 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

     По силата на сключения договор за цесия цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. В изпълнение на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Преместен“.

     С оглед на така изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 675.47 лева, от които: 750 лева – главница, 829.50 лева - наказателна лихва за периода от 05.12.2015г. до 31.01.2018г., и 95.97 лева – такси за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

 

     ОТВЕТНИКЪТ – О.М.С. ***, чрез назначения му особен представител – адв.В.С., в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че исковете са предявени при спазване правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежна страна, съответно същите са допустими. Оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, на които ищецът основава исканията си.

Заявява, че ищецът черпи правата си от договор за цесия между него и „4финанс“ ЕООД от 01.02.2018г. Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД обаче, цесията имала действие спрямо длъжника от деня, в който му била съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установявало. Не можело да се приеме и че ответникът е уведомен със самата искова молба, защото тя била връчена при условията на чл.47 от ГПК и се налагал изводът, че извършената цесия не е произвела своето действие по смисъла на чл.99 от ЗЗД. С оглед на така изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

По делото е представен неподписан Договор за кредит № **********/24.11.2015г. със страни „4финанс“ ЕООД гр.София, като кредитодател, и О.М.С., като кредитополучател, за предоставяне на потребителски кредит в размер на 500 лева, за срок от 10 дни и дата на връщане на сумата – 04.12.2015г. с уговорен лихвен процент в размер на 40.47 % и годишен процент на разходите 49.9 %, като общо дължимата сума възлиза на 570.82 лева. Твърди се, че договорът е сключен по реда на предоставянето на финансови услуги от разстояние и в тази връзка като писмени доказателства по делото са представени самият договор, общите условия към него, разписка за извършено плащане, както и разписка за получаване на пари в брой. Видно от Разписка № 200000093236300/24.11.2015г. и Разписка № 07000389730992/ 24.11.2015г. е, че на посочената дата ответникът е получил в брой чрез „Изипей“ АД сумата от 500 лева.

Съгласно т.8.1 от Общите условия кредитополучателят има право да поиска допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор с изключение на размера на дължимата сума, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. В тази връзка по делото е представен Договор за кредит № **********/26.11.2015г., съгласно който „4финанс“ ЕООД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 750 лева, за срок от 10 дни, като всички останали условия са идентични на предходния договор. Видно от Разписка № 200000093338855/ 26.11.2015г. и Разписка № 07000390242639/ 26.11.2015г. е, че на посочената дата ответникът е получил в брой чрез „Изипей“ АД сумата от 250 лева.

С Договор за прехвърляне на вземания № BFG-2018-005/01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД прехвърля на ищцовото дружество свои вземания, като видно от представените по делото Приложение № 1 със списък на прехвърлените вземания и Приложение № 5, представляващо потвърждение за прехвърляне на вземания, горепосоченият кредит е включен като част от цедираните договори, като общият размер на прехвърленото задължение е 1 713.27 лева.

Към доказателствения материал по делото е приобщено и Пълномощно, Приложение № 4 към договора за цесия, по силата на което ищцовото дружество е упълномощено от цедента от негово име и за собствена сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тази връзка по делото е представено уведомление за прехвърлянето на вземането, което обаче не е връчено на ответника.

 

     Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Уважаването на исковата претенция в настоящото производство, предполагаше ищецът да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки – възникването на  валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние(договор за кредит) между „4финанс“ ЕООД и ответника, по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената като главница сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; наличие на уговорка между страните по договора за кредит за заплащането на наказателна лихва при забава в плащането, както и нейния размер за процесния период; настъпилата цесия между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД за процесното вземане, за която цесия ответникът следва да е уведомен.

В случая ищецът се позовава на сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР между „4Финанс“ ЕООД и ответника Договор за кредит № ********** от 24.11.2015г., съответно 26.11.2015г., твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Тоест, твърди се сключване на договор за паричен заем от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефиницията на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 от Закона на потребителите, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора(ал.1 т.1 и т.3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис(понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договори за кредит № от 24.11.2015г. и 26.11.2015г. и общи условия към тях, за които се твърди, че са потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на ищцовото дружество, както и разписки за извършени плащания в брой в полза на ответника за обща сума в размер на 750 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП(в редакцията му към 2015г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕП – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл.3 ал.1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено, тоест твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ имат и сключените между страните договори за кредит, за който се твърди, че са генерирани след натискане на бутон „Подпиши“ от страна на потребителя. Ищецът не твърди електронните заявки, попълнени от ответника, които не са представени възпроизведени на хартиен носител по делото, нито приетите договори за кредити, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕП, който да е положен от ответника. Не са представени и доказателства за това. Ето защо следва да се приеме, че електронните заявки, в случай, че действително са съставени, за което по делото липсват доказателства, както и електронно генерираните договори за кредит, са подписани с обикновен електронен подпис.

Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис(чл.13 ал.4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл.193 ГПК.

По делото обаче липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало заемно правоотношение. Следователно, при липсата на предпоставките на чл.13 ал.4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че дори действително да са попълнени електронни заявки за кредит, въз основа на които са съставени процесните договори, както и самите договори, не представляват саморъчно подписани документи и не се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК. В случая и доколкото особеният представител на ответника оспорва възникването на твърдените между страните правоотношения, това обстоятелство следваше да бъде установено с други доказателствени средства (например техническа експертиза), като доказателствената тежест е за страната, която представя документите и се ползва от тях. Същевременно, по делото не бяха представени извлечения от електронна поща или други електронни изявления, съхранявани на траен носител, от които да се установят други изявления на ответника, обективиращи волята му да получи в заем претендираната сума, като приетите по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за постигнато между страните съгласие за сключване на договорите. В този смисъл съдът намира, че ищецът не установи валидно възникнало правоотношение по договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключени с ответника.

Дори и да се приеме, че представените по делото разписки за извършени плащания доказват възникнало между страните заемно правоотношение, доколкото същите са подписани от ответника и в тях фигурира номерът на процесните договори, съответно, че сумата от 750 лева е била действително предадена на ответника, съдът намира, че в случая не бе доказана надлежната активна материално-правна легитимация на ищцовото дружество по отношение на процесното вземане. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването – чл.99 ал.4 от ЗЗД. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В тази връзка по делото се установи, че до длъжника е било изпратено от страна на „4Финанс“ ЕООД чрез „Кредитреформ България“ ЕООД уведомително писмо за извършената цесия, което обаче не е връчено на ответника, съответно съдът приема, че липсва надлежно уведомяване.

Не може да се приеме за надлежно уведомяване извършеното такова спрямо особения представител на ответника, доколкото представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяването на процесуално представителство по конкретното дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване още един релевантен за делото факт, а именно уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземанията, поради което дори и такива вземания по договора да съществуваха, то ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.

С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените в настоящото производство искове за сума в размер на 750 лв. – главница по Договор за кредит № **********/24.11.2015г. и № **********/26.11.2015г., 829.50 лв. - наказателна лихва за периода от 05.12.2015г. до 31.01.2018г. и 95.97 лв. – такси за експресно разглеждане следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И   :

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТРЕФОРМ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.София ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Р.В., против О.М.С. с ЕГН : ********** ***, искове за сума в размер на 750 лв.(седемстотин и петдесет лева) – главница по Договор за кредит № **********/24.11.2015г. и № **********/26.11.2015г., 829.50 лв.(осемстотин дведесет и девет лева и 50 ст.) - наказателна лихва за периода от 05.12.2015г. до 31.01.2018г., и 95.97 лв.(деветдесет и пет лева и 97 ст.) – такси за експресно разглеждане като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: