Решение по дело №1058/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 617
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20191100901058
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.04.2020 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                         

    При участието на секретар Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 1058/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба от „Т.Г.“ ЕООД, с която са предявени срещу З.“А.Б.“ искове с правно основание чл.405 КЗ. Твърди се от ищеца, че на 19.01.2017 г. е сключил с ответника застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 20.01.2017 г. – 19.01.2018 г.  покритие на риска „авария на машини“ и на риска „загуба на доход вследствие авария на машини“ Според ищеца на 04.08.2017 г. е реализиран покрит риск, защото е настъпило аварийно спиране на ВЕЦ „Тъмръш“ поради повреда на една от дюзите на турбината, а за отстраняване на повредата ищецът е направил разходи в размер на 33 882,64 лв. на „Аndritz Hydro Gmbh” по издадена фактура. Сочи се, че след приспадане на самоучастието на застрахования в размер на 5000 ЕВРО има право на застрахователно обезщетение в размер на 24 103,49 лв., но му е заплатена от ответника само сумата от 19 606,22 лв. и остава да се дължи сумата от 4 497,27 лв. Поради аварията е прекъсната дейността на ВЕЦ през периода 04.08.2017 г. – 28.09.2017 г. и след приспадане на гратисен период от 15 дни се дължи застрахователно обезщетение за 40 дни в размер на 109 155,83 лв., която сума според уточнителна молба от  се формира за период с прекъсната работа от 957 часа, за които би се произвела ел.енергия с цена от 120,0636 на час на стойност 114 900,87 лв., а след приспадане на 5 % такса към фонс сигурност на електроенергийната система се получава сумата от 109 155,83 лв., която би се платила от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по договор за изкупуване  на ел.енергия от 04.08.2005 г. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4497,27 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от риска „авария на машини“ и сумата от 109 155,83 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от риска „загуба на доход вследствие авария на машини“ през периода 04.08.2017 г. – 28.09.2017 г.

   Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че е платил в дължимия размер застрахователно обезщетение по първия риск, а на застрахователя не са представени доказателства за други оферти за отстраняване на повредата, освен посочената в писмото на ищеца от 17.12.2018 г. освен това ищецът не се е възползвал от възможността да възложи на оценката на повредата на друго вещо лице. Сочи се от ответника, че вторият риск не е покрит по застрахователния договор, защото за периода, за който се претендира обезщетение, във въпросника към застрахователната полица е заложена нулева застрахователна сума, а при заложена очакване печалба с нулева стойност не се дължи застрахователно обезщетение. Оспорва се за периода, през който е прекъсната работа, ищецът да би произвел енергия с печалба от 109 155,83 лв., защото не е представена прогноза за мощностите и обема на производство на ел.енергия за трето и четвърто тримесечие на 2017 г. Не са представени и заявки на „Електроразпределение Пловдив“ за фиксирано количество електроенергия, което е следвало да се произведе от ищеца през процесния период.

    Представен е договор N 267/04.08.2005 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, от който се установява, че между ищеца и „Електроразпределение – Пловдив“ АД е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да произвежда чрез МВЕЦ“Тъмръш“ електрическа енергия, а „Електроразпределение – Пловдив“ АД е поел задължението да изкупи произведената електрическа енергия и да плати цена.

   Представена е застрахователна полица от 19.01.2017 г. по застраховка „загуба на доход вследствие на авария на машини“, от която се установява,  че между ищеца и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 20.01.2017 г. – 19.01.2018 г. застрахователно покритие на риска „загуба на доход вследствие на авария на машини“.

   Представено е приложение към въпросника за загуба на доход, в което е посочена прогнозната брутна печалба от произведена електроенергия през 2017 г.

  Представени са Общи Условия по застраховка „загуба на доход вследствие авария на машини“.

   Представенa  е застрахователна полица от 19.01.2017 г. по застраховка „авария на машини“ и добавък 344 към застрахователната полица, от който се установява, че ответникът е поел задължението да носи застрахователно покритие и на риска от основен ремонт на парни, водни и газови турбини и турбогенератори.

    Представени са Общите Условия по застраховка „Авария на машини“.

    Представено е уведомление по процесната щета от 07.08.2017 г., с което ищецът е уведомил ответника за настъпило на 04.08.2017 г. аварийно спиране на ВЕЦ“Тъмръш“ и е посочено, че причината за повредата ще се установи от експерт на „Аndritz AG”.

     Представен е констативен протокол по имуществено застраховане от 14.08.2017 г., в който е констатирано, че на 04.08 е настъпило аварийно спиране на турбината.

     Представен е констативен протокол по имуществено застраховане от 27.09.2017 г., в който е констатирано, че по време на огледа се извършва ремонт на дюза N 2 от механик на „Аnritz AG” и е подменен сензор за позиция на дюзата, както и пръстени.

     Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 21.08.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „Аnritz AG” сумата от 3790 ЕВРО – за части по искане 8010100942/17.08.2017 г.

   Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 14.11.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „Аnritz AG” сумата от 13 533,92 ЕВРО – за ремонт по фактура **********/03.11.2017 г.

    Представена е фактура N 3784/31.08.2017 г., в която се сочи, че ищецът е продал на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД произведена от ВЕЦ“Тъмръш“ за м.08.2017 г. електроенергия на стойност 6381,05 лв.

     Представена е фактура N 3881/30.09.2017 г., в която се сочи, че ищецът е продал на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД произведена от ВЕЦ“Тъмръш“ за м.09.2017 г. електроенергия на стойност 14 798,17 лв.

     Установява се от заключението на комплексната съдебна експертиза, че за 2017 г. ищецът е произвел електроенергия на стойност 11 310 680 кв.ч. при цена от 0,17118 лв. на кв.ч., а в таблица са посочени за всеки месец количеството произведена електроенергия, както и съответната стойност; посочена е и брутната печалба за 2017 г. – 1356232,35 лв. През периода м.08 – м.10.2017 г. няма данни да са извършвани планови ремонти на съоръженията. Непроизведената електроенергия през периода 04.08.2017 г. – 28.09.2017 г. възлиза на  114900,87 лв.

    Установява се от заключението на СТЕ, че средната пазарна цена за отстраняване на процесната повреда на дюзата възлиза на 17 750 ЕВРО.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

  

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.405 КЗ.

  

    Установи се от представената застрахователна полица от 19.01.2017 г., че между ищеца и ответника е сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „загуба на доход вследствие на авария на машини“, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 20.01.2017 г. – 19.01.2018 г. застрахователно покритие на риска „загуба на доход вследствие на авария на машини“.

    Покритият от застрахователя риск „загуба на доход вследствие на авария на машини“ представлява застраховка на финансов риск“, изразяващ се в неполучаване на брутна печалба, която представлява очакваната печалба за застрахования – т.4 от Общите Условия, неполучена поради авария, попречила му да произведе и продаде електроенерия. Застрахователният риск е потенциалната опасност да не се реализира печалба, т.е невъзможност на застрахования да увеличи актива си поради техническа авария, която от обективна страна е пречка да произведе електроенергия и да я продаде срещу цена на трето лице, конграгент на застрахования.

    В случая страните са постигнали съгласие застрахователната сума за цялата 2017 г.  да възлиза на 1 565 239,80 лв., от което следва, че това е очакваната от ищеца брутна печалба, която той би реализирал, ако не настъпи авария, която да причини прекъсване на дейността по производство на електроенергия. В този смисъл процесната застраховка има за цел да обезщети ищеца, ако поради авария и прекъсване на дейността не е реализирал брутна печалба за цялата 2017 г. в размер на 1 565 239,80 лв.

    Установи се от договор N 267/04.08.2005 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, че между ищеца и „Електроразпределение – Пловдив“ АД е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да произвежда чрез МВЕЦ“Тъмръш“ електрическа енергия, а „Електроразпределение – Пловдив“ АД е поел задължението да изкупи произведената електрическа енергия и да плати цена. Този договор не е сключен с определен срок и доколкото няма данни да е прекратен, следва да се счита, че е бил в сила към сключване на застрахователния договор и към датата на настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие.  

    В случая е налице договорно правоотношение между ищеца и едно трето лице, по което съществува за ищеца възможност да увеличи своето имущество с печалбата, която ще получи от цената за продадената на неговия съконтрагент електроенергия.

   От заключението на комплексната съдебна експертиза се установи, че за цялата 2017 г.  реално произведената от ищеца електроенергия, продадена на неговия контрагент, е донесла брутната печалба в размер на 1 356 232,35 лв. В този случай брутната печалба на ищеца за цялата 2017 г. е по-ниска от очакваната от него печалба в размер на 1 565 239,80 лв., на колкото се равнява застрахователната сума, поради което следва да се прецени дали по-ниският размер на брутната печалба е поради настъпване на застрахователно събитие – авария.

      От представения по делото констативен протокол по имуществено застраховане от 14.08.2017 г. се установява, че на 04.08 е настъпило аварийно спиране на турбината, а в  констативен протокол по имуществено застраховане от 27.09.2017 г. се сочи, че по време на извършения от застрахователя оглед се е извършвал ремонт на дюза N 2 от механик на „Аnritz AG” и е подменен сензор за позиция на дюзата, както и пръстени. Преценката в съвкупност на двата протокола, съставени с участие на застрахователя, и констатациите на СТЕ обуславят фактическия извод, че на 04.08.2017 г. е настъпила техническа авария, която е причината да се прекъсне дейността по производство на електроенергия. Фактът, че реално не е произведена електроенергия през процесния период, се установява от заключението на комплексната съдебна експертиза. Доколкото не са представени доказателства за това, че производството на електроенергия е спряно по други причини, а и от страна на ответника не се твърди такъв факт, съдът приема, че е налице причинна връзка между аварията и временното прекъсване на дейността по производство на електроенергия.

    Налице е разлика между очакваната към сключване на застрахователния договор печалба от 1 565 239,80 лв. и  реализираната печалба от 1 356 232,35 лв., която разлика възлиза на 209 007,45 лв. Видно е от таблицата към заключението на комплексната съдебна експертиза, че по-малкият размер на получена печалба се дължи не само поради непроизведена електроенергия през процесния период, но и поради загуби за някои от другите месеците от 2017 г. В този случай следва да се прецени към сключване на застрахователния договор каква е била очакваната от застрахования печалба за процесния период, както и да се прецени дали между страните са налице уговорки, от които може да се установи стойността на очакваната печалба за процесния период като част от брутната печалба за цялата 2017 г. в размер на 1 565 239,80 лв., доколкото от заключението на комплексната експертиза се установява, че няма прогнозни данни за това какво количество електроенергия е следвало да се произведе за периода, през който е била прекъсната дейността.

       В приложението от 18.01.2017 г. към въпросника за загуба на доход, който е част от съдържанието на застрахователния договор и който на основание чл.348 ал.1 КЗ и чл.16 ал.2 ЗЗД има превес спрямо Общите Условия, е посочено от застрахования, че очакваната от него печалба е в размер на 1 565 239,80 лв. за цялата 2017 г., а в съдържащата се в приложението към въпросника таблица е посочено, че очакваната брутна печалба от 1 565 239,80 лв. за цялата 2017 г. се формира по месеци:  януари – 11 %, февруари – 19 %, март – 14 %, април - 15 %, май – 17 %, юни -9 %, юли – 8 %, за месеците август, септември и октомври - нулеви стойности, ноември – 5 %, декември -2 %.

    В стойностно изражение за всеки от посочените месеци се получава очаквана от застрахования печалба за м.януари в размер на 172 186,278 лв.;  за месец февруари в размер на 297 412,662 лв.; за м.март в размер на 219 146,172 лв.; за м.април в размер на 234 799,47 лв.; за м.май в размер на 266 106,066 лв.; за м.юни в размер на 140 879,682 лв.;  за м.юли в размер на 125 226,384 лв.; за м.ноември в размер на 78 266,49 лв. и за м.декември в размер на 31 306,596 лв. Сборът от посочените в парично изражение стойности, формирани от посочените от застрахования проценти за всеки месец, се равнява точно на 1 565 329,80 лв., на колкото се равнява застрахователната сума по договора, и то при съобразяване на нулевите стойности за м.август, м.септември и за м.октомври.  В този случай съдът приема, че ако бе настъпило застрахователно събитие и бе прекъсната дейността по производство на електроенергия през м.януари, би се дължало застрахователно обезщетение от 172 186.278 лв., която представлява 11 % от застрахователната сума от 1 565 329,80 лв.;  ако бе прекъсната дейността за м.февруари би се дължало застрахователно обезщетение от 297412.662 лв., която представлява 19 % от 1 565 329,80 лв. и така за всеки от посочените по-горе месеци.

   Тълкувайки волята на страните, които са съгласили с посочените в приложението към въпросника проценти за всеки месец от очакваната печалба за цялата 2017 г., но изрично са посочили нулеви стойности за месеците август, септември и октомври, и предвид обстоятелството, че сборът от формираните от процентите парични суми се равнява точно на застрахователната сума от 1 565 329,80 лв., на колкото възлиза очакваната печалба за цялата 2017 г., съдът приема, че месеците август, септември и октомври са извън предмета на застрахователно покритие. Това е така, защото за тях са посочени от застрахования нулеви стойности, т.е тези месеци не участват с определен процент при формиране на очакваната печалба от 1 565 329,80 лв. за цялата 2017 г.

    След като за месеците август, септември и октомври са посочени от застрахования нулеви процентни стойности от брутната печалба за цялата 2017 г. / 1 565 329,80 лв./, съдът приема, че ищецът към сключване на застрахователния договор не е възнамерявал и не е очаквал да реализира през тези месеци печалба, която да участва при формиране на очакваната от него брутна печалба от 1 565 329,80 лв. за цялата 2017 г. Следователно още при сключване на застрахователния договор за ищеца в качеството на застрахован не е съществувала потенциална опасност от нереализиране на печалба за трите месеца, защото той не е имал очакване да реализира от дейността през тях печалба. Доколкото приложението към въпросника съдържа въведени от застрахования счетоводни данни за месеците на 2017 г., следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие за това, че дори и да се спре дейността и да не се произведе през месеците август, септември и октомври  електроенергия, тази пропусната полза не попада в обхвата на поета от ответника застрахователна закрила.

    На застраховане подлежи само определено имуществено благо, за което съществува потенциална опасност да се засегне, а в случая застрахованият очевидно е изключил от предмета на застраховката трите месеца, защото за тях не е имал очакване да реализира имущественото благо – брутна печалба и съответно към сключване на договора не е съществувала потенциална опасност за засягане на това имуществено благо.

    Процесният период попада в месеците, за които са посочени нулеви стойности в приложението към въпросника, поради което съдът намира, че не е възникнал покрит по застраховката финансов риск, а за ответника не е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение за вреди, които още при сключване на застрахователния договор страните са предвидили, че са извън обхвата на застрахователна закрила, тъй като ищецът в качеството на застрахован не е имал очакване за тези месеци да реализира брутна печалба.

     Искът по застраховка "загуба на доход вследствие на авария на машини“ е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

     Както се спомена по-горе, от събраните по делото доказателства се установи, че на 04.08.2017 г. е настъпила авария, която е констатирана с двата протокола, съставени с участие на застрахователя. Важно е да се отбележи, че в протокола от 27.09.2017 г. е констатирано, че към момента на неговото съставяне се е извършвал ремонт на дюза N 2 от механик и инженер на „Аnritz AG”, което дружество е посочено още в уведомлението на застрахования от 07.08.2017 г., че се очаква да извърши ремонт на повредените машини. Това дружество е издател и на фактурите, в които са начислени дължими от ищеца суми за ремонта. Освен това  с преводните нареждания е наредено от ищеца да се плати възнаграждение именно в полза на това дружество. С оглед констатациите в заключението на СТЕ и дадените от в.лице Б. обяснения в съдебното заседание на 07.02.2020 г., че става въпрос за специфичен ремонт, изискващ фини настройки на дюзата, съдът намира, че от страна на ищеца са предприети адекватни действия за репариране на вредата, която по средни пазарни цени се установява, че възлиза на 17 750 ЕВРО.

    Съдът приема, че стойността на вредата от повреждане на машините възлиза на 17 750 ЕВРО. След приспадане на уговореното самоучастие от 5 000 ЕВРО по позиция 1 от спецификация за застрахованите машини се получава размер на дължимото застрахователно обезщетение от 12 750 ЕВРО, т.е. 24 936,83 лв. Ответникът е платил сумата от 19 606,22 лв., поради което остава да дължи 5330,61 лв. Следователно предявеният иск за сумата от 4 497,27 лв. е основателен и следва да се уважи.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.405 ал.1 КЗ за сумата от 109 155,83 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка "загуба на доход вследствие на авария на машини“ следва да се отхвърли изцяло, а искът по чл.405 ал.1 КЗ за застрахователно обезщетение по застраховка „авария на машини“ следва да се уважи изцяло.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Г.“ ЕООД срещу З.“А.Б.“ иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за сумата от 109 155,83 лв. – застрахователно обезщетение за периода 04.08.2017 г. – 28.09.2017 г. по застрахователна полица „загуба на доход вследствие авария на машини“ от 19.01.2017 г.

     OСЪЖДА З.“А.Б.“***, да заплати на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК********, гр.Стара Загора, бул.“********, сумата от 4 497,27 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица „авария на машини“  от 19.01.2017 г., ведно със законната лихва от 10.06.2019 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 460,83 лв.

     ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК********, гр.Стара Загора, бул.“********, да заплати на З.“А.Б.“***, съдебни разноски в размер на  5090,36 лв.

       

     Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: