Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. п., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
203 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците „***“
ЕООД – с. В., общ. п., представлявано от управителя И. П. И., Н.В.К. ***-Мотор-Н.В.“,
представляван от собственика Н.В.К. ***, твърдят в исковата си молба, че страните са индивидуални собственици на имоти, всички
находящи се в Бивш „***" – с. В.. Част от процесните имоти били придобили
по силата на постановления за възлагане на недвижими имоти от 2004 г. от АДВ,
други – чрез възмездни сделки от бившия собственик „ВД“ ЕООД – с. В. (в
ликвидация) през 2007 г., а останалите имоти – чрез други възмездни сделки през
годините. В същото време при придобиване на имотите били закупили и придобили
съответните идеални части от находящите се в имотите и около тях строителни
съоръжения в т.ч. водопровод, канализация, външно осветление, кладенец,
паропровод, асфалтови пътища и площадки, товарни рампи, базалтови пътеки и
зелени площи, както следва:
Първият от ищците притежавал 23.18% от горепосочените по силата на
Нотариален акт № , том , дело № 393/27.03.2018 г., вписан в СлВп при PC –п., а по силата
на Нотариален акт № 177, том VIII, дело № г. притежавал индивидуално определени
4.13 % от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ ВЕДОМСТВЕН ПЪТ с площ от 1340 кв.м,
ведно с 4.13% от едноетажна масивна сграда, представляващи имот № в местността
„Ч. в землището на с. В.;
Вторият от ищците притежавал 15.19% от посочените по-горе по силата на Нотариален
акт № 133, том XXIII, дело № 47772/ 20.12.2007г., вписан в СлВп при PC – п. и още 12.44%
+ 13.70% по силата на Нотариален акт № 87, том VIII, дело № 1489/02.10.2017 г.
и вписан в СлВп при PC – п..
От друга страна, ответникът, като собственик на индивидуални имоти
в бивш „***“ – с. В., също притежавал съответните идеални части от посочените
строителни съоръжения.
През 2018 г. ответникът предприел действия по
препятстване владението на ищците като собственици и ограничил достъпа (както
техния, така и на служителите и техниката, с която разполагали ищците) до
собствените им самостоятелни производствени терени, като поставил рампа, която
се задействала и отключвала от портала, който се намирал на входа на Бивш „***“
– с. В., който имот по КК и КР на село В., представлявал: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор с площ от 1048 кв.м., вид
на територията: територия на транспорта, НТП – за селскостопански, горски,
ведомствен път с адрес: с. В., м. „Ч." по КК и КР на с. В., одобрени със
Заповед № РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващи изменения, с
номер по предходен план 000662. По този начин и с тези си действия ответникът
установил самостоятелно владение върху ведомствения път, който обслужвал (и бил
единствения такъв), който осигурявал достъпа до всички самостоятелни
производствени терени, обособени като такива след обявяване в ликвидацията на
"ВН" ЕООД-село В., респ. продажбата им на различни собственици в
лицето на ищците или това на лицата, от които били придобили част от имотите.
В конкретния случай процесният ведомствен път бил
предвиден с оглед осигуряване на достъп до всички имоти, образувани от
разделянето на Бивш „***“ – с. В., т.е. както за осигуряване на достъп до имота
на ответника, така и до имотите на ищците. Именно поради тази причина в
документите за собственост, които притежавали, били посочени и съответните
идеални части, които притежавали от общите за всички съоръжения в имота в т.ч.
и от обслужващите пътища и в частност от процесния ведомствен път.
Поради изложеното за
ищците се пораждал правен интерес да защитят по съдебен ред правото си на
достъп до собствените им имоти, поради което молят съдът да постанови решение,
с което ДА ОСЪДИ ответника ДА ПРЕКРАТИ неоснователните си действия, изразяващи
се в недопускане и неосигуряване на достъп на ищците, както и на техните
служители и техника до собствените им недвижими имоти, находящи се в Бивш
"***" - село В. и да задължи ответника ДА ПРЕМАХНЕ ПОСТАВЕНАТА РАМПА
и да осигури достъпът и ползването им до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11716.637.50 с
площ от 1048 кв.м., вид на територията – територия на транспорта, НТП: за
селскостопански, горски, ведомствен път с адрес: с. В., м. „Ченгеневи" по
КК и КР на с. В., одобрени със Заповед № РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК,
без последващи изменения, с номер по предходен план 000662.
В
едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника ЕТ „***“, в който същият
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Ответникът
твърди, че с нотариален акт № 65/04.03.2009 г.
закупил Поземлен имот с площ 1048 кв.м.,
с начин на трайно ползване – ведомствен път, ведно с построената в него
едноетажна масивна сграда – портал със застроена площ 32 кв.м., съставляващ
имот №, а след влизане на кадастралната карта в сила, представляващ имот с
идентификатор На същата дата му било предадено владението на имота и при
сделката този поземлен имот бил без вещни тежести (сервитути) и не бил в
съсобственост. Продавачите легитимирали като собственици с Постановление за възлагане, вписано под № 193, том ІХ от 18.12.2007 г. в СлВп – п.. От този момент
ответникът владеел имота, без противопоставяне от някой от ищците и го ползвал
по предназначение. Твърди, че от 2009 г. в имота нямало никакви изменения.
Съществувал портал, пред който имало бариера, която се вдигала и спускала, а той не бил правил никакви подобрения или изменения в имота, откакто го бил
придобил. Не съществувала никаква рампа, както било описано в
исковата молба. Под рампа той разбирал техническо съоръжение, което изравнява нивото между две повърхности и преодолява разликата във височината.
Твърди, че като носител на правото на собственост върху имота,
може да иска от всички други субекти да се въздържат от каквито и да било
действия спрямо него. Счита за необосновано твърдението на ищците, че правото
му на собственост върху процесния имот е ограничено, поради две причини:
Първо, счита, че е придобил имота чрез възмездна сделка с
транслативно действие без никакви ограничения в собствеността
(като сервитут или притежавани идеални части от трето лице);
Второ, твърди, че в продължение на 10 и повече години, въпреки, че
и 5 били напълно достатъчни, е упражнявал добросъвестно владение над имота и го
владял изключително за купувача ЕТ „***“,без да е имало противопоставяне от
когото и да било и най-вече от ищците. Не бил правил никакви промени в имота и
никой не следвало да се счита изненадан, че ответникът изисква от третите лица
да се съобразяват с правата му над имота. Изпълнени били и изискванията на
закона за придобиване на имота и по давност. Това му давало основание да
твърди, че искът е недопустим, а той има
право да изисквам от ищците да се въздържат от всякакви действия спрямо този
имот.
Дори и да се приеме, че искът е допустим, счита същия за
неоснователен.
Оспорва изцяло твърдяното в исковата молба като фактическа
обстановка и счита, че е в противоречие дори на представените с исковата молба
писмени доказателства ищецът ЕТ „К. – Мотор-Н.В.“' се легитимирал като
собственик на Производствен терен с площ от 2.516 дка, представляващ ПИ 000682,
с построената в него Масивна стопанска сграда – склад за готова продукция, със
застроена площ 576 кв.м., ведно с находящите се в имота строителни съоръжения,
включващи 12.44 % от изброените такива съоръжения с нотариален акт № 1 от
02.10.2017 г. В този нотариален акт процесният имот № – ведомствен път на
ответника, бил посочен за граница на придобития имот. Това опровергавало
неясните обяснения в исковата молба, че този ищец имал някакви права над
собствения на ответника имот.
Другият нотариален акт, с който същият ищец се легитимирал като
собственик на друг поземлен имот № 82/20.12.2017 г., дори не съдържал сведения
за процесния имот. Ако този ищец искал да преминава през процесния имот, който
бил изключителна собственост на ответника, следвало да поиска процедура по ЗУТ,
където имало уредена такава възможност.
Ищецът „***" ЕООД бил представил два нотариални акта: №
177/14.10.2004 г. и № 75/27.03.2018 г. Тези нотариални актове удостоверявали
сделки за два отделни поземлени имота, които имали за граници именно процесния
имот. В първия акт това било посочено на стр. 2, ред 6, а във втория– на стр.
2, ред 1. Изложеното в исковата молба, че този ищец бил собственик на идеални
части от имота на ответника, било неистина. Касаело се за друг имот –
ведомствен път с площ от 1.340 дка. В този смисъл оспорва истинността на нот.
акт 177/2004 г. и твърди, че праводателят на ищеца не се е легитимирал като
собственик на идеална част от процесния имот – изключителна собственост на
ответника и не можел да му прехвърли непритежавани от него права. При
изповядване на сделката бил представен акт за държавна собственост № 3554/28.07.2004
г., с който продавачът се бил легитимирал като собственик преди да прехвърли
правата си на ищеца. Оспорва по съдържание този акт за собственост, като
твърди, че държавата не е била собственик на 2.41 % ид. ч. от процесния имот с
идентификатор № 11716.637.50 (000662 стар). Той бил издаден в производство, в
което ответникът не бил участвал, поради което не му бил противопоставим с
оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК.
Тъй като именно този АДС 3554/ 2004 г. създавал правна привидност,
че процесният имот не е изцяло на ответника, а в определен период е бил
частично държавна собственост, впоследствие тази идеална част продадена на
първия ищец, за ответника съществувал правен интерес да обори формалната
придадената му от закона доказателствена сила, за да бъдат стабилизирани
неговите права.
Освен това, имотите които притежавал първият ищец – „***“ ЕООД и
за които бил представил писмени доказателства, имали достъп до общински път,
като към него лицето на притежавания от ищеца имот било най- малко 100 линейни
метра. Търговското дружество и сега, и преди имало достъп до имота си от този
път, имало вход с бариера и рампа, и дори зазидало входа, който имала сградата,
граничеща с площадката, която се намирала преди бариерата и портала, отграничаващи
процесния имот. Ищецът нямал необходимост от преминаване през имота на
ответника и дори да поискал това по реда на ЗУТ, достъп щял да му бъде отказан.
Моли да бъзе открито производство по оспорване на нотариален акт №
177/14.10.2004 г. и АДС № 3545/28.07.2004 г.
В проведените съдебни заседания ищците поддържат предявените
искове, претендират разноски, а в случай на отхвърляне на исковете правят
възражения за прекомерност на претендираното възнаграждение на процесуалния
представител на ответника. Ответникът, от своя страна, поддържа подадения
отговор и пледира за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът,
след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че всяка
от страните по делото притежава право на собственост върху отделни имоти – част
от бившия Завод за В. и д. „Радослав
Григоров“ – с. В.. Няма спор и че всички страни се занимават с производство и
продажба на земеделска продукция.
Спорът между страните се свежда
до това, че ищците считат, че ответникът, поставяйки през 2018 г. рампа, която
се задейства и отключва от портала, намиращ се на входа на бившия ЗВД „Р.Г.“ – с. В., представляващ ведомствен път
с площ 1340 кв.м., с номер по предходен план ,
представляващ ПИ - по КККР на с. В.,
общ. п., им пречи да упражняват правото си на достъп до техните индивидуални
имоти, както и че този ведомствен път, на който е поставена рампата, е част от
обслужващите индивидуалните им имоти съоръжения и те притежават ид.ч. от тези
съоръжения, в т.ч. от ведомствения път.
С представените от ищците
заверени копия на нотариални актове, както следва: НА № 177, т. 8, д. 1700,
рег. № 4753/14.10.2004 г. на Служба по вписванията – гр. п.; НА № 4, т. 3, д.
393, вх. рег. № 852/27.03.2018 г. на СВп – гр. п.; НА № 87, т. 8, д. 1489, рег.
№ 3062/02.10.2017 г. на СВп – гр. п.; НА № 133, т. 23, д. 4772, вх. рег. №
7518/20.12.2007 г. на СВп – п., ищците се легитимират като собственици на
самостоятелни имоти, респ. обособени обекти в имоти, част от бившия ЗВД – с. В.,
като във всички горепосочени актове, с изключение на последния, процесният имот
11716.637.50 (с номер по предходен план 000662), е посочен като съседен на
имотите на ищците. В последния посочен нотариален акт процесният имот изобщо не
фигурира дори и като съсед.
С нотариален акт № 188, т. 3,
д. 570, вх. рег. № 1652/04.03.2009 г. на СВп – п. ответникът – ЕТ „А.-М-Д.Д.“
се легитимира като собственик на процесния имот, с начин на трайно ползване –
ВЕДОМСТВЕН ПЪТ, с площ 1.048 кв.м., ведно с построената в него едноетажна
масивна сграда – ПОРТАЛ със застроена площ 32 кв.м., находящ се в м. „Ч.“,
съставляващ имот № по КВС на с. В., общ. п., за който няма спор, че понастоящем
представлява ПИ .
Според ответника, процесния
имот е в негово владение от датата на придобиването му през 2009 г. и никой от
ищците не се е противопоставял на владението на имота; от 2009 г. в имота няма
никакви изменения, в същия съществува портал,
пред който има бариера, която се вдига и спуска, като ответникът не е правил
никакви подобрения или изменения в имота, откакто го е придобил. Същият твърди
още, че в имота не съществува никаква рампа, каквато е описана в исковата
молба.
С оглед изясняване на делото от
фактическа страна са допуснати и изслушани 4 бр. свидетели, доведени от
страните – П. Р. П. от с. В., общ. п., Н. ***, Й. М. Д. от с. Цар Асен, общ. п.
и Ц. С.К. ***.
От показанията и на четиримата
разпитани свидетели се установява, че порталът, от който има достъп до
различните производствени обекти на отделните собственици, закупили си имоти
след разпродажбата на бившия завод за В. и д.,
е съществувал като такъв още от времето, когато заводът е функционирал.
До преди няколко години ищците и техните работници също са минавали през този
портал, за да отидат до имотите си, но впоследствие порталът бил заключен от
ответника. Според свидетелите, и двамата ищци след заключването на портала
имали достъп до имотите си през друг път и друг портал, а сградата на „***“,
която е обърната към процесния портал и е извън него, преди време е имала
врата, която вече била зазидана. През тази врата преди зазидването й
преминавали само служители на първия ищец, които работели в административната
му сграда. Новият портал, през който преминавали ищците и техните работници, за
да достигнат до имотите на ищците, се намирал на около 50-100 метра
от стария портал, като според св. Пенев, сега работниците на ищците влизали
през стария вход на бившия завод, който се намирал на около 10 м. от остър
завой , през който се влизало в селото. Според св. Цв. К. в момента процесният
портал не бил заключен, тъй като той всеки ден влизал през него, но същият
свидетел не бил виждал работници на ищците да преминават през този портал.
Със заповед № 3-17-400/19.05.2017
г. на Кмета на Община п. е учредено право на преминаване на ищеца Н.В.К. през
поземлен имот № 000962 по КВС на с. В., общ. п. (видно от приложената преписка
в Община п..
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран със субективно
съединени искове с правна квалификация по чл. 109 от ЗС.
Нормата на чл. 109 от ЗС
овластява собственика на недвижим имот да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Както е посочено в мотивите към
т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК ВКС, от самия текст на
разпоредбата на чл. 109 от ЗС е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими,
е конкретна по всяко дело.
В конкретния случай настоящият
състав на съда приема, че не е доказано по категоричен начин нито
обстоятелството, че ответникът е осъществил неоснователни действия, нито
обстоятелството, че тези неоснователни действия създават пречки за използването
на собствените на ищците имоти, по-големи от обикновените.
Съдът приема за доказано от
писмените доказателства по делото, че всяка от страните притежава имоти, които
са били включени в бившия Завод за В. и д. в с. В., общ. п. и че част от
имотите им са съседни. Действително, може да се приеме, че до имотите на ищците
може да се стигне през ПИ 11716.637.50 по КККР на с. В., с номер по предходен
план 000662. Посоченият имот обаче е собственост на ответника по силата на НА №
188, т. 3, д. 570, вх. рег. № 1652/04.03.2009 г. на СВп. Посоченият нотариален
акт не е оспорен от ищците, както и няма спор, че ответникът е установил
владение върху този имот от самото му придобиване. При това положение, дори и
да се приеме, че ответникът е заключил портала и е спуснал наличната бариера, с
което е осуетил преминаването на ищците към техните имоти, тези му действия не
могат да бъдат възприети като неоснователни, тъй като са действия на собственик
в собствения му имот. Още повече, че е доказано по категоричен начин от
непротиворечивите свидетелски показания и на четиримата разпитани свидетели по
делото, че ищците имат друг път, по който да преминават до имотите си, т.е.
заключването на портала не може да се възприеме като действие, което не само да
е неоснователно, но и да създава пречки на ищците, по-големи от обикновените.
При това положение предявените искове се явяват изцяло неоснователни и като
такива същите следва да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота, настоящият
състав на съда приема, че горните изводи не могат да бъдат променени от факта,
че този имот по КВС на землището на с. В., е бил с начин на трайно ползване:
ведомствен път. Този имот е обособен като по поземлен имот със съответните
граници, предмет е на разпоредителни сделки и не може да се приеме като
обслужващ терен на останалите имоти в съседство.
При този изход на
делото ищците следва да заплатят на ответника направените разноски по делото в
общ размер 805.00 лв., в т.ч. – 800.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 5.00 лв. – заплатена държавна такса за издадено удостоверение.
С оглед предмета на делото и като се съобрази с фактическата и правната му сложност,
съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради
което и не подлежи на намаляване.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. В.,
общ. п., обл. Т., представлявано от управителя И. П. И., от Н.В.К., ЕГН **********,***,
действащ лично и като собственик на ЕТ „***“ ЕИК , със седалище и адрес на
управление: с. О., общ. п., обл. Т., против ЕТ „***“, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: с. В., общ. п., обл. Т., ул. „Д. Б.“ № , представляван от Д
. П. Д., субективно съединени ИСКОВЕ с правна квалификация по чл. 109 от ЗС, за
осъждане на ответника ДА ПРЕКРАТИ неоснователните си
действия, изразяващи се в недопускане и неосигуряване на достъп на ищците,
както и на техните служители и техника до собствените им недвижими имоти,
находящи се в Бившия ЗВД „Радослав Григоров“ – село В. и да задължи ответника
ДА ПРЕМАХНЕ ПОСТАВЕНАТА РАМПА и да осигури достъп на ищците и ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с
площ от 1048 кв.м., вид на територията: територия на транспорта, начин на
трайно ползване: за селскостопански, горски, ведомствен път, с адрес на имота:
с. В., м. „Ч." по КККР на с. В., одобрени със Заповед №
РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващи изменения, с номер по
предходен план 000662.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: с. В., общ. п., обл. Т., представлявано от управителя И.
П. И., Н.В.К., ЕГН **********,***, действащ лично и като собственик на ЕТ „***“
ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. Осиково, общ. п., обл. Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ „***“, ЕИК, със седалище и адрес
на управление: с. В., общ. п., обл. Т., ул. „Д.Б.“ № , представляван от Д . П.
Д., СУМАТА 805.00 лв. (осемстотин и пет лева 00 ст.)
– направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: