Решение по дело №1258/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                  

                                            СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

при участието на секретаря Г. Владова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело  № 1258 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е вследствие на подадената на 05.02.2020 г. искова молба от ищеца – „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център, с която са привлечени като ответни страни : „Т.Е.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Одесос“, бул. „******, „Н.2“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, бул. „******, „П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, ул. „******и „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.    

Предявени и съответно приети за разглеждане в производството са осъдителни искове, както следва :

1./ иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД предявен от „Ч.Р.Б.“ АД срещу „Т.Е.“ ЕООД, „Н.2“ ООД, „П.“ ЕООД и „Н.“ ООД, като частичен за присъждане при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 50 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 932 260,43 лв. – неустойка за забавено изпълнение на СМР уговорено по сключен договор № 18-091/19.03.2018 г. за демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

2./ насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД предявен от „Н.“ ООД, срещу „Ч.Р.Б.“ АД за заплащане на сумата в размер от 23 220,00 лв. – съставляваща незаплатена част от възнаграждение уговорено по договор № 18-091/19.03.2018 г. с предмет демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба;

3./ насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД предявен от „Н.“ ООД, срещу „Ч.Р.Б.“ АД за заплащане на сумата в размер от 48 844,74 лв.  – съставляваща получена без да е налице основание сума по договор за застраховка на гаранция за изпълнение в полза на възложител /полица № 0173057/29.01.2018 г. и Добавък № 1/10.05.2018 г. към същата полица/ сключени между „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – клон България КЧТ“ и ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ и по отношение на която „Ч.Р.Б.“ АД сочи да е извършено прихващане с договорна неустойка поддържана в размер на 932 260,43 лв.; и

4./ насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД предявен от „Н.“ ООД, срещу „Ч.Р.Б.“ АД за заплащане на сумата в размер от 144 376,87 лв. – съставляваща незаплатено възнаграждение уговорено по сключен договор № 17-467/18.10.2017 г. с предмет Модернизация /ретрофит/ на електрически уредби 110/20 (10) kV  и въвеждането им в режим на телемеханика – Модернизация /ретрофит/ на подстанция „Долна Митрополия“.

В исковата молба ищецът излага фактически твърдения, че е търговско дружество притежаващо лицензия за разпределение на ел. енергия, считано от 2004 г, като е притежател на електроразпределителната мрежа на територията на Западна България. Пояснява също, че има качеството на възложител по обществени поръчки. За ответните дружества сочи, че са участници в сформирано от тях ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“, което е учредено въз основа на сключен на 17.11.2015 г. първоначално между две от ответните страни /първия и втория ответник/, като впоследствие с Анекс от 13.02.2017 г. като участници са били приети и другите двама ответника /третия и четвъртия ответник/. Тъй като  ищецът носи задължения да поддържа в изправност разпределителната мрежа, която притежава и стопанисва, както и да я модернизира и развива на 18.05.2017 г. е пристъпил към откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, чиито предмет бил „Демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплексна разпределителна уредба 110 kVв подстанция „Витоша“ – елемент от критичната инфраструктура на разпределителната мрежа на гр. София. В качеството им на участници в сформираното ДЗЗД ответните дружества са кандидатствали в процедурата по така откритата обществена поръчка, като са представили оферта и предложение за изпълнение на поръчката, в което са посочени срокове и конкретни видове работи, за които се предвижда да бъдат реализирани по предмета й. Съобразявайки и оценявайки тази оферта, ищецът определил именно ответните страни обединени в ДЗЗД за изпълнители на поръчката. Така на 19.03.2018 г. между ищеца и ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ бил сключен договор с предмет : „Демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплексна разпределителна уредба 110 kVв подстанция „Витоша“ – елемент от критичната инфраструктура на разпределителната мрежа на гр. София“, като неразделна част от същия съставлявало Приложение 2, а именно – Предложение на изпълнителя за изпълнение на поръчката. Сочи се, че съобразно договорът изпълнителят приел да изпълни на свой риск и със свои средства всички необходими дейности по демонтажа на старата и монтажа на новата комплексна разпределителна уредба, в т.ч. – организация и изпълнение на строителството, доставка и монтаж на материали, оборудване, апарати и помощни съоръжения и резервни части, изготвяне на екзекутивна документация на работния проект, изготвяне на програма и провеждане на обучение на шест служителя на възложителя, подготовка и въвеждане в експлоатация на обекта в неговата цялост, вкл. съдействие по издаване на разрешението за ползване. Страните възприели, че срокът за изпълнение на възложената с договора работа, в т.ч. до въвеждане на обекта в работен режим е до 30.10.2018 г. По отношение на договореното възнаграждение ищецът поддържа, че според условията на договора за цялостното изпълнение на дейностите по него ще следва да плати на изпълнителя възнаграждение в размер на не повече от 3 594 797,01 лв. без вкл. ДДС. Съгласно договора и в частност в клаузата на чл. 12 били разписани и неустойките, които страните си дължат в хипотеза на допуснато неизпълнение на поетите от тях задължения относно установените срокове за изпълнение. Така за забавено изпълнение на която и да е било дейност /доставка изпълнителят се е съгласил да носи отговорност за заплащане на неустойка в размер на 1 % на ден върху стойността на договора за периода на забавата, до датата на действителното изпълнение – чл. 12.2, ал. 3. Сочи се, че въз основа на подписано на 23.05.2018 г. споразумение страните по договора са внесли промяна в производителя и типа на разпределителната уредба, която е подлежала на доставка и монтаж, като новоизбраната такава била производство на „АББ“ АГ – Германия, тип ELK-04, която отговаряла на техническите спецификации и изисквания на възложителя или е с по-добри технически показатели и работни характеристики. Промяна била възприета и по отношение на други компоненти от съдържанието на договора, а именно : относно срока на доставката на ЕКРУ модулите, като същия бил фиксиран до 31.08.2018 г.; относно цената за изпълнение на поръчката, като същата била редуцирана от 3 594 797,01 лв. без  вкл. ДДС. на 3 585 617,02 лв. без вкл. ДДС, а така също увеличаване гаранционния срок на ЕКРУ модулите от 120 на 126 месеца. Ищецът се позовава, че по отношение на установения краен срок за приключване на работата по поръчката нямало извършена промяна, като се запазил първоначално определения такъв - до 30.10.2018 г. Това важало и за уговорените хипотези за заплащане на неустойка по чл. 12, както и за размерите им. Ищецът допълва, че на 30.03.2018 г. за обекта било издадено разрешение за строеж, а на 02.07.2018 г. протокол за откриване на строителна площадка. Поддържа се, че отделните видове работи по предмета на договора били извършвани от изпълнителя въз основа на двустранно подписана с възложителя конкретна поръчка, а именно : поръчка № **********/23.08.2018 г. за доставка на материали, апаратура, оборудване и съоръжения по опис;  поръчка № **********/12.09.2018 г. за строително-монтажни работи; поръчки № ********** и № ********** от 06.12.2018 г. за доставка на резервни части и непредвидени материали, апаратура, оборудване и съоръжения по опис. Сочи се, че ищецът е изпълнил добросъвестно, точно и срочно своите задължения по договора, като ответните страни се отклонили от точното изпълнение на поетите задължения, като обектът не бил завършен в уговорения срок – до 30.10.2018 г. Изтъква се, че строителните дейности са продължили и през м. ноември 2018 г., като едва на 27.11.2018 г. изпълнителя е уведомил възложителя, че е завършил изпълнението, като е поискал свикване на приемателна комисия. От такава е бил извършен оглед на обекта на 29.11.2018 г., а на 30.11.2018 г. бил подписан Акт образец 15 за приемането му. С оглед на така реализиралата се продължителност на изпълнението, считано от 01.11.2018 г. ищецът смята, че ответните страни са изпаднали в положение на договорна забава по отношение завършването и предаването на обекта. Тази забава била продължила 26 дни в периода от 01.11.2018 г. до 26.11.2018 г., като дължимата неустойка за същата определена, като 1 % на ден от стойността на договора /3 585 617,02 лв. без вкл. ДДС/ се сочи да възлиза на сумата от 932 260,43 лв. Ищецът изтъква, че е събрал една част от така породеното му вземане за неустойка, а именно сумата в размер от 384 193,11 лв., усвоявайки представената от ответника гаранция по договора в размер на 162 416,24 лв., както и прихващайки сумите от 77 400 лв. – дължимо възнаграждение по договора, съгласно издадена фактура от 08.05.2019 г. за изготвяне и представяне на екзекутивна документация и от 144 376,87 лв. – съставляваща задължение към ответника „Н.“ ООД по договор от 18.10.2017 г. с предмет – модернизация електрически уредби на подстанция – Долна Митрополия. С молба – уточнение от 18.02.2020 г. дружеството-ищец относно заявената от него солидарна отговорност на ответните страни по предявената претенция е обосновало, че тя произтича от правилото на чл. 304 ТЗ, която предвижда, че лицата които при сключването на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат за солидарни длъжници ако от сделката не следва друго. В случая по сключения с ищеца договор всички ответни страни били поели едно общо задължение за доставка и монтаж на комплексна разпределителна уредба, като с договора не е установена разделна отговорност на ответните дружества, а така също и разделяне на задълженията им по него.

На 09.03.2020 г. ответника - „Т.Е.“ ЕООД, чрез пълномощникът му в производството – адвокат С. в регламентирания процесуален срок се възползва от правото си да подаде отговор по ИМ, като с него не възразява по допустимостта на предявения за разглеждане иск, но го оспорва по неговото основание. Отрича ангажирания от ищеца с ИМ договор от 19.03.2018 г. да обвързва дружеството, доколкото същото не е участвало при сключването на същия. Договорът бил подписан от името на ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“, като в него няма изявление на управляващия ДЗЗД, че действа и като пълномощник на дружествата участващи в образуваното гражданско дружество, като подобно пълномощно никога не е било давано от  „Т.Е.“ ЕООД в полза на П. Т., явяващ се представляващ ДЗЗД. На следващо място се навежда довода, че ДЗЗД няма характеристиката на правен субект и не може да сключва договори, което означава, че е компрометирана валидността на договора от 19.03.2018 г. на чието действие се позовава ищеца по претенцията си за неустойка. Освен това ответникът формулира и възражение за нищожност на клаузата, с която е уговорена начислената и заявена за присъждане неустойка, като я определя за такава противоречаща на добрите нрави. Преценена към момента на сключване на договора неустойка за забава в размер от 1 % на ден върху общата стойност на договора излизала извън присъщите на института на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, доколкото съдържанието на тази клауза ясно показвало  установяване на значителна диспропорция в съотношението между задълженията, чието изпълнение се гарантира от неустойката и предварително определеното обезщетение за вреди, което създавало условия за реализиране на несправедливо облагодетелстване на възложителя за сметка на изпълнителя. Извън нравствените граници било да се уговаря неустойка, която да се изчислява на база пълната стойност на договора над 3 500 000 лв., тогава когато забавеното изпълнение касае дейности/доставки възлизащи на стойност стотици пъти по ниска от ползваната за основа сума /стойността на целия договор/. Касаело се за неустойка в порядъка на над 35 000 лв. за ден забава, като наред с това тя била уговорена като кумулативна за всяка забавена дейност. Формирането на неустойка в размер на 932 260,43 лв. при забава в изпълнението от едва 26 дни показвало, че е нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Що се касае до уговорените крайни срокове за изпълнение, ответникът моли при разглеждане на възражението за невалидност на клаузата за неустойка да се отчете и обстоятелството, че установените крайни срокове не са обвързани с такива за изпълнение на задълженията на възложителя за оказване на съдействие от възложителя, което се явява и предпоставка за темпа на работа на изпълнителя. Ако все пак клаузата за неустойка се приеме за валидна и пораждаща правни последици, то задължение за заплащане на такава не е настъпило, защото отговорност за неустойка не се е породила за ответните страни. На първо място нямало допускане на забава в изпълнението с поддържаните от ищеца 26 дни. Уреденият в чл. 4.1.1. срок до 30.10.2018 г. е бил постижим само ако са били спазени установените в договора начални моменти за стартиране на работата. Напомня се, че всички видове СМР попадащи в предмета на договора е необходимо да се извършват в съответствие с работния проект изготвен от възложителя, а така също за да се започне изпълнението е необходимо възложителя да издаде съответния акт за възлагане. Работният проект изготвен от възложителя е бил предаден на изпълнителя със съществено по време закъснение. Освен това се наблюдавала и системна забава в изпълнението на задълженията носени от възложителя по договора и ищец в производството, което изключвало правото му да търси като изправна страна присъждане на неустойка. Видно било, че с изрично споразумение от 23.05.2018 г. страните са променили типа и сроковете за доставка на подлежащата на монтаж нова ЕКРУ, като нелогична и невярна била позицията на ищеца, че това не е довело до изменение на първоначално установения срок на завършване изпълнението на дейностите по договора. Касаело до съществено изменение в типа оборудване подлежащо на монтиране в обекта, като това изменение не било предизвикано по инициатива на изпълнителя, а по такава на възложителя. Не отговаряло на действителното фактическо положение и твърдението на ищеца, че бил изпълнил точно своя дял от задълженията по договора, като от ответникът се изброяват конкретни нарушения допуснати от възложителя, които са допринесли за неспазването на срока установен до 30.10.2018 г., а именно : непредаване в срок на техническата документация и проекти, в т.ч. и работния проект, чието наличие е безусловно необходимо за изпълнението на възложените дейности; допуснато е забавяне по отношение на възлагането на отделните видове СМР, като първото действие по възлагане датира от 12.09.2018 г.; забавяне имало и в съставянето на протокола за откриване на строителна площадка на обекта. Всичко това означавало, че по смисъла на чл. 4.8 /2/ от договора установените крайни срокове за изпълнение трябвало да се смятат за продължени в предели значително надвишаващи поддържания от ищеца срок на забава от 26 дни. Тъй като възложителя се явявал неизправна страна, то той нямал право да получи присъждане на неустойка. При тези съображения се настоява съдът да се произнесе по спора, като постанови решение, с което да отхвърли предявения в условията на частичност иск за присъждане на вземане за неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.   

На 09.03.2020 г. ответникът - „П.“ ЕООД, чрез упълномощените му в производството – адвокати Г. и Б. в регламентирания процесуален срок се възползва от правото си да подаде отговор по ИМ. На първо място се привежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка, на която почива исковата претенция на дружеството-ищец, тъй като същата преценена към датата на сключване на договора, в чието съдържание е предвидена противоречи на изискванията за добри нрави. Начина на определяне на неустойката не държал сметка за продължителността на договора, както и за етапите на неговото изпълнение, в т.ч. и за обемите на евентуално изпълнената по него работа. Същият предвиждал, че неустойката всякога ще се формира при ползване, като база на общата стойност на договора, а не на неизпълнената такава, което влизало в колизия с разбирането за добри нрави. Недостатък на клаузата за неустойка било и това, че същата не е с установен краен предел. Не такъв бил подходът при формиране на неустойката дължима при евентуална неизправност на възложителя, в т.ч. и при забава в плащането на уговореното възнаграждение, като там неустойката била установена в размер на не повече от 10 % и само върху стойността на забавеното плащане. Напомня се и това, че по смисъла на чл. 9.1. от договора била предвидена гаранция за изпълнение давана в полза на възложителя, която обхващала евентуалната отговорност за дължими неустойки произтичащи от евентуално неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора. Прави се позоваване, че тази договорна клауза всъщност осуетявала възможността на възложителя да търси и присъждане на неустойка, защото така би се засегнал принципа за недопускане на неоснователно обогатяване в отношенията между страните. Ако клаузата за неустойка се приемела за действителна, то тогава страната упражняваща отговора поддържа, че излаганото от ищеца забавяне в изпълнението на възложените дейности по договора  е по причина стояща извън изпълнителя, а и имаща за източник виновното поведение на възложителя. Последният в разрез с поетите ангажименти по договора не оказвал нужното съдействие като кредитор в полза на натоварения с работата изпълнител, което препятствало последния да изпълни надлежно и в срок възложеното. Пример за това било несвоевременното представяне на одобрени и съгласувани проекти за СМР без наличието на които изпълнителят бил поставен в невъзможност да стартира каквото и да е било изпълнение по договора. Оказване на съдействие липсвало и по посочването на лицата за контакт с възложителя по координирането на програмата за линейния график, а това възпрепятствало и възможността на изпълнителя да пристъпи към сключването на предвидената съгласно договора застраховка. Имена и координати на лицата за контакт възложителя представил едва на 20.08.2018 г., което е забава в порядък на пет месеца. Два месеца била забавата по отношение откриването на строителната площадна за обекта. Привежда се аргумент, че началото на течението на срока по договора, които е 130 дни е не по-рано от 12.09.2018 г. /моментът на поръчка 4318827/, респективно същият изтича на 21.01.2019 г., а не както ищеца сочел в ИМ на 30.10.2018 г. На последно място в случай, че и тази втора група доводи за липсва на възникване на предпоставките за заплащане на неустойка не бъдат възприети от съда, то ответника прави възражение за прекомерност в размер на изчислената неустойка. Акцентира се над това, че в договора няма ясно разписана обща стойност на дейностите подлежащи на извършване, а е определена лимитна такава – 3 585 617,02 лв. без ДДС, като нямало данни, че това е реалната стойност на възложените за изпълнение дейности. В тази насока не трябвало да се пренебрегва и това, че със свое писмено изявление от 24.09.2018 г. възложителят разваля договора в частта му предвиждаща доставка на резервно оборудване, като ефекта на развалянето се сочи да е настъпил, считано от 01.11.2019 г. Това означавало, че значителна част от сумата  3 585 617,02 лв. без ДДС така или иначе не е следвало да се взема предвид при определяне базата за изчисляване на търсената от ищеца неустойка. Обръща се внимание и над това, че в приложеното поле на договора не се свеждало само до изпълнението на възложени СМР, а имало и други съпътстващи дейности, чиято стойност обаче изобщо не трябвало да се взема предвид при изчисляване на неустойката, която е уговорена като такава за забава в изпълнението на възложените СМР. Ръководен от тези си възражения ответника – „П.“ ЕООД моли за отхвърляне на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, поради недоказаност на неговото основание. 

 На 13.03.2020 г. ответникът - „Н.2“ ООД, чрез упълномощените му в производството – адвокат Ж. в регламентирания процесуален срок се възползва от правото си да подаде отговор по ИМ. С него се възразява по основателността на исковата претенция, като позоваването е, че същата не е установена в своето основание и размер. „Н.2“ ООД признава факта, че е участник в образуваното ДЗЗД „Т.Е.Е.“, което е встъпило като изпълнител в договорно правоотношение с дружеството-ищец по договор за обществена поръчка с предмета очертан в ИМ. Правото да се получи плащане на неустойка ответникът изтъква да възниква само след реализирането в тяхната съвкупност на група от материални предпоставки, които е изброил в отговора си. На първо място в разглежданото материално правоотношение липсвало доказване в посока изпълнителя да се е отклонил виновно от поверените му договорни задължения. И този ответник акцентира над това, че ищецът не е осигурил своевременно необходимия одобрен работен проект от възложителя, а и нещо повече такъв изобщо не бил предоставен на изпълнителя. Работният проект и разрешението за строеж е трябвало да бъдат налични преди фактическото започване на работата по обекта, а липсата им е поставила изначално изпълнителя в състояние на невъзможност да започне реализацията на поетата по договора дейност. Обръща се внимание над обстоятелството, че по повод осигуряването на работния проект между изпълнител и възложител е протекла нарочна кореспонденция, от която става ясно, че възложителя не е бил в състояние да изготвени и предостави на изпълнителя посочения документ, като изпълнителя се наема със задачата да изготви такъв, но това вече е извън всякакви изначално разписани срокове за започване на работата по договора. Ответникът описва и процедурата по установяване на лица за контакт, събиране на данни, размяна на оферти и предложения между страните във връзка с работата по изработването на работния проект, като сочи, че тя е завършила с предаване на същия едва на 08.10.2018 г. Това била една от основните причини породили закъснението в изпълнението на задължението поето по договора. Друга причина по мнение на ответника е неоказано съдействие от възложителя свързано с изготвянето на линейните графици, а впоследствие и на лицата за контакт по прилагането на тези графици, което също е предизвикало промяна в заложените срокове на изпълнение, за което възложителя е бил своевременно уведомяван и не се е противопоставял. Що се касае до фазата на изпълнение на възложените по обекта СМР, ответникът информира с отговорът си, че изпълнителят многократно е приканвал възложителя да сформира комисия за инспектиране и приемане на осъществените на място СМР. Изказват се и други съпътстващи причини довели до забавянето на работата по проекта, които са създадени изцяло по вина на възложителя, а именно : неизпълнение на задължението му да предоставя на изпълнителя в 3-дневен срок с нарочен протокол всички намиращи се в него документи; липса на техническа документация свързана с работата по проекта – липса на одобрен работен проект и разрешение за строеж; непредставяне на изходни данни, въпреки многократното им изискване; наличие на паралелно протичащи СМР по обекта, възложени на друг строител, чиято забава се била отразила и на темпа на работа на изпълнителя – ДЗЗД; забава в източването на елегаза от ЕКПУ Сименс, което е било задължение на ищеца и е станало едва на 05.09.2018г., а това е довело до забава от около 20 дни; непредставяне на изрично писмено разрешение от СДЗ – София /чл. 6.6. от договора/; забава в извършването на 72-часовите проби, която е предизвикана по вина на ищеца /поставено в последния момент изискване за полагане на нови сухи кабели към трансформатори в подстанция Витоша, което е предмет на договора с друг строител/. Всичко казано според ответника рефлектира върху изпълнението на възложените по договора дейности в установени за това срок. Нямало недобросъвестно поведение от страна на изпълнителя, а допусната забава от самия ищец, която е предизвикала отклонението от първоначално разписаните срокове. Освен това относно срокът за изпълнение по коментираната обществена поръчка, ответникът подчертава, че едва на 12.09.2018 г. изпълнителят е получил поръчка за изпълнение на СМР – 4318827, която се явява и първия документ за възлагане, като според чл. 2.5.1. от договора изпълнителят извършва всички СМР в срока по чл. 4.4. – 130 календарни дни, считано от получаването на първия документ за възлагане. Следователно срокът от 130 календарни дни в случая е започнал да тече, считано от 12.09.2018 г., което означава, че крайният му момент не е 30.10.2018 г., както поддържа ищеца, респективно приложение не намира правилото за срока установен в чл. 4.1. от договора. Анализът направен от ответника при подобно приложение на правилата за сроковете показва, че изпълнителят е извършил договорените СМР с близо 2 месеца преди изтичане на срока. Следващата линия на защита развита от ответника – „Н.2“ ООД е свързана с направено възражение за нищожност на договорната клауза за неустойка предвидена в чл. 12.2./3/, като се сочи, че същата противоречи на закона, защото изчислението й е предвидено да става при ползване за изходна база на общата цена на целия договор, съответно договорът е със срок на изпълнение 24 месеца, като за отделните възложени дейности са предвидени различни срокове за изпълнение. При подобни уговорки ищецът винаги би могъл да се позове /както бил направил в ИМ/ на каквото и да е било неизпълнение /без значение на неговия обем и момент на настъпване/, като начисли неустойка за всеки ден забава върху общата стойност на договора и то без краен предел в размера. Съпоставката с неустойката, която е уговорено ищецът да понася при забава в задължението си да се разплати за извършените дейности по договора показвала различен подход в уговарянето, а именно установена е с предел от 10 % на забавеното плащане. В обобщение страната счита, че отговорността й за заплащане на неустойка за забава във възложеното изпълнение по договора от 19.03.2018 г. не би трябвало да се ангажира, тъй като по делото не било проведено доказване на основанието и размера на тази претенция, като се настоява СГС да я отхвърли с решението си по същество.                   

На 16.03.2020 г. ответникът - „Н.“ ООД, чрез упълномощените му в производството – адвокат Е. в регламентирания процесуален срок се възползва от правото си да подаде отговор по ИМ. Определя предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неоснователен и недоказан, като се желае неговото цялостно отхвърляне. Ответникът привежда доводи за неизправност на възложителя относно поети от негова страна ангажименти за осигуряване на съдействие във връзка с дейностите по договора. Така още в документацията за участие в обществената поръчка било ясно заложено, че изпълнението и ще се извърши въз основа на работен проект и издадено разрешение за строеж, като последните ще бъдат предоставени на изпълнителя. Акцентирано е и върху клаузите на чл. 5.3., 5.4. и 2.3.1. от договора, в които възложителя е поел ясно упоменати задължения за осигуряване на документи, в т.ч. и за оказване на съдействие от различно естество. Сочи се, че възложителят не е бил изправна страна при съблюдаването на тези си договорни ангажименти, като ги е нарушил в различна степен – не ги е изпълнил или пък ги е изпълнил със закъснение. Това е провокирало у изпълнителя съществени затруднения в това да спазва поставените с договора срокове за изпълнение по поръчката. Едва при вече подписан между страните договор, възложителя е информирал представители на изпълнителя, че няма изготвени работни проекти, а разрешението за строеж е предоставено на изпълнителя за пръв път едва на 24.08.2018 г. Ответната страна отбелязва, че в предмета на поръчката не е включено проектиране, нито пък са предвидени срокове за такова, или за издаване на разрешение за строеж. Без наличието на тези книжа обаче възложените СМР е нямало как да бъдат фактически извършени. На по късен етап, а именно след подписване и започване действието на договора за обществена поръчка, изпълнителя приел да изработи работен проект, поради невъзможността в противен случай да изпълни надлежно подписания от него договор. Липса на съдействие имало и на етапа на договаряне на условията за изготвяне на работния проект, както и при самата му изработка, като това проточило съставянето на работния проект до 08.10.2018 г., когато същия във всичките му части бил предаден на изпълнителя. Така първият работен ден след 08.10.2018 г. била най-ранната възможна дата за започване реалното изпълнение на възложените СМР, което означавало, че срокът по чл. 4.4. от договора от 130 календарни дни е започнал да тече от 09.10.2018 г. Бележки за неизправност на ищеца са направени и по отношение на задължението му да съдейства при съставянето на Програма и линеен график за изпълнението на отделните етапи на проекта, като същия е претърпял многократни промени в съдържанието си, отново по причини стоящи извън изпълнителя. Забавено било и оказването на съдействие по изключване на напрежението на подстанция Витоша, както и по източването на елегаза от ЕКПУ Сименс, което било предпоставка за започване на СМР на обекта. Нарушения били допуснати и във връзка с поетите от възложителя ангажименти по чл. 6.6. от договора. Освен това относно срокът за изпълнение по коментираната обществена поръчка, ответникът подчертава, че едва на 12.09.2018 г. изпълнителят е получил поръчка за изпълнение на СМР – 4318827, която се явява и първия документ за възлагане, като според чл. 2.5.1. от договора изпълнителят извършва всички СМР в срока по чл. 4.4. – 130 календарни дни, считано от получаването на първия документ за възлагане. Следователно срокът от 130 календарни дни в случая е започнал да тече, считано от 12.09.2018 г. Пречки отново по вина на възложителя били създадени и по отношение провеждането на 72-часовите проби на монтираните от изпълнителя ЕКРУ на обекта. Ответникът сочи и за констатация отново в периода след подписване на договора, че възложителя не е предвидил в предмета на обществената поръчка изграждането на вентилни отвори които се явяват нужни за монтажа на ЕКРУ, като тази дейности отново била допълнително възложена на изпълнителя, но също отнели значително време, като при изпълнението им възложителя отново проявил недобросъвестно поведение, като не оказвал навременно съдействие. Сочи се, че работата по обекта е приключила на 27.11.2018 г., а на 19.12.2018 г. е бил съставен Акт образец 19 – оборен и приет от възложителя без възражения. Ответникът добавя и това, че в частта реконструкция на ПС „Витоша“ липсва сключен договор за осъществяване на строителен надзор на обекта, което само по себе си също създавало сериозни по интензитет затруднения за изпълнението на задълженията поети от изпълнителя по договора. И този ответник наред с доводите, че не е било допуснато виновно неизпълнение в работата по изпълнение на дейностите по проекта, също както и останалите ответни страни се е позовал, че клаузата от която ищеца черпи правото си да търси неустойка не произвежда правно обвързващо действие, защото е нищожна поради накърняване на добите нрави. Извършено е обосноваване и на това възражение приведено в процеса. На последно място ответника се позовава на това, че не е налице основание за наличие на солидарна отговорност между четиримата ответника, защото подобна отговорност не била уговорена в договора за създаване на гражданско дружество или в договор с кредитор на ДЗЗД. При тези съображения „Н.“ ООД желае отхвърляне на предявения осъдителен иск, поради липса на възникнало материално право на неустойка в полза на ищеца.           

На 08.10.2020 г. по делото постъпва Допълнителна ИМ подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител в производството – адвокат П.. С нея са изложени съображения по твърденията и възраженията направени от четиримата ответника в отговорите им по делото. На първо място се сочи, че ответникът „Т.Е.“ ЕООД обратно на твърденията му, следва да се възприеме за обвързан от сключения договор от 19.03.2018 г., доколкото това дружество се явява съдружник в ДЗЗД „Т.Е.“, като последното според учредителния му договор е създадено за да участва в процедури по ЗОП, а за негов управляващ съдружник е избран – П. Т., в качеството му на представител на съдружника „Н.“, като договорът от 19.03.2018 г. с ищеца е сключен за и от името на ДЗЗД от П. Т., като същия обвързва всички участници в ДЗЗД, в т.ч. и „Т.Е.“ ЕООД. Приложение в случая намирало и правилото на чл. 301 ТЗ, защото „Т.Е.“ ЕООД не се е противопоставило на извършеното от негово име действие по сключване на договора, респективно лично е извършвал действия във връзка с изпълнението му. На следващо място се опонира по направеното от всички ответни страни възражение за нищожност на клаузата за неустойка установена в договора. Договореният размер на неустойката се обосновава, че е напълно адекватен на вредите, които биха могли да настъпят в правната сфера на ищеца от неизпълнението на договора. Обръща се внимание, че се касае за обект от критичната инфраструктура на разпределителната мрежа на София, като изправното му функциониране е от изключително значение за обществото, като вредите от забавяне на дейността по реконструкцията според ищеца биха били огромни по мащаб и несравними с тези на ответните страни при допуснато забавяне в плащането на уговорените с договора възнаграждения. Тъй като естеството на уговорената по договора престация е такова изискващо цялостното и изпълнение – въвеждане в експлоатация на подстанция Витоша, то допуснатото частично неизпълнение на СМР е равносилно на пълно неизпълнение, като в конкретния случай следващата се неустойка съставлява 26 % от цената на договора, като този размер сам по себе си правел възраженията за нейната неморалност неуместни. Отбелязва се, че всички страни по правоотношението притежават търговско качество, поради което доводът за неравнопоставеност в договорните отношения е несъстоятелен. На следващо място по отношение на направеното от ответните страни отричане за допусната от тяхна страна забава в сроковете по договора се посочва, че никога не е имало неяснота върху възприетия с договора краен срок за изпълнението на дейностите по него, като това е именно срокът визиран в клаузата на чл. 4.4.1. В този контекст се отбелязва, че в съдържанието на подписаната поръчка ********** от 12.09.2018 г. изрично е препотвърдено, че срокът за цялостното изпълнение на обекта остава – 30.10.2018 г. Ищецът отрича от негова страна да е била допускана забава по отношение на задълженията, които е поел с договора, в т.ч. и за съдействие. Налице били както изготвени и одобрени проекти за реконструкцията на обекта още от 2017 г., така и разрешение за строеж от 30.03.2018 г. Това, че работите са възложени за изпълнение с поръчка от 12.09.2018 г. не било препятствало по никакъв начин ответните страни да приключат изпълнението на дейностите по договора до 30.10.2018 г. Не трябвало да се пренебрегва и това, че на 04.09.2018 г. те са представили на ищеца линеен график, според чието съдържание дейностите ще приключат в рамките на 45 дни, което считано от датата на възлагане на поръчката означава, че този срок изтича на 27.10.2018 г. Моментът на издаване на протокола за строителна площадка – 02.07.2018 г. по никакъв начин не рефлектирал върху предвидения срок за приключване на строителните работи. Маркирано е и това, че в хода на изпълнение на договора от ответните страни не са били поставяни въпроси за допуснати забави или други неизпълнения на ангажименти на възложителя по договора, като подобни оплаквания датират едва след отправянето от ищеца на претенция за заплащане на неустойка, което съставлява защитна позиция създадена за избягване понасянето на договорна отговорност от тяхна страна. Срокът за извършването на СМР по договора от 19.03.2018 г. не бил засегнат от договореностите постигнати в допълнителното споразумение от 23.05.2018 г. Що се касае до определянето на лицата за контакт от страна на ищеца, то същото се квалифицира като несъществен момент от изпълнението на договора, а и ответникът признава, че такива все пак са излъчени на 20.08.2018 г., но за пълнота се изтъква, че и това обстоятелство нямало никаква юридическа значимост за спазването на крайния срок на договора, защото ответните страни са потвърдили както самия срок, така и готовността си да го спазят. Това дали и кога е била сформирана комисия натоварена със задачата за извършване на 72 – часова проба също не било от значение за спорното право, защото ищецът тъй или иначе приемал за краен момент на забавата - 27.11.2018 г., когато ответните страни са го уведомили за приключване на работата по обекта, а сформирането на комисията е настъпило на по-късен от посочената дата етап. По отношение необходимостта от даване на разрешение от Специализираното диспечерско звено, ищецът смята, че подобна санкция  реално не се е налагало да бъде искана и получавана. Касаело се за звено съставляващо структура от предприятието на ищеца, като неиздаването на разрешение от него не можело да попречи на работата на ответните страни. Сред задълженията на изпълнителя по договора било и извършването на демонтаж на уредбата, което неминуемо включвало и източването на елегаз от старата ЕПРУ, като тази дейност изрично била предвидена в установения линеен график за датата – 04.09.2018 г.              

Всеки един от четиримата ответника е упражнил процесуалното си право по чл. 373 ГПК да изрази отговор по допълнителната искова молба.

Ответникът – „Т.Е.“ ЕООД продължава да поддържа въведените с първоначалния си отговор възражения. Смята, че не е обвързан от договора по смисъла на чието действие ищецът черпи правото си на вземане за неустойка. Тезата му е, че дружеството и в частност негов представител не е подписвал това съглашение. Подписалият го представител на ДЗЗД не може да обвърже с действието си „Т.Е.“ ЕООД, тъй като самото ДЗЗД не е правен субект по българското право разполагащ с материална легитимация да встъпва в това си качество в договорни правоотношения, било то и такива породени от открита процедура по обществена поръчка. Касаело се за невалиден  договор, изначално непроизвеждащ правни последици, в т.ч. и спрямо ответника. Независимо от това се изказва и довода, че „Т.Е.“ ЕООД никога не е упълномощавало лицето П. ТАРЕВ да договаря от негово име. Сочи се неприложимост на нормата на чл. 301 ТЗ. На следващо място превратно от ищеца били интерпретирани наведените от ответника възражения за нищожност на договора, като никъде дружеството не било правело позоваване на прекомерност на неустойката, а причините са нищожност на клаузата за уговорена неустойка поради прекрачване границите на добрите нрави заради диспропорция между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди. Придаването на обществена значимост на договореното с цел постигане от ищеца на облагодетелстване от получаване на неустойка в търсените размери също не се споделя от ответника. Изрично е препратено и към всички останали възражения въведени от „Т.Е.“ ЕООД с първоначалния му отговор, които не губят актуалност и след депозиране на ДИМ.    

Ответникът – „П.“ ЕООД оспорва развитите от ищеца твърдения и възражения с ДИМ, като продължава да поддържа всички свои такива в първоначалния отговор. Обръща внимание, че самия ищец е признал в ДИМ, че неустойката която е уговорена и се претендира достига размер от 26 % от стойността на всички дейности по договора, което кореспондира на сума от над 920 000 лв., а получаване на подобно вземане без съмнение щяло да засегне принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, и това при положение, че срокът на изпълнение по договора е повече от една година, няма причинени вреди за ищеца и същия не е оказал нужното съдействие на изпълнителя. Това, че страните по договора били търговци не изключвало хипотеза, в която те да са поставени в условията на неравнопоставеност в отношенията си, като примери за това имало в съдържанието на договора и в частност в размера на отговорността понасяна чрез неустойка. Действителната воля на страните по договора е изпълнението да бъде извършено не до 30.10.2018 г., както смята ищеца, а до 21.01.2019 г., доколкото приложим е срок от 130 календарни дни, считано от 12.09.2018 г. Тъй като ищецът не е осигурил пълния обем от техническа документация във връзка с реализацията на поетите от изпълнителя дейности по обекта, то изпълнителя е бил възпрепятстван да започне каквото и да е било изпълнение – реализирала се е хипотезата на чл. 83, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.  

Ответникът – „Н.“ ООД след запознаване с казаното в ДИМ поддържа, че в рамките на предстоящия процес по доказване ще установи в нужната степен твърденията си за неизправност на ищеца по поетите от негова страна редица задължения по договора, които оказват влияние върху възможността възложените с него дейности да бъдат изпълнени в определените срокове.

Ответникът – „Н.2“ ООД, счита че изложените в ДИМ възражения срещу депозирания първоначален отговор от този ответник и съображения във връзка с основателността на предявения иск са необосновани и не трябва да бъдат споделяни  при решаване на спора. Поддържа се всичко казано по отношение допуснатото от „Ч.Р.Б.“ АД отклонение в изпълнението на договора, по които дружеството има качеството на възложител. Доводите във връзка с това позоваване се обогатяват с допълнителни разсъждения относно действията и бездействията на възложителя в посока осигуряване на нужната техническа документация за стартиране от страна на изпълнителя на работата по възложените с договора дейности. Нямало предварително изработен и одобрен работен проект, нямало и своевременно предоставено от възложителя на изпълнителя разрешение за строеж. Соченото в ДИМ разрешение за строеж не се отнасяло до дейностите свързани с реконструирането на ПС „Витоша“ възложено с договора от 19.03.2018 г. Същото важало и за приложения по делото протокол за откриване на строителна площадка. Нарушения се наблюдавали и при изпълнение на задълженията поверени на възложителя в клаузите на чл. 5.4., 5.1. и 5.7. В контекста на това от изпълнителя не било допуснато виновно забавяне в реализирането на възложената му с договора работа, а причините за незавършването на същата в срок до 30.10.2018 г. били продиктувани основно от поведението на възложителя – ищец. Това изключвало възникването на отговорност за заплащане на неустойка в полза на ищеца, защото той се явявал неизправна страна по договора. Изразена е и подробна позиция относно приложимостта и изчисляването на срока за изпълнение на поръчката, като се поддържа, че водеща относно срока е уговорката по чл. 4.4. от договора. Ответникът не изоставя и възражението си за нищожност на клаузата за неустойка, като и в допълнителния си отговор се спира и мотивира подробно, защо договорната клауза, от която ищеца черпи правото си на неустойка противоречи на разбирането за добрите нрави, като се спира на характера на обезпечаваното с неустойката задължение, изначално уговорения размер на неустойката, както и на наличието на възприети с договора други правни способи служещи за обезпечаването на задължението.      

С определение от 27.08.2020 г. съдът е приел за съвместно разглеждане на основание чл. 211 ГПК по т. дело № 1258/2020 г. водено по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, предявените от ответника „Н.“ ООД, чрез пълномощника му – адвокат Е., срещу „Ч.Р.Б.“ АД насрещни искове за присъждане на сумите както следва : 23 220,00 лв. – съставляваща незаплатена част от възнаграждение по договор  № 18-091/19.03.2018 г. с предмет демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба; 48 844,74 лв.  – съставляваща получена без да е налице основание сума по договор за застраховка на гаранция за изпълнение в полза на възложител /полица № 0173057/29.01.2018 г. и Добавък № 1/10.05.2018 г. към същата полица/ сключени между „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – клон България КЧТ“ и ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ и по отношение на която „Ч.Р.Б.“ АД сочи да е извършено прихващане с договорна неустойка поддържана в размер на 932 260,43 лв.; и 144 376,87 лв. – съставляваща незаплатено възнаграждение по сключен договор № 17-467/18.10.2017 г. с предмет Модернизация /ретрофит/ на електрически уредби 110/20 (10) kV  и въвеждането им в режим на телемеханика – Модернизация /ретрофит/ на подстанция „Долна Митрополия“.

В насрещната си искова молба - „Н.“ ООД поддържа, че е носител на право на вземане в размер на 23 220 лв., която е дължима на дружеството, като участник в ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ за извършено изпълнение на дейности по договор от 19.03.2018 г., във връзка с което изпълнение е издадена фактура № *********/08.05.2018 г. Сочи се, че с тази сума неуспешно е било извършено прихващане от страна на ответника по насрещния иск - „Ч.Р.Б.“ АД, доколкото това дружество не е разполагало с насрещно вземане за неустойка, а това е пречка пред настъпва ефекта на компенсацията. Предвид липсата на осъществено надлежно погашение и към момента на подаване на насрещната ИМ по отношение на вземането от 23 220 лв. ищецът сочи да е негов носител и иска присъждането му по реда на чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Следващото вземане заявявано от насрещния ищец възлизащо на сумата от 48 844,74 лв. е очертано да произтича от института на неоснователното обогатяване, а именно ответника е получил без да е налице основание сума по договор за застраховка на гаранция за изпълнение в полза на възложител /полица № 0173057/29.01.2018 г. и Добавък № 1/10.05.2018 г. към същата полица/ сключени между „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – клон България КЧТ“ и ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“, като тази сума се полага на ищеца и следвало да му бъде реституирана. И по отношение на нея неуспешно е било извършено прихващане от страна на ответника по насрещния иск - „Ч.Р.Б.“ АД, доколкото това дружество не е разполагало с насрещно вземане за неустойка, а това е пречка пред настъпва ефекта на компенсацията. Предвид липсата на осъществено надлежно погашение и към момента на подаване на насрещната ИМ по отношение на вземането от 48 844,74 лв. ищецът сочи да е негов носител и иска присъждането му по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Последното заявено за присъждане вземане ищецът поддържа да възлиза на сумата от 144 376,87 лв. и съставлява – уговорено, но незаплатено възнаграждение за извършени СМР. Неговият източник е договорен, а именно -  договор № 17-467/18.10.2017 г. с предмет Модернизация /ретрофит/ на електрически уредби 110/20 (10) kV  и въвеждането им в режим на телемеханика – Модернизация /ретрофит/ на подстанция „Долна Митрополия“. Ищецът поддържа, че в качеството му на изпълнител е осъществил възложените му работи по този договор, което е довело до възникване на насрещното му вземане за заплащане на договореното възнаграждение. И тук отсъствало погасяване, чрез извършено прихващане от страна на ответника по насрещния иск - „Ч.Р.Б.“ АД, доколкото това дружество не е разполагало с насрещно вземане за неустойка, а това е пречка пред настъпва ефекта на компенсацията. Предвид липсата на осъществено надлежно погашение и към момента на подаване на насрещната ИМ по отношение на вземането от 144 376,87 лв.  лв. ищецът сочи да е негов носител и иска присъждането му по реда на чл. 266, ал. 1 ЗЗД.   

На ответникът по НИМ - „Ч.Р.Б.“ АД е осигурена възможността да подаде отговор по нея, като това е сторено на 08.10.2020 г. С него предявените и приети за съвместно разглеждане в производството насрещни искове се оспорват, както по основание така и по размер. „Ч.Р.Б.“ АД потвърждава, че е инкасирал сумата от 384 193,11 лв., в която попадат и предявените от насрещния ищец парични вземания. Сочи обаче, че е имал основание да осъществи предприетите прихващания, доколкото поддържа да е носител на вземане за неустойка по договора от 19.03.2018 г. в размер на сумата от общо 932 260,43 лв., като в тази връзка е настъпило погасяване чрез ефекта на компенсацията до размера на по-малкото от двете насрещни задължения, а в случая по-малкото задължение е това на „Ч.Р.Б.“ АД. При тези съображения отрича да продължава да е длъжник на насрещния ищец за визираните от него парични вземания. 

Конституираният за трето лице помагач по делото - ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“, с правна форма Акционерно дружество, вписано в Търговския регистър на Румъния, с регистриран клон в Република България „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД – клон България, с ЕИК ******не взема становище по предявените за разглеждане искове в производството.

С определение от 11.06.2021 г. на основание чл. 214 ГПК след направено от ищеца изявление за увеличение размер на предявения за разглеждане от него частичен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД от съда е постановено изменение чрез увеличение в размера на предявения от ищеца срещу ответните страни частичен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а именно до сумата в размер от 548 067,32 лв., като част от общо вземане възлизащо в размер на 932 260,43 лв.       

Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор от 17.11.2015 г. , сключен между „Т.Е.“ ЕООД и „Н.2“ ЕООД за целите свързани с разрешаването на спора става ясно, че упоменатите две търговски дружества са се споразумели за това да обединят усилия и възможности за извършване на съвместна дейност с оглед участието им в процедури по ЗОП, като за целта действат при условията на гражданско дружество с наименование – „ТИ И Е.Е.“. В чл. 3.4. е предвидено, че в рамките на създаденото гражданско дружество по ЗЗД участниците в него осъществяват сътрудничеството си, чрез законните им представители, или специално учредено за целите по договора лице. За такова лице съгласно чл. 4.1. от договора обединението е определило законния представител на „Т.Е.“ ЕООД – С.П.. В кръга на учредената представителна власт от участниците в обединението в полза на лицето по чл. 4.1. от договора е и такава да сключва договори с възложители след писмено съгласуване с другия участник в обединението. С анекс от 13.02.2017 г. „Т.Е.“ ЕООД и „Н.2“ ЕООД в качеството им на участници в гражданско дружество с наименование – „ТИ И Е.Е.“ са постигнали съгласие за приемане на нови двама участника, а именно търговските дружества – „Н.“ ЕООД и „П.“ ЕООД, като разпределението на дяловете в обединението е определено, както следва : 30 % за „Т.Е.“ ЕООД; 30 % за „Н.2“ ЕООД; 30 % за „Н.“ ЕООД; и 10 % за „П.“ ЕООД. Внесена е и промяна в лицето, което представлява интересите на участниците в обединението пред физически и юридически лица, а именно за такъв е излъчен – П.А.Т., имащ качеството на законен представител на участника - „Н.“ ЕООД.

На 18.05.2017 г. ищецът - „Ч.Р.Б.“ АД е взел решение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, която има за обект – строителство, наименованието й е – демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба 110 kV в подстанция „Витоша“ – елемент от критичната инфраструктура на разпределителната мрежа 110 kV на гр. София. Обявено е, че предмета на поръчката включва извършването на следния обхват от дейности : демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба 110 kV за закрит монтаж /ЕКРУЗ 110 kV/ от модулен тип; изпълнение на строително-монтажни работи свързани с демонтирането и монтирането на уредбата; обучение на специалисти на възложителя за работа и поддръжка на новоизградените съоръжения и цифрови защити; изготвяне на екзекутивна документация; 72-часови проби; процедиране издаването на разрешения за ползване. Заложено е, че основните видове доставки включват : доставка на 5 броя оборудвани елегазови комплектни разпределителни устройства 110 kV а закрит монтаж, доставка на съответните цифрови защити и контролери, както и работи по демонтаж на стари и монтаж на нови защити, резервни части и др. Пояснено е, че в КСС съставляваща неразделна част от документацията за участие в откритата процедура по възлагане на обществена поръчка присъства изчерпателно изброяване на видовете доставки и работи по предмета на изпълнение на поръчката.       

По така откритата процедура за възлагане на обществена поръчка от ДЗЗД с наименование - „ТИ И Е.Е.“ е изготвено и подадено предложение за изпълнение, в чието съдържание са декларирани конкретни ангажименти по сроковете и начина на изпълнение на предмета на поръчката.

Видно от представения по делото Договор № 18-091, сключен на 19.03.2018 г. между „Ч.Р.Б.“ АД в качеството му на възложител и ДЗЗД с наименование - „ТИ И Е.Е.“ /с участници в обединението -„Т.Е.“ ЕООД; „Н.2“ ЕООД; „Н.“ ЕООД; и „П.“ ЕООД/, в качеството на изпълнител, се установява, че на участниците в обединението е възложено със съвместни усилия на свои риск и средства да извършат в пълно съответствие с работния проект и техническата спецификация и изисквания на възложителя от Приложение № 3 всички необходими дейности по демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба 110 kV в ПС „Витоша“, в т.ч. организация и изпълнение на строителството, доставка и монтаж на материали, оборудване, апарати и помощни съоръжения и резервни части, изготвяне на екзекутивна документация на работния проект, изготвяне на програма и провеждане на обучение на 6-ма служители за работа и поддръжка на новоизградените цифрови защити и оптични връзки, подготовка и въвеждане в експлоатация на обекта в неговата цялост, вкл. процедиране издаването на разрешение ползването на същия. Според клаузата на чл. 2.2. от договора възложителят съставя документ за възлагане на изпълнението, в чието съдържание се посочва най-малко следната информация : номер на документа за възлагане и дата на възлагане; видове работи/доставки и тяхното количество; срокът за изпълнение, чиято продължителност трябва да отчита вида, количеството и обема на възлаганата работа, както и да държи сметка за сроковете упоменати в раздел 4 от договора; линейния график от програмата за организация изпълнението на предмета на договора; обща стойност на възложените работи, определена на база единични цени от КСС. Така съставен документът за възлагане се подписва от представител на възложителя и изпълнителя, или се изпраща подписан от възложителя на факс или електронен адрес на изпълнителя, а последният е длъжен в срок до 3 работни дни да го потвърди, като го върне на възложителя по същия ред – чл. 2.1.4. Според уговореното от страните приемането на изпълнените работи/доставки по възложените с договора дейности става с подписването от страните на протокол, в чието съдържание се удостоверяват действително извършените и приети видове и количества работи, съгласно съответния документ за възлагане на изпълнението им. Съгласно чл. 2.3.1. изпълнителят съвместно със специалисти посочени от възложителят изготвя програма и линеен график за изпълнение на поръчката, като я представя на възложителя за съгласуване и одобряване. В договора е заложено правило, че при изготвяне на графика изпълнителя трябва да се съобрази с обстоятелството, че изпълнението на СМР поети с договора трябва да се проведе в периода от м. май до м. септември 2018 г. Предвидено е, че в задължение на изпълнителя е да осигури доставката на материалите, оборудването, апаратите и помощните съоръжения необходими за цялостното изпълнение предмета на договора. В клаузата на чл. 2.4.2 е установено правилото, че след получаване на документ за възлагане на изпълнението, изпълнителят изготвя заявка до съответния доставчик на материали, оборудването, апаратите и помощните съоръжения, която представя на възложителя за писменото му одобрение. По смисъла на чл. 3.1.1. страните са се обвързали с това, че при изпълнение предмета на договора възложителя заплаща на изпълнителя цена в размер на действително извършените и приети видове и количества работи и доставки по цени от Приложение 1 и/или формирани по реда на т. 3.2.3, която цена обаче общо за цялостното изпълнение на предмета на договора не е в размер по-висок от сумата 3 594 797,01 лв. без ДДС. Договорено е, че всички СМР подлежат на извършване от изпълнителя в срока посочен в чл. 4.4. от договора, при съблюдаване изискванията на възложителя, предоставения работен проект и при спазване на нормативната уредба действаща в Р. България. Относно сроковете на изпълнение на договора страните са постигнали съгласие, че максималният такъв е 24 месеца, считано от момента на подписването му от двете страни. Същевременно в чл. 4.1.1. са се обвързали за това, че срокът за цялостното изпълнение на обекта предмет на договора, вкл. подписване на акт образец 15 и провеждане на 72-часова проба под напрежение и товар, както и въвеждането на обекта в работен режим е не по-късно от 30.10.2018 г., респективно разрешението за ползване трябва да бъде набавено в срок до 30.11.2018 г. Отделно от това са разписани и други срокове за изпълнение на поети по договора ангажименти, като сред тях са както следва : срок за изготвяне на програма и линеен график за изпълнение на поръчката, като същият е установен до 20 дни, считано от подписване на договора; срок за изпълнение на СМР до 130 календарни дни, считано от датата на първия документ за възлагане на изпълнението им; срокът за провеждане на 72-часови проби под напрежение и товар и въвеждане на подстанция Витоша в работен режим е до 10 работни дни, считано от датата на подписване на акт – образец 15, но не по-късно от 30.10.2018 г. Сред поетите от възложителя задължения е това по чл. 5.3. от договора, а именно – да предостави на изпълнителя не по-късно от три работни дни след сключване на договора всички налични при него документи, които са необходими за извършването на дейностите по договора. Пак в такъв срок възложителят трябва да предостави на изпълнителя имената и координатите на лицата, които ще вземат участие при изготвяне на програмата и линеен график, както на тези които се предвижда да осъществяват инвеститорски контрол, съответно строителния надзор при изпълнението. Съобразно текста на чл. 6.6. от договора към извършването на СМР, чието изпълнение изисква изключване на засегнатите електрически елементи изпълнителят пристъпва едва когато е получил изрично писмено разрешение за това от СДЗ – София на „Ч.Р.Б.“ АД. Същевременно в тежест на изпълнителя е да уведоми писмено възложителя за необходимостта от изключване на съоръжения в обекта в срок не по-кратък от 7 работни дни, преди исканата дата за изключване – така чл. 6.22.2. Между страните е уговорено, че при сключване на договора изпълнителят предоставя на разположение на възложителя гаранция за изпълнение, като същата е определена на сумата от 162 815,79 лв. и е под формата на застраховка. Предвидено е, че от сумата по гаранцията за изпълнение могат да се инкасират суми от възложителя в хипотези на начислени санкции и неустойки. Страните са се обвързали с клауза за заплащане на неустойка по чл. 12.1.от подписания договор, в чието съдържание е установено правилото, че освен в случаите на раздел 13 и т.4.8 от договора, в случай, че изпълнителят не успее да изпълни всички или някои от дейностите в сроковете и/или с качеството определени в договора, възложителят, запазвайки правото си на други претенции по договора, удържа изчислената сума на неустойката от гаранцията за изпълнение на договора, като ако размерът на гаранцията не е достатъчен за да удовлетвори целия размер на начислената неустойка, то възложителят има право да удържи формираната разлика между начислената неустойка и размера на гаранцията от следващото дължимо плащане по договора. Според чл. 12.2.3. размерът на неустойката дължима от изпълнителя на възложителя за допускането на забава в изпълнението на която и да е дейност/доставка се определя, като сума възлизаща на сума от 1 % на ден върху стойността на договора за периода на забавата, като се начислява до настъпване момента на действителното изпълнение.

Приети за доказателства по делото са и всички приложения съставляващи неразделна част от Договор № 18-091, сключен на 19.03.2018 г., а именно : Приложение № 1 – Стойностна сметка; Приложение № 1.1. – Количествено стойностна сметка за доставка на материали, оборудване, апарати и помощни съоръжения; Приложение № 1.2. – Количествено стойностна сметка – Изпълнение на строително-монтажни работи; Приложение № 1.3. – Количествено стойностна сметка – Доставка на резервни части; Приложение № 2 – Предложение на изпълнителя за изпълнение на поръчката; Предложение № 3 – Технически спецификации и изисквания на възложителя; и Приложение № 4 – Етични правила.    

На 23.05.2018 г. подписвайки допълнително споразумение страните по сключения договор за обществена поръчка от 19.03.2018 г.  са постигнали съгласие за промяна в неговото съдържание, а именно променен е производителя и типа на подлежащата на монтаж елегазова комплектна разпределителна уредба 110 kV /ЕКРУ/, която е предмет на доставка съобразно декларирания производител и тип в техническото предложение на избрания изпълнител /съставляващо Приложение 2 към договора/, като е предвидено коментираното съоръжение да бъде произведено от АББ – АГ Германия с тип ELK 04, като това заменено съоръжение напълно кореспондира на поставените в техническата спецификация на възложителя изисквания, или е с по-дори технически показатели и работни характеристики. Постигнато е и съгласие за промяна в срока за доставка на ЕКРУ модулите, като същия се намалява от 70 на 69 дни, но се удължава крайния срок на доставка, а именно от 29.12.2017 г. става 31.08.2018 г. Намалена е и цената за изпълнение на поръчката, която от 3 594 797,01 лв. без ДДС е редуцирана на 3 585 617, 02 без ДДС, както и размерът на поетата от изпълнителя гаранция за изпълнение, а именно от 162 815,79 лв. е редуцирана до 162 416,24 лв.

Видно от разрешение за строеж на благоустройствени обекти издадено на 30.03.2018 г. от Главния инженер на НАГ при Столична община се констатира, че на възложителя „Ч.Р.Б.“ АД е разрешено да извърши СМР съгласно съгласувани и одобрени проекти от 09.08.2017 г. относно  „Реконструкция на трасе 110 kV Драгалевци“ изпълнено с кабел с хартиеномаслена и подмяна със суха кабелна линия на трасе 110 kV в участъка от въздушно-кабелен преход Козяк до ПС Витоша и реконструкция на ПС Витоша.

По делото е ангажирана и приета като доказателство разменена електронна кореспонденция между страните по договора от 19.03.2018 г., ведно с прикачени документи към тази кореспонденция – 243 стр., както и разяснения на възложителя на обществената поръчка /писмо -2 стр. и чертежи – 3 стр./.  

С протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво съставен на 02.07.2018 г. се установява, че строителната площадка на строеж – „Реконструкция на трасе 110 kV Драгалевци“ изпълнено с кабел с хартиеномаслена и подмяна със суха кабелна линия на трасе 110 kV в участъка от въздушно-кабелен преход Козяк до ПС Витоша и реконструкция на ПС Витоша“ е била открита на 02.07.2018 г., като пак на тази дата са определени строителната линия и ниво на разрешения строеж.

С електронна кореспонденция изпратена по имейл от възложителя – „Ч.Р.Б.“ АД, чрез представителят му – И. Г.изпълнителят е уведомен, че лицата за контакт които възложителят посочва с оглед възложената дейност по подмяна на ЕКРУ – ПС Витоша са Н. Р.и К.К.. В писмото е пояснено, че възложителя очаква информация за доставката на новото ЕКРУ за да се пристъпи към стартиране на работата по същество. Представителят на възложителят е посочил, че очаква и получаването на актуализиран линеен график според който да се случи подмяната на ЕКРУ.

В пределите на развилото се исково производство по реда на чл. 190 ГПК страната-ищец е задължена да представи с оглед установяване на значими за спора факти намиращи се в нейно държане писмени документи касаещи Обект – Строеж : „Реконструкция на трасе 110 kV „Драгалевци“, изпълнено с кабел с хартиеномаслена изолация и подмяна със суха кабелна линия 110 kV в участъка от въздушно-кабелен преход „Козяк“ до ПС „Витоша“ и реконструкция на ПС Витоша“, като това задължение е изпълнено и по делото са представени респективно приети за доказателства, документи както следва : инвестиционен проект – част Електро /технически проект/; инвестиционен проект – Пожарна безопасност /технически проект/; инвестиционен проект – Геодезия; инвестиционен проект – ОБД, инвестиционен проект – ПУСО; Становища – Виваком, Пътна полиция, Пожарна; Комплексен доклад за оценка за съответствие, Заповедна книга за обекта; Образци 2, 2а, 9 и 12; декларация за съответствие на вложените материали; протоколи с резултати от проведени изпитвания; инвестиционен проект – част Електро /екзекутив/; геодезическо заснемане; окончателен доклад; Констативен акт – Образец 15. Протокол – Образец 16; Разрешение за ползване от 15.05.2019 г., както и технически паспорт, в това число е ангажиран работен проект за монтаж на нова ЕКРУ 110 kV в подстанция „Витоша“, състоящ се от общо пет части : Електрическа –първична комутация; Електрическа – вторична комутация, Строително – конструктивна част, План за безопасност и здраве и Пожарна безопасност.                         

Приложена е поръчка № ********** адресирана от възложителя/клиент - „Ч.Р.Б.“ АД до изпълнителя/доставчик ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ датираща от 23.08.2018 г., с която се прави заявка за доставка на ЕКРУ 110 kV за ПС – Витоша, въз основа на договор от 19.03.2018 г., като е заложен срок за доставка на оборудването до 69 календарни дни, считано то датата на писменото одобрение на възложителя на изготвената от изпълнителя заявка, но не по-късно от 31.08.2018 г. Стойността на поръчаното оборудване е отразено да възлиза в размер на 1 814 90280 лв. Поръчката е подписана от представители  на двете страни. 

Приложена е поръчка № ********** адресирана от възложителя/клиент - „Ч.Р.Б.“ АД до изпълнителя/доставчик ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ датираща от 12.09.2018 г., с която се прави заявка за демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба 110 kV  в ПС Витоша, респективно е отбелязано, че срокът за цялостното изпълнение на обекта и провеждането на 72-часови проби под напрежение и товар, както и въвеждането на обекта в работен режим е до 30.10.2018 г., съответно срокът за получаването на разрешение за ползване е до 30.11.2018 г. Записано е, че общата стойност на поръчката е 502 962 лв. без ДДС, като са посочени и отделните компоненти формиращи тази крайна сума по поръчката /433 712 лв. – СМР за ремонт и изграждане; 30 000 лв. – специализирано обучение на служители; 32 250 лв. – изработване на екзекутивни чертежи, 7 000 лв. – издаване на разрешение за ползване/. Поръчката е подписана от представители  на двете страни.

Представено е писмо от 26.11.2018 г., с което представляващия ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ – П. Т. се е обърнал към възложителя „Ч.Р.Б.“ АД, като го е уведомил, че по повод изпълнението на сключения договор от 19.03.2018 г. с посочен в писмото предмет е налице приключване на строителните дейности по него, като е поискано назначаването на приемателна комисия за датата – 28.11.2018 г. Писмото е получено от адресата му на 27.11.2018 г.  

Приложена е поръчка № ********* адресирана от възложителя/клиент - „Ч.Р.Б.“ АД до изпълнителя/доставчик ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ датираща от 06.12.2018 г., с която се прави заявка за реконструкция на подстанция при срок за изпълнение в периода от 01.03.2019 г. до 30.03.2019 г. Стойността на поръчката възлиза на сумата от 898 210 лв. и има за предмет осигуряване на резервни части по договор от 19.03.2018 г.

Приложена е поръчка № ********** адресирана от възложителя/клиент - „Ч.Р.Б.“ АД до изпълнителя/доставчик ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ датираща от 06.12.2018 г., с която се прави заявка за реконструкция на подстанция при срок за изпълнение в периода от 01.03.2019 г. до 30.03.2019 г. Стойността на поръчката възлиза на сумата от 225 000 лв. и има за предмет осигуряване на непредвидени материали, апарати, оборудване и съоръжения

С констативен акт за установяване годността за приемане на строеж съставен на 30.11.2018 г. състав на комисия отразена в акта е приел, че строеж -  „Реконструкция на трасе 110 kV Драгалевци“ изпълнено с кабел с хартиеномаслена и подмяна със суха кабелна линия на трасе 110 kV в участъка от въздушно-кабелен преход Козяк до ПС Витоша и реконструкция на ПС Витоша“ е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, условията на договорите за строителство, както и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълнението на строителството.

За писмено доказателство по делото е приет протокол за предаване и приемане на инвестиционен проект, като от съдържанието на същия се установява, че на 08.10.2018 г. във връзка с изпълнението на договор от 19.03.2018 г. представител на изпълнителя - „Н.“ ООД е предал на представител на възложителя – „Ч.Р.Б.“ АД /във фаза – техническа/ инвестиционен проект в следните части : електрическа първична комутация – 1 том, конструктивна – 3 тома, електрическа вторична комутация – 1 том, план безопасност и здраве – 1 том и пожарна безопасност – 1 том.

За писмено доказателство по делото е приет протокол за предаване и приемане на инвестиционен проект, като от съдържанието на същия се установява, че на 25.02.2019 г. във връзка с изпълнението на договор от 19.03.2018 г. представител на изпълнителя – ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ е предал на представител на възложителя – „Ч.Р.Б.“ АД /във фаза – екзекутив/ инвестиционен проект в следните части : електрическа първична комутация – 4 тома, електрическа вторична комутация – 4 тома, план безопасност и здраве – 4 тома и план пожарна безопасност – 4 тома.

Според представена електронна кореспонденция изпратена от С.П., действаща като търговски директор в дружеството „Н.“ ООД до И. Г., действащ като представител на възложителя - „Ч.Р.Б.“ АД се констатира, че последователно първо на  04.04.2018 г., а след това и на 10.05.2018 г.  представителят на „Н.“ ООД се е обърнал към този на „Ч.Р.Б.“ АД с въпроси породени от сключения договор за обществена поръчка от 19.03.2018 г., а именно, че съгласно поетите от изпълнителя по цитирания договор задължения за представяне на застраховка по чл. 173 от ЗУТ, съществувала обективна пречка това да бъде направено в очертаните по договора срокове, защото за да бъде сключена такава е необходимо да е утвърден линеен график, а последният се представя след изтичане срока за предаване на застраховката. Обърнато е внимание и на това, че за целите по изготвяне на графика възложителят трябва а представи координати на лицата, които следва да вземат участие при изготвянето му, като до този момент такива не са посочени. Няма данни за отговор на така отправените запитвания към възложителя - „Ч.Р.Б.“ АД.

С електронно писмо от 04.09.2018 г.  С.П., действаща като търговски директор в дружеството „Н.“ ООД до И. Г., действащ като представител на възложителя - „Ч.Р.Б.“ АД е изпратен линеен график за изпълнение „Демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба 110 kV в подстанция „Витоша“, като е отразено изявление, че графикът е максимално точен, но при изпълнението на дейностите предвидени в него, ако настъпят причини стоящи извън изпълнителя би се стигнало до промяна не в окончателния срок, а в изменение на сроковете по отделните включени в съдържанието на графика операции. Съобразно вписаното в така изготвения линеен график за изпълнение на дейностите по обекта - „Демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба 110 kV в подстанция „Витоша“ са предвидени в последователност различни по вид  дейности с различна времева продължителност, като първата е заложена да се осъществи на 03.09.2018 г., като извършването на последната от тях е предвидено да стане в периода 14-15.10.2018 г.

Съгласно издадена фактура от 08.05.2019 г. ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ е фактурирал в качеството му на доставчик на услуга – изготвяне и предоставяне на екзекутивна документация на работния проект по договор № 18-091/19.03.2018 г. стойност на същата в размер на 77 400 лв. с вкл. ДДС, като за получател на услугата е отразен ищеца – „Ч.Р.Б.“ АД.   

Със свое писмено изявление от 02.07.2019 г. възложителят „Ч.Р.Б.“ АД е информирал представляващия ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ за начисляване на неустойка в тежест на изпълнителя по реда на чл. 12.2., ал. 3 от договор сключен на 19.03.2018 г. Неустойката е изчислена на сумата от общо 932 260,43 лв. за период на допусната забава в изпълнението на СМР поети с договора от 19.03.2018 г. продължила 26 календарни дни, считано от 31.10.2018 г. до 25.11.2018 г. вкл. Пояснено е, че размерът на начислената неустойка е определен, като 1 % на ден от общата стойност на договора за периода на забавата, който в случая е продължил 26 дни. Възложителят е известил изпълнителя и за това, че ще пристъпи към удържане на осигурената по договора гаранция за изпълнение, чиито размер възлиза на сумата от 162 815,79 лв. за да извърши с нея погасяване на една част от начислената неустойка, като доколкото след извършване на това погасяване вземането за неустойка не е изцяло погасено, то възложителят заявява че прихваща една част от същото с насрещно свое задължение към изпълнителя в размер на сумата от 77 400 лв. дължимо по издадена фактура от 08.05.2019 г., като и след настъпване на този компенсационен ефект една част от начислената неустойка, а именно сумата от 692 044,64 лв. продължава да бъде дължима от изпълнителя на възложителя, като се посочва, че същата ще бъде предявена за събиране по съдебен ред, или прихваната с евентуални други насрещни вземания, които биха възникнали в полза на възложителя спрямо изпълнителя занапред по облигационните връзки, които имат.

На 09.07.2019 г. изпълнителят ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ е реагирал с писмено изявление на отправената към него претенция за инкасиране на неустойка от възложителя - „Ч.Р.Б.“ АД в размер на 932 260,43 лв. начислена по реда на чл. 12.2., ал. 3 от договор сключен на 19.03.2018 г., като е заявил оспорване в полза на възложителя да се е породило подобно вземане, респективно то да обременява изпълнителя. Отрича се допускането на забава по отношение срочното изпълнение на поетите с договора дейности, като се излагат конкретни съображения, какво е наложило пристъпването на срока – 30.10.2018 г., респективно че причините за това работата да бъде предадена след този момент не произтичат от поведението на изпълнителя. Несъгласие е изказано и по отношение определянето на крайния срок за изпълнението на дейностите по обекта, като се поддържа, че определянето му е неправилно и несъответно на договора, респективно че същия следва да се смята за продължен, поради неосигурено съдействие от възложителя в периода на изпълнението.   

С друго свое изявление от 11.12.2019 г. възложителят „Ч.Р.Б.“ АД  на основание чл. 103 ЗЗД е предприел извършването на едностранно изявление за прихващане между свое задължение към „Н.“ ООД произтичащо от договор сключен на 18.10.2017 г. в размер на сумата от 135 301,25 лв. и насрещно задължение на „Н.“ ООД към „Ч.Р.Б.“ АД възлизащо в размер на 279 678, 12 лв. и съставляващо част от дължима от дружеството неустойка начислена по договор от 19.03.2018 г. за допусната забава в изпълнение на СМР уговорени по него, до размера на по-малкото от двете задължения. Това уведомление е получено от адресата му на 30.12.2019 г.

Приет за доказателство е договор за застраховка на гаранция за изпълнение в полза на възложител, сключен под формата на застрахователна полица № 0173057/29.01.2018 г., въз основа на който застрахователят-гарант „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, застраховащият-наредител ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ / с участници „Н.“ ООД, „Т.Е.“ ЕООД, „Н.2“ ООД и „П.“ ЕООД и застрахованият-бенефициер „Ч.Р.Б.“ АД са се договорили за това, че застрахователят неотменимо се задължава, че в случай на допуснато неизпълнение на гарантираните задължения от застраховащия спрямо застрахования, да осъществи плащане на застрахования, вместо застраховащия – всяка сума, която не надвишава общо застрахователната сума, при условие, че от застрахователя бъде получено писмено искане /претенция/ изходяща от застрахования, в което да се поддържа, че застраховащият не изпълнява задълженията си по договора с конкретно описание на неизпълнените задължения, както и в какво се състои самото неизпълнение. Според полицата е уговорено покритие равно на застрахователна сума в размер от 162 815,72 лв. Срокът на застраховката е уговорен да има продължителност от 27 месеца и 60 дни, а именно в периода от 06.02.2018 г. до 05.07.2020 г. Според Добавък от 10.05.2018 г. е направено изменение в съдържанието на застрахователния договор, а именно внесена е промяна в размера на застрахователната сума, като същата от 162 815, 79 лв. е редуцирана на 162 416, 24 лв.

Съгласно платежно нареждане за извършено плащане от 27.01.2020 г. представено от ТЛП и прието за доказателство по делото се установява, че застрахователното дружество е осъществило плащане в полза на ищеца – „Ч.Р.Б.“ ЕАД АД по застрахователна полица № 0173057 от 29.01.2018 г. и Добавък № 1 от 10.05.2018 г. в размер на сумата от 162 416,24 лв.

Със споразумение от 22.01.2020 г. „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ и      „ТИ И Е.Е.“ / с участници „Н.“ ООД, „Т.Е.“ ЕООД, „Н.2“ ООД и „П.“ ЕООД са постигнали договореност, че доколкото в пределите на действие на полица № 0173057/29.01.2018 г. на 30.12.2019 г. застрахователят е получил писмена застрахователна претенция от застрахования - „Ч.Р.Б.“ АД, в която е посочено, че застраховащият по цитираната полица не е изпълнил задълженията си по договора от 19.03.2018 г., като в резултат на това застрахования е претърпял вреди, и предвид условията по полицата за застрахователя се е породило задължение да осъществи в полза на застрахованото дружество плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 162 416,24 лв. На свои ред застраховащия ДЗЗД /чрез участниците в него/ е поел задължението да възстанови на застрахователя сумата в размер на 162 416,24 лв., като това стане чрез разсрочването на изпълнението на 6 равни месечни вноски, всяка от които възлизаща на сумата от по 27 069,37 лв. Предвидено е, че първата от тези вноски трябва да се извърши при подписване на споразумението, но не по-късно от 24.01.2020 г., респективно падежът на всяка следваща месечна вноска се определя на 24-то число на съответния месец.

Според преводно нареждане за кредитен превод от 24.01.2020 г. от името на  „ТИ И Е.Е.“ ДЗЗД е осъществен банков превод на сумата в размер от 27 069,37 лв. в полза на „ЧЕРТАСИГ ЗПД – Клон България“.    

Съгласно писмо от 04.11.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор  е изяснено, че видовете съоръжения с повишена опасност са посочени в чл. 32 от ЗТИП, а техните технически характеристики и параметри са определени с наредбите по чл. 31 от ЗТИП. При така очертаната нормативна рамка подстанцията не съставлява съоръжение с повишена опасност, поради което по отношение на нея не се осъществява контрол от органите на метрологичния и технически надзор.

Съгласно писмо от 25.01.2022 г. издадено от главен инженер при Направление „Архитектура и градоустройство“ – Столична община е дадено сведение, че разрешение за строеж с № Б-44/30.03.2018 г. е било издадено на основание одобрени на 09.08.2017 г. инвестиционни проекти, в т.ч. два броя еднолинейни схеми ЕКРУ 110 kV – на съществуващо и ново положение, като същите са били достатъчни за издаването на разрешението за строеж, в частта за реконструкцията на ПС – Витоша, която се състои в подмяната на ЕКРУ 110 kV, като това е така, доколкото в обяснителната записка „Техническо описание“, която е приложена към одобрените проекти, няма данни да е предвидено извършването на СМР в подстанцията, за които да се изисква одобряването на проекти по части „Архитектура“ и „Конструкции“ за самата сграда. Пояснено е и това, че в Направление „Архитектура и градоустройство“ – Столична община във връзка с процедурата по издаване на цитираното разрешение за строеж няма данни за внасяне от заявителя на екзекутивна документация.         

По делото са събрани и гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от страните по спора свидетели. 

При показанията си свидетелката – П. сочи, че считано от м.02.2016 г. работи за ответното дружество – „Н.“ ООД, като нейно дело е подготовката на документацията за участието по обявената от „Ч.Р.Б.“ АД обществена поръчка, която е имала за предмет извършването на реконструкция в подстанция „Витоша“. Изтъква, че при първото извършено класиране по така откритата обществена поръчка за спечелил бил обявен друг кандидат, а ДЗЗД в което участвал „Н.“ ООД бил подреден на трето място. Тъй като обаче класираните първи и втори участник не били изрядни в попълването на документацията по поръчката се стигнало до тяхното отстраняване, което съответно довело до възлагане изпълнението й на ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ и подписване на договор за обществена поръчка. Едва след подписване на договора станало ясно, че възложителят по него няма изработени проекти за предвиденото реконструиране в подстанцията, като се наложило това да се прави от избрания изпълнител по поръчката. Отделно от това се наложило да бъде заменено и първоначално предвиденото за монтаж оборудване, защото поради обжалване на поръчката се стигнало до това производителя на първоначално предвиденото оборудване да не е в състояние да го достави в поетия от изпълнителя пред възложителя срок. Така в края на април или началото на месец – май бил подписан анекс именно за промяна на производителя на оборудването. Междувременно представители  на страните влезли в преговори какъв механизъм да се използва за да може да се извърши и самото проектиране, като било взето решение същото да се отнесе към допълнителните дейности по изпълнението на СМР за да може да бъде направено и да се продължи напред с фактическото изпълнение на дейностите. Свидетелката сочи, че значително се проточил процесът по съгласуване на анализните цени и предложения свързани с проектирането, като след множество извършени корекции тя от името на изпълнителя изпратила крайния им вариант на възложителя на 06.06.2018 г., като доста по-късно на 26.07.2018 г. те били потвърдени. Едва след този момент от „Н.“ ООД се започнала работа по проектирането, като във връзка с него се наложило предоставяне на определени изходни данни от възложителя, същевременно имало стремеж за бързо извършване на тази дейност за да е възможно цялостното изпълнение по договора за обществена поръчка да завърши в срок до 30.10.2018 г. Свидетелката подчертава, че процесът по съгласуване на линейния график за изпълнение на дейностите значително се проточил във времето, като дава пример, че първия вариант на графика тя изпратила на г-н Г./представител на възложителя/ още през м. май 2018 г., но той не бил съгласен с него, защото желаел строителните дейности по обекта да започнат не по-рано от 15.08.2018 г. и да приключат до 15.10.2018 г. или 30.10.2018 г. Сочи се, че много трудно от възложителя били изискани лица за контакт, каквито са били предвидени изрично по договора, като такива били посочени на 20.08.2018 г., а именно господата – Р.и Кукулис. По отношение вземането на конструктивно решение за помещението където трябвало да бъде инсталирано оборудването, тъй като се налагало да се укрепи плочата се наложило да се направи обследване на цялата сграда на място от конструктора. Свидетелката посочва, че с оглед желанието на възложителя работата по реконструкцията в подстанцията да започне към 15.08.2018 г., то на 13.08.2018 г. започнали да обсъждат как с оглед демонтажа на старата уредба да бъде източена газта от нея. Решението за предоставяне на бутилки от възложителя за извършаването на тази дейност дошло едва на 28.08.2018 г. На 29.08.2018 г. след изключване на предвидената за демонтаж уредба, лица натоварени от изпълнителя влезли в помещението за да пристъпят към източване на газта, но възникнала пречка това да се случи, защото осигурените от възложителя бутилки били наполовина пълни с чист газ, което препятствало източването в същите на мръсен такъв. Освен това се констатирало и несъответствие на накрайниците на бутилките, което също забавило процеса по източване на газта. Така източването на газта започнало на 05.09.2018 г., а разглобяването на самата уредба няколко дни по-късно. Свидетелката сочи, че паралелно с демонтажа започнало извършването и на други СМР в обекта, а именно направата на отвор в стената за да може съоръжението да се изведе оттам, респективно пак оттам да бъде внесено новото такова. Веднага след завършване на демонтажа се пристъпило към укрепване на плочата – отливане на бетон, метални греди, конструкции и изравнявания. В края на м. септември започнала и работата по монтажа  на новата уредба, като освен монтажа на елегазта има и дейност по оборудване на средно напрежение, което се намира в подстанцията, като и по отношение на този компонент изпълнителят не бил запознат в необходимите детайли със съществуващото положение. Свидетелката пояснява, че задължението за източване на газта от уредбата е било на изпълнителя, но предвид това, че газът е собственост на възложителя от последния са поискани съдове, където същия да може да бъде източен и съхраняван. В този контекст според свидетелката осигуряването на бутилките не е било ангажимент на изпълнителя по договора, като това следвало и от записванията в договора и техническото задание. Свидетелката потвърждава, че представителя на възложителя с множество писма е изисквал от изпълнителя да спази крайния срок по договора. След неодобрението на първия линеен график следващия такъв бил изпратен от изпълнителя на представителя на възложителя на 04.09.2018 г., като крайния срок за завършване на работата съгласно този график бил 15.10.2018 г. Впоследствие датата била променена на 30.10.2018 г. по инициатива на възложителя, заради дейност която не била завършена от другия изпълнител на обекта. По мнение на свидетелката дейностите по възложените СМР завършили на 26.11.2018 г. Акцентира над това, че изпълняваната от друг изпълнител на обекта – кабелна линия не е била завършена към 30.10.2018 г., а дейността по реализирането й е продължила и през м. ноември 2018 г. Свидетелката не знае, дали това обстоятелство е осуетявало извършването на 72-часовата проба.

При разпита си свидетеля – Митовски посочва, че е завършил висше образование със специалност – електроенергетика и електрообзавеждане, като дейността му е насочена към проектиране на електроенергийни обекти чрез дружеството – „Е.К.“ ООД в което е съдружник. По това направление   ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ му е познато, като сочи че „Е.К.“ ООД е имал договор със същото за изработване през 2018 г. на работен проект предназначен за подстанция Витоша. Свидетелят си спомня, че когато работата му е била възлагана нямало на разположение никакви стари работни проекти за подстанцията, като по тази причина възлагането обхващало извършване на проектиране по части – електрическа, първична и вторична комутация, ПДЗ и пожарна безопасност. Тези части послужили за направата на работни проекти за извършването на самата реконструкция на сградата подстанцията, като отделно били правени проекти за реконструкцията на кабелното трасе от друг изпълнител. Много от изходната документация нужна за работата по възложеното проектиране не била налична при „Ч.Р.Б.“ АД, като липсващата информация черпела след огледи и заснемания на място в сградата. Свидетелят потвърждава, че дружеството му изготвило и работен проект и екзекутивна документация на проекта по частите, където имало изменения. Свидетелят е категоричен, че няма как да се прави проектиране при обща база данни за подлежащото на монтаж съоръжение без да има яснота за неговия производител, защото се касае за много специфични изделия с оглед тяхното позициониране в помещението и спазването на изискуемите изолационните разстояния. Добавя се и, че вторичните схеми отнасящи се до управлението на изделието също са изградени на различни принципи. Всичко това изисква пълна яснота за вида на подлежащото на монтаж оборудване. Според свидетеля не е възможно извършването на проектиране на първична и вторична комутация само въз основа ползването на данните от техническото задание, защото в последното е дадена само еднолинейната схема, а са необходими самите схеми изготвяни от завода произвеждащ оборудването. Свидетелят разяснява, че първичната комутация разглежда съоръжението съобразявайки габаритните му размери – как да бъде позиционирано в даденото помещение, в т.ч. спазване на безопасни разстояния. За вторичната комутация свидетелят дефинира, че това са всички вериги за управление на самото съоръжение – възпроизвежданите сигнали, накъде да се насочат и визуализират, съответно релейните защити, които служат за подаване на сигнал за изключване на прекъсвача. По отношение на изготвения от дружеството, за което работи проект посочва, че същият е бил предоставен на ищеца с оглед неговото съгласуване, тъй като имало особеност, че коментираният обект бил обединен с кабелната линия, съответно разрешението за строеж се отнасяло именно до нея. Свидетелят отрича възможност изработените за кабелното трасе проекти да могат да послужат за указване начина на монтаж на ЕКРУ, респективно неговото управление. Свидетелят дава мнение, че доколкото се касае до подмяна на оборудване намиращо се в сградата на подстанцията, то „ЧЕЗ“ прибягвали до практиката само те да съгласуват изготвените проекти без да прибягват към съгласуването с други институции. Свидетелят изтъква, че не е виждал разрешение за строеж отнасящо се до проекта, по който е работил, като добавя, че такова не му е било необходимо за да изпълни поетата работа. Свидетелят обосновава необходимостта от изработването на проекта за подмяната на ЕКРУ в подстанцията на ищеца с това, че става дума за замяна на съоръжение от 1980 г. със съвременно такова. По мнение на свидетеля без да е завършена кабелната връзка на подстанцията с външното захранване няма как да бъде осъществена 72-часовата проба на новото монтирано ЕКРУ, защото е необходимо захранване с определено ниво на напрежение.                                         

При разпита си свидетелят – Господинов разяснява, че работи за „Н.“ ООД на длъжност „Ръководител проекти“. Известна му е обществена поръчка, по която възложител е било дружеството „Ч.Р.Б.“ АД, а „Н.“ ООД е участвал в консорциума поел изпълнението й ставало дума за дейности в подстанция – Витоша, както и за такива в подстанция – Долна Митрополия. Основната функция на свидетеля била да обезпечава доставката на необходимите материали за изпълнението на дейностите по поръчката, предварителното набавяне на информация за изготвяне на проекта, съответно организирането на работните процедури по монтажа, сглобяването и изпитването на монтираното съоръжение. Свидетелят разкрива, че първоначално предоставеният на изпълнителя проект не можел да отговори на изискванията за изготвянето на работна програма и дейност по монтаж на оборудването. Това положение наложило изпълнителят по поръчката да пристъпи към изготвянето на цялостен проект, като това наложило посещения на обекта за да се събира необходимата базисна информация, в т.ч. документация и чертежи на предходно монтираната и подлежаща на демонтаж апаратура, като за тази цел достъп им бил оказан от представител на „Ч.Р.Б.“ АД. По спомен на свидетеля към средата на м. август започнала и кореспонденцията между изпълнителя и възложителя за предоставяне на необходимата информация отнасяща се до източването на елегаза от съоръжението, в т.ч. от ищеца било поискано да осигури специалните за съхранение на източения елегаз бутилки. По този въпрос била проведена писмена кореспонденция в рамките на 2-3 писма. Стигнало се до проблем при източването, защото имало разминаване на резбата в накрайниците на КРУ-тата и бутилките, което не могло да се констатира само чрез изпратения снимков материал без осигуряването на чертежи. Освен това осигурените от възложителя бутилки не били изпразнени, а в тях имало остатъчни количества газ, което наложило допълнителни действия по неговото прехвърляне. Тези причини довели до забава в процеса на източване на газа за период от приблизително 10 дни. Реалната работа по източването на елегаза стартирала на 05.09. и приключила за три работни дни, както било обявено по график. Докато било изчаквано да се осигурят бутилките за източване на газа от подстанцията други съпътстващи дейности по обекта не били извършвани, защото технологично това няма как да се случи, защото първо задължително трябва да се изведе елегазът от подлежащото на демонтаж съоръжение.

При разпитът си свидетелят – Ж.посочва, че работи за „Н.“ ООД на длъжност „Ръководител проекти“, като е участвал по изпълнението на обществена поръчка с възложител  „Ч.Р.Б.“ АД отнасяща се до обект – подстанция „Витоша“. Неговите ангажименти се свеждали до това да организира дейността по включването и изграждането на първичната и вторична комутация на подстанцията. Свидетелят си спомня, че от възложителя не им били предоставени работни проекти, като такива били изработени от фирмата, за която работи Илия Митовски и им били предоставени за изпълнение  на задачите. Работата по изпълнението на комутациите била обусловена от осигуряването на схеми и чертежи намиращи се във възложителя, като това се забавило с около 2-3 седмици. Реалната работа по обслужването на комутациите започнала на 05.10.2018 г., като тогава също започнали да изникват пречки, поради липса на конкретни чертежи на отделни елементи, като в случая закъснението по тяхното предоставяне продължило до 20.11.2018 г. и те отново били непълни и недостатъчни, но с известни усилия и ползване на чертежите на Илия Митовски свидетелят успял да направи една обща схема, по която да пристъпи към работа. При изпълнението на 72-часовата проба се стигнало до проблем с елемент от автоматичното регулиране на напрежението, и по-точно  неизправност в уред отчитащ натоварването силовия трансформатор локализиран, като степенен регулатор. След направата от свидетеля на ремонт на този уред работата била възобновена. Този проблем отнел за отстраняването му около 1-2 работни дни и наложил започването на пробата от начален етап. Според опита и уменията на свидетеля работата заложена по договора – демонтаж, СМР, монтаж, наладки и въвеждане в експлоатация нямало как да бъде извършена в рамките на 60 работни дни. За осъществяването й бил необходим по дълъг период от време. Свидетелят дава свое обяснение за понятието комутация, като го категоризира на процес по превключване /включване и изключване/, като първичната комутация отговаря за високоволтовата част на енергията, а вторичната комутация отговаря за превключването към ниско напрежение. КРУ 10 kV не се включва във вторичната комутация, а към първичната такава и съставлява един вид помощно средство.                      

При разпита си свидетеля – Г.дава сведение, че по образование е електроинженер и работи за „Ч.Р.Б.“ АД, където ръководи направлението за контрол на инвестициите и изпълнението на стратегически обекти. За обект подстанция – Витоша потвърждава, че е в течение с обявената за него обществена поръчка от началния етап, в т.ч. сключване на договор и крайна реализация. Сочи, че поръчката била възложена за изпълнение на консорциум от дружества, като същия се казвал „ТИ И Е.Е.“, като дружеството „Н.“ е участник в този консорциум. Свидетелят изтъква, че редът при възложителя бил такъв, че цялата изходяща и входяща кореспонденция във връзка с дейностите по изпълнението на тази поръчка минавала през него, респективно той насочвал изходящата кореспонденция към служителите – П.А.и С.П.  от консорциума, които се явявали лицата за контакт. Приблизително веднъж в месеца били провеждани работни срещи между представителите на възложителя и изпълнителя по поръчката, като при желание от някой участник са осъществявани и допълнителни разговори и срещи. В обхвата на тези срещи се е стигало до обсъждането на техническа документация, която е била осигурявана, респективно ако е било необходимо са вземани и необходимите технически решения. Свидетелят обръща внимание, че още в началния етап кандидатите за участие до обявената поръчка са имали възможност и са превили оглед на обекта, като такъв е бил правен и в началото на м. август 2018 г., което било отразено и в оперативните дневници водени за обекта. Що се касае до операцията за източването на елегаз от съоръжението, то тя се осъществявала чрез използването на специализирана апаратура, която съдържа помпа за източването на газа, която чрез проводи и фитинги се свързва от едната страна към старото съоръжение, а от другата с метални бутилки за съхранение на източвания газ. Споменатите фитинги няма пречка да бъдат огледани, като те се намират в табло с осигурен достъп до него. Няма спомен за това, дали на накрайниците е имало поставени тапи или не, но и да е имало такива не е съществувала пречка те да се развият и да се сравни резбата им с тази на накрайниците на бутилките. Процесът по премахване на тапите е могъл да стане безпрепятствено, защото от 29.08.2018 г. подаването на ток към съоръжението е било преустановено. Свидетелят признава, че се е стигнало до забавяне на процеса по източване на газа именно поради разминаване на съединителните фитинги на съоръжението с тези на бутилките. По отношение на линейните графици, които следва да бъдат изработени и спазвани от изпълнителя, свидетелят сочи, че е имало съставени няколко варианта на такива – през м. септември и м. октомври. Този от м.09.2018 г. предвиждал дейностите по обекта да завършат изцяло до 30.10 или 31.10.2018 г. И да е имало някакъв график от м.05.2018 г. зададен от г-жа П., то същият според свидетеля е бил провизорен, но не и конкретен, защото към този момент не са били известни датите за доставка на някой от компонентите необходими за изпълнението на поръчката. Свидетелят сочи, че ежедневно посещавал обекта, като сериозните обърквания и грешки от изпълнителя били допуснати когато се стигнало до изпълнението на командните вериги и съединението със съществуващите командни табла. Поддържа, че служители на възложителя оказвали ежедневно съдействие на представителите на изпълнителя на място, в т.ч. и чрез осигуряване на актуални чертежи и схеми на отделни елементи от подменяното съоръжение. Когато се пристъпило към провеждането на 72-часовтата проба на монтираното ЕКРУ в подстанцията се стигнало до проявата на проблем при регулирането на напрежението на трансформаторите, което според свидетеля било резултат от погрешно свързване при изработката на вторичната комутация. Когато се монтирала новата ЕКРУ от изпълнителя извикали външен консултант отговарящ за работата по монтажа на доставеното оборудване с цел да се спазят всички изисквания на фирмата производител. Същият контролирал всяка една дейност по монтажа на ЕКРУ-то. След предаване на готовото изделие от това оторизирано от производителя лице, изпълнителят се заел с изграждането на системата от командни кабели осъществяващи връзките от командните табла на ЕКРУ-то до командните табла в подстанцията и именно при тази дейност се стигнало до забавата и неспазването на първоначално договорения срок за изпълнение по поръчката с няколко седмици. По отношение източването на газа от съоръжението подлежащо на демонтаж се сочи, че това е завършено към 12.09.2018 г. Базирайки се на опита си свидетелят предоставя информация, че подмяната на ЕКРУ-то в подстанция Витоша е първото такова начинание от около 50 години, поради което няма как да се говори за определена дейност от такова естество, която да служи за отправна точка относно възможната продължителност на работата по замяната на съоръжение от такъв вид. Подчертава се, че няма ограничение във възможността за работа в подстанцията, по което и да е време на денонощието, като това е било напълно допустимо да се прави след изключване на захранването и източване на газа от старото съоръжение. Свидетелят поддържа, че на изпълнителя са били осигурени одобрени работни проекти за реконструкцията на подстанцията. Що се касае до разграничението между еднолинейна схема и работен проект свидетелят декларира, че може да го направи. Схемата показвала какво е необходимото оборудване, в какъв състав следва да е то, като всичко това било дефинирано в договора, като всичко останало за да се изпълни подписания договор е било ангажимент на изпълнителя. Относно одобрен работен проект за вторична комутация свидетелят споменава, че такъв нямало как да се предостави на изпълнителя. При предявяване на свидетеля на техническата документация налична в класьор 1 от материалите по делото същият потвърждава, че именно това са книжата, които се възприемат от него като работен проект за всички части на подстанция „Витоша“, но пояснява, че тук се касае само до реконструкцията на ниво разрешение за строеж и в тази документация не присъстват работни проекти засягащи вторична комутация. Мнението на свидетеля е, че според уговореното в договора за да може да изпълни задълженията си поети с него в тежест на изпълнителя е да изработи проектите за вторичната комутация и конструктивната част и това било направено от изпълнителя. Свидетелят отрича да има някакви спомени да е одобрявал анализни цени и предложения на изпълнителя за изработване на цялостен проект за реконструкцията на подстанция „Витоша“. При предявяване свидетеля потвърждава, че изявлението възпроизведено в имейл наличен на лист 102 от кореспонденцията е негово. Смята, че доколкото тези цени не са били изрично предвидени в позициите по договора, то те трябва да се смятат за такива попадащи в групата на непредвидените разходи. Позицията на свидетеля относно успешното пълно провеждане на 72-часова проба за изпитване на монтираното съоръжение е, че за да се реализира такова необходимо условие е да са завършени кабелните връзки. За срока на изпълнение на дейностите по договора основно значение е имало обстоятелството, че подмяната е трябвало да завърши преди започване на есенно-зимния период, а началният бил съобразен с момента на завършване на председателството на ЕС от Р. България. Това съставляват и основните събития, които обуславят срокът да се фиксира на 130 дни, а не някакви технологични или други субективни съображения. Относно началният момент на започване на реалната работа по обекта свидетелят си спомня, че още през м. август изпълнителя е направил, но не е се е възползвал от около 4 броя заявки за спиране на електрическото в подстанцията, като една част от тях са предхождали и момента на доставяне на оборудването. След спиране на захранването в подстанцията на 29.08.2018 г. освен дейността по източване на газа, според свидетеля е могло да се изпълняват и други съпътстващи дейности по обекта и това е правено по отношение осигуряване възможността за изнасяне на старото съоръжение и внасянето на новото такова в помещението на новото КРУ.

При разпита на свидетеля – Р.се разбира, че същият от 1996 г. работи за дружеството-ищец, като към момента заема позицията на ръководител подстанции и в частност отговаря за оперативното и експлоатационно обслужване на подстанциите на дружеството. В тази връзка е запознат с подмята на оборудването в подстанция Витоша станало през 2018 г., като старото ЕКРУ – Сименс било заменено с нова уредба на АББ. Заявява, че работите по подмяна на уредбата стартирали в края на м. август 2018 г. с източване на наличния в уредбата газ. Захранването било преустановено още на 29.08.2018 г., но процеса по източване се забавил и започнал на 05.09.2018 г., а повод за закъснението станал проблем при машината ползвана за източване. Следващата стъпка била свързана с демонтажа на уредбата от сградата на подстанцията, но още по време на източване на газа започнала подготвителна работа по осигуряване на подход за извеждане на уредбата, като за целта се изкъртила една степа в помещението. Демонтажът на уредбата според свидетеля завършил в края на м. септември или началото на м.октомври 2018 г., а монтажът на новата доставена такава започнал в средата на м. октомври 2018 г. и продължил до средата на м. ноември 2018 г. След това имало и допълнителни дейности по настройка на вторичните вериги осигуряващи работата на уредбата. Според свидетеля дейностите по замяната на съоръжението са следвали определена хронология, като персоналът ангажиран с тяхното изпълнение може би не е съблюдавал определена скорост на работата си, което е довело и до известно изоставане от срока. Свидетелят декларира, че всякога, когато служители на изпълнителя са се обръщали към него или представители от подстанцията им е било оказвано търсеното съдействие, в т.ч. са предоставяни и определени чертежи. На следващо място свидетеля сочи, че не е имало пречка във всеки един момент да се видят резбите на вентилите на инсталацията, като единственото условие било да се развие капачката, която ги закрива, като няма пречка това да се направи и при включено захранване. Пояснява се, че при направени огледи още в началото на м.08.2018 г. на място от представители на изпълнителя не е имало бележки към възложителя, че не може да бъде възприет видът на резбата на накрайниците, респективно да са търсени чертежи за тях. Свидетелят е категоричен, че през време на 72-часовите изпитвания на функциониране на инсталираната уредба и системите към нея се е проявило несъответствие, което е наложило временно преустановяване на изпитването, но веднага след преодоляване на даденото несъответствие пробата е продължила, като е отчетено времетраенето на спирането и тя не е започвала от самото си начало. Удължаването на изпитването варирало между 1 и 2 дни. По време на изпитването свидетелят потвърждава своето присъствие на място.                                     

В производството е прието заключение от 28.09.2021 г. изработено по допусната  комплексна съдебно-техническа експертиза, което съдът взема предвид и кредитира при изграждането на изводите си по повдигнатия за разглеждане спор. Вещите лица след отчитане на намиращите се по делото доказателства и осъществен оглед на място на територията на подстанция „Витоша“ са дали отговори на поставените към експертизата задачи в следния смисъл : доколкото строежът има за обект електрическа подстанция, то същият има характера на такъв от втора категория, като при проверката си експертите са констатирали наличието на съгласувани и и одобрени технически проекти, въз основа на които е било издадено разрешението за строеж, като те са изготвени от дружеството-възложител и касаят изпълнението на подмяната на кабелите по кабелното трасе, както и техническите изисквания на възложителя относно реконструкцията на подстанция „Витоша“, като няма данни тези проекти да са били предадени от възложителя на изпълнителя към момента на изпълнение на поръчката. Отбелязано е, че в СО не се съхраняват проекти за реконструкцията на подстанцията, в т.ч. и екзекутивна документация. Констатирано е, че от „Н.“ ООД  е изработен и предаден на фаза – технически проект на ищеца в обхват – електрическа /първична комутация, конструктивна част, електрическа – вторична комутация, както и планове за безопасност и здраве и пожарна безопасност. Тези проекти са правени през м. 09.2018 г. от дружеството – „Е.К.“ ЕООД, като не са били предмет на съгласуване по правилата на ЗУТ със съответните институции. На следващо място вещите лица не са локализирали пропуски в техническите изисквания по обществената поръчка и договора, както и в заложените по същия СМР  в т.ч. и доставка на съоръжение, като се обръща внимание над това, че кандидатът по поръчката не е формулирал никакви запитания към възложителя, които да имат за предмет пълнотата на техническите изисквания заложени по поръчката, а единствено е отправил искане възложителят да предостави налични чертежи по част – Архитектурна и част – Строително конструктивна на съществуващото помещение на подстанцията, като в отговор на това възложителят е предоставил на всички кандидати разрези на фундаменти и основа на помещение за силови трансформатори и КРУ 110 kV, арматура на плоча и монтажен план. Наред с това в документацията за откриване на поръчката възложителят е посочил техническите изисквания, които трябва да бъдат съблюдавани изчерпателно, като е предоставил възможност на всеки кандидат да назове техническите спецификации на изделието, което предлага. На свои ред изпълнителя ясно бил декларирал, че ще осъществи предмета на поръчката при пълно съответствие с           работения проект, както и с техническите изисквания на възложителя. Що се касае до това, дали, кога и къде са заверени строителните книжа нужни за извършване на строителството по поръчката от вещите лица е дадена конкретна хронология на съгласуването на документацията с дати и части на съответната част от инвестиционния проект, а именно : в периода от 21.02.2017 г. до 30.07.2017 г. – част Електро е била съгласувана при ЧЕЗ, НАГ, Софийска вода, Виваком, Овергаз мрежи, БТК, Дирекция – Зелени системи при СО, Дирекция – Териториално планиране при СО, Топлофикация, Улично осветление, СДВР-Пътна полиция и ПП КП ЕООД; в периода от 17.07.2017 г. до 19.06.2018 – част ПБЗ е била съгласувана при СО-Район „Триадица“, СО-Район „Лозенец“, СО-УАТ, СДВР и П.К.ЕООД; в периода от 29.01.2018 г. до 30.03.2018 г. – част ВОБД е била съгласувана при УАТ, НАГ, СДВР и П.К.ЕООД; в периода от 30.07.2017 г. до 08.08.2017 г. – част Геодезия е била съгласувана при Главния архитект на СО и П.К.ЕООД; в периода от 30.07.2017 г. до 19.06.2018 г. – технически проект ПУСО е бил съгласуван при СО-Район „Триадица“, СО-Район „Лозенец“ и  П.К.ЕООД; в периода от 17.07.2018 г. до 30.07.2018 г. – проект ОБД е бил съгласуван при УАТ, СДВР и П.К.ЕООД; и в периода от 12.04.2017 г. до 09.08.2017 г. – пожарна безопасност е съгласуван със Столична дирекция – ПБЗН – МВР и П.К.ЕООД, като е констатирано, че частите ПБЗ, ВОБД и ПУСО са били съгласувани след издаването на разрешението за строеж, когато е бил издаден протокол за строителна линия и ново на строежа. Във връзка с издаденото разрешение за строеж и като необходимо условие за това е бил изготвен доклад за съответствие от 08.03.2017 г. Към момента на сключване на договора за реконструкция на подстанция Витоша, а именно – 19.03.2018 г. е бил налице изготвен и съгласуван пред НАГ /на 09.08.2017 г./ технически проект за обект „Закабеляване на съществуващи електропроводи 110 kV „Морени“ и „Драгалевци“ преминаващи през кв. 10 и 11, а подобект е реконструкция на същото трасе 110 kV „Драгалевци“ изпълнено с кабел с хартиено-маслена изолация и подмяна със суха кабелна линия 110 kV с А1 жила, в участъка от въздушно-кабелен преход „Козяк“ до ПС – Витоша. Според вещите лица издаденото разрешение за строеж обхваща, както дейностите свързани с подмяната на КЕЛ 110 в кв. Драгалевци, така и реконструкцията на ПС Витоша, състояща се в подмяната на съществуващо ЕКРУ, както и съпътстващи дейности свързани с това. ДЗЗД „Ти и Е.Е.“ е изготвило технически проект по смисъла на ЗУТ засягащ реконструкцията на ПС „Витоша“ с наименование идентично с това по поръчката, като същия не е бил внасян и одобряван от съответните компетентни органи. Наред с проекта ДЗЗД е изготвило и екзекутивни книжа за целите на монтиране на подлежащото на доставяне от него по договора ЕКРУ. При справка в записите на водения оперативен дневник на ПС „Витоша“ вещите лица са установили, че към етапа на провеждане на обществената поръчка, представители на изпълнителя са били допуснати до обекта за да могат да огледат детайли от съоръжението и инфраструктурата около него. Вещите лица са отбелязали, че обектът, за чието изпълнение е било издадено разрешението за строеж се реконструира посредством изпълнението на два договора за обществена поръчка, а именно – в частта отнасяща се до подмяната на кабелното трасе изпълнител е ДЗЗД „ЕИК Драгалевци“, а в частта реконструкция на ПС Витоша на ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“. Строителната площадка на обекта е открита с издаването на протокол 2а от 02.07.2018 г., като същият е бил подписан без възражения от представители на всеки един от изпълнителите по отделните поръчки обслужващи дейностите по издаденото разрешение за строеж. Констатирано е, че електрическото захранване към ПС „Витоша“ е преустановено на 29.08.2018 г., респективно възстановено на 30.11.2018 г. Съобразно линеен график ангажиран от изпълнителя на 04.09.2018 г. дейността по източване на елегаз от уредбата е заложено да стартира на 03.09.2018 г. и да завърши на 05.09.2018 г., като реалното източване е започнало на 05.09.2018 г. и е завършило на 12.09.2018 г., което е 7 дни след декларирания от изпълнителя съобразно подадения от него линеен график краен срок. Според изводите на заключението с оглед химическите особености на елегаза намиращ се в подлежащото на подмяна ЕКРУ е невъзможно извършването на каквито и да е било СМР по демонтаж на съоръжението и обслужващата го техническа инфраструктура. Проследено е, че след завършване на източването на упоменатия газ се пристъпва към демонтаж на маслонапълнителните кабели 110 kV, като се извърши обезопасяване срещу разлив на масло, а след това се извършва демонтаж на всички кабели за вторична комутация между отделните отсеци на модула и шкафа за управление на полето. По данни от оперативните дневници водени в Подстанция Витоша на датите 06 и 07.09.2018 г. е извършена и дейност по демонтиране на фасадна стена между колони К19 и К20. Последният етап от демонтажа е извеждането на елегазовия модул посредством автокран, съответно транспортирането и предаването му в складова база на възложителя. По нататък в експертизата е направено описание на последователността  на дейностите, чиято реализация е необходимо да се извърши за да е възможен монтажа на новата ЕКРУ, а именно : изрязване на ивични канали в пода на помещението и монтаж на горещо поцинкованите опорни конструкции, като върху тях подлежат на монтаж новите модули; изразяване на 4 броя отвори в подовата плоча за преминаването на кабелите 110 kV, както и пет броя отвори за прокарване на вторични кабели до всеки един модул; запълване и изравняване на подовата плоча, както и нивелиране на опорната конструкция за монтажа на новите модули; повишаване носимоспособността на съществуващото такелажно устройство за повдигане и транспортиране на новите модули; почистване на помещението от строителни отпадъци. Даден е отговор, че пълно функционални 72-часови проби на новомонтираните в подстанцията нови съоръжения, апаратура и телемеханика за ЕКРУ 110 kV от място /командна зала/ и от диспечерски център, както и на цялата SCADA на обекта, не е възможно без наличието на изградена кабелна връзка между ЕКРУ и двата трансформатора. Кабелните връзка между подстанция Витоша и кабелен преход „Козяк“ е поставена под напрежение със заповед от 30.11.2018 г. На следващо място експертите правят извод с оглед характера на разглеждания строеж имащ за предмет комплексен обект, че инвестиционните проекти трябва да се изработват двуфазно или трифазно, като това се налага с оглед сложността на проектирането, изпълнението и стиковането на двата обекта. Предвид това вещите лица смятат, че съгласуването на работните е категорично необходимо с оглед характера на строителството. В този контекст според документацията налична по делото и проверената такава в Столична община е даден отговор, че е налице одобрен и съгласуван с институциите технически проект за реализиране на единия подобект, а именно реконструкцията на съществуващо кабелно трасе, като самостоятелни проекти засягащи реконструкцията на ПС-Витоша в Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община не са открити, в т.ч. не е открита и екзекутивна документация, която да се отнася до тази реконструкция. Що се касае до това за какви дейности свързани с ПС „Витоша“ се отнася издаденото разрешение за строеж 30.03.2018 г., респективно дали същото обхваща дейностите уговорени съобразно подписания между страните договор за обществена поръчка, от вещите лица е изложен отговор, че същото обхваща техническите изисквания за дейностите по подстанцията, с изключение на проектни разработки, които да са съобразени със съоръженията доставени от изпълнителя. Добавя се, че в съответствие със зададените от възложителя технически изисквания, които са заложени в съгласуваните и съхранявани в Столична община проекти и вида на доставеното за монтаж оборудване, то между страните е извършено допълнително договаряне и от изпълнителя са изготвени проекти по следните части : електрическа – първична комутация; конструктивна; електрическа – вторична комутация; план за безопасност и здраве и план за пожарна безопасност. Тези проекти, както и екзекутивна документация не са открити при органа издал разрешението за строеж. Относно обстоятелството, дали е възможно и допустимо извършването на СМР по подстанция „Витоша“ без да е изключено подаваното към нея напрежение от вещите лица е даден отговор, че категорично не е възможно и не е допустимо извършването на каквито и да е било СМР без да е преустановено подаването на напрежение към подстанцията.

В съдебно заседание проведено на 08.10.2021 г. при изслушване на вещите лица изготвили заключението по допуснатата комплексна експертиза от тях са дадени допълнителни разяснения по възложените им задачи, както следва : потвърдено е, че след задълбочено издирване в общинската администрация не са открити проекти /технически и екзекутивни/, които да касаят реконструкцията на подстанция „Витоша“. Прави се уточнението, че след преглед на съдържанието на подаденото заявление за издаване на разрешение за строеж до Главния архитект на Столична община не е открито изявление за издаване на такова по отношение реконструкцията на подстанция – Витоша. Според вещо лице – Й. за реконструкция се говори тогава, когато е налице намеса в конструктивните елементи на сграда, съоръжение и пр. В случая намеса от такъв тип е налице, защото има засягане на плочата на сградата, където се помещава подстанцията. Вещото лице прави и извод за това, че съгласуване на проектите със СО е било необходимо, защото в случая се касае до реконструкция на обект подлежащ на контрол от ДАМТН – тоест такъв, при чиято експлоатация е налице повишен риск и степен на опасност за населението. При такива обекти е необходимо да се изготвят технически проекти, който накратко са именно от вида на тези изготвени от изпълнителя, но това е станало след момента на издаването на разрешението за строеж, в т.ч. и за реконструкцията на подстанцията, като защо при липсата на такава изискуема техническа документация и липсата на изрично искане от заявителя ЧЕЗ в съдържанието на разрешението присъства и реконструкцията на подстанцията „Витоша“ вещото лице няма обяснение. Вещото лице Й. пояснява, че действително към техническия проект представен за одобрение пред СО във връзка с издаденото разрешение за строеж има техническо описание, в което са заложени някой от елементите на подстанция Витоша, а именно две еднолинейни схеми. На свои ред вещото лице Т. поддържа тезата, че за да се изготви проект на вторична комутация необходимо условие е да е  налице яснота относно вида на оборудването, което ще се монтира в подстанцията, а това няма как да бъде известно на етап преди подписване на договора за обществена поръчка. Касае се за специфично оборудване – пет броя модули за линейно и трансформаторно присъединяване, като няма как преди да е известен модела на оборудването и неговите технически параметри да се изработи проект за вторичната комутация, защото тя включва управлението на сигнализацията и блокировките на ниското напрежение, в т.ч. и телемеханиката. Вещото лице – Й. допълва, че дори и да е имало някакъв наличен проект по част конструктивна, то същия е изгубил своята актуалност, поради това че в определен момент първоначално заложеното по поръчката оборудване на фирма Сименс е било заменено с такова на друг производител, което автоматично е повлияло на степента на необходимата намеса в конструкцията на сградата, където подлежи на монтаж съответното съоръжение. Според вещото лице – Т. първото възлагане на строителни дейности по договора за обществена поръчка за реконструкция на подстанция – Витоша е от датата – 12.09.2018 г., като това е резултат от поръчка № 827, но неформално тази дейност е започнала и преди това от изпълнителя, считано от датата – 04.09.2018 г. Относно заложения по договора висок процент на непредвидени разходи, а именно 15 % вещото лице – Й. прави допускане, че е възможно този по висок техен дял да се дължи на неяснотата към момента на сключване на договора на видовете и обема СМР, които ще са нужни за реконструкцията на подстанцията с оглед монтажа на новото оборудване в нея, като на по-късен етап след тяхното обособяване да може да бъдат покрити от възложителя.     

Видно от сключен в резултат на проведена обществена поръчка договор № 17-467 от 18.10.2017 г.  между „Ч.Р.Б.“ АД, в качеството му на възложител и „Н.“ ООД, в качеството му на изпълнител се установява възникването на облигационна обвързаност с предмет поемане на задължение от изпълнителя да извърши всички необходими дейности за реализирането на модернизация /ретрофит/ на подстанция „Долна Митрополия“ и въвеждането й в режим на телемеханика, като тези дейности най-общо включват : изготвянето на линеен план-график и работен проект за изпълнението на модернизацията на енергийния обект и съгласуването им с възложителя; доставка на цялото необходимо енергийно оборудване и помощни материали и извършване на всички необходими дейности за изпълнение на ретрофит- демонтаж на съществуващо оборудване, строителни работи за подготовка на площадките/килиите в енергийния обект за извършване монтажа на новото оборудване и съоръжения, монтажни работи за монтиране на новото оборудване, извършване на единични функционални проби на доставените и монтирани машини и съоръжения и въвеждането им в работен режим на телемеханика, както и свързаните с основните дейности по осъществяване на авторски надзор по отношение на съгласувания работен проект за модернизация, изготвяне на екзекутивна документация по работния проект, изготвянето на програма, съгласуването й с възложителя и провеждане на обучение въз основа на нея на служители на възложителя с оглед работа и поддържа на монтираното ново оборудване, съоръжения и цифрови релейни защити в енергийния обект. Насрещното задължение поето от възложителя за изпълнение на упоменатите в договора дейности от изпълнителя се състои в заплащане в полза на същия на възнаграждение ненадвишаващо сумата от 655 316, 72 лв. Според клаузата на чл. 3.2. от договора заплащането на реално извършените, отчетени и приети дейности по предмета на договора се осъществява в 60 дневен срок, по банков път, по сметка посочена от изпълнителя, въз основа на издадена от същия и представена на възложителя фактура, чиято дата не може да предхожда датата на съответния протокол за приемане /одобряване/ на съответната доставка или дейност по реализация на модернизацията по предмета на договора. Установено е правилото, че фактурата трябва да бъде придружена с двустранно подписан от възложителя и изпълнителя протокол за приемане /одобряване/ на действително извършените и отчетени видове и количества доставки, съответно дейности по предмета на договора.

Съгласно представен Протокол № 003 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от 06.12.2019 г. отнасящ се до обект – Модернизация /ретрофит/, проектиране, реконструкция, доставка и монтаж на машини и съоръжения, подготовка и въвеждане в експлоатация на електрически уредби и въвеждането им в режим на телемеханика – П/СТ Долна Митрополия, се констатира, че на упоменатата дата след направена проверка на място от представители на инвеститора – „Ч.Р.Б.“ АД и изпълнителя – „Н.“ ООД са извършени и подлежат на заплащане подробно описани по вид, количество, единична и обща стойност СМР, чиято крайна обща стойност възлиза на сумата от 144 376,87 лв. с вкл. ДДС. Протоколът е двустранно подписан от представители на инвеститора и изпълнителя. На 09.12.2019 г. от „Н.“ ООД, в качеството му на доставчик по услуга е издадена фактура към получател „Ч.Р.Б.“ АД, на стойност от общо 146 056,87 лв. с вкл. ДДС, като същата е сбор на стойности фактурирани за 4 конкретизирани основания : 1./ упражняване на авторски надзор – 6 500 лв. без ДДС; 2./ специализирано обучение на служители – 5 000 лв. без ДДС; 3./ изработване на екзекутивни чертежи 8 500 лв.; и 4./ СМР за ремонт и изграждане на п/ст- опис – 101 714,06 лв. без ДДС.      

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно предявения за разглеждане осъдителен иск при квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД :  

Предпоставките, които следва да са налице, за да бъде уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, с оглед фактите, на които той се основава и при съобразяване на фактическия състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД са както следва: 1) сключен между страните договор за изработка; 2) наличие на валидно възникнало задължение за ответника да изпълни възложените му дейности по демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова ЕКРУ 110 kV в ПС – Витоша  в определен срок; 3) допуснато от страна на ответника неизпълнение /закъснение от 26 дни/ на задължението му да извърши поетите с договора комплекс от дейности в т.ч. доставка и монтаж на ЕКРУ 110 kV в пределите на заложения в договора срок, дължащо се на причини за които той отговаря; 4) наличие на валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение в срок на задължението за изпълнение на дейностите по договора.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между дружеството-ищец в качеството му на възложител и четирите ответни дружества, които са се обединили в ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ е учредена договорна връзка на основание чл. 112 от ЗОП, като резултат от проведена обществена поръчка и класиране на посочения кандидат на позиция, която му позволява да бъде определен за изпълнител по поръчката. Още на този етап на разрешаване на отнесения пред съда търговски спор е добре да се маркира това, че както правната теория, така и съдебната практика без отклонения приемат, че със сключването на договор за дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД не възниква нов самостоятелен правен субект, различен от субектите, които са го сключили, а от своя страна тези правни субекти, които са сключили въпросния договор за дружество не губят своята самостоятелност и разделност, те не губят качеството си на самостоятелни правни субекти. Именно в това им качество на самостоятелни правни субекти - отделни търговски дружества, съдружниците в договора за дружество придобиват качеството на страна - изпълнител по договора за възлагане на обществена поръчка от 19.03.2018 г., като по отношение на задълженията на изпълнителя по този договор, между четирите търговски дружества възниква солидарна отговорност на страната на длъжника - изпълнител, а по отношение на правата на изпълнителя, уговорени по същия договор, между същите четири търговски дружества възниква активна кредиторова солидарност. В резюме, договорът за дружество няма качеството на самостоятелен правен субект и по тази причина не може да бъде и носител на материални права или задължения, а такъв носител могат да бъдат самостоятелните правни субекти -съдружници, които са сключили съответния  договор за дружество, който в повечето случай от практиката е използван, като средство за обединение на усилия на няколко дружества за да вземат участие в дадена обществена поръчка, респективно да изпълнят възложеното по нея. Тук именно се явява и моментът, където съдът следва да отдели внимание на възражението на една от ответните страни, а именно – „Т.Е.“ ЕООД, което е съсредоточено върху, че дружеството не е обвързано от правата и задълженията създадени от договора 19.03.2018 г., защото неговия законен представител, респективно упълномощено да го представлява лице не е подписал тази сделка, което изключва възможността правните й последици да се разпростират и спрямо него. Прегледът на договора от 19.03.2018 г. показва, че от името на изпълнителя /в случая се касае до няколко дружества обединени в ДЗЗД/ е действало лице – Петър Т., на когото са възложени представителни функции по отношение на ДЗЗД. Това представителство има характеристиките на договорно представителство, което обвързва дружествата участници в формираното обединение. Проследяването на представените писмени доказателства отнасящи се до фактите по възникване на ДЗЗД и промените в него /договор от 17.11.2015 г. и анекс от 13.02.2017 г./ дава основание на съда да направи извод, че към момента преди сключване на договора за обществена поръчка от 19.03.2018 г. участници в персоналния състав на обединението „ТИ И Е.Е.“ са четири търговски дружества, като едно от тях е именно „Т.Е.“ ЕООД. Вярно е, че законния представител на това дружество е различен от Петър Т. /последния е законен представител на „Н.“ ЕООД/, но също така е вярно, че според уговореното в анекса от 17.02.2017 г., който е подписан от законния представител на „Т.Е.“ ЕООД – управителя Фердинандов и по конкретно в чл. 3 от същия участниците в обединението са взели единодушно решение занапред представителството на същото в т.ч. и пред юридически лица /какъвто  несъмнено е възложителя по обществената поръчка и ищец в настоящия спор/  да се извършва от П.А.Т. в качеството му на представител на съдружника - „Н.“ ЕООД. Вече се посочи, че ДЗЗД няма самостоятелна юридическа правосубектност, което означава, че излъчения представител по смисъла на учреденото му с посоченото съглашение договорно представителство разполага с правомощието да представлява всеки един от участниците – търговски дружества в създаденото обединение „ТИ И Е.Е.“ тогава, когато се касае до извършването на фактически и правни действия отнасящи се до предмета на договора за създаването на обединението, а именно – извършване на съвместна дейност за участие в процедура по ЗОП. Няма съмнение, че сключването на договора за обществена поръчка от 19.03.2018 г. съставлява действие, което покрива предмета на създаденото обединение и в тази хипотеза  П.А.Т. разполага с необходимата представителна власт спрямо  дружеството - „Т.Е.“ ЕООД, като действайки и от негово име е подписал договора за обществена поръчка. Дори обаче да се допусне, че поради някаква причина подобна представителна власт спрямо „Т.Е.“ ЕООД не е съществувала към момента на сключване на сделката, то дружеството несъмнено е потвърдило действието по сключване на договора за обществена поръчка с негово участие, като на 10.05.2018 г. законният му представител е подписал добавък към договор за застраховка на гаранция в полза на възложител /дружеството-ищец/, в чието съдържание се констатира, че застраховката на гаранция за изпълнение се отнася именно до изпълнението на задълженията поети по договор за обществена поръчка от 19.03.2018 г. и допълнителното споразумение за неговото изменение. При така очертаните факти и връзки между тях „Т.Е.“ ЕООД следва да се приеме за обвързано от действието на договора за обществена поръчка от 19.03.2018 г. и създадените от тази сделка права и задължения за страните по нея. В частност „Т.Е.“ ЕООД се явява един от изпълнителите по нея и наред с другите три дружества е отговорен за извършването на дейностите очертани в предмета на договора. Тъй като съдът на открива пороци при реализацията на фактическия състав по сключване на договора за обществена поръчка от 19.03.2018 г., то трябва да се приеме, че същия е валиден с произтичащите от това правни последици. 

Следващата съществена материална предпоставка обуславяща евентуална договорна отговорност на изпълнителите по сключената търговска сделка с предмет очертан по-горе в решението се състои в това от тяхна страна да е допуснато виновно закъснение по поетите ангажименти за извършването на дейностите по сключения договор. Именно такива съображения навежда ищеца, като поддържа, че съгласно клаузите на договора за обществена поръчка цялостното изпълнение на обекта, в т.ч. подписване на акт – образец 15 и провеждането на 72 – часовите проби под напрежение и въвеждането на обекта в работен режим трябва да завърши до 30.10.2018 г., а от ответните изпълнители е допуснато неоправдано закъснение, доколкото цялостното изпълнение не е завършило в пределите на така очертания срок, а едва на 30.11.2018 г. – когато е бил подписан акт образец 15. Ответните страни на свои ред опонират, че релевантния срок за изпълнение не е този сочен от ищеца, а 130 дневния срок уреден в чл. 4.4. от договора, където от значение за стартиране на срока е датата на първия документ за възлагане на изпълнението, която в случая се явявала – поръчка от 12.09.2018 г. направена от възложителя към изпълнителите. Предвид което с издаване на обекта на 30.11.2018 г. срокът по договора бил спазен и нямало основание за понасяне на отговорност. Наред с това ответните изпълнители по договора навеждат съображения, че поради неизправно поведение на възложителя по договора и негово несъдействие спрямо тях /всяко едно действие или бездействие в тази насока бе очертано в рамките на изложението на решението засягащо депозираните отговори и допълнителни отговори от ответните страни/ се е стигнало до прекрачване на срока фиксиран за датата – 30.10.2018 г. За да се осъществи необходимата преценка за това, какъв е срокът поставен пред изпълнителите за извършването на дейностите по договора за обществена поръчка датиращ от 19.03.2018 г. трябва да се анализира волята на страните, когато същите са договаряли сроковете по съглашението. Тази воля на страните е намерила отражение в няколко клаузи, като максималният срок на договора е възприето да бъде до 24 месеца, считано от датата на неговото подписване, и доколкото тази дата е 19.03.2018 г., то този срок се разпростира до 19.03.2020 г. Очевидно е обаче, че не това е срокът който се отнася до изпълнението на дейностите очертани от ищеца в ИМ, като забавени, и това е така защото договорът има за предмет редица доставки и дейности, за чието изпълнение страните са фиксирали самостоятелни срокове. Ищецът извежда легитимацията си на кредитор за вземане за неустойка, като поддържа, че закъснението в уговореното изпълнение по договора се отнася за строителните работи, които съставляват само една част от предмета на договора. Имайки предвид именно тази част от предмета на договора трябва да се съобрази приложените на два възможни срока установени по волята на страните, а именно : този предвиден в чл. 4.1.1., където е уговорено, че срокът за цялостното изпълнение на обекта, предмет на договора, вкл. подписване на акт 15 и провеждане на 72-часова проба под напрежение и товар и въвеждане на обекта в работен режим е до 30.10.2018 г., респективно този уреден в чл. 4.4., където е възприето, че срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е до 130 календарни дни, считано от датата на първия документ за възлагане на изпълнението им. Трябва да се посочи, че релевантно за правото да се получи неустойка по смисъла на чл. 12, (3) от договора е забавата на изпълнението на коя й да е дейност/доставка. Тоест страните са постигнали съгласие за това, че закъснението в изпълнението на всяка една дейност или доставка ще е основание да се ангажира отговорност на изпълнителя за заплащане на неустойка по тази клауза. Доколкото срокът в чл. 4.1.1. е замислен от страните, като генерален за цялостно изпълнение на обекта, предмет на договора, а не за изпълнение на конкретна дейност или пък доставка, то несъблюдаването му не би могло да се разглежда, като основание за реализиране на договорна отговорност по чл. 12, (3). Такава може да възникне само когато дадена дейности или доставка бъде забавена. В този контекст страните ясно са очертали срокове за изпълнение на конкретни дейности и доставки, като те са последователно изброени в клаузите от чл. 4.1.2. до чл. 4.8.1., като там именно попада и срокът по чл. 4.4. Изхождайки от това тълкуване на общата воля на страните изразена чрез отделните клаузи на договора, настоящия състав възприема, че с оглед поддържаните твърдения за забава на строителните дейности по демонтажа на старата и монтажа на нова ЕКРУ 110 kV в ПС – Витоша, в контекста на заявената претенция за присъждане на неустойка приложение трябва да намери срокът заложен в клаузата на чл. 4.4. от договора за обществена поръчка. Уговореният в посочената клауза срок не е с твърдо фиксирана от страните продължителност, а единствено с установен краен предел, а именно до 130 календарни дни, считано от датата на първия документ за възлагане на изпълнението на строителните дейности. Изцяло в пределите на договорната свобода на страните е да конкретизират този срок, когато съответното възлагане бива извършено. В случая възлагането на дейностите по демонтаж на старата и монтажа на новата ЕКРУ 110 kV в ПС – Витоша е станало с поръчка от 12.09.2018 г., като в нея изрично е посочено, че срокът за цялостното изпълнение на обекта и провеждане на 72-часовите изпитвания под напрежение и товар, както и въвеждането на обекта в работен режим е до 30.10.2018 г. Тоест тук страните са обособили ясен срок за изпълнение на дейностите по възлагането, като същия възлиза на 48 календарни дни. Вярно е, че така формираният срок е съществено по-къс от максимално възможния срок за изпълнение на СМР по обекта заложен в предел до 130 дни, но договорната воля на страните е била такава, съответно тя следва да бъде зачетена при преценка на последиците, които възникват от евентуално неспазване на така утвърдения срок за изпълнение на СМР. Без съмнение волята на изпълнителите за обвързване с този срок е изразена от техен представител подписал поръчката, като същите не са оспорили факта, че това изявление изхожда от техен представител. В този контекст позоваванията на ответните страни, че няма основание да намира приложимост срок до 30.10.2018 г. по отношение задължението им за изпълнение на възложените дейности по демонтаж на старата и монтажа на новата ЕКРУ 110 kV в ПС – Витоша се явява неоснователно и не се споделя от решаващия спора съд. Ако изпълнителят не е бил съгласен с обособения в поръчката от 12.09.2018 г. срок за изпълнение на тези дейности, то е следвало ясно да изрази това свое отрицание, като възрази и откаже да подпише възлагане с подобна продължителност на изпълнението. Такива действия обаче очевидно не са манифестирани от представителя на ДЗЗД, което означава, че възлагането откъм предмет на СМР и срок за тяхното изпълнение е възприето без забележки, в която и да е част. Трябва да се маркира и това, че изцяло безпредметни са позоваванията на ответните страни, че подобна дейност от практическа гледна точка не може да бъде извършена в пределите на очертания срок с оглед нейната специфика и обем. Касае се до субекти, които имат качеството на търговци, а това означава, че при извършване на дейността си следва да съблюдават по високи критерии за изпълнение, като отчитат особеностите на възлагането и предлагат, съответно се обвързват с възможни обективни срокове за изпълнение. След като изпълнителите са възприели срок за изпълнение от 48 дни на възложените с поръчката от 12.09.2018 г. строителни дейности, то същият няма как на по-късен етап да бъде отричан, като невъзможен за изпълнение, поради спецификата на възложените работи.   

При така създалото се договорно положение между страните по договора за обществена поръчка, следващото обстоятелство, което подлежи на анализиране е съсредоточено над това, дали в пределите на така обособения срок за изпълнение от 48 календарни дни, а именно от 12.09.2018 г. до 30.10.2018 г. са настъпили факти, които могат да се разглеждат, като такива покриващи хипотеза на допусната забава от възложителя във връзка с осигуряването на необходимо на изпълнителя съдействие за изпълнение, в това число достъп до определени схеми и документи, които са необходими за реалното изпълнение на СМР. Тук е важно да се отбележи, че от значение за евентуалното продължаване на фиксирания срок от 48 дни е това, дали именно в неговите предели са реализирани факти препятстващи или забавящи темпа на изпълнението, които могат да се припишат на поведение на възложителя. Подобни събития реализирани преди датата – 12.09.2018 г. са без всякакво релевантно значение по отношение на изчисляването на срока, в чиито предели изпълнителя е трябвало да осъществи дейностите посочени във възлагането от 12.09.2018 г. Същото важи и за обстоятелства осъществили се след 26.11.2018 г. /моментът очертан от ищеца, като краен момент на допуснатата забава послужила, като основание за начисляване на търсената неустойка/, а именно – кога са подадени лицата за контакт от страна на възложителя; кога е извършено конструктивното изследване на сградата, където е разположена подстанцията; кога е осъществено спирането на подаване на електрическо към подстанцията; кога е осъществено източването на газа от подлежащото на демонтаж съоръжение – доколкото от гласните доказателства се потвърждава, че този процес към 12.09.2018 г. е приключил; кога е бил изготвен и предаден линейния график за отделните етапи на извършаване на работата; дали кабелното трасе до подстанцията е било изградено /ищецът не обвързва периода на забавата с момента на провеждане на 72-часовата проба на съоръжението, а единствено с момента, когато е бил уведомен от ответните-изпълнители, че обекта е завършен и от тях е поискано назначаването на приемателна комисия, като това е датата 27.11.2018 г. към който момент проба не е била осъществявана/. Специално внимание следва да се обърне на въпроса, дали липсата на предварително изготвени от ищеца и предоставени на изпълнителя проекти по части – електрическа, първична и вторична комутации, пожарна безопасност и план за безопасност и здраве трябва да се разглежда, като причина предизвикала забавянето на срока за изпълнение на СМР по обекта, или това обстоятелство не съставлява поведение на възложителя, което да рефлектира върху темпа на изпълнение на възложените с поръчката от 12.09.2018 г. СМР. При обсъждане на този въпрос от съществено значение е да се съобрази факта, дали липсата на изработени проекти от очертаното по-горе естество е била известна на изпълнителя към момента на възлагане на поръчката от 12.09.2018 г. и нейното приемане без забележки. Отговорът тук без съмнение е положителен, тъй като изпълнителите, в частност един от тях – „Н.“ ООД е възложил на външно специализирано в тази област дружество – „Е.К.“ ЕООД изработването на тези проекти, като това е станало преди 12.09.2018 г., а именно след 26.07.2018 г. /според показанията на свидетелката – П. осигурена от отвените страни/. От показанията на свидетелите пряко ангажирани с дейностите по СМР в подстанцията става ясно, че в периода от 12.09.2018 г. до 08.10.2018 г., когато проектите по посочените по-горе части са били предадени от изпълнителя на възложителя дейности по обекта са били изпълнявани паралелно с довършване изпълнението на проектите, като ако от обективна страна в този период темпа на работа на изпълнителя е бил нарушен, поради липсата на тази техническа документация, то това не може да се възприеме, като основание за продължаване на срока за изпълнение на дейностите, защото към момента на приемане на поръчката от 12.09.2018 г. изпълнителят е бил запознат с това фактическо положение и е трябвало да предвиди последиците от него, когато е осъществена конкретизацията на срока за изпълнение до 30.10.2018 г. Неотправяйки своевременни възражения по този въпрос до възложителя, няма как на по-късен етап да черпи основания за извиняване на допуснато закъснение, което да се дължи на незавършените проекти за техническата инфраструктура на обекта. На следващо място що се касае до пречки създадени пред реализирането на първичната и вторична комутация в подстанцията, сочени като забавяния от страна на възложителя да се осигурят своевременно на изпълнителите необходимите схеми и чертежи, настоящата инстанция намира, че при преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства няма основание да се заключи, че така соченото забавяне е допуснато от възложителя. Позовавайки се на такова виновно бездействие страната, която го твърди – в случая ответните страни носят тежестта при условията на пълно и главно доказване да го установят по делото. В тази насока показанията на свидетеля – Ж.не са достатъчни, тъй като се опровергават от тези на свидетеля – Райчев, който сочи в показанията си, че всякога при заявена необходимост от предоставяне на съдействие от служители на изпълнителя, такива на възложителя са се отзовавали своевременно, като в тази връзка са предоставяли и определени чертежи. Няма и данни за разменена писмена кореспонденция по този въпрос, от която да се проследи поведението на страните, съответно да се прецени, дали е налице неоказване на съдействие от страна на възложителя при процеса на извършване изпълнението на място относно първичната и вторична комутации обслужващи работата на подменяното ЕКРУ 110 kV в ПС – Витоша. Освен това от прегледа на вписванията присъстващи в приобщената, като доказателство заповедна книга за обекта не се констатира наличие на отбелязване, че в периода от 12.09.2018 г. до 30.10.2018 г. е налице спиране на строителните дейности по някакви причини.  В обобщение при така очертаните съображения няма основание да се приеме, че са налице предпоставки за продължаване на срока за изпълнение на дейностите посочени във възлагането извършено с поръчка от 12.09.2018 г. отвъд определения от страните срок, а именно до 30.10.2018 г., доколкото няма данни за наличие на действия/бездействия от възложителя, които да покриват характеристиките на субективно поведение осуетяващо или забавящо процеса на изпълнение, то не може да се направи извод, че в рамките на течащи срок от 48 дни в периода от 12.09.2018 г. до 30.10.2018 г. е реализирана причина по смисъла на чл. 4.8.2. от договора обуславяща определени дни да не бъдат броени, съответно срокът да изтече след датата – 30.10.2018 г. При това положение трябва да се приеме, че очертания в ИМ срок за на забава от изпълнителите простиращ се в периода от 01.11.2018 г. до 26.11.2018 г. е доказан, защото падежът за изпълнение на дейностите посочени във възлагането от 12.09.2018 г. е бил 30.10.2018 г. и те не са били осъществени до него момент.   

На следващо място сезираният съд, счита, че липсва основание, което да послужи за формиране на извод по поставения за разглеждане спор в посока, че възложителя е неизправна страна по договора, което го лишава от възможността да потърси заплащането на посочената в исковата молба неустойка за допусната от изпълнителите забава в сроковете по договора. Позоваването на ответните страни, че възложителя не е изпълнил свое съществено договорно задължение състоящо се в това да осигури на изпълнителите надеждна техническа документацията свързана с извършването на монтажа на новата ЕКРУ подстанция – Витоша, настоящият състав намира за необосновано в контекста на проведеното по делото доказване. Най-напред следва да се изтъкне, че когато се коментира въпросът относно изправността на насрещната страна търсеща ангажирането на отговорност за неустойка, трябва да се съобрази, че тази неизправност, като договорно поведение трябва да е налице към момента на възникване на правото на неустойка. Следователно, дори и към определен период от съществуването на договорното отношение страната да е била в положение на неизправност, то ако същата го е преодоляла към датата на възникване на вземането на неустойка няма основание да се счита, че фактическия състав на този вид договорна отговорност не е реализиран. В този контекст дори и да се приеме, че възложителят не е изпълнил в пълнота задължението си да осигури на изпълнителя необходимата техническа документация за реализиране на възложените дейности в подстанция – Витоша, то на по-късен етап от съществуването на облигационната връзка по волята на страните е внесена договорна промяна, като с нея това задължение е поето от изпълнителите. Важно е да се отбележи, че тази договорна промяна е настъпила преди 01.09.2018 г., когато изпълнителите изрично са поели ангажимент да изработят необходимите работни проекти за реконструкцията в подстанцията отнасящи се до изпълнението на първичната и вторична комутации, а възложителят да заплати съответното възнаграждение. По тези съображения  неизправността на възложителя, дори и да е съществувала такава на определен етап от действието на договора е отпаднала към момент предшестващ възникването на твърдяната отговорност за заплащане на неустойка за забава.      

Последната материална предпоставка от фактическия състав на заявеното вземане за неустойка е да се установи, че страните по договора са обвързани от валидна клауза за неустойка, която да легитимира възложителя да начислява такава в хипотезата на допуснато забавяне в срока за изпълнение на дадена дейност/доставка от страна на изпълнителите по обществената поръчка. В случая дружеството-ищец се позовава, че съгласно договора от 19.03.2018 г. и по конкретно в клаузата на чл. 12.2.(3) в негова полза е уговорена възможност за начисляване на такава неустойка. На свои ред всяка от ответните страни – изпълнители оспорват валидността на посочената клауза, като се мотивират, че тя е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави, съответно като такава тя не ги обвързва и не може да създаде отговорност за тях да платят на възложителя неустойка произтичаща от това договорно основание. При преценката за нищожност на дадена клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави /каквато преценка съдът има задължение и служебно да извършва, дори и да липсва възражение от ответника за това/, ръководещи са принципните указания, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС. Според същите указания, сама по себе си клаузата за неустойка не е нищожна само защото е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява /както е в конкретния случай/. Клаузата може да бъде нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона/чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските отношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и този за недопускане на състояние на неоснователно обогатяване. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към момент когато договорът вече е във фазата на неговото изпълнение. При тази преценка е възможно да бъдат използвани някои от примерно изброените в тълкувателното решение критерии. Между тях са естеството и размерът на задълженията, изпълнението на което се обезпечава с неустойка, наличието на обезпечение на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Тези принципни указания при определяне, дали дадена клауза за уговаряне на неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави трябва да бъдат разглеждани и прилагани при отчитане и на конкретните обстоятелства по поставения за разглеждане спор. В случая при тази преценка следва най-напред да се отчете, че по своя характер уговорената в 12.2.(3) от договора неустойка е мораторна, т.е. неустойка за забавено изпълнение и служи за обезпечаване на вредите от такова неизпълнение. Основна задача на същата е  да обезпечава срочното изпълнение на поетите от изпълнителите по договора задължения за реализация на определени дейности, съответно доставки при реконструкцията на подстанция – Витоша. По начина обаче, по който е уговорена дължимата от изпълнителя мораторна неустойка, размера на същата не е обвързан с обема на даденото неизпълнение на конкретната възложена дейност или доставка, а напротив същата е замислена като процент от цялата стойност на договора за всеки ден забава на дадената дейност или доставка, което означава, че прилагането й спрямо изпълнителя не е обусловено от това какво точно по вид и размер неизпълнение е допуснато от него, като се има предвид, че са дейностите и доставките по договора са множество имат различна номинална стойност. В подобна договорна обвързаност, дори неизпълнената част на конкретната дейност възложена по договора да е сравнително малка, то неустойката се изчислява по един и същи начин-върху цялата стойност на договора. Освен това формирането на неустойката е уговорено по механизъм, който не позволява при начисляването й да се предвижда отчитане и на хипотеза, при която има своевременно изпълнение на една част от задълженията, респективно забава на друга част от тях. В този контекст при разглеждания договор се стига до ситуация, в която за база на изчисляването на неустойката за забава се ползва цялата стойност на договора за обществена поръчка, която е многокомпонентна и възлиза на 3 594 797,01 лв. без ДДС, а дейността за чиято забава се ангажира отговорността на ответните-изпълнители е на стойност от 502 962 лв. без ДДС и то без да се приспаднат извършените такива до момента на падежа, считано до когато същите е следвало да изпълнени. Такъв подход на уговаряне на механизма за начисляване на неустойката според настоящия състав не е съответен на принципа на справедливост и забрана за неоснователно обогатяване между правните субекти. При обсъждане евентуалната нищожност на оспорената клауза за неустойка е добре да се направи и съпоставка на начина на уговаряне на коментираната клауза за неустойка, която е дължима от изпълнителя за забавено изпълнение на задълженията му и предвидената в текста на чл. 12.3 от договора мораторна неустойка, за която е предвидено да се дължи от възложителя при забавено изпълнение на поетите от него парични задължения. Такъв паралел е полезен при разглеждането на възражението за нищожност на конкретната клауза за неустойка, защото същият спомага за пълнотата на преценката, дали е налице равнопоставеност на страните в създаденото между тях търговско правоотношение. При тази съпоставка се вижда, че уговорената в чл. 12.3 от договора неустойка, която е възможно да бъде понесена от възложителя имаща също характеристиката на такава от вида за забавено изпълнение на плащанията по договора, е предвидена в размер на ОЛП +10 пункта /тоест равна е на законната лихва за забава/, но не повече от 10 % от стойността на договора. Т.е. при изчисляването на тази неустойка от договора се държи сметка както за обема и стойността на неизпълнението /конкретното забавено плащане/, така е поставен и краен предел на начисляването на неустойката-не повече от 10 % от стойността на договора. Подобен краен предел на начисляване на дължимата от изпълнителя неустойка по чл. 12.2.(3) от договора не е предвиден, нито пък размера на неустойката е обвързан с обема на неизпълнението, както вече се посочи по-горе. При тези констатации относно подхода и начина на формиране на неустойката, която е предмет на оспорване с довод за нищожност, настоящият състав  приема, че в клаузата за нейното уговаряне е допуснато нарушение на принципите на справедливостта и равнопоставеността на страните в гражданските и търговските отношения и са създадени условия за обогатяване на едната страна за сметка на другата, като тази неравнопоставеност е заложена още при сключването на договора и е изначална. А предвид всичко изложено по-горе, уговорената клауза за неустойка по чл. 12.2.(3) трябва да се квалифицира и като такава, която излиза и извън присъщите й функции, в частност тази имаща обезщетителна и санкционна цел, като създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата. Аргумент за обратното не може да се изведе от позоваването на ищеца, че договорения размер на неустойката е напълно адекватен на вредите, които ищецът би могъл да понесе от неизпълнението на ответните страни, доколкото се касаело за съоръжение, чиято изправна работа е от изключително значение за осигуряване на здравето и сигурността на населението. Уговорената с коментираната клауза неустойка за забава не е предвидена за закъснение относно въвеждането в експлоатация на реконструираното съоръжение, което означава, че потенциалните вреди от подобна забава няма основание да бъдат съобразявани при изчисляване размера на неустойката, дори нещо повече видът и размера на тези вреди е напълно неясен, което съставлява пречка за евентуална преценка, дали те биха били в достатъчна степен покрити от прилагане на неустойка изчислима по механизма уреден в текста на чл. 12.2.(3). В обобщение възраженията на ответните страни за нищожност на клаузата за неустойка, която е предвидена в текста на чл. 12.2.(3) от договора за обществена поръчка датиращ от 19.03.2018 г., поради противоречието й с добрите нрави се явяват основателни, което пък означава, че ищецът извежда легитимацията си на кредитор по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 548 067, 32 лв., като част от общо вземане  в размер на 932 260,43 лв. въз основа на нищожно договорно основание, което се явява пречка пред правото му да получи присъждане на така посочената сума, съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, поради неговата неоснователност.

По приетите за разглеждане в настоящото производство насрещни искове разгледани в последователността на тяхното предявяване от ищеца – „Н.“ ООД срещу ответника „Ч.Р.Б.“ АД настоящата инстанция намира следното :

Относно насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 23 220,00 лв. – съставляваща незаплатена част от възнаграждение уговорено по договор № 18-091/19.03.2018 г. с предмет демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба, настоящият състав намира следното :

 Легитимацията си на носител на посоченото парично вземане ищецът извежда от качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка от 19.03.2018 г., в пределите на чието действие сочи да е изпълнил възложена му работа по изготвяне на екзекутивна документация на работния проект отнасящ се до реконструкцията на подстанция – Витоша, като пояснява, че вземането му се формира, като равностойност на 30 % от общо вземане в размер на 77 400 лв., за която сума е издадена фактура от 18.05.2019 г. При обсъждане на материалните предпоставки свързани със съществуването на посоченото парично вземане следва да се съобрази, че от събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че „Ч.Р.Б.“ АД е възложил за изпълнение на участниците в ДЗЗД /сред които се явява и дружеството-ищец/ дейността по изработването на екзекутивна документация свързана с работния проект отнасящ се до реконструкцията на подстанция – Витоша, съответно е приел да заплати възнаграждение за така възложената работа възлизащо в размер от общо 77 400 лв. На следващо място се установява, че възложената работа е извършена от ищеца и другите участници в ДЗЗД, като резултата от нея е предаден на ответника „Ч.Р.Б.“ АД, като последния го е приел без да има възражения. За съществуването на паричното задължение за възнаграждение равно на 77 400 лв. свидетелства и признанието направено от „Ч.Р.Б.“ АД с негово писмо от 02.07.2019 г., като на основание чл. 103 ЗЗД същият е извършил изявление за компенсацията му с насрещно негово активно и изискуемо вземане в размер на сумата от 932 26043 лв., съставляващо начислена неустойка за забава по смисъла на клаузата на чл. 12.2, ал. 3 от договор сключен на 19.03.2018 г. При това положение за да се прецени, дали предявения за разглеждане осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен трябва да се съобрази, дали „Ч.Р.Б.“ АД е бил носител на валидно възникнало, съществуващо и изискуемо насрещно вземане за неустойка, което е използвано при направеното компенсационно изявление. Отговорът е отрицателен, доколкото както вече бе изяснено при разглеждане на претенцията за присъждане на неустойка се констатира, че такава не се е породила в полза на „Ч.Р.Б.“ АД, поради нищожност на договорната клауза, с която същата е била уговорена. Това означава, че компенсационното изявление от 02.07.2019 г. не е произвело присъщия си юридически ефект, а именно да погаси задължението на „Ч.Р.Б.“ АД в размер на сумата от 77 400 лв., респективно частта от него в размер на сумата от 23 220,00 лв., кореспондираща на 30 % от общото вземане, чийто титуляр се явява ищецът – „Н.“ ООД. Следователно същият продължава и към момента да бъде носител на коментираното вземане, което е изискуемо и подлежи на изпълнение от длъжника по него „Ч.Р.Б.“ АД. Последният не провежда насрещно доказване за реализацията на някакъв друг, различен от поддържаното прихващане погасителен способ относно съдебно предявеното вземане в размер на 23 220,00 лв., което обуславя основателност на предявения от „Н.“ ООД осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Относно насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 48 844,74 лв.  – съставляваща получена без да е налице основание сума по договор за застраховка на гаранция за изпълнение в полза на възложител /полица № 0173057/29.01.2018 г. и Добавък № 1/10.05.2018 г. към същата полица/ сключени между „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – клон България КЧТ“ и ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ и по отношение на която „Ч.Р.Б.“ АД сочи да е извършено прихващане с договорна неустойка поддържана в размер на 932 260,43 лв., настоящият състав намира следното :       

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилата се страна дължи връщане на всичко, което е получила без основание, при отпаднало или неосъществено основание, като при отпаднало правно основание поради прекратено договорно правоотношение се дължи връщане на даденото. Ищецът извежда легитимацията си на носител на посоченото вземане за връщане на дадено при липса на причина за получаване на сумата от „Ч.Р.Б.“ АД по договор за застраховка на гаранция за изпълнение в полза на възложител /полица № 0173057/29.01.2018 г. и Добавък № 1/10.05.2018 г. към същата полица/ сключени между „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – клон България КЧТ“ и ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ под формата на изплатено застрахователно обезщетение. Принципно чистата хипотеза за възникване на вземане за връщане на платена без основание сума е обусловена от наличие на пряко плащане, което да е осъществено от един правен субект към друг при отсъствието на основание да се предприеме такова плащане. В разглежданият случай директно плащане от ищеца в полза на ответника по предявения иск за реституция на сума в размер на сума 48 844,74 лв., нито се твърди, а още по малко се доказва. Ищецът поддържа, че плащането е осъществено от застрахователя-„ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЛНОИ ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – клон България КЧТ“, но той е легитимиран да търси връщане на една част от него, като платено без основание, защото не са се сбъднали условията по застрахователния договор, а именно не е налице неизпълнение от застраховащия /в това число и от ищеца/, което да е обусловило усвояването на гаранцията по застраховката от застрахования-ответника, защото липсвало основание за начисляване на неустойка по договора от 19.03.2018 г., съответно по силата на споразумение от 22.01.2020 г. било договорено изплатеното застрахователно обезщетение по полицата да бъде възстановено на застрахователя от дружествата участници в ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“ сред които и ищеца при определен погасителен план на 6 равни месечни вноски. В случаят за да е налице материална легитимация за ищеца - „Н.“ ООД да претендира връщане на дадено при липса на основание и пасивно легитимиран по тази претенция да бъде „Ч.Р.Б.“ АД е необходимо при условията на пълно и главно доказване да се установи, че „Н.“ ООД е встъпил /суброгирал/ се е в правата на застрахователя за размера на заявената за реституиране сума, тоест за сумата от 48 844,74 лв. Тук трябва да се отбележи, че самото сключване на споразумение за възстановяване в полза на застрахователя на заплатената от последния сума под формата на застрахователно обезщетение в полза на „Ч.Р.Б.“ АД по цитираната сума не е достатъчно условие за да се приеме, че е настъпил фактическия състав по встъпване в правата на лицето осъществило плащането. Необходимо е наред с това да се докаже от ищеца реално извършено плащане по така сключеното споразумение, което в случая е направено само за една част от сумата, а именно за такава в размер на 27 069,37 лв., което е видно от приложеното и прието за доказателство по делото платежно нареждане датиращо от 24.01.2020 г. Дори нещо повече тази сума е наредена от сметка на ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“, което означава, че за плащане осъществено със средства на ищеца трябва да се приеме дял от 30 % от превода, тъй като дела на ищеца в сформираното ДЗЗД съответства на посочения процент. Следователно „Н.“ ООД трябва да се възприеме, като длъжник извършил плащане в полза на застрахователя в размер на сума равна на 8 120,81 лв., съгласно подписаното споразумение от 22.01.2020 г., а оттук същият може да встъпи в правата на платилият свои кредитор именно до сумата от  8 120,81 лв. и да иска възстановяването й от неоснователно получилия я ответник - „Ч.Р.Б.“ АД под формата на изплатено застрахователно обезщетение. Що се касае до липсата на основание за заплащане на посоченото застрахователно обезщетение, то това без съмнение е така, предвид обстоятелството, че същото е използвано като усвояване на гаранция дадена за обслужване на вземания възникнали по договора от 19.03.2018 г., а именно такова за начислена неустойка по смисъла на чл. чл. 12.2, ал. 3 от цитирания договор, за която клауза се изложиха аргументи, че е нищожна и като такава не произвежда правен ефект, в т.ч. не може да създаде изискуеми парични задължения за неустойка, който да бъдат инкасирани под формата на удържане на гаранцията по реда на чл. 9.4. от договора сключен на 19.03.2018 г. По тази причина осъщественото плащане в полза на „Ч.Р.Б.“ АД се явява при изначална липса на основание, защото е продиктувано от заявено застрахователно събитие, което не се е реализирало – няма валидно възникнало вземане за неустойка по договора от 19.03.2018 г. В обобщение по заявената претенция за плащане по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се приеме, че същата е доказана в своето основание и до сумата от                 8 120,81 лв., като в този предел искът следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 8 120,81 лв. до 48 844,74 лв. отхвърлен, тъй като суброгация за тази сума не се установява да е осъществена.      

Относно насрещният иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 144 376,87 лв. – съставляваща незаплатено възнаграждение уговорено по сключен договор № 17-467/18.10.2017 г. с предмет Модернизация /ретрофит/ на електрически уредби 110/20 (10) kV  и въвеждането им в режим на телемеханика – Модернизация /ретрофит/ на подстанция „Долна Митрополия“, настоящият състав намира следното :

Легитимацията си на носител на посоченото парично вземане ищецът – „Н.“ ООД  извежда от качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка от 18.10.2017 г., в пределите на чието действие сочи да е изпълнил определен кръг от възложени нему от ответника - „Ч.Р.Б.“ АД строително-монтажни дейности свързани с модернизацията на обект Подстанция – Долна Митрополия, индивидуализацията на които е направена в изготвен и двустранно подписан протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР от 06.12.2019 г. В този протокол освен видовете и количествата на реализираните на място по договора една част от СМР по модернизацията на обект Подстанция – Долна Митрополия са посочени и единични техни цени, като същите съвкупно възлизат на стойност от 144 376,87 лв. С този протокол съдът формира извод, че ищецът надлежно провежда доказване на факта на реално изпълнение на една част от възложените му с договора от 18.10.2017 г. СМР, като и предаването, съответно приемането на тази работа от страната-възложител без наличието за забележки в качествено отношение. Изпълнителят - „Н.“ ООД е издал и фактура за тези суми, като получател по нея е „Ч.Р.Б.“ АД. Последният с изрично свое изявление направено в исковата молба е признал, че сумата в размер от 144 376,87 лв. е възникнала за него, като парично задължение за изплащане на възнаграждение по договор за СМР от 18.10.2017 г., но е била погасена чрез упражняване на способа компенсация, като е прихваната от насрещно изискуемо вземане, с което „Ч.Р.Б.“ АД разполага по договор от 19.03.2018 г., а именно начислена неустойка в размер на 932 260,43 лв. При това положение за да се прецени, дали предявения за разглеждане осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен трябва да се съобрази, дали „Ч.Р.Б.“ АД е бил носител на валидно възникнало, съществуващо и изискуемо насрещно вземане за неустойка, което е използвано при направеното компенсационно изявление. Отговорът е отрицателен, доколкото както вече бе изяснено при разглеждане на претенцията за присъждане на неустойка се констатира, че такава не се е породила в полза на „Ч.Р.Б.“ АД, поради нищожност на договорната клауза, с която същата е била уговорена. Това означава, че компенсационното изявление материализирано в ИМ на „Ч.Р.Б.“ АД датираща от 05.02.2020 г. не е произвело присъщия си юридически ефект, а именно да погаси задължението на „Ч.Р.Б.“ АД в размер на сумата от 144 376,87 лв., което е възникнала за него, като парично задължение за изплащане на възнаграждение по договор за СМР от 18.10.2017 г., което е дължимо в полза на ищеца – „Н.“ ООД. Следователно същият продължава и към момента да бъде носител на коментираното вземане, което е изискуемо и подлежи на изпълнение от длъжника по него „Ч.Р.Б.“ АД. Последният не провежда насрещно доказване за реализацията на някакъв друг, различен от поддържаното прихващане погасителен способ относно погасяването на съдебно предявеното вземане в размер на 144 376,87 лв., което обуславя основателност на предявения от „Н.“ ООД осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на упоменатата сума.    

По разноските:

Относно отговорността за разноски свързана с разглеждането и изхода на  спора по предявения първоначален иск по чл. 92 ЗЗД настоящия състав намира следното :

Право да получат присъждане на извършените в производството разноски се поражда единствено за ответните страни по предявения за разглеждане първоначален иск имащ правно основание по чл. 92 ЗЗД, доколкото решението по тази част от предмета на спора е изцяло благоприятно за тях, респективно неблагоприятно за дружеството-ищец. Всяка от ответните четири страни изрично на основание чл. 81 ГПК е формулирала искане за присъждане на направените от нея разноски за защитата й по така предявения за разглеждане иск, като са ангажирани и доказателства за вида и размера им. В този контекст в тяхната последователност разноските направени от всеки ответник привлечен да отговаря по иска с квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са както следва : за ответника – „Т.Е.“ ЕООД са представени доказателства – договори за правна помощ и банково извлечение, от чието съдържание се констатира, че тази страна е реално е разходвала суми в размер на общо 9 050 лв. за изплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С., на когото е възложено и извършено процесуалното представителство на този ответник по делото; за ответника – „Н.2“ ООД са представени доказателства – договор за правна помощ, фактура и преводно нареждане, от чието съдържание се констатира, че тази страна е реално е разходвала сума в размер на 15 600 лв. с вкл. ДДЗ за изплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество „Б.“ , на адвокати от което дружество /адвокати Г. и П./ е било възложено и извършено процесуалното представителство на този ответник по делото, а така също е направила и разход за депозит по поискана, допусната и приета СТЕ, като размерът на този сторен разход възлиза на сумата от 3 200 лв.; за ответника – „П.“ ЕООД са представени доказателства – договор за правна помощ и съдействие, фактури  и преводни нареждания, от чието съдържание се констатира, че тази страна е реално е разходвала суми в размер на 13 060 лв. за изплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А.Г., на когото е възложено процесуалното й представителство по делото, а що се касае до претенцията за репариране на командировъчен разход в размер на сумата от 310 лв. трябва да се посочи, че същият не следва да бъде възлаган за плащане на насрещната страна, тъй като уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение трябва да покрива всички разходи на адвоката в т.ч. и за явяването му пред съда разглеждащ делото, още повече, че към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие клиент и адвокат са били наясно, че спорът по делото ще се разглежда в СГС, а не в ОС-Варна, в който съдебен район е установена и кантората на адвоката, съответно този факт е следвало да се съобрази при уговаряне на възнаграждението; за ответника – „Н.“ ООД са представени доказателства – два договора за правна защита й съдействие, фактури и платежни нареждания, от чието съдържание се констатира, че тази страна реално е разходвала за защитата си по първоначалния иск суми в размер на общо 10 800 лв., като една част са заплатени от клиент на адвокат чрез банков превод /3600 лв./, а други в брой /7200 лв./, наред с това е направени и други разходи свързани със защитата по първоначалния иск, а именно : 1 655,00 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице и 10,00 лв. – заплатени такси за издаване на съдебни удостоверения. От ищеца няма направено възражение за прекомерност на някое от изброените по-горе и приети за реално извършени разходи за изплащане на адвокатско възнаграждение. При така изброените и приети за реално извършени и подлежащи на репариране разходи направени от всяка една от ответните страните, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът - „Ч.Р.Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати, както следва : на ответника - „Т.Е.“ ЕООД сума в размер на 9 050 лв.; на ответника - „Н.2“ ООД сума в размер на 18 800 лв.; на ответника - „П.“ ЕООД сума в размер на 13 060,00 лв.; и на ответника – „Н.“ ООД сума в размер на 12 465 лв.

Относно отговорността за разноски свързана с разглеждането и изхода на спора по предявените и приети за съвместно разглеждане в настоящото производство три насрещни осъдителни иска настоящия състав намира следното :    

 Право на разноски се поражда, както за ищеца по насрещните искове - „Н.“ ООД, така и за ответника по тях - „Ч.Р.Б.“ АД, като разпределението им трябва да се подчини на пропорцията между уважената и отхвърлената част от исковете. Общият размер на разноските направени от ищеца по насрещните искове възлиза на сумата от 15 383,71 лв. – заплатена държавна такса и 9 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар за представителство по насрещните искове, за което са представени доказателства /договор за правна защита и съдействие, фактура и платежни нареждания/, като съобразно уважената част от исковете /тук се съобразява и направената в договора за правна защита и съдействие диференциация на конкретните суми на адвокатското възнаграждение уговорени за дължими относно представителството по всеки един от трите насрещни иска/ в полза на ищеца - „Н.“ ООД следва да се присъди сума в размер от общо 19 286,48 лв. разпределени, както следва : 12 487,81 лв. – за заплатена държавна такса; 2300 лв. – адвокатски хонорар по първи насрещен иск; 498,77 лв. – адвокатски хонорар по втори насрещен иск и         4 000 лв. – адвокатски хонорар за трети насрещен иск. Ответникът по насрещните искове - „Ч.Р.Б.“ АД доказва да е направил разноски във връзка с тяхното разглеждане в размер на сумата от 7 186 лв. за заплатен адвокатски хонорар, като същата е посочена изрично в списъка по чл. 80 ГПК представен от страната, респективно е доказано да е уговорена и реално заплатена от „Ч.Р.Б.“ АД в полза на адвокат – П.. Заявката за присъждане на пътни разноски за адвокат на ответника по насрещните искове относно придвижването му от гр. Варна до гр. София е неоснователна, тъй като тези разходи трябва да се съобразят при уговаряне размера на следващото се адвокатско възнаграждение и са били известни на страната още към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Наред с това няма основание ищецът по насрещните искове да бъде отговорен за заплащане на пътни разноски за избран от насрещната страна адвокат, чиято практика е в гр. Варна. Предвид изложеното и съобразявайки отхвърлената част от насрещните искове съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Ч.Р.Б.“ АД следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1 353,12 лв., като същите подлежат на възлагане за плащане в тежест на ищеца - „Н.“ ООД     

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център срещу „Т.Е.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Одесос“, бул. „******, „Н.2“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, бул. „******, „П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, ул. „******и „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** при условията на частичност иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 548 067,32 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на сумата от  932 260,43 лв. – представляващо неустойка за забавено изпълнение на СМР уговорена съгласно клаузата на чл. 12.2.(3) от сключен договор № 18-091/19.03.2018 г. за демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба, която неустойка е начислена за 26 дни закъснение допуснато в периода от 01.11.2018 г. до 26.11.2018 г. и е определена в размер на 1 % за всеки ден забава върху цялата стойност на договора  /3 585 617,02 лв./.  

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 23 220,00 лв. – съставляваща част от възнаграждение уговорено по договор № 18-091/19.03.2018 г. с предмет демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова елегазова комплектна разпределителна уредба /изготвяне на екзекутивна документация на работния проект/, за което е издадена фактура № *********/08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 13.03.2020 г. – датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й плащане.  

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 8 120,81 лв.  – съставляваща получено без да е налице основание плащане по договор за застраховка на гаранция за изпълнение в полза на възложител /полица № 0173057/29.01.2018 г. и Добавък № 1/10.05.2018 г. към същата полица/ сключени между „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – клон България КЧТ“ и ДЗЗД „ТИ И Е.Е.“, което подлежи на реституиране в полза на „Н.“ ООД субогирал се в правата на платеца, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 13.03.2020 г. – датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й плащане,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 8 120,81 лв. до пълния му предявен размер за сумата от 48 844,74 лв.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от сумата в размер от 144 376,87 лв. – съставляваща незаплатено възнаграждение уговорено по сключен договор № 17-467/18.10.2017 г. с предмет Модернизация /ретрофит/ на електрически уредби 110/20 (10) kV и въвеждането им в режим на телемеханика – Модернизация /ретрофит/ на подстанция „Долна Митрополия“, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 13.03.2020 г. – датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й плащане.  

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „Т.Е.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Одесос“, бул. „****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от                9 050 лв., представляваща направени разноски по делото за участие на страната в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „Н.2“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, бул. „****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от               18 800,00 лв., представляваща направени разноски по делото за участие на страната в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, ул. „******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 13 060,00 лв., представляваща направени разноски по делото за участие на страната в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 12 465,00 лв., представляваща направени разноски по делото за участие на страната в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати в полза на „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 19 286,48 лв., представляваща направени разноски по делото за участие на страната в производството пред Софийски градски съд във връзка с разглеждане на приетите  насрещни искове.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 1 353,12 лв., представляваща направени разноски по делото за участие на страната в производството пред Софийски градски съд във връзка с разглеждане на приетите  насрещни искове.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“, с правна форма Акционерно дружество, вписано в Търговския регистър на Румъния, с регистриран клон в Република България „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД – клон България, с ЕИК ******подпомагащо ищеца по насрещната искова молба - „Н.“ ООД, с ЕИК ******.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: