Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          23.05. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесети май                                         2019 година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                      БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Милка Тончева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 124,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на адвокат Й.Й. ***, пълномощник на Б.М. ***,  против  Решение № 149 от  06.03. 2019 година, постановено по гр.дело № 1796/18 г. по описа на РС Търговище, с което е допусната делба на апартамент в гр. Търговище  с площ от 59,6 кв.м., ведно с избено помещение № 10 от 11,79 кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда, жилище № 5, с идент. 73626.511.176.3.2 по КК на гр. Търговище и на седем на брой движими вещи, при квоти по ½ ид. част между жалбоподателя и бившата му съпруга М.А.. В жалбата се посочва, че решението било необосновано и незаконосъобразно, защото въззиваемата нямала принос в закупуването на имота и движимите вещи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен изцяло, както и присъждане на разноските по делото. Пред съда поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат И.И., в писмен отговор оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и добре обосновано. Моли да бъде потвърдено. Пред съда поддържа отговора.

Въззивният съд, като провери събраните по делото доказателства намира следното: решението е валидно и  процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на РС Търговище по отношение на установените факти и праните изводи. Изложените в жалбата доводи са неоснователни.

Искът е предявен от бившата съпруга на жалбоподателя, с искане за делба на съсобствения им апартамент в гр. Търговище и на няколко от по-големите движими вещи – мебели и домакински уреди.

По отношение на жилището. То е придобито около 2 месеца преди страните да сключат граждански брак. Т.е. то не попада изобщо в категорията на вещните права, придобити по време на брака. Затова, правилата на СК по отношение на принос, по-голям дял, трансформация на лични средства, не могат да бъдат обсъждани. Между страните е възникнала обикновена съсобственост. След като в нотариалния акт не са определени по категоричен начин квотите на двамата купувачи, то те се считат за равни до доказване на противното. По делото не е представен документ, от който да е видно, че волята на двамата преобретатели е била различна от тази, която е описана в нот.акт. И двамата твърдят, че имат вложени лични средства в това жилище, но каквито и да са действителните отношения по този въпрос, те не влияят на правото на собственост и притежаваните идеални части. Между двамата могат да възникнат само облигационни отношения. По този въпрос РС Търговище се е позовал и на съдебна практика, към която препраща и въззивният съд. Предвид на това няма и защо съдът да обсъжда събраните по делото гласни доказателства и писмени такива, защото в случая те не са относими към въпросите, които съдът решава при делбата на обикновена съсобственост.

По отношение на движимите вещи. Основното възражение на ответника тук е, че спалнята е придобита преди брака на страните, с негови средства и на родителите му, била е в с. Презвитер Козма и след това докарана в гр. Търговище в апартамента. Относно другите вещи се твърди много по-голям принос на въззивника в придобиването им.

По отношение на приноса, въззивният съд намира следното: установяването на по-голям принос в придобиването на  имуществото в режим на СИО, става по реда на чл. 29, ал. 3 от ГПК. Това става само по исков път с предявяване на иск, защото това право е преобразуващо и искът е конститутивен. В делбеното производство подобни искания не могат да бъдат разглеждани. Освен това, предявяването на този иск става в преклузивния едногодишен срок от прекратяването на брака. Това е станало с влязло в сила решение в края на месец септември 2017 г. Искът е предявен от съпругата, през месец октомври 2018 г. Т.е. вече е бил изтекъл и срокът за предявяване на подобни претенции. Затова е недопустимо подобен въпрос да бъде обсъждан в делбеното производство.

По отношение на останалите движими вещи, освен спалнята с гардероба, въззивникът не е оспорил това, че са придобити по време на брака. Само е посочил, че ищцата е изнесла от апартамента им пералнята, микровълновата печка хладилника и други вещи, които не са предмет на делото.

По отношение на движимите вещи, от водените от ответника свидетели, само един говори за тях- свидетелят П.. Той не е бил в жилището на   страните, като посочва само какво приятелят му е споделил с него – това, че му липсват златни накити след развода, домакински уреди и телевизор, това, което може да се вземе по-лесно. Този свидетел няма преки впечатления и препредава думите на своя приятел – ответника. Затова няма как показанията му да бъдат абсолютно достоверни.

От показанията на свидетелите на ищцата, се установява, че отношенията между двамата са се влошили рязко по повод конкретна случка в дома им.  Тогава ищцата си събрала багажа и се прибрала при майка си. Взела е само личните си вещи. От показанията на брата на ищцата се установява, че той не е изнасял вещи от семейното жилище на страните.

От тези показания съдът прави извод, че за всички останали движими вещи, освен спалнята, ответникът не е оспорил, че са придобити по време на брака. Оспорил е само това къде се намират тези вещи. Т.е. доводи по отношение основателността на иска в тази част и допускането до делба не са изложени. Спорен е въпросът къде се намират някои от вещите.  Съдът счита, че след като ищцата е напуснала жилището и след това не се е връщала повече там, то вещите очевидно са се намирали в апартамента. Там остава да живее ответникът и той ги е ползвал. Не се събраха доказателства ищцата да е изнасяла спорните вещи от жилището. Затова, следва да се приеме, че те са във владение на ответника.

По отношение на спалнята. Единствените показания в тази връзка са тези на майката на ищцата. Тя посочва, че спалнята е била купена, когато страните са били женени. Няма доказателства в закупуването на спалното обзавеждане ответникът да е вложил лични средства.

Затова делба следва да бъде допусната и на тази вещ. Дяловете на страните за всички движими вещи са равни.

РС Търговище е достигнал до същите правни изводи. Решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Въззиваемата страна няма направени по делото разноски и предвид изхода от делото, такива не следва да се присъждат на въззивника.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149 от  06.03. 2019 година, постановено по гр.дело № 1796/18 г. по описа на РС Търговище, ИЗЦЯЛО КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                  

                                                     

               2.