Р
Е Ш Е
Н И Е № 309
гр.Хасково, 08.06.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и осми май
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1952 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против Т.В.М.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 778/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател
бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-14509666 за сумата от 6000 лева. Страните
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която била в размер на 1209.60
лева, била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“ и била включена в размера
на договорната лихва. С подписването на договора кредитополучателят се съгласил
да плати на кредитора и „такса ангажимент“, която била в размер на 210 лева,
срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора.
Кредиторът изпълнил задължението си да предостави заема и се създало задължение
за кредитополучателя да заплаща на кредитора погасителни вноски. Те
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора. Така общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 10 722.96 лева. Договорната лихва била в
размер на 4 722.96 лева. Ответникът се задължил да върне сумата по кредита
в срок до 05.03.2020г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 297.86 лева, при първа погасителна вноска на 05.04.2017г.Тъй като
кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.06.2017г., която представлявала падежа на
шеста погасителна вноска. Длъжникът бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Съгласно
Условия към договора, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 06.06.2017г. /деня, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, която била в общ размер от 1401.53 лева. Сумата, която ответникът бил
погасил до момента, била в размер на 297.86 лева, с която била погасена
договорната лихва по първата погасителна вноска. Посочва се още в исковата
молба, че на 13.12.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, по силата на който процесното вземане било прехвърлено в полза на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и всички лихви. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне. В случая „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД била упълномощена от цедента да уведоми от негово име длъжниците за
извършената цесия. В случая уведомлението изхождало от цедента чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Уведомителното писмо било
върнато като неполучено от „Български пощи“ ЕАД с отбелязване, че не е
потърсено. Писмото било изпратено на адреса, съответстващ на този, посочен в
искането за заем, в Договора за заем, както и в личната карта на ответника. Ето
защо, моли съда да приеме, че длъжникът е уведомен за цесията с исковата молба,
към която уведомлението било приложено. Поради изложеното, за ищеца възникнал
правен интерес да депозира заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано
Ч.гр.д. № 778/2019г. по описа на Районен съд-Хасково. Била издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът възразил. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 10 919.43 лева, от които 6000 лева – главница;
3517.90 лева – договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 05.03.2020г. и
1401.53 лева – лихва за забава за периода от 06.06.2017г. до 03.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. – датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответникът оспорва предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото се установи
безспорно, че на 03.02.2017 год. между ответника в качеството на
кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е бил
сключен Договор за потребителски кредит с № PLUS-14509666 за сумата 6000 лева. С договора
страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при
която застраховката да бъде платена директно на застрахователен агент - „Директ
Сървисис”ЕАД. Застрахователната премия била в размер на 1209.60 лв., разделена на равен брой
вноски, които съответстват на броя на месечните погасителни вноски и съгласно погасителния план е включена в
размера на договорната лихва. Видно от договора е още, че кредитополучателят е
поел задължението да плати и сумата 210 лева, представляваща такса
ангажимент. Тази такса била дължима при отпускането на кредита. Договорен
е бил размер на лихвата, при което общата сума на лихвата е възлизала на 4 722.96 лв., а общата сума по кредита –
10 722.96 лв. Крайният срок за връщане на кредита е 05.03.2020 год., като
е следвало кредитополучателят да погаси задължението си на 36 равни месечни
вноски, всяка от които по 297.86 лв., формирана от горепосочените елементи, при
първа погасителна вноска - 05.04.2017 год. В изложения смисъл е и приложеният
към делото договор и погасителен план с точно обозначени параметри за време на
погасяване, размер на погасителни вноски, лихви и др. Страните постигнали
съгласие още, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка просрочена вноска /т.5/. Освен това е договорено, че при
просрочие на две или повече погасителни вноски, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер. За това право на кредитора страните са
уговорили, че е безусловно, т.е. не е необходимо изпращане на съобщение
/уведомление/ до длъжника.
По делото няма спор, че
договорената с цитирания договор за потребителски кредит сума е била
предоставена на ответника в качеството му на кредитополучател, както и не се
спори, че ответникът е направил само една погасителна вноска в размер на 297.86
лв. Независимо от поетото от страна на кредитополучателя задължение по така
сключения договор за потребителски кредит, последният не е изпълнявал
задълженията по погасяване на вноските по кредита.
По несъмнен начин
съдът установи още, че на 13.12.2017 год. е било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от дата 27.07.2017 год.
на основание чл.99 от ЗЗД между кредитора по договора за потребителски кредит
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като по силата на този
договор вземането, произтичащо от Договора за потребителски кредит № PLUS-14509666, сключен с ответника, е било
прехвърлено изцяло с всички произтичащи привилегии, обезпечения, лихви и др. В тази насока са представените писмени доказателства - Договор за цесия от 27.07.2017 год., писмено потвърждение от 13.12.2017 год. и Допълнително споразумение от
21.08.2017 год. По делото се
представи Пълномощно № 3230/2018 год., съгласно което законният представител на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
извърши правни действия, в т.ч. да
уведоми всички негови длъжници за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
Представено бе и Уведомително писмо, изпратено
до ответника за извършената цесия, като
уведомлението е било изпратено с писмо с обратна разписка. В същата е
отбелязано, че пратката не е била потърсена, макар да е била изпратена на
адреса на ответника, посочен от него в договора за потребителски кредит, който
адрес ответникът сочи в книжата и в настоящия процес, а именно - гр.Хасково, ул.”Акация”
№ 5 вх.В, ет.6, ап.54.
Безспорно е по
делото, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за сумата 6000 лева – главница, представляваща задължение по
Договор за потребителски кредит № PLUS 14509666, сключен на 03.02.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и Т.В.М., вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1 от 13.12.2017г. в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата в размер на 3517.90
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до
05.03.2020г.; сумата в размер на 1401.53 лева – обезщетение за забава за
периода от 06.06.2017г. до 03.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.04.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 218.39 лева, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение №
360/05.04.2019г., срещу която длъжникът възразил. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на
вземанията, предмет на заповедта.
Други доказателства,
относими към спора, страните не ангажираха.
Ответникът прави
възражения в насока, че не е била спазена задължителната процедура за
обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем, както и че това предприето
действие от кредитора не му е било съобщено по надлежния ред. Заявява
възражение и в насока, че цесията не му
е съобщена отново чрез надлежно уведомление, съгласно нормите на ЗЗД.
Съдът намира, че възраженията на
ответника за ненадлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съответно
несъобщаването от страна на кредитора на
длъжника, са неоснователни. Този извод се налага от обстоятелството, че срокът
на договора е изтекъл на 05.03.2020 год., поради което към момента на
приключване на устните състезания пред съда е настъпила изискуемостта на цялото вземане. Това
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази, с оглед нормата на чл.235, ал.3 от ГПК и предвид задължителните указания, дадени с ТР № 8/02.04.2019 год. на ВКС
по т.д.№8/2017 год. на ОСГТК, според които правното основание, на което се
претендира изпълнение на задължения, е сключеният договор за потребителски
кредит. Предсрочната изискуемост и нейното съобщаване на длъжника би била от
правно значение за претендирания размер на дълга, който, както вече бе
посочено, към настоящия момент е дължим изцяло.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника и
в насока, че не е бил уведомен за извършената цесия между ищеца и първоначалния
кредитор. В тази връзка съдът взе предвид представеното с исковата молба пълномощно
от първоначалния кредитор до настоящия ищец, с което последният има право да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, както и
приложената обратна разписка за
изпратено на длъжника съобщение в този смисъл - уведомително писмо от
21.02.2019 год. Дори да се приеме, че това уведомление не е стигнало до
знанието на ответника, съдът намира, че ищецът - цесионер се легитимира като
кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесия е приложено към исковата
молба и с нейното връчване е стигнало до знанието на длъжника. В този смисъл
прехвърлянето е породило
своето действие, съобразно чл.99, ал.4 от ЗЗД от този момент и
представлява релевантен за спора факт, поради което и на основание чл. 235,
ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен от съда. Следва да се посочи, че исковата
молба е редовно връчена на адв. Л.Гочев, който с молба от 11.10.2019 год. изрично е поискал исковата
молба и книжата за ответника да му бъдат
връчвани на него в качеството му на процесуален представител на основание
сключен Договор за правна защита и съдействие
и пълномощно от 10.10.2019 год.
По отношение размера на
предявения установителен иск съдът намира следното: отпуснатият и усвоен потребителски
кредит е в размер на 6000 лева, платим на 36 равни месечни вноски, като възнаградителната
лихва е в размер на 3517.90 лв. Установи се още, че е постъпила
само една погасителна вноска, поради което ответникът следва да дължи и лихва
за забава, която възлиза на сумата 1401.53 лв., с оглед установеното, че не е
настъпило плащане на погасителни вноски след първата такава.
С оглед изложеното, съдът намира,
че ще следва да се признае за установено по отношение на Т.В.М., че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД - София сумата 6000 лева -главница, представляваща задължение по
Договор за потребителски кредит № PLUS-
14509666, сключен на 03.02.2017 година
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – София и Т.В.М., вземането по
който е прехвърлено с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 год. и Приложение
№ 1 към този договор от 13.12.2017 год. в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД; сумата 3517.90 лв., представляваща
договорна лихва за времето от 05.05.2017 год. до 05.03.2020 год., сумата 1401.53
лв. - обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 год. до 03.04.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 год., на която дата
е депозирано заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред съда. Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно
неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора за кредит, изцяло в
тежест на последния е да установи изпълнение точно и в срок на това свое
задължение. Доказателства за извършени плащания в договорените срокове не бяха
ангажирани в настоящото производство. Ето защо, следва така предявения
установителен иск да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в настоящото производство, както и тези в заповедното, а именно: сумата
от 268.39 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 518.40 лева –
разноски по настоящото дело, или общо разноски в размер на 786.79 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В.М., ЕГН **********,***, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, присъдените със Заповед № 360/05.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 778/2019г. по
описа на Районен съд-Хасково суми: 6000 лева –
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS 14509666, сключен на 03.02.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и Т.В.М., вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1 от 13.12.2017г. в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; 3517.90 лева, представляващи
договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 05.03.2020г.; 1401.53 лева – обезщетение за забава за
периода от 06.06.2017г. до 03.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 518.40 лева - разноски
по настоящото производство, както и разноски по Ч.гр.д.№ 778/2019г. по описа на
Районен съд-Хасково в размер на 268.39 лева, или общо разноски в размер на 786.79 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.