Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

18.06.2021 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 май

Тринадесети наказателен състав година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР Д.

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Д.

НАХД № 2100/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-123 от 11.08.2020 г. издаден от ***на Държана Агенция за метрологичен и технически надзор, с което на осн. чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12, чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложил на О.– П. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***– ***на общината административно наказание -  имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено  нарушение на чл.190а, ал. 2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3от Закона за водите.

Същото е обжалвано в законоустановения срок от О.- П. чрез процесуален представител адв. *** ***, като с жалбата се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание за О.- П.  редовно призована, се явява процесуален представител адв. *** ***, която поддържа жалбата. По същество на делото излага аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление.

        За ответника по жалбата ДАМТН – гр. София, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява представител.

        Административно-наказващият орган – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

 

 

Изложени са подробни съображения за законосъобразност на обжалваното НП и издаването му при спазване на процесуалните правила. Твърди се, че административното нарушение е доказано от събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства. Нарушението не представлявало маловажен случай, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и обжалваното НП да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 03.12.2019 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закон за водите в присъствието на ***на длъжност ***на отдел „ОМП" - общ. Плевен /представител на собственика/ е извършена проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир „***" за установяване на изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, чрез даденото в Констативен протокол № 03-04-39/27.05.2019 г. предписание, а именно: „Да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос" със срок за изпълнение 30.09.2019 г.

Язовир „***" е собственост на ***видно от Акт № 31519/13.12.1999 г. за публична общинска собственост. Разположен е в имот №***в землището на ***.

При извършването на проверката на 03.12.2019 г. чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея е установено, че въздушния откос е обрасъл с храстовидна растителност, което създава предпоставки за компрометирането на въздушния откос. От направените констатации по време на проверката следва, че състоянието на въздушния откос е същото, както е констатирано и в Констативен протокол № 03-04-39/27.05.2019 г.

Гореописаната фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол №03¬04-103/11.12.2019 г.

По този начин е установено, че ***на 01.10.2019 г., в качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предписание в Констативен протокол № 03-04-39/27.05.2019 г., а именно: „Да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос „ със срок за изпълнение 30.09.2019 г., което е нарушение съгласно чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

Въз основа на констатираното по време на проверката бил съставен АУАН №03-002/28.02.2020г.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл.83 от ЗАНН във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите Заместник-***на ДАМТН издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на О.- П. представлявана от ***– ***на общината, административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. чл.190а, ал. 1,  т. 3 от Закона за водите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите ***и ***, както и от писмените доказателства по делото.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите ***и ***, като последователни и  безпротиворечиви, изхождащи от лица, даващи показния за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения без данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.

В подкрепа на гласните доказателствени средства са приобщените по делото писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.

 С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на предвидените в разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Съдът счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление.

Актът е съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен е на представител на нарушителя.

Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Нарушението, описано в НП, съответства на това в акта.

 

Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

Съгласно чл.190а, ал. 2 от ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3.

В чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е предвидено, че ***на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства.

Безспорно установено е, че на жалбоподателя е дадено предписание: „Да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос“ със срок за изпълнение – 30.09.2019 г.

От депозираните по делото свидетелски показания се установява, че както при първоначалната, така и при последващата проверка било установено, че О.– П. не е изпълнила дадените и предписания. Предвид на това правилно се явява направеното от контролните органи становище, че не е изпълнено даденото предписание за възстановяване на водния откос. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, задължаваща собствениците на язовири да изпълняват предписанията на контролните органи.

Вмененото на жалбоподателят нарушение е формално – неизпълнение в срок на даденото от контролния орган предписание, като за съда не съществува възможност за преценка относно правилността на даденото от служители на ДАМТН предписание.

От друга страна отразените в първия констативен протокол факти, както и дадените с него предписания не са били оспорени от собственика на язовира преди последващата проверка, с която е констатирано тяхното неизпълнение.

Правилно административно-наказващият орган е определил като приложима санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, предвиждаща имуществена санкция в размер от 1000 до 20000 лв. за юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ.

Съдът намира обаче, че наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв. се явява прекомерно висока и несъответстваща на конкретните обстоятелства по делото.

Административно-наказващият орган не е изложил каквито и да било съображения относно индивидуализацията на наказанието.

По делото не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказание в размер над минималния предвиден такъв от 1000 лв.

Липсват данни в конкретния случай да е съществувала пряка или непосредствена опасност за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност.

 

Предвид на изложеното, обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното административно наказание имуществена санкция от 2000 лв. на 1000 лв.

 

Мотивиран от горното съдът

 

  

                                          Р   Е   Ш   И  :

 

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №НЯСС-123 от 11.08.2020г. на ***на Държана Агенция за метрологичен и технически надзор, с което на осн. чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12, чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложил на О.– П. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***– ***на общината е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 /две хиляди/ лв. на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: