РЕШЕНИЕ
№ 1697/22.04.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12843 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от Д.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
К. А., срещу „Р.К.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 659,58 лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.05.2018 г., както и
сумата 395,75 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 12 дни за 2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане
на задълженията и сторените по делото разноски.
В исковата си молба ищеца сочи, че по силата
на трудов договор № * в сила от *
г. е полагал труд при ответника на длъжност „ръководител - отдел в хотел“ до
28.05.2018 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл.325, т.1 от КТ. Сочи, че брутното му месечно трудово възнаграждение възлиза
на 1000,00 лв. С оглед обстоятелството, че възнаграждение за последния месец
май 2018 г. не му било заплатено, с покана връчена на 12.07.2018 по седалището
на ответника ищецът го поканил да му заплатено дължимото възнаграждение. До
момента на подаване на исковата молба обаче не последвало изпълнение от
ответника, който дължал на ищеца и обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван
ПГО от12 дни за 2018 г. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Р.К.“
ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. К.Ат.
поддържа исковите претенции и моли при постановяване на решението да се
съобрази становището на ответника.
С нарочно писмено
становище депозирано на 18.03.2019 г., докладвано от съда в о.с.з, ответникът,
чрез адв. М. М.,
е направил изявление, че признава предявените срещу него искове.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В срока по
чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло предявените
искове по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния
представител на ищеца в о.с.з., съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да
излага мотиви за това.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски. Съгласно
представените доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие, ищецът е доказал разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от 250,00 лв., която сума следва да му бъде присъдена с
решението. Доколкото липсват представени доказателства ищецът да е заплатил претендираната със списъка по чл. 80 от ГПК държавна такса
от 55,00 лв. за допуснато обезпечение на исковете, същата не му се следва. В
случая такава такса не е събрана в настоящото производство, а и липсват твърдения,
съответно доказателства да е платена в изпълнително производство образувано по
издадената обезпечителна заповед от 21.09.2018 г.
Доколкото на основание чл. 83, ал.1, т. 1 от ГПК, ищецът е
освободен от заплащане на ДТ, предвид основателността на исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Варненския районен съд, сумата 100,00
лв., представляваща дължимата държавна такса в производството (по 50,00 лв. за
всеки от двата предявени иска), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Р.К.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 659,58 лв.
(шестстотин петдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за м.05.2018 г., на основание чл. 128,
т. 2 от КТ, както и сумата 395,75 лв.
(триста деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни
за 2018 г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Р.К.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.В.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 250,00 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Р.К.“
ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 100,00 лв., представляваща държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Преписът до ответника
да се връчи на съдебния
адрес посочен в молбата от
18.03.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: