РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Перник , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500740 по описа за 2020 година
при участието на секретаря: Емилия Павлова, разгледа докладваното от съдия
Тодорова в. гр. д. № 00740/2020 г. по описа на ОС - Перник, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Н. С. чрез адв. В. против Решение № 2057
от 06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 4669 по описа на Районен съд – Перник за
2019 г., с което са уважени предявените от „Топлофикация П.“АД установителни
искове по чл.415 от ГПК, с предмет цена на ползвана но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и лихва за забава за периода от 09.07.2017 г.
до 25.01.2019 г., както и законна лихва, като е осъдена за заплащане на деловодни
разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата се моли решението да бъде отменено, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като въззивната инстанция се произнесе и по
направените от страните разноски, като отмени, респ. измени решението и в тази му
част.
Въззиваемата страна „Топлофикация П.“ АД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
подала отговор на жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, не се
установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на
1
постановения съдебен акт, поради което и атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е
валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални
предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването
на правото на иск, поради което е и допустимо и следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр.
вр.124 от ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответницата Н. С., че дължи
на "Топлофикация П." АД гр. П. сумата от 471.32 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от
53.08 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 471.32
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 29.05.2019 г. до окончателното изплащане за топлоснабден имот,
находящ се в ***. Ищецът е твърдял, че ответницата е клиент на топлопреносното
дружество и че като такъв са в облигационни отношения във връзка с продажбата на
топлинна енергия за процесния апартамент, по което правоотношение тя е неизправна
страна.
Ответницата е подала писмен отговор, в който е възразила че не притежава
процесния топлоснабден недвижим имот, и в тази връзка е оспорила размера н правата
на собственост и ползване от нейна страна. Поддържала е, че не е собственик но
процесния имот, като е твърдяла, че не е и ползвател на същия, поради което и нямала
качеството потребител на топлинна енергия. В депозирания пред първоинстанционния
съд отговор на исковата молба е направила и възражение за изтекла погасителна
давност.
Районният съд е приел че през исковия период е Н. С. е пасивно легитимирана
да отговаря по предявения иск, същата е била в облигационното отношение с
ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия до ап. № ** в ***, тъй
като в нейна полза е било учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот.
Предвид липсата на изрично оспорване и направеното в този смисъл изявление в
с. з. на 06.12.2019 г., съдът е приел, че в процесния имот, находящ се в *** е доставено
претендираното количество от ищеца топлинна енергия.
Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност на извода на районния съд, че жалбоподателката е пасивно
материално легитимирана по иска по чл.422 от ГПК.
В конкретния случая ищецът твърди, че вземането му произтича от
облигационно правоотношение с ответницата, поради което в негова тежест е да
докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания
размер. Той трябва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които
черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответницата,
както и размера на дължимите суми. Ответницата изричното и категорично отрича да е
"клиент" на топлинна енергия, което предпоставя необходимостта от главно и пълно
доказване на твърдения от ищеца факт. Настоящият състав счита, че този факт е
доказан по делото.
2
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през
исковия период топлинна енергия и БГВ, ответницата трябва да има качеството
„клиент" на топлинна енергия.
Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от §
1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация – П.” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в.
“Съперник” и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия,
страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – в случая
ищецът “Топлофикация – П.” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване, на имот в топлоснабдена сграда.
По делото са представени копие от Нотариален акт № **, том ***, дело №
5161/97 г., от които се установява, че собственик на топлоснабдения имот през
процесния период е била С. С. В.. Установява се също така, че процесният апартамент
й е дарен от нейните родители – Н. Н. С. и С. А. С., които са си запазили пожизнено
вещното право на ползване върху него. В тази хипотеза потребител на доставяната
топлинна енергия се явява носителят на правото на ползване, а не притежателят на
„голата собственост". Ползвателят, съгласно чл.57 от ЗС има право да ползва вещта по
предназначение, да получава добивите от нея, на което съответства задължението му за
заплащане на разходите, свързани с ползването. От приложеното по делото
Удостоверение за наследници от *** г. се установява, че С. С. е починал на *** г., т.е.
през исковия период.
Предвид на горното, съдът намира, че ответницата С. е имала качеството
„клиент" на топлинна енергия през процесния период, поради което се явява титуляр
на задължението за заплащане цената на доставена и потребена в топлоснабдения имот
топлоенергия. Съдът намира, че няма пречка собственикът на топлоснабдения имот, а
не носителят на вещното право на ползване да е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното дружество и да дължи заплащане на потребената в
него топлоенергия. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от
17.05.2018 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОСГК и в тази хипотеза следва да е налице
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабдения
имот, което не се доказва по настоящото дело. Извод за това не може да се направи
единствено и само въз основа на представената във въззивното производство молба за
откриване на партида за жилищни нужди. От същата се установява, че на *** г., в
качеството си на собственик, С. С. В. е отправила искане до „Топлофикация П." АД гр.
П. за откриване на партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди на
процесния апартамент, която следва да бъде разглеждана като предложение за
встъпване в договорна връзка с топлопреносното предприятие. Няма обаче
доказателства така направеното предложение да е прието от топлопреносното
дружество. Напротив, от представеното по делото извлечение от сметка е видно, че в
„Топлофикация П." АД за процесния апартамент е открита партида на името на
ответницата по делото, а не на името на С. В. -негов собственик, от което следва че
3
липсва постигнато между собственика и топлопреносното дружество съгласие и оттук -
липсва договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който собственикът на
топлоснабдения имот да е длъжен да заплаща цената на доставената топлинна енергия.
Поради това изложеното в отговора на исковата молба и във въззивната жалба доводи
в тази насока, съдът намира за неоснователни.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че ответницата дължи
заплащане на ½ част от цената на потребената в процесния апартамент топлоенергия,
тъй като съгласно чл.32 от СК за задължения, поети за нуждите на семейството,
съпрузите отговарят солидарно, а това означава, че за задълженията за топлинна
енергия за жилищен имот, относно който е учредено вещно право на ползване и спрямо
двамата съпрузи, отговорността е солидарна, респ. всеки от съпрузите отговаря за
цялото задължение в отношенията към топлопреносното дружество. Тази отговорност
не отпада със смъртта на един от съпрузите, каквато е и настоящата хипотеза.
Предвид на гореизложеното, въззивният съд намира, че жалбоподателката се
явява неизправна страна по договора за доставка на топлинна енергия на процесния
апартамент, поради което дължи заплащане на нейната цена на топлопреносното
предприятие. Спор относно размера на доставената, потребена и незаплатена топлинна
енергия от ответницата няма, поради което следва да се признае дължимостта в
предявения по делото размер. По делото няма погасени по давност суми, предвид
процесния период на главницата от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., тъй като видно от
приложеното заповедно производство, заявлението е подадено на 29.05.2019 г., към
която дата не е изтекъл тригодишният период по чл.111, б.“в“ от ЗЗД и не може да се
приеме, че процесното вземане е погасено по давност.
Достигайки до същите изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и направеното в тази връзка искане, в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски, направени във въззивното
производство. Основателно е възражението за прекомерност на претендираното от
въззиваемия юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция. Макар и да
не надвишава максималния размер за конкретния вид дело, определен в чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, то същият се явява прекомерен
съобразно действителната и правна сложност на делото. С оглед на обстоятелството че
пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са
събирани и анализирани доказателства, не са извършвани други процесуални действия,
то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо в полза на
„Топлофикация П." АД следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева, представляващо разноски за въззивното производство.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2057 от 06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 4669 по
описа на Районен съд – Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация П.“
ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща направени
разноски във въззивна инстанция.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5