Определение по дело №25/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                  /        .01.2020 год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 10.01.2020 година в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                              Иван СТОЙНОВ – мл.с. като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №25 по описа за 2020 година,

произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба №86988/25.11.2019г. на Р.Т.Д. срещу решение №4767/07.11.2019г., с което е осъден да заплати на ищеца И.К.З., ЕГН **********, сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в качеството му на длъжник по изп.д. № 20183110405069 по описа на СИС при ВРС и представляващи платено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. № 20183110405069 по описа на СИС при ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението, както и 233.33 лева съдебно - деловодни разноски. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, необосновано и постановено по един нередовно предявен иск, доколкото липсва надлежно упълномощаване съдът да бъде сезиран с една редовна искова молба. Твърди, че така постановеното решение е и житейски несправедливо, доколкото толерира една порочна практика пред съда и органите на изпълнителното производство да се представят адвокатски пълномощни и договори за правна помощ, които не могат да бъдат контролирани от данъчните власти. Счита, че представеният договор за правна помощ е нередовен и недействителен поради което не установява действителното заплащане на адв. хонорар от ищеца З. в полза на адв. П. в размер на 300.00 лв. Счита, че предявената срещу него претенция е изцяло неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. В подкрепа на жалбата си моли да бъдат приети следните доказателства: Служебна бележка № 5186/14.11.2019 г. на Адвокатска колегия Варна / оригинал/; Мой сигнал вх. № 1992/15.11.2019 г. до Адвокатска колегия Варна /заверено копие/; Мой сигнал от 15.11.2019 г. до НАП - Варна, заедно с обратна разписка, удостоверяваща получаването му / заверено копие/. Моли, на основание чл. 176 ГПК ищецът И.К.З. да бъде задължен да се яви лично пред съда и да отговори на въпроса: „Не е ли вярно това, че е бил във фактическо брачно съжителство с лицето Весела Блажева Николова, ЕГН **********, и че с нея имат общо дете?" В случай, че ищецът отрече горното твърдение и не го признае, въззивникът моли да му бъде издадено едно съдебно удостоверение за пред Община Варна, с помощта което да се снабди с данни относно наличието на родствени връзки на лицата И.К.З., ЕГН ********** и Весела Блажева Николова, ЕГН **********, които ще покаже факта, че те имат общо дете.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която насрещната страна излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са  изведени правилни фактически  и правни изводи за основателност на предявения от ищеца иск. Изразява становище за недопустимост на доказателствените  искания, като моли същите да бъдат оставени без уважение. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

            Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Настоящият състав намира, че доказателствените искания на въззивника са преклудирани, поради което следва да бъдат оставени без уважение, тъй като  съобразно разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК е недопустимо събирането на доказателства, които са могли да бъдат посочени и представени в хода на първ. производство. Отделно от това следва да се посочи, че част от тях са и неотносими към предмета на настоящия спор, като касаят евентуална административна или дисциплинарна отговорност на ищеца или неговия адвокат, но не са във връзка с установяване съществуването на договорни отношения между двамата, тъй като бланката, върху която се подписва договора за правна помощ не е форма за неговото възникване и действителност.

            Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №86988/25.11.2019г. на Р.Т.Д. срещу решение №4767/07.11.2019г. по описа на ВРС, 7-ми състав.

На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивника да бъдат приети представените с въззивната жалба писмени доказателства; да му бъде издадено съдебно удостоверение, както и да бъде допуснато даване на обяснения от насрещната страна на осн. чл. 176 ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 26.02.2020г. от 09.30         часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.