Р Е Ш Е Н И Е
№................
град Свиленград, 16.06.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на девети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Т.Т., като
разгледа докладваното от Председателя
Административно - наказателно дело №156 по
описа за 2020година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №3648/2019 от 21.01.2020 година на И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска” при
Агенция „Митници”, в частта, с която
на С.К.А. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 2081.75 лв. (пункт ІІ).
В останалата си част НП не е
обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят С.К.А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за
незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила и постановен при неправилно установена фактическа
обстановка.
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят
С.К.А. не се явява. За него се явява
адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията,
изложени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство.
В съдебната фаза не ангажира писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО)
(въззиваемата страна) – Отдел „МРР Южна
морска”, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат процесуален представител – Старши
юрисконсулт Е.Г., която счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно, като от Съда се иска същото
да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 30.07.2019 година около 22.00 часа на Митнически пункт
(МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси” на път от Република Турция за Република България, пристига лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Aлхамбра” с държавен регистрационен № Х 41 05 КР, управляван
от жалбоподателя С.К.А.,който
пътувал сам.
Преди започване на митническата
проверка на автомобила и багажа, жалбоподателят бил устно поканен от
митническия служител – свидетеля С.Т.В. да декларира носените от него стоки,
валутни ценности и лични вещи,но лицето не декларирало нищо.
В изпълнение на служебните си
задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител –
свидетелят С.Т.Т. извършил в гаража на трасе „Входящи
леки автомобили и автобуси”, митническа (физическа) проверка на посочения лек
автомобил, при която се констатирал в естествените кухини на страниците под
седалките,в резервната гума и под предният капак на автомобила укрити и
недекларирани ,както следва 1090 кутии цигари марка „ММ класик слимс” без
акцизен бандерол,203литра и 176кг. препарати за растителна защита ,както и 485
чифта обувки,носещи логото на различни защитени марки.
Наличието на процесните недекларирани стоки
посочени по -горе , проверяващият митнически служител приел,че са собственост
на жалбоподателя,поради което уведомил жалбоподателят,
че ще му бъдат съставени Актове на
митнически нарушения.
В хода на проверката,докато св.С.Т.В.
проверявал колата за евентуални тайници, С.К.А. излязал от гаража и напуснал територията на МП.
Свидетелят В. потърсил нарушителя А.,
за да го пита дали притежава Разрешение за внос на ПРЗ, но не го намерил,поради
което се наложило личните му данни и адрес да бъдат снети от служба гранична
полоция за нуждите за съставяне на
съответните документи в адм.производство и АУАН.
Тогава в гаража на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси” пристигнал и свидетеля М.С., за да помага при проверката,който
от своя страна обаче възприел отправената покана за деклариране ,както и че
жалбоподателят открекъл наличието на стоки.
Лекият автомобил бил пролъчен с
рентгенова апаратура,като била маркирана зона с подозрения в областта под
втората седалка на автомобила. При проверката на маркираното място открили
специално пригоден тайник с размери-отвор с диаметър 20см.,щирина 60см. и
дължина 60см. В тайника свидетелите открили укрити и недекларирани още 517
кутии цигари марка ММ класик слимс,също без акцизен бандерол.
Съставен е Протокол за извършена
митническа проверка с № 1794 от 30.07.2019 година, който е връчен на жалбоподателя
срещу подпис на дата 14.08.2019 година.
На основание чл. 230 от ЗМ и при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (в отсъствие на жалбоподателя) е съставен от
митническия служител С.Т.В. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 2013/31.07.2019 година, за
това, че С.К.А. е превозил стоки,
през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи,
като в Акта за нарушени правни норми са посочени чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Това процесуално
действие се извършило с участието на свидетеля М.Д.С..
АУАН е връчен лично на жалбоподателя
на дата 14.08.2019 година, като жалбоподателят в гража възражения сочи, че не е съгласен с
констатациите в него.
Описаните по–горе стоки – 485 чифта
обувки,носещи логото на различни защитени марки, са иззети с Разписка № 0160380
от дата 31.07.2019 година, която е съставена в отсъствие на нарушителя, тъй
като е избягал, което обстоятелство е удостоверено с подписа и с посочване на
трите имена и местоработата на свидетелите И.А.П. и М.Г.Ю..
За недекларираните 485 чифта
обувки,носещи логото на различни защитени марки са уведомени Маркопритежателите/и
е последвала кореспондеция между АНО и последните/ и с Приемателно–предавателен
протокол от дата 31.07.2019 година, стоките са предадени на отговорно пазене на
служител на посочената Дирекция .
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен
срок (считано първият работен ден – понеделник, след като срокът изтича в
неработен ден – събота, видно от пощенското клеймо, поставено на плика, с който
е изпратен документа) постъпва Възражение, наименувано Молба и входирано на
20.08.2019 година, в която жалбоподателят сочи, че описаната фактическа
обстановка в АУАН не кореспондира с действителните събития. Сочи, че митнически
служител му разрешил да напусне МП, след като му върнал паспорта.
Във връзка с посочената Молба са
изискани разяснения от актосъставителя и свидетеля по акта и след постъпването
им е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че
изложеното в Молбата не се подкрепя от събраните по случая доказателства,
поради което следва да се остави без уважение.
За резултата от извършената проверка е
уведомен жалбоподателят на дата 30.09.2019 година.
Със становище от Комисия по Заповед
№ЗТД-1000-254/18.04.2019година на с.д. Директора на ТД Южна Морска,изменена и
допълнена със Заповед №ЗТД-1000-329/30.05.2019година на основание чл.74,парграф
3 от Регламент №952/2013 е определена митническата стойност на стоката ,предмет
на нарушението ,както следва : обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-225 чифта по 4,13лева
или общо 929,25лева; маратонки,обозначени
с логото на „ NIKE „-65
чифта по 4,54лева или общо 295,10лева; маратонки,обозначени с логото на „ SKECHERS„-40 чифта по 4,54лева или общо 181,60лева; маратонки,обозначени с логото
на „ ADIDAS „-80 чифта по 4,54лева или общо
363,20лева ; детски маратонки,обозначени с логото
на „ ADIDAS „-30 чифта по 3,61лева или общо
108,30лева ; и маратонки,обозначени с
логото на „ NEW BALANCE „-45 чифта по 4,54лева или общо 204,30лева или общо за всички обувки в
размер на 2081,75лева.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО издава процесното НП № 3648/2019 на 21.01.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган – чл.233 ,ал. 1 от ЗМ.
По
делото е представена справка за пътуване на лице-български гражданин, касателно
жалбоподателя за периода 01.01.2019г-31.07.2019г. видно от която на
30.07.2019г. в 21,37ч,същият е влязъл в Р.България на ГКПП Капитан Андреево.
Обжалваното
НП е редовно връчено на жалбоподателя на 07.02.2020 година по пощата с Обратна
разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и
на качеството на получателя му, а именно че е получено лично от адресата. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е
прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233,ал. 1
от ЗМ, тъй като е превозил стоки, през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява
престъпление. За това нарушение на основание чл. 233,ал. 1 от ЗМ на нарушителя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2081,75лева. (100 % от
митническата стойност на недекларираната стока) и са отнети в полза на
държавата недекларираните стоки - обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-225 чифта; маратонки,обозначени с логото на „ NIKE „-65
чифта; маратонки, обозначени с логото на „
SKECHERS„-40 чифта;
маратонки, обозначени с логото на „ ADIDAS „-80 чифта; детски маратонки, обозначени с
логото на „ ADIDAS
„-30 чифта и маратонки,обозначени с логото на „ NEW
BALANCE „-45 чифта.
Приетата – приложена по преписката
Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция
„Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.
Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР” при Агенция
„Митници”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на
Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на
Началниците на Териториалните отдели „МРР” в Главна дирекция „МРР” при Агенция
„Митници”.
Приложена
е и Заповед № 1 от 02.01.2020 година за възлагане да изпълнява служебните си
задължения на длъжност „Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция
„МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници””, поради се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание, свидетели –
С.Т.В., М.Д.С., И.А.П. и М.Г.Ю.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява свидетелите С.Т.В., М.Д.С., И.А.П. и М.Г.Ю.
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не
се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция
„Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително
се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – С., е и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да
бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова.
Ето защо, според Съда показанията и на четиримата посочени свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването
му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на недеклариране на стоки, при преминаване през държавната
граница. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
Идентична правна оценка се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на
чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните,
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване, от легитимирано лице
и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна, за което
се излагат следващите правни
съображения:
І.От
процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал.
1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Правилно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
т.е. същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, тъй като свидетелят В. е уведомил нарушителя А., че ще му бъде съставен
АУАН, т.е. да изчака, но същият е напуснал територията на МП. Дори да се
приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на нарушителя да се защити във
връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и
неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според
приложените по делото материали) на 14.08.2019 година е бил подписан (и
надлежно връчен, предявен) на жалбоподателя, който
е имал възможност да се запознае с отразените в
него констатации към датата за извършване на връчването, както е бил запознат и
с правото в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по
него, от което право се е възползвал. Ако
се приеме, че е налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в
отсъствие на нарушителя, то тя е преодоляна по реда на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, тъй като е налице
безспорна установеност на деянието и нарушителя, като с връчване на НП
жалбоподателят е могъл да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след
като на жалбоподателя е връчен Акта и е имал възможност да се запознае с
отразените в него констатации, въпросното обстоятелство, както и осъществените
впоследствие действия във връзка с обжалване на НП налагат извода, че той
очевидно е реализирал пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на
жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се
отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако не бяха
допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице. В този ред на мисли
следва да се посочи, че Съдът не е приема за вярно изложеното от жалбоподателя
в Молбата му, входирана на 20.08.2019 година а именно че паспортът му бил
върнат от митнически служител, който му разрешил да напусне МП, тъй като от
свидетелските показания става ясно, че паспортът на лицето не бил взет от
митническите служители.
За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на
чл.
52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да
бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО
е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с
Възражението на жалбоподателя, наименувано Молба и тези, вписани в съответната
графа в АУАН - изготвено е било Становище от 03.09.2019 година от Старши
юрисконсулт Галина Попова относно съставения АУАН, с което е направено
предложение да бъде издадено НП, тъй като наведените възражения са
неоснователни. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е
обвързан от разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от
страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на
издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение
от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Поради изложеното АНО с
изрично Писмо е уведомил А. за резултата от извършената проверка.
Настоящата съдебна инстанция приема,
че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така
изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да
разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира
адекватно защитата си.
Действително в АУАН не е посочена
коректно длъжността на актосъставителя, но този реквизит следва да е наличен в
Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид
факта, че в НП е посочена коректно,
точно и ясно длъжността на актосъставителя и местоработата му е налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно
заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено
процесуално нарушение съгласно изложеното по-горе.
За пълнота следва да се посочи, че не
е налице процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че номерът на НП
съдържа годината 2019, а НП е издадено през 2020 година. В този ред на мисли
Съдът намира, че номерът на НП не създава никакви впечатления, че то е издадено
през 2019 година, тъй като в него изрично е посочена датата му на издаване, а
именно: 21.01.2020 година.
При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл.
34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
Относно материалноправната
законосъобразност на НП.
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки без знанието
и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница
на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са
на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България.
От показания на свидетелите – С.Т.В.
и М.Д.С. (митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 30.07.2019 година около 22.00 часа при
влизането си в Република България, през МП „Капитан Андреево”, идвайки от Република
Турция жалбоподателят е превозвал, т.е. фактически е превозил през държавната
граница стоки, а именно процесните -обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-225 чифта; маратонки,обозначени с логото на „ NIKE „-65
чифта; маратонки,обозначени с логото на „
SKECHERS„-40 чифта;
маратонки, обозначени с логото на „ ADIDAS „-80 чифта; детски маратонки,обозначени с
логото на „ ADIDAS
„-30 чифта и маратонки,обозначени с логото на „ NEW
BALANCE „-45 чифта.
Последните несъмнено попадат в легалната
дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното
определение на понятието „стоки” се
съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока”
е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.
Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди,
потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания.
С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-225
чифта; маратонки,обозначени с логото на
„ NIKE
„-65 чифта; маратонки,обозначени с логото на „
SKECHERS„-40 чифта;
маратонки, обозначени с логото на „ ADIDAS „-80 чифта; детски маратонки,обозначени с
логото на „ ADIDAS
„-30 чифта и маратонки,обозначени с логото на „ NEW
BALANCE „-45 чифта,
както вече бе посочено. Същите, установи се, С.К.А. не е обявил и декларирал в момента на преминаване през
митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били
открити в превозното средство, което е управлявал
жалбоподателят, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в
резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа -
физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция
за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на
тези стоки на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от негова страна на носените стоки, който също е несъмнено и пряко
доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите С.Т.В. и М.Д.С.),
субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи,
последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на
митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели –
С.Т.В. и М.Д.С., са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на
стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на
тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните обувки „ALEXANDER MCQUEEN
„-225 чифта; маратонки,обозначени с
логото на „ NIKE
„-65 чифта; маратонки,обозначени с логото на „
SKECHERS„-40 чифта;
маратонки, обозначени с логото на „ ADIDAS „-80 чифта; детски маратонки,обозначени с
логото на „ ADIDAS
„-30 чифта и маратонки,обозначени с логото на „ NEW
BALANCE „-45 чифта в
държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната
граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и
разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака
(без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния
обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл.
233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на
укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението
на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата
територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема,
че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци,
покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл.
233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в
довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване
през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид конкретно – обувки
„ALEXANDER MCQUEEN „-225 чифта;
маратонки,обозначени с логото на „ NIKE „-65 чифта;
маратонки,обозначени с логото на „ SKECHERS„-40 чифта; маратонки, обозначени с
логото на „ ADIDAS
„-80 чифта; детски
маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS „-30 чифта и
маратонки,обозначени с логото на „ NEW BALANCE „-45 чифта, без знанието и
разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното,
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка
след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и
неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е
обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на
митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на
нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид
установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически
контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както
въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество
Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република
България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни
актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим,
подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието
„деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври
1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като
това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен
митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът
и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма -
с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на
деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на
задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и
форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията
на страната.
След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на
Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на
Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради
особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане
за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани
от вносни сборове са посочени в 29 отделни
дяла, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в
брак; лично имущество, придобито по наследство; домакинско имущество за обзавеждане на
жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско
оборудване на ученици и студенти; пратки
с незначителна стойност; пратки,
изпращани от едно частно лице до друго;
дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване
на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански
производители от Общността в имоти, разположени в трети страни; семена,
торове и продукти за обработка на почвата
ирастенията, внасяни от селскостопански производители от трета
страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази
страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял
11);
предмети с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не
могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките,
съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) №
918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник,
когато обща стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и
националното законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки,
внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен
от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни
пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл.
51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за
стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до
общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро
или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно
определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки,
които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и
количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба
на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за
подарък. Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от
мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на
стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат
на деклариране.
От
характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави извод, че
предметите, открити при проверката на превозното средство, управлявано от
жалбоподателя са предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат
декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането
на МП. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе
тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи
относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било
значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е
било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във
фактическата му власт и пренасяни стоки. Категоричен
и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод
за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя и предвид факта, че стоките
са открити в управлявания от него автомобил, липсва каквото и да е основание да
се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на
границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на пренасяне, като една от
съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с
фактическото въвеждане на стоките - в случая -обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-225
чифта; маратонки,обозначени с логото на
„ NIKE
„-65 чифта; маратонки,обозначени с логото на „
SKECHERS„-40 чифта;
маратонки, обозначени с логото на „ ADIDAS „-80 чифта; детски маратонки,обозначени с
логото на „ ADIDAS
„-30 чифта и маратонки,обозначени с логото на „ NEW
BALANCE „-45 чифта,
на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи,
а по този начин и ги пренася,респективно превозва, като последното не изисква
непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа
власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак -
укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо
липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне -
въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят
следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност
за това нарушение.
В обобщение
на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна
на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във
формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал
и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение
към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася,
въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но
само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние,
без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано
с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз.
Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с моторно превозно
средство (МПС) и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в
това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за
осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на
изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на
процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозил,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – обувки „ALEXANDER
MCQUEEN „-225 чифта;
маратонки,обозначени с логото на „ NIKE „-65 чифта;
маратонки,обозначени с логото на „ SKECHERS„-40 чифта; маратонки, обозначени с
логото на „ ADIDAS
„-80 чифта; детски
маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS „-30 чифта и
маратонки,обозначени с логото на „ NEW BALANCE „-45 чифта.
Налице е и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от
факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и
е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на
информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и
със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е
бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение,
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници,
според създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
Митническата стойност на
стоката, предмет на процесното митническо нарушение е определена по реда на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на
доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, §
3, а именно: митническата стойност се определи въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ
на дял ІІ от посочения Регламент. Стойността е определена от митническите
органи в размер на сумата 2081,75 лв. -
общо за цялото количество, според представеното Становище, в което е материализирано
това заключение. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия
от митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед
№ЗТД-1000-254/18.04.2019година на с.д. Директора на ТД Южна Морска,изменена и
допълнена със Заповед №ЗТД-1000-329/30.05.2019година.При липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на
настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и доказване на
такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът възприе посочената от
митническите служители, т.е. не намери основания да не бъде приета така
посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се
налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на
недекларираните стоки; а съгласно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните
стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер. Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание
– да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав НЕ разкрива
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на
установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива,
които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване и предвид количеството на
стоките, следва да се отчите за завишаващо обществената опасност на конкретното
нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в
сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В
този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение.
Въпреки ,че НП не се обжалва по пункт
1ви,за пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че НП е законосъобразно и
правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките -
предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно,
приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Относно
разноските по делото
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 200
лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и
съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
По делото от страна на процесуалният представител на
жалбоподателят не се претендират присъждане
на разноски.
Основателно е
искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно
съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения
размер ,съдът намира за справедлив и съразмерен.
По отношение на
Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат
изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от
тяхна страна.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №3648/2019 от 21.01.2020 година на И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска” при
Агенция „Митници”, в частта, с която
на С.К.А. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 2081.75 лв. (пункт ІІ).
ОСЪЖДА жалбоподателят С.К.А.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева), представляващи извършени разноски по
осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен
съдия:...........................