Съдия докладчик: Десислава Петрова
Предявени са от А.И.П., ЕГН ..., с адрес с.Х., общ. Ч., ул. „...“ №... и М.В.П.., ЕГН ..., с.Х.,
общ.Ч., ул. „...“ № ... срещу ....., БУЛСТАТ ..., с адрес гр.Ч., ул. „....“ № ...., представлявано от
кмета Б.Х. кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК /след уточнение/ да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответника не е бил собственик на ПИ №№..... и ...., попадащи в УПИ
..., УПИ ... и УПИ .... по плана на село Х., за които е изготвена Скица-проект, заверена от гл.
архитект, за периода 27.02.2001г. до 30.01.2020г.
Ищците основават правният си интерес от търсената защита и активната си
материалноправна легитимация по исковете за собственост на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
От 2008г. до настоящия момент ищците владеят имот, находящ се в с. Х., общ. Ч. в кв.... и
попадащ в УПИ ..., ... и ... по плана на селото, въз основа на устна договорка с неговия
собственик - П.Б. от с. Х., като през 2013г. е сключен между тях и предварителен договор за
продажба, по силата на който ищците изплатили сумата от 1000лв. Излагат, че за да се
сключи окончателен договор е следвало имотът да бъде възстановен на името на починалия
съпруг на П.Б. по реда на ЗСПЗЗ, поради което през 2015г. А.П., в качеството си на
пълномощник на П.Б. инициирал процедура за възстановяване правото на собственост. В
хода на проверката установил, че съконтрахента му не е бил единствен наследник на Д.Б..
Въпреки това до него момент, а и след смърта на Б. /.....г./ продължил необезпокоявано да
владее имота. Продължил и процедурата по възстановяване, но вече като пълномощник на
нейната сестра Ц.Б.. Навежда, че крайната цел е била собствеността да бъде възстановена на
наследниците, след което той да закупи имота от тях. На 10.06.2016г. било издадено
Решение №2-А2056 от ОСЗ, ведно с приложена към него скица, но имотът не бил нанесен в
КП на село Х., тъй като част от наследниците отказвали да подпишат акт за непълноти и
грешки в одобрения кадастрален план на селото. Не съдействали и за сключване на бъдеща
сделка досежно имота, но въпреки това не противопоставяли права срещу ищците.
През месец януари 2020г. П. подал молба до кмета на Община Чепеларе с искане
възстановеният имот да бъде отписан от актовите книги, в отговор на което, на основание
чл.64, ал. 1 от ЗОбС била издадена Заповед №51/30.01.2020г., с която са деактувани
процесните имоти и са предадени на правоимащите наследници на Д.Б.. Ищците са се
снабдили със скица – проект за процесните имоти и стартирали процедура по чл.587 от ГПК,
подавайки молба-декларация до нотариус В.Е., с район на действие РС – Чепеларе. Предвид
служебното удостоверяване на гърба на тази молба-декларация с №ОС – ОП-
62/23.07.2020г., че имотът е деактуван със Заповед №51/30.01.2020г. на кмета на Община
Чепеларе, нотариусът е приел, че заведеното пред него производство трябва да се спре, като
се даде едномесечен срок за предявяване на иск срещу Община Чепеларе за разрешаване на
възникналия спор за материално право. Считат че именно отбелязването на обстоятелството,
че имота е деактуван и наложения с §1 от ЗР на ЗД на ЗС мораториум за спиране на
давността за придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост до
31.12.2022г. обусловили издаването на Постановление по нот.дело № 35/2020г., респективно
възпрепятстват снабдяването им с документ за собственост. Излагат се съображения, че с
АДС № 52, 53 и 54/11.03.1985г. са обявени за държавна собственост съответно Парцел ...,
Парцел ... и Парцел ..., трите в кв.... на с.Х., с посочено придобивно основание Заповед №РД-
341/07.03.1985г. за одобряване на ЗРП, а за предходен собственик АПК – Х., като Държавата
е завзела неправомерно процесните имоти и за нея не е било налице годно основание, което
да я направи собственик, откъдето и няма как да бъде прехвърлена по реда на §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС и §7 от ПЗР на ЗМСМА в полза на Общината. Земята не е била и безстопанствена.
1
Сочи се, че след издаване на Заповед №47-ДС/27.02.2001г. на Областния управител на
Област Смолян, с която е наредено въпросните недвижими имоти да се отпишат от актовите
книги на недвижимите имоти – държавна собственост и да се предадат в собственост на
Община Чепеларе, последната не предприема никакви действия за реализиране на правата
си – не съставя АОС, не вписва имотите в актовата си книга, не води досие на имотите, не
отразява това обстоятелство, че е собственик върху ЗРП на село Х. и не влиза във владение.
С разпореждане №155/18.06.2021г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал
изрични указания на ищците.
В указания от съда срок, ищците подават молба с вх. № 1229/29.06.2021г., с която
подчертават, че правният им интерес е продиктуван от това, че с отричането правото на
собственост на ответника, произтичащо от Заповед №47-ДС/27.02.2001г. на Областния
управител – Смолян, се дава възможност за прилагане хипотезата на чл.79 от ЗС,
респективно придобиване на права от тяхна страна. Обосновават наличието на спор за
материално право с издаденото Постановление по нот. дело № 35/2020г. за извършване на
обстоятелствена проверка.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството,
съдът констатира следното:
Предпоставка за допустимост на всеки установителен иск е наличието на правен интерес от
търсената защита. За съда е налице задължение да следи за допустимостта на
производството, респективно за наличие на правен интерес, при всяко положение на делото.
В т.1 на ТР 8/27.11.2013г. по тълк. дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
От това разрешение следва да се изхожда при даване отговор на въпроса: Допустим ли е
отрицателен установителен иск за установяване, че отвeтникът не е бил собственик за
определен период от време в минал момент, но непретендиращ права върху имота към
датата на завеждане на исковата молба?
Настоящият състав, намира че отрицателен установителен иск винаги би бил допустим,
когато за придобиване собствеността чрез давностно владение е необходимо да се отрекат
претендирани към датата на исковата молба от държавата или общината вещни права, или
ако в настоящия казус кметът на общината откажеше да издаде въз основа на молба-
декларация по чл.587, ал.2 ГПК удостоверение, че имотът не е общински. Права от страна на
ответника, обаче, очевидно не се заявяват към момента на предявяване на исковете,
доколкото имотите са деактувани със Заповед №51/30.01.2020г. на кмета на Община
Чепеларе. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗОбС за административния орган възниква
задължение да отпише имота от актовата книга със заповед на кмета на общината, когато
липсва спор за материално право, тоест поискалият извършването на тази услуга се е
легитимирал като собственик на имот, вписан в актовите книги като общински. Видно от
наведените твърденията от ищците молбата е подадена от ищеца П., в качеството му на
пълномощник на Ц.Б..
Основен принцип в гражданския процес е, че предмет на установителния иск не е
установяване на правото на собственост, респективно неговата липса за ответника към
минал момент, а е установяване на правото на собственост към момента на предявяване на
иска. При спор за това на кого е принадлежало правото в минал момент искът е допустим
по изключение, само когато от това могат да се черпят права понастоящем /такива са иска по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ/.
Ето защо, за процесните имоти, за които е установено, че са възстановени в полза на трети
лица и за тях ответника няма претенции за собственост към момента на предявяване на
исковете, Община Чепеларе не е надлежен ответник.
2
Горният извод за липса на правен интерес не се променя от служебното удостоверяване на
гърба на молба-декларация с №ОС – ОП-62/23.07.2020г., че имотите са деактувани със
Заповед №51/30.01.2020г. на кмета на Община Чепеларе, както и от изричните указания,
дадени с Постановление за спиране на нотариално дело №35/2020г. по описа на нотариус
В.Е.. Настоящият състав оценява като неправилни дадените от нотариуса указания за
предявяване на иск, с цел разрешаване на възникнал спор за материално право.
Освен изложените съображения за недопустимост, следва да се има предвид, че
положително произнасяне по така предявени отрицателни установителени искове не би
рефлектирало в правната сфера на ищците и не може да постигне правен резултат,
обусловен от правен интерес. Отричането на права на общината не би допринесло до
придобиването на такива от ищците, доколкото пречка в тази насока представляват
придобитите по ЗСПЗЗ права от трети за процеса физически лица.
Доколкото не става въпрос и за извършване на разпореждане с имота от страна на
Общината, не може да се приеме, че е налице хипотезата и на т.3б от ТР №4/14.03.2016г. по
тълк.д. № 4/2014г. на ВКС, ОСГК, при която ответника би притежавал пасивна процесуална
легитимация като надлежен ответник както самостоятелно, така и наред с лицата,
придобили права по ЗСПЗЗ /така, Определение №78/21.02.2020г. по дело №2588/2019г. на
ВКС, ГК, II г.о., №1222/25.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 460/2007г., I г.о., ГК., Решение №
293/28.03.1994г. по гр.д. №537/1993г., IV г.о., Решение №231/06.04.2009г. на ВКС по гр.д.
№5679/2007г., I г.о., Решение №115/25.01.2021г. по гр.д. № 4903/2019г. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът намира производството по предявените искове по чл.124 от ГПК за
недопустимо.
Недопустимостта на предявените искове обуславя прекратяване на производството по
делото.
Предвид изложеното и на основание чл.130, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №92 по описа на Чепеларски районен съд за 2021г.,
на основание чл.130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна
жалба, пред Смолянски окръжен съд.
3