№ 136
гр. С.З., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Х.
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Търговско дело №
20245500900429 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2023г., около 12:54 часа, на път
11-66, при км. 41+200, водачът Б. А. И., на лек автомобил марка и модел
„С.А.”, с peг. № ****, нарушава правилата по ЗДвП, като губи контрол над
управлявания от него автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска правомерно движещите се там два мотоциклета, марка и модел „Я.“, с
peг. № **** и „К.”, с peг. № ****. При инцидента е пострадал Х. Й. Х. - водач
на мотоциклета марка и модел „К.“, с peг. № ****.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 01.10.2023г., деловодно заведен под № 1228р-16304.
Образувано е и досъдебно производство № 294/2023г. по описа на РУ на
МВРС.З..
Ищецът твърди, че след инцидента е бил транспортиран и приет в
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД - гр. С.З..
След извършените му прегледи и изследвания са установени: Открити
фрактури на двете гривнени стави, кървящи; Фрактура на дисталната част на
десен радиус; Фрактура на Колес вляво; Фрактура на долен клон на лява
пубисна кост; Контузио регио скроти - двата тестиса са в изхода на двата
ингвинални канала. По време на пролежаването на Х. в лечебното заведение
му е проведено медикаментозно лечение с „Аксетин“, „Лидокаин“, „Вит. Ц“,
„Кетонал“, „Гентамицин“ и „Фраксипарин“.
За ищеца е било предприето оперативно лечение, проведено на
01.10.2023г., а именно под интубационна анестезия е извършено открито
1
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна, след което му е
поставена имобилизация с воларна г. лонгета, видно от оперативен протокол
№ 808/01.10.2023г. Поставена му е окончателна диагноза: Съчетано счупване
на диафизите на лакътната и лъчевата кост, открито. Счупване на пубиса
(срамна кост), закрито. Изписан е на 07.10.2023г., като са му дадени препоръки
за смяна на превръзките през 3 дни в амбулаторен порядък, сваляне на конците
на 12-14-тия ден от операцията, да продължи с изписаната терапия и да спазва
указанията дадени от лекуващия лекар.
В резултат на настъпилите травматични увреждания при настъпилия
пътен инцидент, пострадалият е бил временно неработоспособен за период от
143 /сто четиридесет и три/ дни, съгласно Болнични листове № Е20231925435
от 14.11.2023г., № Е20231925630 от 12.12.2023г., № Е20231925790 от
08.01.2024г., № Е20231925997 от 07.02.2024г. и № 20231926240 от 12.03.2024г.
Във връзка с проведеното лечение ищецът е извършил разходи като е
заплатил сума в общ размер на 610, 53 лева, както следва:
- 360 /триста и шестдесет/ лева - комплект вебер-титаника, съгласно
Фактура № ********** от 05.10.2023г., ведно с касов бон;
- 34, 80 лева /тридесет и четири лева и осемдесет стотинки/-
потребителска такса, съгласно Фактура № ********** от 07.10.2023г., ведно с
касов бон;
- 75, 73 лева /седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/-
разходи за лекарства, съгласно Касов бон № 0277653 от 07.10.2023г.
- 35 /тридесет и пет/ лева- разходи за лечение, съгласно Касов бон №
0002621 от 15.12.2023г.;
- 35 /тридесет и пет/ лева- разходи за лечение, съгласно Касов бон №
0002629 от 18.12.2023г.;
- 35 /тридесет и пет/ лева- разходи за лечение, съгласно Касов бон №
0002671 от 20.12.2023г.;
- 35 /тридесет и пет/ лева- разходи за лечение, съгласно Касов бон №
0002711 от 22.12.2023г.;
В исковата молба се излагат съображения, че пътният инцидент е
причинил на Х. Х. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество
болки и страдания. Изпитвал е силни болки в областта на двете ръце и таза,
които са се увеличавали при движение. Поради получените травматични
увреждания в областта на таза, ищецът е страдал от постоянни силни болки в
тази област. Същите се усилвали още повече и при най-малкия опит за
раздвижване или каквато и да е било физическа дейност. Освен това е
изпитвал силна болка в слабинната област, която допълнително е утежнявала
ежедневието на пострадалия. Вследствие на това, Х. е бил принуден през цяло
време да лежи в покой и да спазва постелен режим, без да може да се изправя
и да ходи самостоятелно. По повод на обслужването му, при всяко повдигане
или преместване е изпитвал болки както поради фрактурите в областта на
2
пубисната кост, така и поради контузиите в областта слабините.
От друга страна фрактурите в областта на двете ръце са довели до
значително затруднение в живота на пострадалия. Ръцете му били силно
болезнени и отточни, като болките са се усилвали при всяко движение в тези
области. В периода на възстановяването му същите били обездвижени, като
ищецът не е трябвало да ги натоварва и обременява по какъвто и да е било
начин, поради което не е можел да си служи с тях ефективно. Вследствие на
това, Х. е бил принуден да бъде напълно зависим от грижите на своите близки.
Не е можел да свърши нищо сам и постоянно се е нуждаел от чужда помощ за
задоволяване на ежедневните си нужди, като този факт силно го е
притеснявал и е бил повод за натрупване на голямо емоционално напрежение
у него. Изпитвал е затруднения при елементарни движения като обличане,
събличане, къпане, хранене. Не е можел да спи и на двете си страни, често се е
будил, което е влияело и на емоционалното му състояние. Вследствие на
продължителното залежаване се е оплаквал от чувство на изтръпване,
мравучкане и прималяване в тялото си. Към настоящият момент се оплаква от
слабост в ръцете и изпускане на предмети. Страхува се за здравословното си
състояние, поради ограниченият обем движения, вследствие от получените
травматични увреждания и оперативното лечение. Допълнителен източник на
дразнения и дискомфорт през цялото денонощие са били натъртванията и
охлузванията по останалата част от тялото му. Срамува се от случилото се.
Ограничил е социалните си контакти, като почти не общува с други
хора, освен с най- близките си. Все още изпитва болки в областта на травмите.
Злополучното произшествие се е отразило отрицателно и върху
психиката и общото емоционално състояние на пострадалия. Вследствие на
преживения шок по време на инцидента, ищецът се оплаква от постоянно
напрежение и тревожност. Станал е раздразнителен и избухлив и често се
разстройвал без видима причина. Нощем страдал от силни приливи на страх и
безпокойство, поради които се будил в състояние на голям стрес и уплах.
Апетитът му е силно намалял и се хранил с нежелание. Започнал е да се
страхува от автомобили и избягва да пътува, тъй като се притеснява, че
инцидентът може да се повтори. Няма желание да излиза навън и да се среща
с познати. Станал е мълчалив и необщителен, като мисълта за преживяното не
спирала да го тормози. Чувствал се потиснат и непрекъснато изпадал в мрачно
настроение. Все още не се е възстановил напълно, като продължавал да
изпитва болки и страдания.
Посочва, че от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е
управлявал лек автомобил марка и модел „С.А.“, с peг. № ****, който е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със „Д.О.З.“ ЕАД, с полица №
BG/06/122003661407, валидна от 19.12.2022г. до 18.12.2023г.
3
Във връзка с разпоредбата на чл. 380 от КЗ и чл. 429, ал. 1, т. 1 от
КЗ.това, на 25.01.2024 г. ищецът отправил молба – претенция с вх. № 94- Р-
30/25.01.2024 г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника
„ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение.
Твърди, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановения срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
пораждало правния интерес на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
предявяването на настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото
ПТП на 25.01.2024 г. с извънсъдебната молба претенция, то счита, че от този
момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва
да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
както следва:
1. Обезщетение в размер на 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лева/-
главница, която счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от Х. Й. Х., с ЕГН: **********, болки и страдания, в резултат на
причинените му телесни увреждания, при ПТП от 01. 10.2023г.
2. Законната лихва за забава върху претендираната главница по т. I от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП на
25.01.2024г. с извънсъдебната молба претенция до окончателното изплащане
на обезщетението за неимуществени вреди.
3. Обезщетение в размер на 610, 53 лева /шестстотни и десет лева и
петдесет и три стотинки/ - за претърпените имуществени вреди от Х. Й. Х., с
ЕГН: **********, изразяващи се в извършени разходи във връзка с
изследвания, лечение и медицински транспорт по повод получените телесни
увреждания при ПТП от 01.10.2023г.
4. Законната лихва за забава върху претендираната главница по т.3 от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото на 01.10.2023г.
ПТП с извънсъдебната молба - претенция от 25.01.2024г. до окончателното
изплащане на обезщетението за имуществени вреди.
Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че
няма възражения срещу допустимостта на исковете.
По основателността на иска за обезщетение на неимуществени вреди:
Не оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/06/122003661407,
сключен относно л. а. „С.А.“ с peг. № ****, към датата на процесното събитие.
4
Не оспорва, че по повод предявената на дата 25.01.2024 г. от ищеца
претенция е заведена щета № 43072952300270.
Относно основанието на иска касателно елементите от фактическия
състав на настъпилия на 01.10.2023 г. деликт:
Посочва, че по заведеното във връзка с процесната катастрофа
наказателно производство не е постановен окончателен акт. Съответно към
настоящия момент не са установени по надлежен ред вината,
противоправността на действията на соченото за деликвент лице -
застрахования към ответното дружество водач, както и причинно -
следствената връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен
резултат - телесните увреждания на ищеца. Не е установено по надлежен
начин твърдението, че единствено вина за процесното ПТП има
застрахованото към ответното дружество лице.
Поради изложеното, оспорва да са налице всеки един от елементите от
фактическия състав на деликт с извършител - застрахования към ДЗИ водач, а
именно - деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и
противоправно, причинени на трето лице /ищеца/ вреди и причинна връзка
между деянието на водача и настъпилите вреди, оспорва предявения иск по
размер, като счита че предявената сума в размер на 120 000 лв. е прекомерна и
несъобразена с реално претърпените от ищеца морални вреди, както и със
съдебната практика при обезщетяване на аналогични случаи.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде установена
основателност на твърдението за деликт, предизвикан от водача, чиято
гражданска отговорност е била застрахована в ДЗИ, то въвежда за разглеждане
в настоящото производство възражение за съпричиняване от страна на самия
ищец към настъпването на деликта и към настъпването на собствените му
травми от деликта.
На първо място счита, че ищеца е допринесъл за настъпването на
произшествието в качеството си на водач, като конкретните нарушения, които
е допуснал и които се намират в причинно - следствена връзка с настъпването
на произшествието предстои да бъдат установени в настоящото производство.
Посочва, че конкретно, но не изчерпателно, от констативен протокол с
пострадали лица, приложен към исковата молба е видно, че двамата
мотористи са се движили успоредно, в нарушение на разпоредбата на чл. 81 от
ЗДвП.
На следващо място - другото направление на принос от страна на ищеца
е към настъпването на вредоносния резултат, изразяващ се в собствените му
травми, счита, че в нарушение на разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП, е пътувал
без поставена защитна каска.
Оспорва и твърденията, че са настъпили всички изброени в исковата
молба увреждания и негативни последствия по отношение физическото и
психологическо здраве на ищеца.
5
Счита, че поради липсата на постановен краен акт в наказателното
производство и невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 300 от
ГПК, в тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните спорни обстоятелства, с
които обосновава иска си: Вината и противоправността на действията на
застрахования към ответното дружество водач, както и че именно неговите
действия са единствена или преимуществена причина за настъпването на
процесното ПТП; Настъпилите увреждания и травми, описани в исковата
молба и проведено лечение, както и продължителността на лечебния и
възстановителния период и невъзможността за пълно възстановяване;
Причинно - следствената връзка между действията на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована към ответното дружество и
настъпилите негативни последици по отношение на физическото и
психологическо състояние на ищеца.
Оспорва твърдението за размера на сумата, която би била еквивалент на
справедливо обезщетение за моралните вреди на ищеца. В случай, че в
настоящото дело бъде установено основанието на претенцията, то оспорва
посочената като обезщетение сума в размер на 120 000 лв. като прекомерна и
неотговаряща на съдебната практика при аналогични случаи. Твърди, че
посоченият размер на обезщетение - 120 000 лв. не е в съответствие с
присъжданите от съдилищата обезщетения при аналогични травми,
претенцията е завишена по размер и не съответства на действително
претърпените болки и страдания от страна на ищеца във връзка с вредите от
настъпилото събитие. Освен това счита, че претенцията на ищеца не е
съобразена с критерия „по справедливост“ и с практиката на съдилищата при
компенсиране на вреди при аналогични случаи. В този смисъл се позовава на
чл. 52 от ЗЗД.
На собствено основание възразява да бъдат поставени на разглеждане в
настоящото производство твърдения, изложени в исковата молба относно
обстоятелства, които са неотносими към предявените искове - загуба на доход
при ищеца - това обстоятелство би било относимо ако беше предявен за
разглеждане иск за пропуснати ползи. Към предявените по настоящото дело
искове, които са предмет на делото - за обезщетение на имуществени вреди и
за обезщетение на неимуществени вреди не е относимо обстоятелството за
загуба на трудоспособност, както и представените болнични листове.
Относно предявения иск за обезщетение на имуществени вреди,
ответникът оспорва относимостта и необходимостта от извършване на всеки
от разходите, за чието възстановяване се претендира.
Оспорва акцесорната претенция за присъждане на законна лихва поради
неоснователност на главния иск за обезщетение на неимуществените вреди.
Допълнително оспорва началната дата на акцесорната претенция поради
факта, че на застрахователя не е била представена банкова сметка, което по
силата на чл. 380 от КЗ има последиците на забава на кредитора по отношение
6
на плащането, като застрахователят не дължи лихва. Видно от писмо изх. №
0-92-5938/25.04.2024 г., ищцовата страна изрично е била поканена да
представи банкова сметка на увреденото лице.
Оспорва по основание и размер акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху определеното обезщетение /в случай, че такова бъде
определено/.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
срещу „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД искове изцяло като неоснователни и недоказани,
ведно с всички законови последици. Алтернативно - в случай, че бъде
установено основание на предявената претенция за обезщетение, то моли
съдът да уважи въведеното възражение за съпричиняване, като посочи
коефициента на принос и с него бъде редуцирано определеното като
справедливо обезщетение.
Ответникът е направил искане да му бъдат присъдите сторените по
делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът моли да бъдат
отделени като безспорни ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: - Наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и деликвента към
момента на процесното ПТП, обективирано в полица № BG/06/122003661407,
валидна от 19.12.2023г. до 18.12.2023г.; - Обстоятелството, че в следствие на
процесното произшествие ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Р.
М. валидно е предявил пред застрахователя-ответник извънсъдебната си
претенция на 25.01.2024г.
Противопоставя се срещу твърденията на ответника за неоснователност
на предявения иск, в това число срещу твърденията за невиновност на
застрахования при него водач и превратното тълкуване на разпоредбите на чл.
300 от ГПК.
Посочва, че с исковата молба е представен като писмено доказателство
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-16304/01.10.2023г.,
който по своята същност представлява официален документ, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения. Твърди, че
официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. В този смисъл се позовава на съдебна практика.
Счита, че чрез този документ се доказва наличието на правния интерес
на ищеца за завеждане на иск срещу застрахователя, съответно в него се
съдържат всички първоначални факти и обстоятелства, ангажиращи
отговорността на последния.
Посочва, че в цитирания констативен протокол е записано, че вина за
настъпване на процесното произшествие има Участник 1 - лек автомобил
марка и модел „С.А.“, с peг. № ****, с водач Б. А. И.. В изготвената план-
7
схема към същия протокол, е видно че Участник 1 - водачът Б. А. И., при
управление на застрахования в ответното дружество л.а. марка и модел „С.А.“,
с per. № ****, е навлязъл в лентата за насрещно движение, на описания в
исковата молба пътен участък, предизвиквайки катастрофа, както с друг
мотоциклетист, така и с Участник 3 - ищецът Х. Х., който към този момент е
управлявал мотоциклет марка и модел „К.“, с peг. № ****.
Счита, че от наличните данни към момента, може да се направи
обоснован извод, че процесното произшествие касае увреден мотоциклетист,
пострадал в извънградски условия, в светлата част на денонощието, който при
правилно движение в собствената си лента е бил увреден от застрахования в
ответното дружество водач на лек автомобил. Посочва, че от ищцовата страна
са представени достатъчно документи, свидетелстващи както за механизма на
ПТП, така и за причинно- следствената между същото и претърпените вреди
от ищеца Х..
Счита за бланкетно възражението на ответника, че застрахования при
него водач няма вина за настъпване на процесното произшествие, защото
виновното му поведение не е установено с влязъл в сила наказателен съдебен
акт, като излага съображения в тази връзка.
Моли да се има предвид, че фактите и обстоятелствата, на които
страните основават исканията и възраженията си ще се установят в условията
на пълно и главно доказване в настоящия процес.
Оспорва твърденията на ответника, че произшествието е настъпило при
условията на съпричиняване от страна на пострадалият Х. Х., изразяващо се
алтернативно или кумулативно в успоредно движение спрямо друго
двуколесно превозно средство (нарушение на чл. 81 от ЗДвП) и непоставена
обезопасителна каска (нарушение на чл. 137е от ЗДвП). По отношение на
първото възражение за съпричиняване, отбелязва, че от цитираната от
ответника план-схема, неразделна част от представения с исковата молба
констативен протокол, трудно може да се съди за местоположението на двата
мотоциклетиста преди настъпване на произшествието. Въпреки това,
доколкото обективно може да се тълкува маркираното местоположение на
моторите, то с голяма сигурност може да се направи извод, че Х. се е движел
зад другия пострадал мотоциклетист.
Що се касае до второто възражение за съпричиняване, а именно че
ищецът не е пътувал с предпазна каска, счита, че същото освен бланкетно се
явява и абсолютно невярно. В тази връзка категорично поддържа твърдението,
че Х. се е придвижвал именно с поставена каска.
По направеното оспорване от страна на ответника относно
настъпването, вида и характера на уврежданията при Х. Х., както и относно и
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ищецът
посочва, че в тази връзка е направил доказателствени искания.
Счита, че с исковата молба са представени достатъчно на брой и
8
конкретни медицински документи, които свидетелстват за тежестта и за
настъпването на всички неимуществени вреди при ищеца, които са започнали
да се проявяват именно след датата на процесния инцидент.
Моли съда да отбележи обстоятелството, че настъпването на
неимуществените вреди при ищеца е констатирано още в представения с
исковата молба Констативен протокол с пострадали лица.
Излага подробни съображения, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Отбелязва, че в процесният случай се касае за настъпването на
множество уреждания, включващи фрактури на двете ръце, фрактура в
областта на таза и тежка травма в областта на слабините, които в своята
съвкупност са довели до множество тежки негативни последици в
ежедневието на ищеца. В следствие на претърпените травми, Х. Х. е
претърпял хоспитализация и претърпял е операции и на двете ръце. Т.е. може
да се заключи, че процесното произшествие е причинило физически
уреждания на ищеца, които са довели от своя страна до неимоверни
затруднения в ежедневието му, а в съвкупност и до неминуемите при подобни
инциденти психологически уреди. Ищецът се е сблъскал с нелеп и злополучен
инцидент, възстановяването от който ще отнеме дълго време, а някои от
неблагоприятните последици ще го съпровождат дълго в живота му.
Посочва, че болките и страданията, които ищецът е претърпял и
продължава да търпи в резултат на преживяната злополука, това че в резултат
на претърпяното ПТП е получил тежки увреждания, причинили му внезапно и
неочаквано увреждане на здравето, обстоятелството, че при него са настъпили
съществени негативни промени в социален и емоционален план, са
обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното
обезщетение и следва да бъдат взети предвид.
В подкрепа на твърдението, че ищецът е бил тежко увреден от
действията на виновния водач счита, че е и обстоятелството, че същият е
използвал без прекъсване болничен отпуск за период от 143 дни, за което
свидетелстват представените с исковата молба 5 бр. болнични листове.
С оглед на претърпените от ищеца болки и страдания, които
продължават и към настоящия момент, счита че претендираният с исковата
молба размер на обезщетение за неимуществени вреди е съобразен както с
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с
относимата константната съдебна практика по сходни казуси.
Счита за неоснователно възражението на насрещната страна за
настъпване на претендираните с исковата молба имуществени вреди, както и
за липсата на причинно-следствена връзка между тях и процесното ПТП.
Относно възраженията, касаещи акцесорният иск за присъждане на
законна лихва счита, че следва да намерят приложение законовите положения,
намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска
9
са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и
акцесорния.
Излага подробни съображения, че законната лихва за забава, която
следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното
обезщетение за неимуществени следва да е от датата на сезиране на
ответника, а именно от 25.01.2024г.
Счита за неотносими към законовите разпоредби и константната
съдебна практика възраженията на насрещната страна, че законна лихва не се
дължи на ищеца, поради обстоятелството, че не бил представил банкова
сметка в извънсъдебното рекламационно производство, проведено преди
образуване на настоящото дело.
Посочва, че ответникът не е представил доказателства, за определянето
на размер на застрахователно обезщетение.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени искания така,
както са направени в първоначалния отговор.
Не възразява да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, посочени в допълнителната искова молба -
валидността на застрахователния договор и постъпването на доброволна
претенция на 25.01.2024 г.
Поддържа оспорването на следните елементи от фактическия състав на
деликт: вината, противоправността на действията на соченото за деликвент
лице - застрахования към ответното дружество водач, както и причинно -
следствената връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен
резултат. Споделя твърдението в допълнителната искова молба, че издадения
във връзка с процесното ПТП Констативен протокол за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв носи презумпцията, че
засвидетелстваните факти са се случили както са описани в него, докато не
бъде доказана невярността на документа. Материалната доказателствена сила
предпоставя: - че документа е издаден от длъжностно лице; - че е издаден в
кръга на компетентността на издателя му; -че са спазени реда и формата за
издаване.
Посочва, че след издаването на този документ, се образува наказателно
производство, чиято цел е именно да бъде установено дали събитията са се
осъществили така, както е съдържанието на документа, както и да бъде
установено чии действия са довели до настъпването на произшествието, както
и наличието на всички елементи от състава на непозволено увреждане.
Единствено съдебен орган може да се произнесе със задължителна за
всички сила относно вината и това обосновава нормата на чл. 300 от ГПК,
която обвързва гражданския съдебен състав и придава задължителност
единствено на съдебно решение.
В заключение ответникът поддържа, че поради липсата на постановен
10
краен акт в наказателното производство и невъзможността да се приложи
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, в тежест на ищеца в настоящото производство
е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните спорни
обстоятелства, с които обосновава иска си.
Поддържа оспорването на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва поради изложените в първоначалния отговор аргументи.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 01.10.2023 г., в землището на с. П., община
С.З., по път ІІ-66, км 41+200, водачът на лек автомобил „С.А.“, с peг. № ****,
Б. А. И., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал мотоциклет
„К.“ с peг. № ****, управляван от Х. Й. Х., вследствие на настъпилото ПТП са
причинени телесни повреди на ищеца Х. Х..
Установено е, че за л.а. ,,С.А.“, с peг. № ****, управляван от Б. А. И. има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/06/122003661407,
със срок на валидност една година, считано от 19.12.2022 г. до 18.12.2023г. с
„Д.О.З.“ ЕАД, гр. С..
В изпълнение на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение, получена от „Д.О.З.“ ЕАД на 25.01.2024 г., като е
заведена преписка № 43072952300270, по която от страна на „Д.О.З.“ ЕАД на
02.05.2024г. не е определено и изплатено обезщетение.
Със Споразумение от 23.12.2024 г. по НОХД № 3670/2024 г. по описа на
Районен съд – С.З., Б. И. се е признал за виновен за това, че на 01.10.2023г. на
път II-66, км. 41, в землището на с. П., общ.С.З., при управляване на моторно
превозно средство- лек автомобил марка/модел „С.А.“ с рег.№ **** е нарушил
правилата за движение : чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20,
ал.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, с което е извършил престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“ предл. 1-во, хипотеза 1-ва и 2-ра, във вр. ал.1, б.“б“ предл. 1-
во и 2-ро, във вр. чл.342, ал.1 от НК, като по непредпазливост е причинил
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Х. Й. Х. и на С.В.Т..
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (в случая одобрено
споразумение по чл. 375а от НПК) на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От заключението на съдебно – психологическата експертиза се
установява, че инцидентът, свързан с ПТП, е довел до негативни
емоционални преживявания за осв. Х. Х., които са в рамките на разстройство
на адаптацията с повишено чувство на страх, повишена тревожност и чувство
на безпомощност по отношение както на пълноценното себеобслужване, така
11
и на изпълнение на трудовите си задължения. Промяната е в значителна
степен, довела е до кумулативен стрес вследствие на преживения инцидент.
Продължителното лечение на физическите травми е допълнителен
фрустриращ фактор за това.
Към момента на изследването при освидетелствания все още се
констатират непреработени емоционални преживявания, свързани с
инцидента. В конкретния случай към момента на освидетелстването е налице
частична редукция на болестната симптоматика, но персистират епизодични
проблеми с повишена тревожност и безпокойство, както и чувство на
напрежение, епизодично “оживяване” на спомена за случилото се, което
освидетелстваният се стреми да изтласква. Според експерта съществува
потенциален риск тези проблеми да бъдат задълбочени, тъй като травмата не е
преработена.
Вещото лице посочва, че процесът на възстановяване на ищеца зависи
от субективната оценка на събитието и личностовите особености, свързани с
устойчивостта към стрес и способността за емоционална преработка, както и
от предприетите терапевтични интервенции.
Прогнозата за пълно възстановяване е благоприятна, ако се проведе
психотерапевтична подкрепа, като такава се препоръчва.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че при настъпилото ПТП Х. Й. Х. е получил: Открити счупвания
на двете предмишници в областта на гривнените стави - счупване на
дисталната част на дясна лъчева кост; счупване на типично място на лява
лъчева кост /Колес/. Счупване на долен клон на лява срамна кост на таза.
Контузия в областта на двата тестиса.
Счупването на лъчевата кост на десния горен крайник е осъществило
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на
движенията е бил необходим период от около 3-5 месеца. Счупването на
лъчевата кост на типично място на левия горен крайник е осъществило
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на
движенията е бил необходим период от около 2,5 - 3 месеца.
Счупването на лява срамна кост на таза е осъществило медико-
биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил
необходим период от около 2-3 месеца.
Контузията на тестисите е причинило разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и за възстановяването от това увреждане е
12
бил необходим период от около 20 - 25 дни.
При ищеца е проведено болнично лечение с извършване на оперативна
интервенция и в последствие домашно амбулаторно лечение.
Видно от експертизата, интензивността на болките и страданията при
получените от ищеца увреждания са продължили в периода на
възстановителния процес, като с по-голяма интензивност са били в рамките на
първите 2-3 седмици след получаването на травматичните увреждания.
Към настоящия момент ищецът е в добро общо физическо състояние,
като единствено е намалена флексията /сгъването/ в областта на дясна
гривнена област с дискомфорт при движение на пръстите на дясната ръка.
Според съдебния експерт при ефективна рехабилитация биха се намалили
неудобствата и страданията.
В съдебно заседание експертът пояснява, че наличната метална
остеосинтеза в областта на горен крайник, която е поставена при извършената
операция за възстановяване на крайника се преценя кога да бъде отстранена
единствено и само от лекуващия лекар и той преценя дали да бъде отстранена
или не. Отстраняването на металната остеосинтеза би променило до
определена степен, като е необходимо да бъдат извършени рехабилитация и
физиотерапия, като не е на сто процента сигурно, че ще бъде възстановено
напълно движението и в конкретния случай флексията, сгъването, както е
било при ненарушаване на костта.
В зависимост от физиологията на организма би се стигнало до остатъчни
последици единствено от страна на нарушената флексия, т.е. да не може да
бъде възстановена напълно. От другите травматични увреждания не са налице
данни, които да говорят за налични остатъчни явления във времето.
Нарушената флексия след изваждане на метала, рехабилитации биха
подобрили състоянието, но не е сигурно, че ще се възстанови напълно, както е
било преди счупването. Тъй като има нарушение на костта, образуване на
калус за възстановяване на костта, който ако е малко по грубоват, това зависи
от физиологията на всеки организъм, също води до нарушена флексия в
определени градуси. Иглите, които са поставени към момента минимално
ограничават движението.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, налице е
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП, получените
травматични увреждания и извършените прегледи и манипулации.
Установено е, че приложените към делото финансови документи за
извършени разходи във връзка с лечението и възстановяването му са в пряка
причинно - следствена връзка с травмите от преживяното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. А. И. е водач на лек автомобил марка/модел „С.А.“ с рег.
13
№ ****. На 01.10.2023 г. тръгнал от Н.З. за С.З. за панаира. Като стигнал до с.
П. него една кола - зелено Ауди набило рязко спирачки и за да не се удари в
него, той навлязъл в лявата лента, която е за насрещно движение. Ударът
настъпил в лявата лента за движение. В лекия автомобил първият удар бил от
страната на шофьора, вторият - от страна на пътника. Първия удар бил с
момичето, втория удар с момчето. Единият мотор бил в канавката, другия
мотор - върху платното. Момчето било с каска и екипировка. Не е видял дали
са карали един до друг мотористите, станало много бързо. На мястото на ПТП
пристигнал спешен екип, полицейски екип. Него го отвели в патрулката и след
това нищо не е разбрал.
Свидетелят Д.Т.Т. е очевидец на ПТП. В деня на ПТП пътували група
четирима мотористи. Времето било прекрасно, слънчево, сухо, движили се в
посока С.З. - Н.З.. При навлизане в с. П. намалили скоростта, тъй като има
ограничение 50 км/ч. При влизането в селото в насрещната лента се била
образувала колана автомобили, които били спрели. Няма спомен защо са
спрели. Целият трафик бил пренасочен по второстепенния път, защото се
извършвали стачни действия на магистрала Т.. Преди да излязат от населеното
място видял автомобил, който с висока скорост навлязъл в тяхната пътна
лента. Той ударил двата мотора. Свидетелят Т. успял да спре, той бил бях
трети. В паниката скочил на спирачките и успял да спре. Първа се движела С.,
втори - Х., свидетелят Т. бил трети, след него имало четвърти човек. Движели
се със скорост под ограничението. Около 15-20 метра било разстоянието
между Х. и свидетеля Т.. След удара и Х. и С. били от другата страна на
колата, на земята в банкета, на около 3- 4 метра от автомобила. Моторът на С.
бил в канавката, а на Х. останал забит в колата на пътното платно. След удара,
в момента в който слязъл от своя мотор отишъл да види как са Х. и С.. Х. бил в
безсъзнание, С. също, дишали, след това се обадил на 112. Всички били с
необходимата екипировка – каски, якета с протектори, Х. бил и с наколенки, с
ръкавици, пълна екипировка, и каска. Каската на Х. била свалена от
пристигналия на местопоризшествието екип на спешна помощ. Бил десетина
минути в безсъзнание.
Мотористите се движели шахматно - С. била първа в дясната страна на
пътната лента, Х. - в ляво, свидетелят Т. - в дясно. С. и Х. били на десетина
метра един от друг.
Свидетелят Й. Х. Й., баща на ищеца, разбрал за инцидента от дъщеря
си. Видял сина си в болницата, ръцете му били обработени. Изчакали отвън в
коридора операцията. Посещавали го редовно, почти всеки ден. Вследствие на
ПТП ищецът имал натъртвания по цялото тяло, трудно се обслужвал, тъй като
двете му ръце били обездвижени. В болницата предимно медицинските
сестри помагали в обслужването му. След изписването му от болницата
отседнал в дома на свидетеля Й. Й.. Нуждаел се от помощ при хранене,
обличане и тоалет, тъй като ръцете му още били обездвижени. Чувствал
неудобство и притеснение от състоянието си. Изпитвал болки вследствие на
счупванията, както и от натъртванията по цялото тяло. Най интензивни били
14
болките първите две-три седмици, след това постепенно затихнали. В
продължение на четири месеца ищецът имал нужда от чужда помощ. След
това се върнал в града. Ходел на процедури. След ПТП се затворил в себе си,
не бил много общителен. След два-три месеца се поотпуснал. Свидетелят
счита, че Х. не е възстановен напълно не може да вдига тежки неща, не може
да цепи дърва, не може да прилага сила с ръцете. Предполага, че никога няма
да се възстанови напълно.
Преди Х. не е имал катастрофи с мотор. Този мотор го кара една - две
години. Шофира кола, бил много внимателен шофьор. След ПТП не кара
мотор.
След ПТП се върнал на работа, но го уволнили заради тежките травми,
но човекът, който го назначил преди това, се застъпил и казал, че може да
работи, но не и да вдига тежки неща. Сега работи същата работа, защото го
върнали на работа.
Свидетелят Г.М.А., познава Х. Х. от 4-5 години. За произшествието
разбрал на втория-третия ден, тогава отишъл на свиждане в Окръжна болница.
Имал счупвания на двете ръце, трудно ходел, слабините му били ударени.
След като излязъл от болницата бил в село, родителите му да се грижат за
него, тъй като двете му ръце били обездвижени. Видял го след няколко месеца,
даже и минералната вода не можел да си отвори. Все има нужда от помощ.
Уволнили го от работа, защото не можел да си върши работата. После го
възстановили и му дали най-леката работа. Към момента Х. трудно си служел
с ръцете. Едната му китка трябвало му я счупят отново, за да се изправи. Все
още като се променя времето усеща болки, както в ръцете, така и в слабините.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 01.10.2023 г., по силата на
което „Д.О.З.“ ЕАД е поело задължение да обезщети увредените лица при
използването на застрахования лек автомобил марка и модел „С.А.“, с
регистрационен № ****, по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцът е депозирал претенция пред „Д.О.З.“ ЕАД и е образувана
застрахователна преписка, но застрахователно обезщетение не е изплатено.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, ищецът е
предявил настоящият иск срещу „Д.О.З.“ ЕАД, което е пасивно легитимирано
15
и се явява надлежна страна в настоящото производство, поради това съдът
намира предявените искове за процесуално допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (в случая одобрено
споразумение по чл. 375а от НПК) на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед влязлото в сила Споразумение от 23.12.2024 г. по НОХД №
3670/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., безспорно се установи, че
причинените на Х. Й. Х. травматични увреждания са в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
водачът на л.а. марка и модел „С.А.“ с рег.№ **** - Б. А. И..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил
„С.А.“ с рег.№ **** осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на „Д.О.З.“
ЕАД следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за имуществени вреди
е доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания:
Открити счупвания на двете предмишници в областта на гривнените стави -
счупване на дисталната част на дясна лъчева кост; счупване на типично място
на лява лъчева кост /Колс/. Счупване на долен клон на лява срамна кост на
таза. Контузия в областта на двата тестиса.
При правилно протичане на оздравителния процес, за възстановяването
16
на ищеца е бил необходим период от 3-5 месеца. При ищеца е проведено
болнично лечение с извършване на оперативна интервенция. При проведения
експертен преглед е установено, че към момента Х. Й. Х. е в добро общо
физическо състояние, като единствено е намалена флексията в областта на
дясна гривнена област с дискомфорт при движение на пръстите на дясната
ръка, като прогнозата е добра - провеждането на ефективна рехабилитация би
намалило неудобствата и страданията, движението /флексията/ няма да се
възстанови така, както е било преди травмата.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че ищецът е
изпитвал най-интензивни болки две-три седмици след ПТП, в продължение на
три - четири месеца е зависел от чужда помощ. Към момента чувства слабост
в ръцете.
Видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза, въпреки
изминалото време, ищецът все още изпитва повишена тревожност,
безпокойство и напрежение, свързани с ПТП. Според вещото лице прогнозата
е благоприятна при провеждане на психотерапевтична подкрепа.
Съдът, като взе предвид, броя, вида и тежестта на травмите, възрастта на
ищеца към момента на ПТП – 49 години, болките, неудобствата и
ограниченията от личен, битов и социален характер, които е претърпял,
извършеното оперативно наместване на фрактурата на дисталната част на
десен радиус, фрактурите на лява лъчева кост и на пубисната кост са лекувани
консервативно, дългия период на възстановяване, както и последствията за по-
продължителен период - намалена флексия в областта на дясна гривнена
област с дискомфорт при движение на пръстите на дясната ръка, болки и
дискомфорт при промяна на времето, болки при преумора, намира че
справедливо обезщетение за претърпените от Х. Й. неимуществени вреди би
била сумата от 90 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От представените по делото фактури и касови бонове се установява, че
във връзка с получените травми вследствие на процесното ПТП, ищецът е
извършил разходи в размер на 630,53 лв. Поради това предявеният иск за
имуществени вреди е основателен в претендирания размер от 630,53 лв.
По възражението за съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност обезщетението
за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
17
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и
главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (
обективирана в Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и
решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. и др.), при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало до инцидента, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в:
- нарушение на разпоредбата на чл. 81 ЗДвП – двамата мотористи,
пострадали при ПТП са се движели успоредно, видно от Констативен
протокол за пострадали лица, приложен към исковата молба;
- ищецът е пътувал без поставена защитна каска – нарушение на
разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци на ПТП
(св. Б. А. И. и св. Д.Т.Т.), безспорно се доказа, че при ПТП ищецът е бил с
необходимата екипировка – каска, яке с протектори, ръкавици, наколенки.
Видно от План-схема на ПТП към Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-16304/08.10.23 г., на същата е посочено
разположението на превозните средства така, както са намерени при
пристигане на длъжностните лица на местопроизшествието. От показанията
на свидетеля Д.Т.Т. се установява, че групата мотористи се движела в
шахматна конфигурация, като ищецът бил втори в дясно. Първият моторист и
ищеца са се движели на разстояние десетина метра един от друг.
18
С оглед установеното, възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, поради нарушение на разпоредбите на чл. чл. 81 ЗДвП и
чл. 137е от ЗДвП следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 25.01.2024г.
По делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна
претенция, получена от застрахователя на 25.01.2024 г., щета №
43072952300270, по която застрахователят не е изплатил обезщетение.
Следователно съдът като съобрази посочените обстоятелства и при липса на
други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ. Датата, от
която следва да се присъди законната лихва е 25.01.2024 г., от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „Д.О.З.“ ЕАД следва да
заплати на Х. Й. Х. сума в размер на 90 000 лв. за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на 01.10.2023 г. ведно
със законната лихва от 25.01.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛИ предявения иск над сумата от 90 000 лв. до пълния претендиран
размер от 120 000 лв. като неоснователен.
Следва „Д.О.З.“ ЕАД да заплати на Х. Й. Х. сума в размер на 610, 53
лева /шестстотни и десет лева и петдесет и три стотинки/ - за претърпените
имуществени, изразяващи се в извършени разходи във връзка с изследвания,
лечение и медицински транспорт по повод получените телесни увреждания
при ПТП от 01.10.2023г., ведно със законната лихва от 25.01.2024 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
19
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този
смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
С оглед предмета и сложността на производството и вида на
извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, адвокатско
възнаграждение за осъщественото представителство на Х. Й. Х. следва бъде
определено в размер на 11340 лв. с ДДС за иска за неимуществени вреди и 440
лв. – за иска за неимуществени вреди, или общо 11780 лв.
С оглед изхода на делото „Д.О.З.“ ЕАД следва да заплати на адв. Р. М.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Х. Й. Х. в
настоящото производство в размер на 8 835 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на
разноски. „Д.О.З.“ ЕАД е направило разноски в размер на 800 лв. за
възнаграждение на вещи лица. Претендира се адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лв. и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно Определение № 477/22.11.2018 г. по ч.т.д. №2249/2018 по
описа на ВКС, ТК, Първо отделение, при едновременно участие в едно
производството на адвокат и юрисконсулт, не се изключва приложението
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а за страната се поражда правото да избере дали да
претендира присъждането на заплатено адвокатско възнаграждение или
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съгласно чл.
80 от ГПК страната трябва да заяви претенцията си до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Ако правото не бъде
упражнено от страната и в рамките на посочения срок, сезираният със спора
съд решава колизията на права. Принципът, който закрепва процесуалният
закон е, че се дължат действително заплатените разноски, а съдът следва да
определи отговорността на страните за поемането им. Доколкото по делото е
представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 720 лв. с ДДС, такова следва да се присъди.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска,
20
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв. – за
експертиза и 180 лв. – възнаграждение за един адвокат, или общо 380 лв.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на съдебно-психологична експертиза в размер на
600 лв.
С оглед изхода на делото ЗАД „О.З.“ АД на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК следва да бъде осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 3624,42 лв. и 450 лв. – разноски,
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Т., **** да заплати на Х. Й. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.З., ул. **** обезщетение в размер на 90 000 лева /деветдесет
хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП от
01.10.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП, с
извънсъдебната молба-претенция на 25.01.2023г., до окончателното
изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 90 000 лв. до претендирания размер от 120 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Т., **** да заплати на Х. Й. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.З., ул. **** обезщетение в размер на 610, 53 лева /шестстотни и
десет лева и петдесет и три стотинки/ - за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи във връзка с изследвания, лечение и
медицински транспорт по повод получените телесни увреждания при ПТП от
01.10.2023г. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП, с
извънсъдебната молба-претенция на 25.01.2023г., до окончателното
изплащане на обезщетението за имуществени вреди.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Т., **** да заплати на адв. Р. М. от АК-С., с личен №
**** с адрес: гр. С., **** адвокатско възнаграждение в размер на 8 835 лв с
ДДС за предоставената безплатна адвокатска помощ на Х. Й. Х..
ОСЪЖДА Х. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. **** да
21
заплати на „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н Т., **** направените в производството разноски в размер на 380 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Т., **** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 3624,42 лв. и 450 лв. –
разноски, заплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
22