Р Е Ш
Е Н И Е
№ 153
гр. Велико Търново, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10144/2022 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Делото е образувано
по касационна жалба от Държавна агенция за закрила на детето срещу Решение № 96 от
23.05.2022 г. по НАХД 819/2021
г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е отменено Наказателно
постановление № РД-17-6 от 15.11.2021 г. на председателя на Държавна агенция за
закрила на детето, с което на К.К.А. с адрес *** е наложено наказание глоба на
основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет.
Решението се обжалва
като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът твърди, че НП е законосъобразно, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Счита,
че НП е и мотивирано, като е доказано от събраните доказателства извършването
на претендираното нарушение от А., доколкото същата не е уведомила която и да е
от компетентните администрации за нуждата от закрила на дете. По тези изложени
в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – К.К.А., чрез процесуалния си представител ***Р.И., оспорва
жалбата като неоснователна. В съдебно заседание излага съображения за
правилност на оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание
чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните
жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение №
96 от 23.05.2022 г. по НАХД 819/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е отменено Наказателно
постановление № РД-17-6 от 15.11.2021 г. на председателя на Държавна агенция за
закрила на детето, с което на К.К.А. в качеството й на директор на
СУ „Георги Измирлиев“ гр. Горна Оряховица, за
нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за закрила
на детето (ЗЗДет) и на основание чл. 45,
ал. 11 от ЗЗДет е наложена глоба в размер на 1000 лева.
За да постанови
съдебния си акт, районният съд е установил от фактическа страна, следното: К.К.А. е директор на СУ „Г. Измирлиев“ гр. Горна
Оряховица, където през учебната 2020/2021 г. ученик е било и детето Й.М.Г..
Бащата на детето - св. М.Г.първо изпратил клип и съобщения по Вайбър на
04.06.2021 г. на директора, а след това я уведомил по телефона на 07.06.2021 г.
за осъществен спрямо сина му сексуален тормоз. Съдържанието на клипа не било
намерено за такова, че да се квалифицира като каквото и да е нарушение спрямо с
детето от учителите и служителите в училището, като няма спор по делото, че за
посочения в НП период от 07.06.2021 г. до 24.06.2021 г. директорът на училището
не е изпращала уведомление по Агенцията за закрила на детето, в което да
сигнализира за посоченото от бащата. От касатора била извършена проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол, в който реално е
описана цялата събраната информация. След това е съставен процесния АУАН и НП
въз основа на него, е прието, че К.К.А. в качеството й на директор на СУ
„Георги Измирлиев“ гр. Горна Оряховица е извършила административно нарушение –
въпреки че е получила информация за дете
в риск, не изпълнила задължението си да уведоми за това компетентните органи.
Ето защо на основание чл. 46, ал. 2 от ЗЗДет вр. чл. 53 ал.1 от ЗАНН вр. чл.
45, ал.11 от ЗЗДет й е наложено административно наказание глоба в размер на 1
000.00 лева
При така
установеното от фактическа страна ГОРС е изложил мотиви, че в обжалваното НП, и
в съставения АУАН драстично са нарушени разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т.5 от ЗАНН, императивно установяващи изискване в АУАН и в НП да се
опише извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци, вкл. и
обстоятелствата, при които е извършено. И актосъставителят, и
административнонаказващият орган са се задоволили да посочат текста на ЗЗДет за
закрила на дете, маркирайки, че детето е в риск, без да се посочат кои са били
рисковите фактори по отношение на детето Й.. Същото дете според НП е било
подложено на „сексуален тормоз". В какво се е изразявал подобен тормоз, от
кого и кога е осъществен той и как е осъществяван, въобще не е описано. И тъй
като съдът не може да изгражда правните си изводи на база предположения, нито
пък е допустимо в съдебно заседание да се изправят тези допуснати в хода на
административнонаказателното производство пропуски, въззивният съд е приел, че
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се
пристъпва към обследване на неговата законосъобразност по същество.
Това решение е
правилно. Според настоящия състав в случая са нарушени разпоредбите на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изискващи в АУАН и НП да се опише
извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци, вкл. и
обстоятелствата, при които е извършено. Тормозът е форма на забранено
третиране, а сексуален тормоз представлява всяка форма на нежелано словесно,
несловесно или физическо поведение със сексуален характер. За да се прецени
обаче едно подобно поведение така трябва да са посочени фактите и обстоятелствата,
обосновали изводите на касатора, че спрямо детето е извършен сексуален тормоз. Преди
всичко следва ясно да се опише кой какво е казал, направил или не казал и не
направил, както и всяко друго поведение, съприкосновение и прочие деятелност,
които обосновават по същество оценката на поведението като сексуално насилие. В
АУАН и НП няма дори дума по тези въпроси. Кога, къде между кого и какво е
станало, че да инициира телефонния разговор на бащата на Й. с директора не е
ясно. За да се прецени, че едно дете е в риск, следва да се опишат
обстоятелствата, обосноваващи този риск – кой, кога, къде и какво е направил по
отношение на детето, което обаче не е сторено. Ако от описаните факти не
следва, че съответното поведение представлява вид насилие, то по същество не
могат да се направят изводи за дете в риск и за дължимо, но неосъществено
поведение за действие от страна на касатора. Констатираното нарушение на
процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
е съществено и съставлява основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. То не може да бъде санирано в съдебната фаза, въпреки опитът на
ГОРС в тази насока.
На следващо място,
според настоящата инстанция административнонаказателното обвинение не е
доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при издаване на
наказателното постановление е допуснато и неправилно приложение на материалния
закон. В тежест на административнонаказващия орган е да ангажира такива
доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че е
безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна състава
на конкретното административно нарушение и че са налице законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на сочения нарушител. Съгласно чл. 45, ал. 11 от
ЗЗДет лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция
"Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или
Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с
глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с
глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание
по специален закон или деянието не съставлява престъпление. В случая нуждата от
закрила на посоченото в НП дете – Й.
Георгиев, не е установена. По делото не нито посочено, нито доказано сексуално
насилие, поради това и не е доказано, че детето се е намирало в хипотезата на §
1, т. 11 от ДР на ЗЗДет, за да възникне задължение за касатора за уведомяване
на компетентните органи. Следва също така да се посочи, че по делото няма
доказателства дори след извършената проверка от ДАЗД да са предприети мерки за
закрила, от които АНО твърди, че детето се е нуждаело като дете в риск, тъй
като уведомяването само по себе си не може да е самоцел, а би следвало да води
до предприемането на мерки за закрила от компетентните органи. Липсата на
такива предприети мерки от страна на ответника по отношение на детето също е
косвено доказателство за липсата от необходимост от закрила на детето. Поради
това не е доказано по безспорен и категоричен начин извършено от К.А.
административно нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет.
При тази изход на
делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по
делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по
касация в качеството си на жалбоподател пред ГОРС е направил такива искане пред
въззвния съд, който обаче не се произнесъл по него. Страната обаче също не е
поскала допълване на това решение. Същевременно, и пред настоящата инстанция
ответната страна се представлява отново от ***Р. И., който се легитимира с пълномощното
и договора за правна помощ, представени и пред ГОРС, в които е отбелязано
представителство и плащане общо на сумата от 500 лева за цялостното водене на
делото, до приключването му – и пред двете инстанции. Предвид горното, изхода
на спора и факта, че разноски са претендирани и за двете инстанции от К.А., но безспорно
не са платени следващите се такива за въззивната инстанция, то съдът приема, че
следва да присъди на тази страна цялата платена сума за хонорар на адвоката за
водене на делото и пред ГОРС и пред АСВТ като разноски за касационната
инстанция.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от
23.05.2022 г. по НАХД 819/2021
г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето гр.
София да заплати на К.К.А., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 500 (петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.