№ 3528
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110109647 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №62260/01.08.2024
г. от В. М. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В. срещу Областна
администрация Варна, с ЕИК *********, седалище в гр. Варна, ул. „Преслав“ №26, с
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84,00
лв. /осемдесет и четири лева/, представляваща допълнителното трудово
възнаграждение за нощния труд за всеки отработен нощен час за периода 01.04.2022 г.
- 01.07.2023 г., на осн. чл. 261 вр. чл. 128, т. 1 от КТ вр. чл. 8 от НСОРЗ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2024 г. Претендира се
заплащане и на съдебно-деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
По силата на валидно сключен трудов договор №134/29.04.2011 г., В. Ф. бил
назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при в Областна
администрация - Варна, която била и негов работодател, при основна заплата в размер
на 265,00 лева. Трудовият договор бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка
с чл. 70 от КТ. От момента на назначаването на работа В. Ф. работил в Областна
администрация Варна с поставени месечни поименни графици за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, на месечна база при 12 часов
работен ден, съгласно Заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016 г. на Областен управител на
област с административен център Варна. Със заповедта Областният управител наредил
въвеждане на работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител -
1
оперативен дежурен на ОСС" при сумарно изчисление на работното време с период 6
месеца. На 08.06.2020 г. трудовият договор №134/29.04.2011 г. бил прекратен, като на
същата дата между страните бил сключен нов трудов договор с №134/08.06.2020 г.,
което било направено единствено с цел работодателят да не му заплаща допълнително
възнаграждение за професионален опит на сходна позиция, което ищецът приел под
страх да не загуби работата си. Съгласно трудовия договор, работодателят - Областна
администрация - Варна възложил, а служителят - В. Ф. приел да изпълнява длъжността
„изпълнител-оперативен дежурен на ОСС", с основно месечно възнаграждение в
размер на 610,00 лв., дължими до края на календарния месец, в който е престирана
работна сила, и работно време по график на смени. С Допълнително споразумение от
05.01.2021 г. било уговорено допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит ще бъде в размер на 0,8%, считано от 01.01.21 г. Длъжностната
характеристика на работната позиция изпълнител-оперативният дежурен на ОСС
предвиждала, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав
на Областна администрация-Варна и общините при: привеждане на областта в
различни състояния и степени на готовност при военно време; кризи, стихийни
бедствия и крупни производствени аварии; - мобилизация, разсредоточаване и
евакуация; подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната
на страната. Със Заповед №РД-21- 7711-6 се въведла работа по график на служителите,
заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" при сумарно
изчисление на работното време, с период на отчитане 4 месеца. След завеждане на
искова претенция срещу Областна администрация за компенсиране на безплатна храна
с парично обезщетение от ищца, по която било образувано гр.д. №2362/23 г. по описа
на ВРС и от четирима негови колеги, на 14.12.2023 г. му била връчена Заповед №РД-
23-7701-13/14.12.23 г., съгласно която трудовото му правоотношение било прекратено
без предизвестие, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. На същото основание били
уволнени и другите му колеги. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, получавал минималното брутно трудово възнаграждение, съобразно
законовите норми - 780,00 лв.
С влязло в законна сила на Решение № 1235/10.04.2024 год., постановено по ГД
№ 1640/2024 год. по описа на ВРС, уволнението му било признато за незаконно и било
отменено, като ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
На 13.05.24 г. получил нарочно съобщение от Варненски районен съд, че
гореописаното решение е влязло в законна сила и разполага с двуседмичен срок да се
яви при работодателя за заемане на длъжността. Във връзка с гореизложеното,
изпратил до своя работодател - Областна администрация - Варна молба вх. № РД-24-
9400-149/16.05.2024г., депозирана чрез Системата за сигурно електронно връчване, с
която помолил да бъде допуснат до работа на дата 23.05.2024 г. и да бъде вписан в
графика, предвид престирането на работна сила при сумирано изчисляване на
2
работното време, за да заеме отново предишната си длъжност.
В отговор, Областният управител изпратил до ищеца съобщение, сочещо, че в
изпълнение на Решение №1235/10.04.2024г по гр. д. № 1640/2024г ВРС, го кани да се
яви на 23.05.2024г. в 09:00 ч. в Областна администрация Варна, когато отново бил
уволнен.
Ищецът излага, че докато престирал работна сила за този работодател, нощните
му смени започвали в 19:00 ч. и приключвали в 07:00 ч. на следващия ден. За периода
от 04.2022 г. до 07.2023 г. работодателят му - Областна администрация - Варна, не му е
заплатил всички полагащи се средства за нощен труд. За всеки час от отработения
нощен труд работодателят му заплащал по 1 лв., вместо законоустановените за периода
01.04.2022 - 31.12.2022 - 1,07 лв. /един лев и седем стотинки/ и 1,17 лв. /един лев и
седемнадесет ст./ за периода 01.01.2023 - 01.07.2023г. Счита, че съобразно дадените от
него дежурства/смени, за периода 01.04.2022 - 31.12.2022 г. ответникът му дължи
допълнително 31,36 лв., а за периода 01.01.2023 - 01.07.2023 г. - още 53,04 лв.
Сочи, че през месец 04.2022 г. е отработил 56 часа нощен труд; през месец
05.2022 г. - 48 часа; през месец 06.2022 г. - 48 часа; през 07.2022 г. - 48 часа; през
08.2022 г. - 56 часа; през 09.2022 г. - 48 часа; през 10.2022 г. - 40 часа; през 11.2022 г. -
56 часа; през 12.2022 г. - 48 ч.; през 01.2023 г. - 56 ч.; през 02.2023 г. - 40 ч.; през
03.2023 г. - 48 часа; през 04.2023 г. - 48 часа; през 05.2023 г. - 56 часа; през 06.2023 г. -
60 часа.
Ищецът в съдебно заседание не се явява, не се представлява. Същият е
депозирал молба, в която моли делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа иска,
моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител поддържа
отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 261, вр. чл.128, т.1 КТ, вр. чл.8 от
НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от
размерите, определени от Министерския съвет.
Съгласно чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
приета с Постановление на МС №4 от 17.01.2007 г. обн. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2007г.,
изм. ДВ. бр.56 от 10 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.83 от 16 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.11
3
от 5 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август
2009г., изм. ДВ. бр.95 от 2 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.106 от 30 Декември 2011г.,
изм. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., доп. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.66 от
24 Юли 2020г. в сила от 1.01.2021 г. за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от
минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
полагал нощен труд в периода 01.04.2022 г.-01.07.2023 г., че нощните му смени
започвали в 19:00 ч. и приключвали в 07:00 ч. на следващия ден, че за всеки час от
отработения нощен труд работодателят му заплащал по 1,00 лв., за периода 01.04.2022
- 01.07.2023г.; че изчислена по този начин разликата от заплатените по 1 лв. на час до
претендираните 1,07 лв., респ.1,17 лв. е както следва: за периода 01.04.2022 -
31.12.2022 г. - 31,36 лв., а за периода 01.01.2023 - 01.07.2023 г. - още 53,04 лв.; че през
месец 04.2022 г. ищецът е отработил 56 часа нощен труд; през месец 05.2022 г. - 48
часа; през месец 06.2022 г. - 48 часа; през 07.2022 г. - 48 часа; през 08.2022 г. - 56 часа;
през 09.2022 г. - 48 часа; през 10.2022 г. - 40 часа; през 11.2022 г. - 56 часа; през 12.2022
г. - 48 ч.; през 01.2023 г. - 56 ч.; през 02.2023 г. - 40 ч.; през 03.2023 г. - 48 часа; през
04.2023 г. - 48 часа; през 05.2023 г. - 56 часа; през 06.2023 г. - 60 часа.
Или спорен е въпросът дали за така положените от ищеца часове нощен труд е
следвало да бъде заплащано от ответника допълнително възнаграждение от по 1,00 лв.
на час, или от по 1,07 лв. на час през периода: 01.04.2022 - 31.12.2022 г. и от по 1,17 лв.
на час за периода: 01.01.2023 - 01.07.2023 г.
С Постановление на МС №37 от 24.03.2022 г. е определен размер на
минималната работна заплата за страната в размер от 710,00 лв., считано от 01.04.2022
г. С Постановление на МС №497 от 29.12.2022 г. е определена минимална работна
заплата за страната в размер от 780,00 лв., считано от 01.01.2023 г.
Така съгласно цитираната разпоредба на чл.8 от НСОРЗ размерът на
възнаграждението за нощен труд при минимална работна заплата за страната от 710,00
лв. е в размер на 710,00*0,15%=1,065 лв., или 1,07 лв., а при минимална работна
заплата за страната в размер на 780,00 лв. е в размер на 1,17 лв. (780,00*0,15%).
От ответника са наведени доводи, че доколкото в наредбата има посочен
минимум на ставката на час от 1 лв., то работодателят има правото да реши да заплаща
на работника за положения от него нощен труд именно по тази минимална ставка.
Съдът не споделя тези доводи на ответника. В текста на чл.8 от НСОМРЗ е ясно
посочена методиката, по която се определя минималното допълнително
възнаграждение за час положен нощен труд. Само, когато изчислен по този начин
размерът на допълнителното възнаграждение пада под абсолютния минимум от 1,00
4
лв., на работника следва да бъда заплатен този минимум.
Това е така защото, преди последната редакция на НСОРБ от 24.07.2020 г. относимият към настоящия казус чл. 8 от Наредбата е имал следната редакция: „
С оглед на изложеното съдът намира, че за периода от 01.04.2022 - 31.12.2022 г. размерът на дължимото от работодателя минимално допълнително възнаграждение за положен нощен труд е било в претендирания от ищеца размер от 1,07 лв., а за последващия процесен период от 01.01.2023г. до 01.07.2023г. е било в претендирания от ищеца размер от 1,17 лв. Плащайки на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер по-нисък от нормативно определеното работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на трудово възнаграждение в пълен размер, като е останал задължен към ищеца за разликата от платените 1 лв./ч. до търсените съответно 1,07 лв. за периода: 01.04.2022 - 31.12.2022 г. и 1,17 лв. за периода: 01.01.2023 г. - 01.07.2023 г. или съответно сумата от 31,36 лв. за периода: 01.04.2022 - 31.12.2022 г. и 53,04 лв. за периода: 01.01.2023 г. - 01.07.2023 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.3 от
ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство, което съдът определя на 400,00 лв.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Варна
държавната такса за заведения иск в размер на 50,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, с ЕИК *********, седалище в гр.
Варна, ул. „Преслав“ №26 ДА ЗАПЛАТИ на Областна администрация Варна, с ЕИК
*********, седалище в гр. Варна, ул. „Преслав“ №26 сумата от 84,00 /осемдесет и
четири/ лева, представляваща допълнителното трудово възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд за всеки отработен нощен час за периода 01.04.2022 г. -
01.07.2023 г., от която сумата от 31,36 лв. за периода: 01.04.2022 - 31.12.2022 г. и
сумата от 53,04 лв. за периода: 01.01.2023 г. - 01.07.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2024 г., на осн. чл.261 вр. чл.128, т.1 от
КТ вр. чл.8 от НСОРЗ.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, с ЕИК *********, седалище в гр.
Варна, ул. „Преслав“ №26 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. П. П., №********** в единния
регистър на адвокатите, вписан АК-Варна сумата от 400,00 (четиристотин) лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона адвокатурата.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, с ЕИК *********, седалище в гр.
Варна, ул. „Преслав“ №26 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Варна сумата от
50,00 (петдесет) лева, представляващи държавна такса в производството пред
настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5