О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.***,
22.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІII наказателен състав в закрито съдебно
заседание двадесет и втори януари ,две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАРИЯ
МИТЕВА
след ***о се запозна с докладваното
от съдията ЧНД № 91 по описа на ПРС за
2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С постановление от 27.12.2020г. на
прокурор СНЕЖА ГЕОРГИЕВА при Районна
прокуратура гр.*** е прекратено наказателното производството по досъдебно
производство №Д -1591/2019г. по описа на РП гр.*** образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН
ИЗВЪРШИТЕЛ за това,че на
неустановена дата до *** в *** противозаконно е присвоена чужда движима вещ.лек
автомобил ***с ***-престъпление по чл 206 ал1 от НК.
В хода на проведеното досъдебно
производство няма привлечено ***о обвиняем лице.
Недоволен от постановлението е
останал С.Г.Т., който е депозирал жалба до ***за отмяна на същото и връщане
делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
След ***о се запозна с всички
материали приложени по досъдебното производство № Д -1591/2019г г. по описа на РП гр.*** и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на
чл.243, ал.6 от НПК. Съгласно цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.5 може да се протестира от
прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия
или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от
съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде
подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК.
Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия
или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. В конкретния случай жалбата
е подадена от С.Г.Т. явяващ се пострадал от престъплението предмет на
разглеждане по посоченото досъдебно производство. Поради изложеното Съдът
намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва определението
на PC *** и същото е включено в кръга от лица, изрично
посочени и изброени в чл.243, ал.6 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата
допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно
чл.243, ал.6 от НПК жалбата срещу определението на първоинстанционния
съд трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята
същност този срок е преклузивен и не спазването му преклудира възможността изброените лица
в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на
жалбата извън законоустановения срок води до
недопустимост на същата. В конкретния случай съдът констатира, че по делото е
приложен препис от постановление на РП
гр.*** от 27.12.2019г, с адресат жалбоподателя,
изпратено на 06.01.2020г. Жалбата
е получена от жалбоподателят на 06.01.2020г видно от приложената разписка и подадена от
него жалба срещу постановлението на РП на
дата- 14.01.2020г.
Във връзка с така изложеното съдът намира, че
следва да приеме, че жалбата е подадена в законоустановения
7 - дневен срок, поради което същата се явява допустима.
Предвид горното съдът намира, че
са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично
изброените в цитираната разпоредба ***о имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от съобщаването на
атакувания първоинстанционен съдебен акт и жалбата да
е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът,
след ***о се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства намира същата за неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на контрол е постановление
на РП *** с което наказателното производство против НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за извършено престъпление по 206 ал1 от Наказателния кодекс на
Република България е прекратено.
Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и следващи от НПК е да
се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на
прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в случая да
отделно деяние, ***о при извършване на тази проверка проверяващия съд се
произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК
съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на
тази проверка се включва и прецен***а, дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да
отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята
компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на
обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също
така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и
разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, ***о
се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може
да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са
достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна
на вътрешното убеждение на прокурора, а
до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на
прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да
прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо
съдебно производство.
Досъдебното производство е образувано ***за това, че от неустановена дата до ***. в
гр.***противозаконно е присвоена чужда движима вещ-лек автомобил“***с ***-престъпление
по чл.206, ал.1 от НК.
С постановление
от 27.12.2019г наказателното производство било изпратено на ***с мнение за
прекратяване,тъй ***о разследващият орган счита че в конкретният случай се касае за гражданско
правни отношения и следва да бъдат
уредени о реда на гражданското
съдопроизводство ,В тази област на
правото Прокуратурата няма служебни правомощия
и не може да ревизира сключени договори и тяхното правно действие, няма
данни за извършено престъпление от общ характер и на осн.чл 243,ал1т1вр.24,ал1т1и чл199 от НПК,наказателното
производство средва да бъде прекратено.
В хода на проведеното разследване се установява
следната фактическа обстановка:
С
оглед изясняване на обстоятелствата по случат в качеството на свидетели са призовани и разпитани С.Г.Т., ***, ***. и ***. Приложени са всички относими към случая документи.
Установената
фактическа обстановка,след
задълбочен анализ на всички събрани
доказателства е следната :
С.Г.Т. *** притежавал лек автомобил марка „***с ***. През месец ***. при него
отишъл *** от ***. Двамата се споразумели ***да закупи горепосочения лек
автомобил от С.Т. за сумата от *** лева. Тъй ***о ***не разполагал с уговорената
сума, С.Т. поискал ***да му подпише ***/нотариално заверена/ за сумата от ***
лева, за което последния се съгласил. Във връзка с това на ***. *** подписал ***с
която се задължава безусловно, без разноски и без протест да заплати на С.Г.Т. ***
сумата от *** лева на падеж ***.
На същата дата е сключен и предварителен договор за
покупко-продажба на МПС/нотариално заверен/ между Т. и ***, по силата на който
купувача *** трябва да заплати в брой на продавача- Т. за лек
автомобил марка „***с *** сумата от *** лева, която сума следвало да се изплати
до ***., за което е издадена и ***от ***. от *** ***. Страните се задължавали
да сключат окончателен договор до ***.
След това процесния
автомобил бил откаран от ***“в гр.*** с помощта на „Пътна помощ“ до ***-***,
където били сложени регистрационни табели на същия. По-късно ***откарал
автомобила в ***, обл.***.
В своите показания свидетелят С.Г.Т. твърди, че
уговорената сума за автомобила не му е била платена от *** ***. Нещо повече С.Т.
твърди, че е чакал ******да плати автомобила, дори през тези ***не се е виждал
с последния.
В противовес на твърденията на С.Т., в своите показания *** заявява, че на 29 октомври 2018г. се е обадил по телефона
на С.Т. и го е помолил да го изчака един месец, за да му изплати колата, на
което последния се е съгласил. ***сочи,
че на 20.11.2018г. се е обадил на С.Т. и му е предложил да се видят в гр.***,
за да му плати дължимата сума за автомобила.
Във връзка с това същия ден *** се срещнал със С.Г.Т.,***, на пазара,
където в присъствието на свидетелите ***. и ***
дал сумата от *** лева на С.Т..
В хода на разследването, разпитани в качеството на
свидетели ***. и *** заявяват, че
действително през месец ноември 2018г. са присъствали на срещата на ***със С.Т.,
при която *** дал на Т. сумата от *** лева
за лекия автомобил „***“.
За установяване на обективната истина с постановление
от 15.10.2019г. на наблюдаващия прокурор е разпоредено
извършването на повторен разпит на свидетеля С.Г.Т., в който последния да
отговори дали действително му е заплатен процесния
автомобил както твърдят свидетелите ***. и ***. В случай на отрицателен отговор
Т. да отговори на въпроса:“Защо не е
предявил финансовите си претенции по реда на изпълнителното производство, след ***о
има нотариално заверена ***от ***., с която длъжникът ***се задължава
безусловно и без протест да заплати на С.Г.Т. *** сумата от ***
лева-уговорената сума за автомобила.“
В изпълнение на прокурорското разпореждане на
28.11.2019г. С.Г.Т. е разпитан повторно ***о в показанията си заявява, че процесния автомобил не му е бил заплатен от *** ***. С.Т.
пояснява, че през месец февруари 2019г. действително се е видял с *** на пазара
„***“ в гр.***, където ***бил с някакво момче, което Т. не познавал. Но С.Т. ***егорично
заявява, че ***не му е плащал автомобила, а на тази среща ***само обещавал, че
ще се издължи, но така и не е платил уговорената сума за колата.
На въпроса :“Защо не е предявил финансовите си
претенции по реда на изпълнителното производство, след ***о има нотариално
заверена ***от ***., с която длъжникът ***се задължава безусловно и без протест
да му заплати сумата от ***
лева-уговорената сума за автомобила“, С.Г.Т. отговаря: „Защото през това време
се чувах с него и той постоянно ме уговаряше, че ще ми изплати сумата и да
прехвърлим автомобила.“
Предвид гореизложеното, след
анализ на доказателствата по делото, а именно показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели, не може да бъде направен извод, че е
осъществен състава на престъплението обсебване. Твърдения за това се съдържат
само и едниствено в показанията на С.Г.Т. който твърди,
че е предоставил във фактичес***а власт процесния автомобил и същия не е заплатен от ***. Но
показанията на свидетеля С.Т. не могат да бъдат кредитирани поради следните
съображения:
На първо място показанията на С.Т.,
тъй ***о същите са в пълно противоречие с останалите свидетелски показания и в
този смисъл остават изолирани от доказателствената
съвкупност;
С.Т., въпреки че твърди, че не му е
заплатен автомобила, същият не е предявил
финансовите си претенции по реда на изпълнителното производство, при условие че
има нотариално заверена ***от ***., с която длъжникът ***се задължава
безусловно и без протест да му заплати
сумата от *** лева-уговорената сума за автомобила. Нещо повече, С.Т. не се е възползвал от
нотариално заверената ***от ***., за която лично той е настоявал да се подпише.
От друга страна показанията на свидетелите
***, ***. и *** са еднопосочни и от тях се установява, че последния е заплатил
на С.Т. сумата от *** лева – цената за автомобила.
Единствено могат да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите ***
и ***., тъй ***о тези свидетели са незаинтересовани
от изхода на делото и не се намират в родствени връзки с нито една от страните,
участващи в договора.
При така събраните
доказателства относно фактичес***а обстановка по
случая се налагат следните правни изводи:
С оглед на всичко по-горе обсъдено ,съдът че наказателното производство следва да бъде
прекратено поради следните съображения:
За
да е осъществено общественоопасно деяние по чл.206,
ал.1 НК е необходимо от обективна страна наказателно отговорно лице
противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази. В конкретния
случай от извършеното разследване не са събрани доказателства за противозаконно
своене на процесния
автомобил.
Съгласно константната съдебна практика/
Р.419-00-III ВС / разграничението между обсебване и неизпълнение на граждански
договор се състои в това, че гражданския договор се сключва, за да породи права
и задължения с намерения от страните да бъдат изпълнени точно и в срок. При
обсебването, за разлика от договора, лицето няма намерение да изпълни поетото
задължение по договора, ***о действа извън знанието и съгласието на собственика
на вещта.
От извършеното разследване се установява
не само намерение от страна на ***да изпълни поетото си задължение по договора,
но и реално той е изпълнил същото, за което свидетелстват *** и ***.. Това обстоятелство- че ***е
изпълнил задължението си/заплатил е сумата за автомобила/ се потвърждава
косвено и от факта, че С.Т. не е предявил финансовите си претенции по реда на
изпълнителното производство, при условие че има нотариално заверена ***от ***.,
за която сам Т. е настоявал.
В конкретния случай съдът както и представителят на
РП-гр.*** намира че се касае за гражданскоправни /договорни/ отношения. Те следва да бъдат
уредени по реда на гражданското съдопроизводство.
В областта на
гражданското правораздаване Прокуратурата на Република България няма служебни
правомощия и не може да ревизира сключени договори и тяхното правно действие.
Предвид изтъкнатите аргументи, съдът намира че деянието е несъставомерно
и поради това наказателното производство следва да бъде прекратено.
Съдът намира,че събраните доказателства са
крайно недостатъчни за ангажиране на наказателна отговорност по
чл.206,ал1от НК,касае се за гражданско правни отношения производство следва да
бъде прекратено ***о недоказано.
С оглед
установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на
Република България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е
да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да
подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва
когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в
извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в настоящия случай не са
налице и правилно РП *** е прекратила
наказателното производство по цитираното досъдебно производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в
постановлението си фактичес***а обстановка, която
съответно се извежда от събраните в хода на разследването доказателства, ***о
въз основа на приетите за установени факти е приел, че няма несъмнени и ***егорични доказателства, които да сочат за извършено
престъпление съставомерно
по чл.206ал1 от НК.
Съдът в рамките на провер***а за
законосъобразност и обоснованост на прекратителното
постановление и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че
така направеният извод от прокурора е правилен и същият законосъобразно с оглед на установените факти
е приложил правомощието си по чл.243
ал.1, т.1243,ал1т1вр.24,ал1т1и чл199 от
НПК, ***о е прекратил наказателното производство.
В този смисъл
Постановлението на Районна прокуратура гр.*** за прекратяване на наказателното
производство се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Ето защо при така
установеното от делото и на основание
чл.243, ал.5, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал. 5, т. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 3 от НПК
Постановлението на Районна прокуратура – ***, с което на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 вр.24,ал1т1и чл199 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №Д 156/2019 г. по описа
на РП гр.*** образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това,че на неустановена дата до *** в ***,обл.*** противозаконно е присвоена чужда движима вещ.лек
автомобил ***с ***-престъпление по чл 206 ал1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на Районна прокуратура *** и на жалбоподателя пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: