РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Р..07.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският
окръжен съд______________наказателна________колегия
в публичното_______заседание_______на_______трети____________октомври
през двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове: 1. Росица
Радославова
2. Ралица Герасимова
при
секретаря_________Недялка Неделчева_____________и
в присъствието на
прокурора___________К. Колицова______като
разгледа докладваното от
председателя__________Петър Балков______________ВНОХД № 410 по описа
за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл.
313 и сл.
от НПК.
С присъда № 33/06.03.2019 год.,
постановена по НОХД № 1519/2018 год., РРС – V-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. К.А.В.
***, за ВИНОВЕН в това, че през периода м.април 2010 г.- 19.05.2010 г. в гр. Р.,
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у П.И.К.
и В.Б.К.- че ще им продаде недвижим имот, намиращ се в с. Н., обл.Р. и с това
им причинил имотна вреда в големи размери- 32780 лв., поради което и на
основание чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 и чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е
отложил за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ е подсъдимия с дадената
по- горе самоличност да заплати по сметката на РРС сумата 195.33лв. за разноски
на съдебното следствие и сумата 1538.33лв. в полза на ОД на МВР- Р. за
направените по делото разноски на досъдебното производство.
Жалбоподателят К.А.В. ***, недоволен от нея я обжалвал в
срок и развивайки оплаквания за нейната необоснованост, незаконосъобразност,
пледирал присъдата да бъде отменена и да се постанови друга, с която да бъде признат
за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Неговият упълномощен защитник адв. Д. С. от РАК поддържа
жалбата с наведените оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
присъдата поради, което настоява присъдата да бъде отменена и да се постанови
друга присъда с която неговия подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Частния обвинител П.К. счита жалбата за неоснователна
поради което моли да бъде оставена без уважение.
Частния обвинител В.К. счита жалбата за неоснователна
поради което моли да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., е заел становището
че жалбата е неоснователна, паради, което е настоял същата да бъде оставена без
уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, в настоящия си състав, след като
взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи, становищата
на страните и след служебна проверка на присъдата по реда чл. 3** ал. 1 от НПК
установи, че:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 335 ал.2 и по чл. 336 ал.
1 т.3 от НПК не са налице.
Районният съд след като е изпълнил изискванията за
всестранно, пълно и обективно изследване на събраните по делото доказателства
по правилата на чл. 13, чл. **, чл. 107 и чл. 305 ал.3 от НПК, с оглед
разкриване на обективната истина, съобразявайки установените по него факти и
обстоятелства, правилно е приел за доказана изложената фактическа обстановка. Съобразил
е всички относими към главния факт доказателства и обосновано е достигнал до
своите изводи досежно авторството, вината, съставомерността и квалификацията на
извършеното от подс. К.А.В. престъпление, представляващо квалифицирана измама
по смисъла на чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК.
Във въззивната си жалбата жалбоподателя В. е направил
оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на
присъдата. В съдебно заседание обаче основно се акцентира върху довода за необосноваността
на присъдата, имайки предвид неправилна преценка на доказателствата от
решаващия съд, което е довело до недоказаност на предявеното му обвинение, поради
което деянието е несъставомерно. Настоящата инстанция не споделя това становище
и след като отново подложи на задълбочен анализ събраните и проверени от
първата инстанция доказателства, намира, че възприетите от нея фактически
констатации и изведените правни изводи са обосновани, тъй като съответстват на
съвкупния доказателствен материал.
От фактическа страна.
Подсъдимият К.А.В., роден на *** ***, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН **********.
По делото е установено, че свидетелите
и частни обвинители П.И.К. и В.Б.К. били семейни приятели със св. С. и
съпругата му. Последните прекарвали големи периоди от годината, предимно през
топлите месеци, в с. Н., обл.Р., в къща на родителите на съпругата на С. където
К. често гостували. Постепенно у К. се зародило влечение към споменатото
населено място и те решили да се сдобият с имот там. Те споделили това си
намерение със св. С. и той приел да им помогне в това им начинание. През м.април
2010 г. К. били вече сигурни в желанието си да купят къща с двор в с. Н., и св.
С. направил проучване на продаващите се там имоти, снимал ги и им изпратил
фотоси по електронен път.
Подсъдимият В. и св. П. живеели на семейни начала на ул.“Л.“, № ** в с. Н.,
обл.Р. в близост до имота на С.. В. се занимавал със строителна дейност и през
2009 г. извършил ремонт в дома на родителите на С. в с. Н.. Това обстоятелство
и съседството им сприятелили подсъдимия и св. С.. Последният споделил на В.
желанието на К. да купят имот в селото. Подсъдимият прозрял в това възможност
да се обогати незаконно, като измами частните обвинители. Той знаел, че
свидетелите Д. и Д.а са собственици на поземлени имоти ПИ № *** с площ 483 кв.м
и ПИ № **** с площ 413 кв.м в с. Н., местността „Ч.Г.“, обединени със заповед
на кмета на Община-Р. в имот с № ****. Поради задължение към „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, през 2009 г. върху процесния имот била наложена възбрана. В.
знаел също, че имотите се продават, тъй като на къщата имало поставен
транспарант в този смисъл. Решил да се представи за посредник при продажбата на
имота на Д.и и да се облагодетелства неправомерно от цената, платена от К..
Подсъдимият предложил на св. С. да обяви на К. този имот.
На 18.04.2010 г. св. С. показал на К. всички набелязани от него имоти за
продажба в с. Н., сред които и посочения му от подсъдимия, който именно се
харесал на купувачите. С. им предложил да контактуват с В., който, според него,
бил запознат с детайлите по продажбата на имота. На 19.04.2010 г., по
предварителна уговорка, осъществена чрез С., подсъдимият се явил на работното
място на св. К. *** където тя работела като кардиолог, и с негов автомобил я
откарал в с. Н.. К. призовала съпруга си по телефон и той да дойде в селото, за
да огледат заедно имота на Д.и. По пътя натам подсъдимият обяснил на К., че има
сериозен бизнес и че при извършването на продажбата ще им посредничи негов
приятел, работещ в клон на ОББ в гр. В., който В. бил наел на работа и му
плащал месечно възнаграждение от 1000 лв. Това било необходимо поради ипотека върху
имота, наложена за задължение към банка. К. огледали вилата и потвърдили
намерението си да я придобият. Подсъдимият им определил цена, от която 34 816
лв. за заплащане на задължения към банка, 850 лв. за банкови такси и 3650 лв.
за нотариус. Частните обвинители се съгласили с тази оферта и В., за да създаде
у тях погрешно впечатление за възможностите си, провел телефонен разговор пред
тях с мнимия си приятел от гр.В., на когото наредил да изтегли от сметката му
25 500 лв. и с тях да плати част от задължението към банката, което да доведе
до заличаване на ипотеката. Обещал на К. до 24.05.2010 г. да влязат във
владение. Подсъдимият поискал сумата, който привидно бил дал от собствената си
сметка, да му бъде възстановена, като същия ден предоставил номера на сметка в
„Първа инвестиционна банка”АД- ********************. На 20.04.2010 г., по
желание на св. К., тя и В. отишли в нотариалната кантора на нотариус Веселина
Андреева с рег.№ 357 на Нотариалната камара, където бил изготвен и нотариално
заверен с рег. № 9977/20.04.2010 г. запис на заповед с падеж 25.08.2010 г. за
сумата от 25 500 лв. в полза на свидетелката. След това двамата отишли до
централния клон на „ПИБ” АД в гр. Р. и там К.
превела от своята банкова сметка № ********************** сумата от 25
500 лв. по банкова сметка № ******************** на В., който веднага ги
изтеглил в брой. На 03.05.2010 г. св. С. поискал от св. К. свидетелство за
съдимост и документ, че срещу нея не се води разследване, които били необходими
на В. и той трябвало да ги занесе на 05.05.2010 г. в гр. В., като условие за
вдигане на ипотеката. Подсъдимият В. поискал от К., чрез св. С., още 7 280 лв.,
като остатък от цената на имота в с. Н., и на 19.05.2010 г. св. К., в кантората
на нотариус К. П., платил в брой тази сума, за което бил съставен нотариално
заверен договор за заем между него и подсъдимия..
Правилно е установено също така, че на 31.05.2010 г. подсъдимият по телефон
се уговорил със св. К. на 04.06.2010 г. да отидат заедно в гр. В., където да й
прехвърли имота, но на 03.06.2010 г. вечерта той отменил пътуването поради
личен ангажимент. Тя пожелала договора да се изповяда пред нотариус К. П. от гр. Р. и той определил ден и час през
м.юни 2010 г. да сторят това. В уреченото време подсъдимият не се явил пред
нотариуса, като се оправдал с пътуване за други населени места. В. демонстрирал
измамно намерение да довърши сделката, поради което още няколко пъти привидно
организирал срещи с пострадалите по повод на това, но ги провалял по различни
причини. Всички тези действия на подсъдимия породили съмненията у К., че са
измамени и те поискали парите си, но подсъдимият ги убеждавал, че в гр. В. неговият
познат работи по необходимите документи за придобиване на имота. На 15.08.2010
г. пострадалите поискали от В. веднага да оправят отношенията си чрез сключване
на договор за продажба или връщане на дадените му пари. На следващия ден св. К.
се срещнала с подсъдимия, той я излъгал, че кандидатства за проект за
изграждането на АЕЦ- Белене, заедно със състудент на св. С. от Р., поради което
огромните му иначе капитали били блокирани заради този проект. Опитал се да я
успокои, като й обещал да й помогне да си купи техника за дейността й на лекар.
Сходен разговор се провел между тях и през м.септември 2010 г. На 13.09.2010 г.
В. заявил на св. К., че се е срещнал с юрист на „ПИБ” и централата на банката
искат документ, необходим за превод на парите по сметката й, което било
поредната му лъжа с цел заблуда на пострадалите, че върши нещо по
удовлетворяване на желанията им. По време на среща с К., проведена на
16.09.2010 г. в гр. Р., В. променил позицията си и вече твърдял, че няма
възможност да върне парите им, но ще вземе заем, за да се издължи до 20.09.2010
г. С цел да поддържа измамливата си теза, В. съставил и подписал на мястото на
касиер неистински банков документ- вносна бележка, на който бил придаден вид,
че е направил превод на сумата от 33 000 лв. от своята сметка по тази на св. К.
в „ПИБ” АД на 23.09.2010 г., на която дата го предал по св. С. на св. К..
Впоследствие, на 27.09.2010 г., липсата на превод В. обяснил на св. К. с техническа
неизправност в банката, от която бил направил опит за трансакция. За да отлага
разрешаването на случая и за допълнително въвеждане в заблуждение на
пострадалите, на 06.10.2010 г. подсъдимият се задължил отново да върне на св. К.
32 770 лв. до 11.10.2010 г., което било описано в нотариално заверена
декларация. Пак със същата цел и за да създаде привидно намерение да се
издължи, на 26.10.2010 г. В. предал 3000 лв. от задълженията си към К. на техен
съсед и съконтрагент по друга сделка- М.В.Д., като част от цена на имот, който К.
купували от това лице. Последвало поредно действие по заблуда на пострадалите,
изразяващо се в предоставено им от подсъдимия фалшиво удостоверение от „ОББ”
-София, с дата 23.11.2010 г., за баланс на паричните му средства в същата банка
в размер на 1 357 000 лв., което имало задача да им покаже, че има възможност
да им се изплати. Отново за да протака уреждането на отношенията им, през м.
ноември 2010 г. В. поискал пострадалите да открият тяхна сметка в „ОББ”, което
св. К. свършила, но това не довело до изпълнение на задължението му. Семейство К.
разбрали, че са измамени и потърсили средствата си съдебен ред. Били образувани
изпълнителни дела № **046/2010 г. и № **047/2010 г. на ЧСИ В.М.с взискатели
пострадалите и длъжник подсъдимия, но това не довело до удовлетворяване на
кредиторите и до момента на постановяване на настоящата присъда.
През 2011 г. подсъдимият напуснал страната и се установил
в РЧ.. С европейска заповед за арест, издадена на 02.06.2016 г. от РП- Р.,
подсъдимият бил обявен за международно издирване, бил издирен и върнат в
страната.
Стойността на предмета на това престъпление като
причинена имотна вреда на пострадалите възлиза на сумата от 32 770 лв.
По доказателствата.
Районният съд правилно е приел тази фактическа обстановка за доказана по
безспорен и категоричен начин, тъй като същата изцяло кореспондира със събрания
по делото съвкупен доказателствен материал, включващ свидетелските показания на
всички свидетели, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени
средства по делото - справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, заключението на назначената по
делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологина експертиза, копия от
нотариални актове, протокол по чл.61, ал.2, т.5 от ЗЕЕЗА, ЕЗА, копие от запис
на заповед, копие от договор за заем, вносна бележка, копие от ръкописен текст,
изпълнен от подсъдимия с посочени цени.
При изграждане на горната фактическа обстановка съдът правилно не е
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която заявява, че не е мамил
пострадалите и имал намерение да изпълни поетия към тях ангажимент Обясненията в коментираните им части се опровергават
от целия останал доказателствен материал по делото. Видно от показанията на
свидетелите Д. и Д.а, собственици на процесния имот, подсъдимият не е имал
абсолютно никаква представителна власт, касаеща имота или притежателите му.
Никога между тях и В. не е съществувала спогодба той да им съдейства за
продажба на къщата и двора им и всичките му действия, касаещи собствеността им,
са били напълно неизвестни за тях до довършване на престъплението. Показанията на
Д. съдът ги е намерил за достоверни и
годни да служат за коректив на обясненията предвид пълната незаинтересуваност
на тези лица от събитията по делото и тяхното развитие. Нещо повече, за
тогавашните собственици не съществува какъвто и да е мотив да прикрият
предоставено от тях пълномощие на подсъдимия, тъй като съществуването на такова
пълномощие не ги застрашава по никакъв начин. Те безспорно не са получавали
пари от К. и съответно нямат никакво отношение към резултата от престъплението,
единствено с който евентуално биха били свързани. Обсъжданите обяснения се
опровергават и от множество действия на подсъдимия по заблуда на пострадалите,
намерили изложение в показанията на свидетелите К. и К. и самите обяснения, но
с различно тълкувание. Още при първата им среща подсъдимият въвежда като фактор
за осъществяване на сделката лице от гр. В., каквото категорично няма. Въпреки
това, подсъдимият на много пъти при преговорите с пострадалите поставя
развитието на „продажбата” в зависимост от действията на това лице, т.е.
подсъдимият вкарва в отношенията им една фиктивна фигура, служеща като
оправдание за неизменно следващия, плануван провал на сделката, привидните
действия по осъществяването на която всъщност прикриват изначалната измама.
Потвърждение на последно изложеното е въображаемия превод на първите 25 500лв.
от сметката на подсъдимия, който той „наредил” пред пострадалите по телефон,
дало му основание веднага да поиска обезщетение за това чрез съответен превод
на такава сума на К. по негова сметка. Впоследствие подсъдимия на няколко пъти
представял на пострадалите, с цел заблуждение в материалните му възможности и
действителната му воля, различни неистински документи, обстоятелство, което не
отрича. Това били вносната бележка за 33 000 лв. и банковото удостоверение, че
разполага с 1 357 000 лв.
Решаващият съд превилно е приел, че материалното затруднение за връщане на
получени на каквото и да е основание пари не би предизвикало подобни действия у
човек, който няма склонност към лъжа и няма измамни намерения. Личност с
нормални морални качества не би стигнала да решение да съставя неистински
документи, за да установи някаква своя теза, т.е. личността на подсъдимия
съдържа характеристики, отличаващи я с склонност към измама. Този извод се
затвърждава и от показанията на св. П., живяла продължително време на семейни
начала с В., която той излъгал, че има тумор на мозъка, което е изключително
травмиращо за близък човек и показва безскрупулност на характера при постигане
на поставени цели. Косвено с показанията на св. П. се установява и
недостоверността на обясненията за материално затруднение за връщане на парите
на пострадалите, заради вложение в дейността на подсъдимия на средствата на
пострадалите, с изнесеното от тази свидетелка обстоятелство на значително
финансово подобрение на живота им след получаването на парите на К., изразяващо
се и в луксозни придобивки.
Доказателство за измамливите намерения на подсъдимия са и съдържащите се в
показанията на свидетелите К. и К.
възприятия за промяната на отношението на подсъдимия към привидната сделка за
процесния имот. Той ги заблуждава, че има възможност да им продаде имота, те му
предоставят цената му на два пъти, след което, през м. юни 2010 г., той престава
да обсъжда с тях възможността те да се сдобият с него и акцента в отношенията
им става връщането на парите им и от какво се препятства това, без да спомената
повече за прехвърлянето на собствеността, сякаш не това е било в основата на
познанството и преведените множество срещи и преговори. В същото време съдът
намира, че показанията на свидетелите К.
и К. напълно вярно отразяват събитията по делото, за което говори
изпълнените им с факти и незначителни дори детайли разкази, с дати и реплики,
които не биха били налице в случай, че пострадалите имат намерение просто да
набедят подсъдимия. Изграждането на такава сложна фактическа обстановка, която
да е невярна, не е присъщо на нормални, добросъвестни граждани на обществото,
каквито са К.. При анализа на доказателствата следва да се отбележи, че
показанията на св. С. и Киров не носят информация за главните факти на
доказване, която да ги представи по различен начин, от възприетото от съда по-
горе. Предвид изложеното съдът не дава вяра обясненията на подсъдимия в
коментираните им части.
В обхвата на чл. 102 т.1, вр. с чл. 301 ал.1 т.1 от НПК, досежно
авторството и съставомерността на двете престъпления, решаващата инстанция
подробно е анализирала противоречията между дадените от него в съдебно
заседание кратки обяснения и цитирания доказателствен материал. Правилно не ги
е кредитирал в частта относно обстоятелството, че бил в невъзможност да върне
парите. Не на последно място житейски нелогични са неговите обяснения, свързани
с уговорките и договора сключен със пострадалите и по-конкретно финансовите
затруднения, които той е имал в следващите месеци и години. Обосновани са
изводите на решаващият съд и досежно недействителността на инспирираната от
подсъдимия и сключена след това продажба на същия процесен имот, след която
именно той е получил процесната парична сума, като основната му цел в случая е
била с нея да се обогати неправомерно.
Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на посочените свидетели, тъй
като същите са последователни, логични, непротиворечиви и опровергаващи неговата
защитна теза. Противоречията между неговите обяснения и останалите гласни
доказателства проличават във всички случаи когато при всяка следваща сделка по
неговите твърдения. В тази насока съдът подробно е анализирал и е взел под
внимание приложените по делото писмени доказателства – нотариалните актове, и
другите писмени доказателства. От тези доказателствени източници по несъмнен
начин се установяват неговите истински намерения, а именно чрез предприетите
залуждаващи действия по отношение на пострадалите, които той винаги е обещавал
да върне в посочените срокове.. Съдът изрично е отбелязал, че всички тези
обстоятелства в контекста на причиняване на имотната вреда за всеки един от
двамата пострадали са детаелно конкретизирани в техните показания.
Недостоверни и с нищо неподкрепящи се, са неговите твърдения в съдебно
заседание за липсата на измамливи намерения по отношение на тези пострадали, а
също така че е имал намерението да върне парите. Същото се опровергава от
приложените по делото декларации, от които е видно, че това е станало след
образуване на досъдебното производство, след неговото издирване и привличането
му като уличен по делото, приблизително една година след осъществяването на
инкриминираната сделка.
Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата
на подсъдимия, че и в случая става въпрос за чисто гражданскоправни отношения,
създали се между подсъдимия и двамата пострадали. Те са неоснователни и правно
несъстоятелни, тъй като се опровергават от доказателствата по делото, чийто
подробен анализ е направил районният съд. Правилен е изводът, че не може да
става въпрос за гражданскоправни и в частност
облигационни спорове, които са били породени от валидно сключени договор за
продажба на имота, а след това и неговото ипотекиране при получаване на
заемите, тъй като по начало подсъдимия не е имал намерение да изпълни своите
задължения по тези облигационни правоотношения към момента, в който е получавал
парите от тези пострадали. Този извод се налага и поради това, че доколкото
може да става въпрос за сключен писмен договор в нотариална форма, същите са
били използвани от подсъдимия като способ, пострадалите да бъдат въведени в
заблуждение за да се разпоредят със своето имущество в негова полза. За да бъде
още по-убедителен подсъдимият пред всички е представял и предоставените му
пълномощни, а също така ги е отвеждал да огледат имота. Ирелевантени и в двата
случая са коментираните по-горе обстоятелства, касаящи по какъв начин и в кой
момент, подсъдимия е следвало да възстанови взетите от пострадалите парични
средства за престъплението – квалифицирана измама. Неотносим е и факта наведен
като довод за необоснованост на присъдата, че не е имало заявителски материал
от страна на двамата пострадали.
От правна страна.
Въз основа на този доказателствен материал, след като
правилно е възприел изложените фактически констатации, районният съд обосновано
е достигнал до своите правни изводи.
Действително с действията си подс. К.В. от обективна и субективна
страна е осъществила всички признаци от състава на престъплението -
квалифицирана измама, по смисъла на чл. 210 ал.1 т. 5, вр. с чл. 209 ал. 1 от НК - че през периода м.април 2010 г.- 19.05.2010 г. в гр. Р., с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у П.И.К. и В.Б.К.- че
ще им продаде недвижим имот, намиращ се в с. Н., обл.Р. и с това им причинил
имотна вреда в големи размери- 32780 лв.
Настоящата инстанция изцяло възприема изложените от
районния съд правни заключения, досежно приложението на материалния закон, тъй
като същите са правилни, законосъобразни и обосновани. Механизмът на
осъществвяване на това престъпление се изразява в действия за мотивиране на
пострадалите съпрузи К. да извършат акт на имуществено разпореждане със своите
парични средства. Подсъдимият В. е създал у тях неправилни представи за намерението
си да изпълни поетото задължение по сключения между тях договор за продажба на
процесния недвижим имот, като за утвърждаване на техните нагласи за
закупуването му. Още преди сключването на договора за покупко продажба на
недвижимия имот и получаването на парите подс. В. е имал ясното съзнание за
неизпълнение на договорните задължения по тази сделка, а също така, че в
резултат на тези му действия ще настъпят неблагоприятни последици в техния
потримониум, изразяващи се в причиняването им на имотна вреда в размер на 32
780 лв. В резултат на създаденото от него заблуждение у пострадалите, които доверчиво
са му предоставили от друга страна той е получил неполагаща му се имотна облага
в същия размер. Категоричен е извода, че тези пострадали не би постъпили по
този начин, ако не са били въведени в заблуждение от подсъдимия по описания начин,
поради което е налице пряка причинна връзка между неговото престъпно поведение
и настъпилите вредоносни последици за пострадалите.
Законосъобразно решаващият съд е приел, че тази парична
сума е в големи размери, представляващо квалифициращо обстоятелство по смисъла
на т.5 на чл. 210 ал.1 от НК, тъй като съобразно константната практика на ВКС
на РБ същата надвишава 70 пъти размера на минималната работна заплата в
страната, към момента на извършване на това престъпление.
От субективна страна подс. В. е действал с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал високата степен на обществена опасност на това деяние и
въпреки това е искал настъпването на този отрицателен резултат в имуществената
сфера на пострадалите К..
Отчетено е и наличието на специалната користна цел за
набавяне на имотната облага у подсъдимия, а също така и намерението му да
постигне това с измамливи действия, тъй като тези субективни елементи от състава
на престъплението са съществували преди началото на осъществяване на действията
по въвеждане в заблуждение на пострадалите. Същевременно той е съзнавал, че
вследствие на неговото въздействие, осъществено последователно върху измамените
лица, у К. ще възникнат неправилни представи относно обективните възможности за
това, че той няма да реализира своите поети задължения. Именно това негово
въздействие е мотивирало жертвите да извършат акта на имуществено разпореждане
със собствените си пари и по този начин той им причинил имотна вреда в същия
размер.
Неоснователни
са възраженията на защитата свързани с гражданскоправните отношения между него
и пострадалите от това престъпление, визирайки двамата свидетели К.. Окръжният
съд намира, че в този случай жертва на измамливите действия са и двамата, тъй
като в случая свидетелите К. след като са били въведени от него в заблуждение е
било използвано като опосредстващ елемент в усложнената престъпна дейност с цел
да получи желаните парични средства.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че
наведените във въззивната жалба на подс. К.В. оплаквания за необоснованост на
присъдата не намират своето основание както в събрания съвкупен доказателствен
материал, така и в техния правен анализ, който е направил първоинстанционният
съд. Събраните доказателства имат достатъчна доказателствена стойност за да се
направят обосновани правни изводи, както относно доказаността и
съставомерността на извършеното от него престъпление.
По тези си съображения окръжният съд счита, че наведените
от жалбоподателя В. доводи са неоснователни, поради което не са налице
инвокираните отменителни основания по чл. 336 ал.1 т.3 от НПК.
По наложеното наказание.
При индивидуализацията на
наказанието, първостепеннният съд правилно е отчел всички отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 54
ал.1 от НК, по отношение на това престъпление му е наложил наказание ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложил
за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Действително в този си вид и
размер наложеното на подсъдимия наказание съответства на извършената престъпна
дейност и с него ще се постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК за индивидуална и генерална превенция. В този смисъл
наказанието е справедливо и не се налага неговото корегиране, поради което не са
налице изменителните основания по чл. 337 от НПК.
При служебната си проверка по реда на чл. 3** ал.1 от НПК, въззивната инстанция намира, че при липсата на наведените отменителни основания,
атакуваната присъда като обоснована и законосъобразна следва изцяло да бъде
потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/06.03.2019 год., постановена по НОХД №
1519/2018 год., РРС – V-ти нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.