№ 1759
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500699 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №8394/07.06.2022 год., постановено по гр. д. № 12145/2022 г. на СРС, 78
състав е уважен частично предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу М. А. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действаща чрез процесуалния си представител
адв. И. А. Н. със съдебен адрес : гр. Ботевград, ул.******* иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК, и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1800,00
лв., представляваща стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода
21.12.2018 год. – 04.2020 год.; 300 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата от 1 800 лева, за периода 15.09.2019 год. – 07.12.2021 год., като ОТХВЪРЛЯ
иска в следните части, като погасени по давност: в частта за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сума за ползвана топлинна енергия над сумата от 1 800 лева до
пълния предявен размер от 2 068, 06 лева и в частта за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца лихва за забава на главницата над сумата от 300 лева до пълния
предявен размер от 356,90 лева. Ответникът е осъден да заплати и разноски в размер на 260
лева, деловодни разноски в производството пред първа инстанция и сумата от 90 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Недоволен от постановеното решение, ответникът е подал въззивна жалба срещу
частта, с която са уважени исковете на ищеца, на 28.06.2022 г., в която са изложени
1
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Като прави следните
възражения. Въвежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, доколкото първоинстанционния съд изобщо не е изготвил
доклад по делото, в който да определи правната квалификация, съобразно която да
разпредели доказателствената тежест по делото и укаже на страните кои обстоятелства
между тях са безспорни и за които не сочат доказателства. По този начин е опорочен
процеса относно възможността ответникът да изгради защитата си и да оспори
представените от ищеца доказателства, досежно релевантните за спора факти и
обстоятелства. Въззивникът твърди, че е претенциите на ищеца са уважени при липса в
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца качеството на собственик или
вещен ползвател на ответника, респ. на качеството на потребител на топлинна енергия, въз
основа на което качество и да дължи процесните суми. Излага твърдения, че както във
възражението по реда на чл.414 от ГПК ,така и в отговора на исковата молба се оспорва
дължимостта на сумите, т.е. основанието ответникът да дължи плащане към ищеца на
каквито и да е суми. Недоказани, според жалбоподателя, са останали и претенциите за
лихва, доколкото ищецът не е посочил доказателства относно публикуването на фактурите и
момента от който са станали изискуеми, както и претенцията за сумата по дялово
разпределение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго,
с което да отхвърли претенциите на ищеца. Претендира разноски.
В срока за отговор, такъв е подаден от ответника, който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение подкрепя като
правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционния съд в пълнота е преценил
доказателствения материал по делото, поради което и крайните извод относно дължимост на
сумите правилни и законосъобразни. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а
обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
2
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Докладът на първоинстанционния съд цели да разясни на страните предмета на
делото, като го квалифицира правно. Същият е насочен към ориентиране на страните в
особеностите на конкретния спор и в този смисъл съдейства за точното и пълноценно
упражняване на процесуалните им права. Затова пропускът на съда да направи доклад по
делото или допуснатите неточности и грешки в него съставляват нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което основателни са оплакванията на въззивника за
допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
изготвен доклад по делото, неразпределена между страните доказателствена тежест, и липса
на указания към тях за релевантните факти. Въззивникът е посочил и конкретно кои
правнорелевантни обстоятелства са останали неустановен и недоказани по делото поради
посочените процесуални нарушения. Основателни са възраженията на въззивника, че
поради липсата на произнасяне по всички доказателствени искания на страните (съдебни
експертизи, изискване и предоставяне по делото на документи и т.н.) по делото не е събран
доказателствен материал, от който да може да се направи безспорен и несъмнен извод за
юридическите факти и предпоставките за уважаване претенцията на ищеца. Съгласно
указанията, дадени на съдилищата с . 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК, "Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от
първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за
основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено
в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на
действията, дължими от първата инстанция... В тази хипотеза въззивният съд дължи
единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина
за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. "
В настоящият случай, обаче, не се касае за пропуски или неточности в доклада, а
пълната липса на доклад, който да изпълнява горепосочените функции, макар в текста на
определението от 26.04.2022 год. съдът изрично да е отбелязал, че "по исканията за
изслушване на САЕ, ССЕ, по тези за изискване на документи по реда на чл.190, ал.1 от ГПК,
както и по това за изискване на заповедно производство" ще се произнесе в първото по
делото заседание. Единственото доказателствено искане, по което се е произнесъл съдъ е за
конституиране на третото лице помагач на основание чл.219, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционния съд не само, че не се е произнесъл относно подлежащите на
доказване факти и относно подлежащите на установяване обстоятелства, но и е
възпрепятствал установяването на същите, като изобщо е пропуснал да се произнесе по
доказателствените искания на страните. Ощетен е останал ответника – въззивник, който е
3
осъден по предявените срещу него претенции, без да е имал възможността да се защити
срещу твърдения или доказателства на ищеца, тъй като такива изобщо не са допуснати,
респ. не са доказани. Следователно, ответникът – въззивник е поставен в неизвестност
относно обстоятелствата, срещу които трябва да изгради защитата си, както и е осъден на
основание непредставени, да не кажем и несъществуващи доказателства.
Обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде отменено, а
делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на действията по делото.
При този изход на спора съдът следва да разпредели отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №8394/07.06.2022 год., постановено по гр. д. № 12145/2022 г. на
СРС, 78 състав е уважен частично предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу М. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действаща чрез процесуалния си
представител адв. И. А. Н. със съдебен адрес : гр. Ботевград, ул.******* иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1800,00 лв., представляваща стойността на потребена от ответника топлинна
енергия за периода 21.12.2018 год. – 04.2020 год.; 300 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 1 800 лева, за периода 15.09.2019 год. – 07.12.2021 год.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в следните части, като погасени по давност: в частта за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сума за ползвана топлинна енергия над сумата от
1 800 лева до пълния предявен размер от 2 068, 06 лева и в частта за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца лихва за забава на главницата над сумата от 300
лева до пълния предявен размер от 356,90 лева.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА
СЪДОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5